anime.ludost.net

Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 9-12 - още един аутобот. За разлика от другите той не се трансформира в камион със стълба или в камион със кран, а в говорещия спортен автомобил от Knight Rider (без Дейвид Хаселхов зад волана ).
Сценаристите продължават да изреждат явно всички свои любими теми - байкерски епизод, спускане с подводница до Марианската падина и гигантски циклотронен ускорител на елементарни частици, който се използва за зли цели .
12-та серия беше първата досега без сюжет съставено почти изцяло с анимации взети от други серии (дори бъдещи).

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 13-27 - още играчки, някои с наистина странен дизайн и дори още по-инфантилно приложение (dimensional pliers - клещите, с които буквално може да се огъва пространството са достоен наследник на гигантската отвертка и гигантската гума за триене).
От друга страна лошковците стават все по-добри, по-изобретателни в атаките си, възползват се от недостатъците на противника и вече нападат директно главната квартира, както и определени членове на 3G.
'Наще 'ора имат свои собствени технически проблеми, които биват преодолявани бавно и трудоемко. Съперничеството с NASA също не прави нещата много розови.
За детска анимация шоуто е странно съчетание от наивни и мрачни елементи. Примерно Хана вечно попадна в смъртоносни ситуации и това е комично, само дето реакциите и към тях, както и към нормален стрес почва да прилича на PTSD.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 9 - поредното странно приключение на Чито и Юри. Този път събеседник им беше изкуствен интелект. Парадоксално от него научиха повече за човешки неща, като състрадание и емпатията, отколкото от всички останали хора, които срещнаха. Голям прогрес за Юри, която накрая и пукаше за рибата и вече не искаше да я яде.
Както винаги артът е минималистичен, но красив и пълен с интересни композиции и ракурси.

Shoujo Shuumatsu Jugyou ep. 9 - откровено тъпи смешки с рибата и костите и.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 10 - почнаха свободни съчинения. Тота прие неочаквано лесно разкритията от края на предишния епизод.
Твърде много носталгия по Неги, а самият той се появи заедно с компанията си твърде рано. Самата компания обаче е орязана. Явно нямат бюджет да анимират екшън с всичките.
Битката с Кътлас беше смехотворна. Тук ги изкарват почти равностойни, а в мангата тя е толкова силна, че само Дана можа да я спре (което се случи в последната излязла глава на мангата).


Gintama.: Porori-hen ep. 10 - нещо не ме кефи този арк. Идеята за съревнованието с идолките е добра, но шегичките са тъпи.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 9 - добър екшън и интересно решение за измъкване от ситуацията, но разточиха излишно много епизода с тези флешбеци.
Може би трябваше да вкарат още една кратка история, а не да теглят локуми.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 9 - набор от кратки истории. Нито една не ми хареса. Най-зле беше готварската. То май за нея пишеше, че е anime original.


Net-juu no Susume ep. 9 - цял епизод с невъзможността, да се справят с лични контакти на главните. Едва ли не приятелите им насила трябва да ги вкарат в леглото.
В смисъл, да характерно е, но авторите вече прекалиха с тази тема.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 22 - много събития в този епизод: Нике се доказа като герой, спасиха ДжуДжу (не че имаше нужда от спасяване), набиха поредния мини-бос, обърнаха дънджъна с главата надолу (и вече стои правилно), а Нике се сдоби с всичките мечове.
Време за тупане на главния лошко.


Juuni Taisen ep. 10 - най-неочаквано историята за несподелената любов на Тигър-ката към Кра...Бика...Тореадора? Тия хора винаги избират такова време, че превърщат трагичното в комично. Беше и досадно вече втора серия да ни занимават само с тази мац...кифла, а за Заека да не научим нищо.
Последният още е в играта и е най-голямата загадка в историята.


Fate/Apocrypha ep. 20-21 - поредната доза безкрайни нищо не значещи монолози и диалози. Пак добре, че се посбиха и имаше няколко нелоши сцени.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 28-40 - продължавам да откривам елементи от други анимета, като примерно старото Sailor Moon, Uchuu Senkan Yamato и естествено Gundam (J-Ark-а прилича хем на Yamato, хем на Argama, а постоянно го наричат "белия" подобно на White Base. Системата от огледала, с която фокусират слънчеви лъчи, като оръжие, много прилича на използвана от Федерацията в Universal Century).
От друга страна има моменти, които определено са взети от тук и са ползвани в по-късни заглавия. Примерно трансформацията на самолета B 52 много прилича на една сцена в игралния Returner, а мацката с големите очи от лошковците определено е ползвана в анимето Heroic Age.
Решенията за сюжетните обратни са правилни: нашите ядат бой, появяват се нови играчи, противниците стават все по-силни, нападат все по-точно и имат все по-глобални планове. За съжаление всичко това, както и преодоляването му от главните герои е реализирано доста елементарно и наивно дори за стандартите на детската публика към която е насочен сериала. Постоянният поток от нови оръжия е доста идиотски, дори в контекста, че става дума за линия от играчки.
Та най-силното качество на анимето е забавлението от това, колко абсурдно е то и колко сериозно се взимат героите. Второто по сила за мен е музиката, помпозно епична. Най-любимо парче ми е музикалната тема на китайските роботи: хем в стила на шоуто, хем с някакви азиатски орнаменти.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 10 - отново всекидневни разговори, в които без да знаят главните героини опират до по-дълбоки теми: време, вълнови процеси, теория на относителността и астрономия.
Откриха странно същество, което комуникира с радио вълни. Не е ясно дали е разумно или просто ги имитира. Или имаме нов персонаж, или "котка", но определено не е риба.
Юри естествено иска да го изяде.
Това шоу за мен е AOTS.

Shoujo Shuumatsu Jugyou ep. 10 - кратък урок за местоположението на земята, луната и слънцето, като смешното трябваше да бъде, колко неразбираеми са тези концепции за Юри. Т.е. поредният скучен кратък епизод.


Fate/Apocrypha ep. 22 - тук парите за анимация са свършили. Епичните досега боеве приличат на детски рисунки с води бои. Поне цветовете бяха ярки и наситени.
Сякаш липсваха и връзки с предишни събития.
Битките не само бяха трудни за следене, но с абсолютно глупава мотивация, особено сблъска между съекипниците Ахил и Аталанта.
Семирамида пък не беше на кеф за кютек и остави Жана Д'Арк да прави, каквото и душа поиска.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 10 - скучен епизод за семейните проблеми на K.K. Твърде голямо съвпадение главният лошко да е на същата родителска среща, като нея.


Net-juu no Susume ep. 10 - свръхразвлачен епизод. Добре де, знаем от доста време, че двамата са невъзможно стеснителни.
Мисля, че тази история би работела в по-кратка форма: 5-6 серийно OVA или short сериал с епизоди по 7 минути.
Основният проблем е, че идеите му свършват твърде бързо, а нататък просто разцъква едни и същи гегове. Може би трябваше да задълбае и в останалите персонажи?
В крайна сметка, можеше спокойно да мина и без това аниме.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 10 - още една алтернативна интерпретация на история позната от стария сериал, която евентуално я връща по-близко до книгите.
Може да се каже, че подхода премахва всичко, което харесвах в стария.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 23 - имаше няколко досадни шонен монолога, но битките бяха епични идиотизми.
Въпреки, че в някои черти са си същите, героите доста израснаха в продължение на шоуто.


Juuni Taisen ep. 11 - към края взе да става интересно и дори турнирът приключи. Може би ще получим обяснение, какъв е смисълът му, освен че е хазартна тръпка за маса влиятелни хора.
Не научихме много за Бика, но разсъжденията около тактиките му бяха интересни.
Естествено победител е Плъхът с неговата сила да разцъква всички rout-ове подобно на VN игра. Надявам се следващия път да научим повече за него и желанието му. Предполагам ще има и още нещо за Заека, защото някак лесно го победиха.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 11 - прескочиха и опростиха доста работи, включително най-яките битки. Определени ролите са прехвърлени на други персонажи.
Зарадвах се на очакваното камео от баба Асуна, ама защо беше с училищната си униформа?
Докараха сюжета на сходни позиции, но така нещата звучат доста по-тъпо. Не знам защо и Ева я направиха част от харема на Тота. Отношението и е по-скоро майчинско. В мангата го спрягат най-силно с Кирие.
Не ми е ясно, как анимето може да е реклама за първоизточника. От една страна спойлят изненади: Тота е клонинг, Фейт не е чак толкова лош, зад Неги стои главния злодей, навременната поява на Асуна и пр. и пр. От друга изкарват героите по-големи идиоти отколкото са и пропускат най-ценните елементи.


Gintama.: Porori-hen ep. 11 - добър завършек на арката. Най-забавното беше, когато нашите хора се разправяха помежду си.


Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 41-42 - космическата битка с маса грозни аналози на Ямато беше лейм. В следващия епизод съвсем го удариха през простото: сфинкс, пирамиди, фа...други пирамиди, статуите от Великденските острови и всички тези локации са сякаш на 5 минути път една от друга.
7-те лошковци са голяма излагация. Предполагам шоуто е било предвидено само за 3 cour-а, а са го направили целогодишно в последния момент. Сценаристите е трябвало бясно да измислят още пълнеж за и без това дебилното отроче.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 43-49 - към края го удариха през просото и всички сюжетни развития бяха тотално изстискани от пръстите с цел да шашнат нещастния невръстен зрител.
В крайна сметка нелошо сериалче, но за човек незапознат с конвенциите на kododmo и super robot ще изглежда убийствено странно.

Yuusha-Ou GaoGaiGar Final ep. 1-8 - доста яко почна. Познатите елементи от сериала, но много по-добре нарисувани и анимирани. Изглеждат подозрително добре в 1080p. Сюжетът е малко по-човешки, битките по-сложни и интересно замислени, не просто поредица от крясъци и изтъркани от използване клипове на трансформации a la Sailor Moon.
Sunrise доста са се изфукали визуално.
За съжаление нататък сюжета влиза в познатите от TV-то коловози и битките са надцакване със скрити сили и способности. Обаче си е епичен визуален и звуков спектакъл.

Yuusha-Ou GaoGaiGar Final Grand Glorious Gathering - алтернативна телевизионна версия на Yuusha-Ou GaoGaiGar Final, която е напълно излишна.
Обемът и е малко по-голям, защото за някои обяснения са рециклирали материали от 1997.
Нелепо са набутали няколко сцени от Betterman, който теоретично се развива в същия свят, но спокойно можеше и да не се. Реално връзка няма, но тук по някаква причина Ламиа (титуларният Betterman) си общува с Папйон от OVA-то на GGG и подкрепя морално протагонистите му...нещо нелогично за истинският Ламия, който е едни вид злодей (е, не най-големият в Betterman, но дори за анти-герой би минал трудно), а му пука само за сестра му.
Като жанрове също нямат общо. GaoGaiGar е оптимистично и на места доста наивно sci-fi детско, а Betterman е ужас с mecha елементи, body horror и известно количество черен хумор.

Mouryou no Hako ep. 1-13 - това навремето го бях дропнал от първи епизод. Настъпи моментът за rewatch и преоценка.
Да го кажа така - доста е трудно да го харесваш.
Почва с някаква досадна yuri драма, която тотално може да те заблуди за жанра. Нататък продължава интересно, но хаотично с резки смени на темите, темпото и героите. Още скокове напред-назад във времето.
Не че с тези методи не могат да се постигнат хубави неща, просто Mouryou no Hako не успява да се възползва добре от тях.
Самата история не е чак толкова сложна и интересна, просто изсипани на едно място тонове семейна драма изглеждаща завладяващо, само докато не бъде разплетена.
Има обаче и хубави елементи - примерно артът и анимациите. Те са малко пестеливи и тук-таме се среща кухо CGI, но са красиви и естествени.
Режисурата на диалозите са радост за окото и ухото.
Разследването на преплитащите се загадки докарва правилна детективско-мистична атмосфера.
Има няколко доста разточени сцени, където част от главните герои разсъждават за събитията и се отклоняват в странични теми. Те са може би най-бавещите сюжета, но и най-приятното ми преживяване свързано със сериала.


Fireball Humorous ep. 1 - като старите серии. За съжаление преводът нещо се тутка, а и остават само още два епизода.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 11 - още един римейк на история вече адаптирана в стария сериал.
Там се намекваше за анти утопичен тоталитаризъм, тук е опростенческа алегория, колко лоши са възрастните и как прекършват свободолюбивите тийнове, налагайки им излишно тежкото бреме да си търсят занятие и начин да се изхранват сами. Има и нещо, което историята пропуска - манипулацията и смачкването на личността започва много по-рано от 12 годишнината. На тази възраст бъдещата Кино сама би забила ножа в бившия пътешественик с това име.

Net-juu no Susume Special - Спешълът е разделен на две части.
Първата много на прилича 10-ти епизод, но се развива в нейния апартамент, вместо в неговия.
Втората звучи, като типично исекай омаке към манга, макар че не съм сигурен дали наистина са адаптирали такова.
На мен тя ми хареса повече.
Накратко - целият епизод са типичните гегчета за анимето със заготовка към някакъв следващ онсен арк.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 11 - най-накрая история включваща сестрата на главния герой. Евентуално може да очакваме развитие по централната история, но се съмнявам да я разрешат в следващата серия.


Fate/Apocrypha ep. 23 - пооправиха графиката в сравнение с предишния епизод, но утрепаха двамата герои, за които ми пукаше. Подхванаха и сюжетната нишка с Жана Д'Арк, чиято любовна драма с хомункулуса ми е безумно досадна.
Изгубих мотивация въобще да довърша F/A.


Gintama.: Porori-hen ep. 12 - историята с играта е добра идея, но скучно изпълнена.
Историята с очилата показващи духовния свят започна интересно.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 12 - някак със сцени и реплики от минали събития, както и с камео на целия клас от Negima успяха да съшият такъв финал, който да не си противоречи много с мангата. Последното донякъде беше гарантирано от участието на мангаката в екипа.
Браво, но анимето си е шитаво, както и да го погледнеш.

UQ Holder! OVA - неочаквано точна адаптация на откъси от мангата. За съжаление зрителите на TV-то пак няма да научат от него достатъчно неща за такъв важен персонаж, като Дана.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Juuni Taisen ep. 12 - изборът на Плъха беше отчайващо тъп, но поне видяхме няколко алтернативни сцени от това, как е могъл да се развие Juuni Taisen-нът.


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 11 - "котката" е някакъв трансформатор на енергия. Юри леко прекали с оръжията на меката, като съвсем логично и типично отрече вината си.

Shoujo Shuumatsu Jugyou ep. 11 - тъпи шегички с "котката".


Super Robot Taisen OG: The Inspector ep. 4-7 - това го бях дропнал на 3-ти епизод докато излизаше. В момента съм на кеф за шумни, мащабни и тъпи mecha сериали, та реших да си го припомня.
Точно толкова дебилно е. То и предният сезон е зле, но този заорава в тинята. Вярно е, че ползва същите герои, но с някакви разлики, които не са точно развитие. От друга страна се рециклират идеи и направо цели сюжетни линии от Super Robot Taisen OG: Divine Wars, та хем се получава леко разминаване и са вкарани несъвместими с този свят мистични и митологично елементи, хем през останалото време е досадно същото.
Анимацията се пести и на места е претупана.
А да и леко се прекалили с фенсървиса.
Което си струва е, че все пак от време на време има млатене между гигантски роботи.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 24 - страхотен финален сблъсък заедно с всички идиотски пречки, които главните герои си създадоха сами.
За съжаление ситуацията се reboot-на с появата на нов Mao.
Ако не друго доста приятно пародийно сериалче с доста персонажи и сюжетни линии.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Super Robot Taisen OG: The Inspector ep. 8-15 - брях, сериалът взе че задобря...Не, не е станал по-смислен и кохерентен. Героите са същите идиоти, които ги спасява само звездопадът от deus ex machina събития. Решенията за сюжетните обрати пък ги е взимал някой с хвърляне на зарчета.
Просто млатенето стана по-интензивно от 7-ма серия насам и във всеки епизод има солидно количество. Обясниха някои загадки от първи сезон (това не го очаквах). Вкараха още една страна в конфликта и вече са официално четири, а с отлюспването във самата Федерация може би пет.
Извънземните този път са два вида - стандартният, каквито са титуларните Инспектори и Черното огледало, които са земляни, но от паралелна вселена (и най-комплексарски много ги е яд на местните версии на противниците им, които пък от своя страна се чувстват в небрано лозе).

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 7-10 - все по-кретенски сюжетни обрати, все по-идиотски морални дилеми, въобще порой от малоумни идеи. Хареса ми само, че прикритието под което Юки пребиваваше на кораба е медицинска сестра. Намигане към оригиналния сериал, където тя изпълняваше и тази длъжност (заедно още с 5-6).
Може би най-досадното съвпадение е, че Клаус хем е роднина на Деслър, хем се познава лично с гатлантианската шпионка - направо бивши гаджета.
Екшън сцените бяха скучни.
Темпото е убийствено бавно, което съчетано с начина по който излиза анимето го прави почти негледаемо.
Следващият път сблъсък с Деслър-сама. Да се надяваме, че поне баталните сцени ще стават.


Hirune Hime: Shiranai Watashi no Monogatari - прилично и приятно е филмчето, почва добре, но някъде след средата губи инерция и до края бута сюжета си някак насила.
Много характерно за филмине напоследък, знаят как да запуснат историята, но не им се отдава да я приключат.
Цялата алегория: приказно царство = индустриална корпорация е твърде принудена и неестествена за да сработи.
Визуално не е чак толкова впечатляващ. Има интересни сцени и локации, но не всички са изпипани, а и по сюжет не всички са напълно оправдани.


Shoujo Shuumatsu Jugyou ep. 12 - логично за финала бяха избрали от по-мрачните истории, все пак историята се развива по време на бавен апокалипсис.
Обясниха какви са тези гигантски бели червеи - система за деактивиране на изоставените опасни технологии...естествено достатъчно тъпа да смята радиоприемниците за опасни.

Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 12 - стандартните плоски гегчета и игри на думи.


Fate/Apocrypha ep. 24 - е, посбиха с малко...твърде малко.


Gintama.: Porori-hen ep. 13 - добър финал на арката с призрачните очила. За съжаление сезонът не беше от най-силните, първо защото хуморът на мангата явно е почнал да се изчерпва на този етап, второ май на режисьора комедията не е от най-силните страни.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 12 - скучен си беше аркът.
Сезонът е общо взето приятен, но в пъти по-слаб от предишния.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 12 - бахти тъпите суисидални овни, които дори не се подчиняваха на физическите закони. Посланието май беше "Смърт на защитниците на правата на животните!" .
Ще го кажа може би са N-ти път: старите серии са някакво щастливо съвпадение. Старият режисьор е взел някои добри идеи от книгите и ги е претворил в нещо ново и гениално.
Новите серии са амбициозни като тематика, но без капка кадърност да ги покрият. Лъсват и дефектите на оригинала. Единственото им качество е, че ме накараха да ценя анимето от 2003-та още повече.


Super Robot Taisen OG: The Inspector ep. 16-26 - какафония от безброй битки и лошо замислени сюжетни обрати.
За въпросните битки не е достигал бюджет та да прикрият факта създателите са увеличили броя на участниците и единичните схватки. Монтажът на екшъна е такъв, че зрителя често губи представа, какво се случва и с кого. Подобен е на непрестанен фойерверк - шарен и шумен, но без смислена структура.
Та от една страна си е хаотичен боклук, от друга все пак забавлява детинското желание на зрителя за взоровете и унищожение. Още обясниха доста загадки от предния сезон и OVA-тата.


RD Sennou Chousashitsu ep. 1-4 - бих го описал, като смес между Ghost In The Shell и Paprika, но това само на ниво концепция.
Виртуалният океан е твърде странна и твърде лошо обяснена идея. Не успях да я приема.
Нещо ужасно се случва с жените на ниво керъктър дизайн, за разлика от мъжете, които са си секси съвсем в аниме стил, но това е бял кахър.
Нещо още по-лошо се случва с женските персонажи: неадекватно кухи, клиширани и противно genki. Може и да са допустими за друг тип заглавие, но това тук се предполага да е сериозна фантастика.
Самите мистерии и проблеми, които решават главните герои ми бяха скучни, а драмата изнасилена и фалшифицирана.
Дроп след 4-ти епизод.


Detective Conan ep. 885-886 - неочаквано добра адаптация на арк от мангата. Появата на Момиджи беше изиграна много добре.
Следващият път история с Кайто Кид!

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Lupin III ep. 1-14 - от доста време планирах да гледам телевизионните серии, но все не намирах мотивация, защото са доста, някъде към 228. Дори в миналото съм правил опити да започна втори сезон, но не останах с добри впечатления. Нужно ми беше правилното настроение, а то дойде от съвсем неочаквано място - поради липсата на превод на Sabu to Ichi Torimono Hikae.
За моя изненада се оказа, че между Sabu to Ichi Torimono Hikae и първи сезон на Lupin III има известни сходства. Въпреки, че са правени от различни студия, различни екипи и по-старото е чернобяло, а по-новото цветно, те са продукт на един и същи етап в развитието на аниме индустрията. Анимационните технологии, фоновете, визуализацията на определени идеи, разкадровката и въобще начина по който се разгръща историята пред очите на зрителя си приличат много. Звуковата картина и играта на сеютата също - те силно ми напомнят радио театър. Сходства най-добре личат в епизодите, където Гоемон е антагонист на Люпен, заради самурайските теми и арт. Историята в голямата си част е различна, но атмосферата залъга глада ми по Сабу и Ичи.

За самия фернчайз на Люпен Трети това е важен сезон, защото тук е дефинирана митологията, която силно влияе следващите заглавия в поредицата. Ако не друго ми демонстрира, как се променят героите през годините.
Освежаващо е да видя един не толкова отракан Люпен. Той често извършва немислими за по-късния му образ грешки или се проваля, заради сблъсък с по-хитри от него противници. Понякога е по-брутален и по-безскрупулен отколкото го помня. Има случаи, когато се оставя настроението да командва действията му.
Джиген май си е същият.
Идеята сюжетно да трансформират Гоемон от антагонист в протагонист е интересна, но може би тук не е много добре изпълнена.
През годините има много предистории за това, коя е и откъде идва Фуджико, но всичко това в алтернативните светове. Тук с любопитство разбрах, че е бивша наемна убийца. Затова е по-добра с оръжията от Люпен и отстъпва само на Джиген.

Сюжетно първи сезон е абсолютна каша. Може би за това е виновно решението всеки епизод да е отделна история - често времето не стига и трябва да се претупат/прескочат важни връзки. Чел съм и друго, че подходът на Миязаки и Такахата е първо да измислят анимационните секвенции, а после да оформят сюжета около тях. Може би не най-правилният начин да се работи по ТВ сериал, където сроковете са кратки. Резултатът е странен и понякога подобен на сън - с резки промени в последователността и логиката. Има епизоди с добра история, но глупави сцени или пък обратното тъпа история, но едно-две страхотни изпълнения, които компенсират.

Част от удоволствието е да се видят станали популярни по-късно идеи, които тук са още в зародиш. Примерно тук Миязаки за първи път се заиграва с часовникова кула, в чийто механизъм може да се влиза, като в лабиринт и се съдържат различни загадки и пъзели. По-късно това е реализирано в още по-голям мащаб за филма Cagliostro no Shiro. Винаги съм си мислил, че Kaitou Kid на Гошо Аояма само заимства една от концепциите в Lupin III (която от своя страна е взета от Арсен Люпен), но тук може да се види, че направо копира почти цели епизоди.
От друга страна влиянията върху Люпен Трети са доста очевидни не само за челите книгите на Морис Льоблан, но и за гледалите най-популярните шпионски, приключенски и военни екшъни от 60-те години на 20-ти век.

Не съм фен на музиката от този сезон, особено на insert песните. Бих казал, че хем не ми харесва изпълнението, хем модата от която са повлияни не е най-любимата ми. За слушане стават само традиционните японски музикални мотиви, които влизат в употреба при появата на Гоемон.
Символичната за поредицата музика се появява чак в следващия сезон.

В крайна сметка не е най-доброто аниме, което съм гледал, но голяма част от недостатъците му се дължи на времето, в което е правено. Може да се каже, че е класи над заглавията от периода. Ако човек е в ретро настроение Lupin III от 1971 е приятно и атмосферно преживяване.
Боя се, че качеството не е толкова високо в продължението от 1977.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.