anime.ludost.net

Galactic Patrol Lensman ep. 1-7 - никога не съм чел оригиналния pulp fiction, но анимето звучи леко анахронично за 1984-та, а влиянието на Star Wars се чувства прекалено силно. По онова време са популярни поредиците, като Gundam, Vomtoms и Macross, които хем черпят от популярността на филмите на Лукас, хем развиват свои собствени неща с неговите идеи, хем правят паралели с японското участие във Втората световна война. Това тук си е безмозъчно приключение, в което 'нашите 'ора винаги са прави и винаги побеждават. По-характерно е за началото на 70-те.
Шоуто е странно и неравномерно. Има моменти на прекрасна 2D анимация, страхотен механичен дизайн, оригинални локации и шантаво изглеждащи извънземни, обаче има и моменти на грозна 3D анимация, статични кадри почти без детайли, липсващи връзки между сцените и пр. и пр.
Сюжетът и героите са доста елементарни и клиширани.
Въпреки всичките тези негативи някак става за гледане - доста е носталгично, а на няколко места 2D дизайнерите са се раздали.
Жалко, че няма превод на повече епизоди.
Първите 6 са свалени от лазерен диск и са поносими, но 7-мата е от нечий любителски изпомачкан Betamax.


SF Shinseiki Lensman - филмът въпреки, че е от същото студио и че излиза същата година, като сериала, се развива в алтернативен свят. Героите са същите, но събитията се развиват по доста различен начин.
3D анимацията е повече и по-грозна, 2D-то обаче е с кино качество и на места са впечатляващи. Има конкретна екшън сцена, която съм 100% сигурен, че е вдъхновение за една подобна в Akira.
Филмът е по-неравномерен и противоречив дори от сериала. Разделен е на сегменти, които сякаш са правени от различни екипи. Някои са с ниски детайли и се влачат досадно, други са свръх качествени и се развиват прекалено бързо, трети са грозен 3D homage на тема Tron.
В крайна сметка безумен миш-маш от глупости, но отделни сцени са убийствено готини, примерно сблъсъкът с напушените охлюви (да, охлюви наркомани ) или преследването във фабриката на миньорската планета (повече експлозии от филма на Майкъл Бей).


Kekkai Sensen & Beyond ep. 4 - по-добре от предната, но някак скучна серия. Интересно, щом имат проби тъкани от които възстановяват върколачките, как се съхраняват спомените им, магия?


Kino no Tabi: The Beautiful World - бахти безумието и тъпнята в тази история. Почвам бързо да разлюбвам и това аниме, и оригиналните книги.
Старото аниме е някакъв fluke.


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 4 - обичайните кретении на Юри, а също и интересни разсъждения на тема религия и митология.


Net-juu no Susume ep. 4 - добре де, Морико е сладка...но това е целият appeal на шоуто. Нищо друго не се случва, освен че Хомаре се държи, като пълна гад.


Detective Conan ep. 877 - нямам думи да опиша, колко дебилен е този епизод. Като оставим настрана безумната последователност от събития истинският престъпник е някакъв рекордьор по глупост на персонаж в аниме сериал. Сценаристите дърпат изпокъсаната сюжетна черга в най-различни и странни посоки. Амнезия, човекът с нея извършва маса дребни престъпления, защото явно гони квота, жертвата го идентифицира погрешно, но той всъщност е истинският извършител и пр. и пр.
Не знам как може да се стигне до такъв сценарий (сценаристът го е писал мъртво пиян?), не знам и как някой друг е поел отговорността да похарчи грешни пари за анимирането му.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Kujira no Kora wa Sajou ni Utau ep. 4 - всички са идиоти, дори тези които показваха вяли признаци на интелигентност.
Поредната глупост на старчоците - групово самоубийство. Не е изненада, но местните пазители на реда са на тяхна страна, въпреки че уж са млади и по логиката на шоуто нетъпи и още имат повече информация за ситуацията от останалото население. Шефът им действа доста странно.
На бунтовниците, както бяха единствените относително рационални хора, внезапно престана да им пука и решиха да се оставят да бъдат издавени. За по-голям драматизъм?
Главният герой е в емоционална дупка, но сякаш всички жени на острова се опитват да го изкарат от нея и да му обяснят, че той е протагонистът тук. Най-досадна е фенката му Гиншу, която има някакъв фетиш към него.
В края на епизода нашите хора откриха Дейви Джоунс в машинното отделение на Кита.
Целият хаос от глупости, които се случиха в епизода ме убеди окончателно, че това не е шоу за мен и няма начин да се превърне в нещо по-различно.
Дроп.


Gintama.: Porori-hen ep. 5 - изродски епизод, в най-добрите традиции на шоуто. Довършиха историята на Мадао и снайперистите от предната серия, а втората част беше meitantei пародия на приказката за Момотаро. Мисля, че се гавриха най-много с Kindaichi Shounen no Jikenbo.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 5 - стандартен шонен шит и дори сеютата не се напрягат много. Претупано е дори най-качественото нещо в мангата - екшънът. Е, все пак вкараха една-две от добрите тупалки.
Някак имам различен спомен, за причината лошковците да затрият бедняшкия квартал - просто искаха да освободят земята на шефовете си от клошарите, а тук в анимето докараха някакви политически причини.
Още в мангата изгасяването на пожара вече се беше случило докато траеше боя, а тук беше в последната секунда за по-голям драматизъм.


Mobile Suit Zeta Gundam ep. 38-40 - Камий се снабди със сестра...каквато никога не е имал, но я качи на борда на Аргама без да му мисли много-много. Останалите герои също се държат все едно са на пикник, а не се води война. Драмата на Рокуа е смесица от комизъм и досада. Лошковците са занимават с пълни глупости - Хаман и Минева също са на излет, а Титаните гърмят с гигантското си оръжие по неутрални колонии, вместо по враговете си. Тук имаха шанс да затрият Аргама и дори казаха, че ще направят това, но направиха друго.
В някои аспекти този сезон е по-инфантилен дори от предишния, а уж бил мрачен.
Има и някои интересни моменти, примерно изясниха за какво служат тези по-малките цилиндри, които орбитират около колониите - там се оранжериите.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 17 - нашите хора надобряха. Правят грешки, но ги коригират и левълапват доста бързо. Вече почти без помощ бият лошковците и изпълняват куестовете.


Juuni Taisen ep. 5 - около стратегическите размишления на Коча, които си бяха губене на време научихме някои неща.
Конят наистина се е измъкнал на Бика. Според информацията, последният никога не се отказвал, ако тръгне след някого, но явно не е талкова праволинеен (и подобен на бик), а действа по-рационално.
Зомби версията на Змията ползва огнепръскачка. Интересно дали това всъщност не е Драконът или пък и двамата брата ползват едно и също оръжие, нищо че бутилките изглеждат малко по-различно?
Най-накрая ще видим как се бие Плъхът.
Маймуната е смешна как маха с ръце и отбива всички атаки на Заека с чи.
Тигърката логично не е толкова тъпа, колкото я мислеше Кочът.


Fate/Apocrypha ep. 17 - ъъъх, цялата серия дъра-дъра-дъра и накрая дори не успяха да унищожат Джак/Мария Изкормвача/Изкормвачаката. Не се ли предполага тя да се дезинтегрира след падането на господарката и? Според мен би останала само, ако се трансферира при друг шеф, а тук не видяхме такова нещо. Вярно, че господарката и имаше две команди, но не се сещам как биха могли да бъдат изпълнени така, че гадното хлапенце да остане в играта.


Mobile Suit Zeta Gundam ep. 41-43 - доста трудно grind-вам през този сериал. Double Zeta го глътнах за нула време, оригиналният MSG ме затрудни само в 3-4 епизода към края си, но това тук след първата третина е прекалено идиотско дори за периода си.
Май единственият интересен персонаж в момента е Хаман. Тя е gender flipped версия на Шар и като се замисля е основната причината въобще да съществува Neo Zeon. Реално тя извади държавата от пепелта, а нашият човек Казвал-нии-чан се вмъква наготово на нейно място след края на Double Zeta.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 111 - както при всеки арк в поредицата, любопитно и атмосферно начало. Жалко, че преводът е толкова бавен и ако не лъжат в сайта на фенсъбърите, повечето време отива за стилизиране на изображението на текста и за караокетата (нов ED) .


Detective Conan ep. 878-879 - доста близко до мангата, но за съжаление и там случаят си беше тъпичък. Триковете са интересни, но тотално непрактични, а dying message-ът невъзможен за изпълнение.
Проблемът на анимето тук е, че трябваше директно да продължи с флешбек историята относно откъде се познават Сера, Шиничи и Ран, защото доста се проточиха tease-ването и спекулациите, а и Opening-а наспойлва на същата тема, обаче следващият път получаваме anime original с хлапетата детективи.


Mobile Suit Zeta Gundam ep. 44-50 - без думи съм от идиотизмите и неадекватните реакции на персонажите. Странната война на три фронта, където AEUG и Axis ту бяха в коалиция, ту не, е лишена от всякакъв смисъл.
Хаман е новият Шар и е жалко, че в Double Zeta я изкарват такова куку и я затриват. Като говорим за несъответствия между Zeta и ZZ, състоянието на Камий в края на историята тук (Апропо, краят на Star Wars VII тотално заимства идеята.) някак не се връзва със заболяването му и излекуването му там.
В крайна сметка, филмите New Translation са за предпочитане, въпреки че звучат объркано. Оригиналът е дори по-безумен .

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Kekkai Sensen & Beyond ep. 5-6 - първата от тези две серии беше за иконома мумия и за младия напорист тип, който иска да стане, като него. Стандартната "Има още да се учиш." battle shounen скука. Следващата серия обаче беше интересна и добре замислена, дори съдържаше частица информация по основната история.
И двата епизода бяха с епичен и страхотно изпълнен екшън.
Може да се каже, че след поредицата от по-кухи истории, шоуто се върна към качеството.


Detective Conan ep. 880 - тъп anime original епизод и както е характерно напоследък сценаристите дори и не се опитват да наподобят стила на загадките в мангата.
Следващият път почва флешбек арката за запознанството на Шиничи и Ран със Сера и семейството и. На аниме зрителите тези неща са известни от масата подсказки, а и вече са тотално наспойлени от кадрите в opening-а.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 18 - Кукури отново в котешкото си алтер его. Кралицата на феите е непрактично чувствителна за политически лидер. Рейдо най-накрая показа сила и умения (да се трансформира в дракон), но пък провали мисията.


Juuni Taisen ep. 6 - наваксаха графика, като убиха трима души в една серия.
Маймуната беше надхитрена от Заека (очакваше се), Овцата действаше правилно, но се оказа твърде бавен за Тигърката, а Конят (жалко, че разбрахме толкова малко за него, беше симпатяга) го отнесе донякъде заради Плъха, но най-вече заради PTS-то си от битката с Бика.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 6 - ъх, това ми е най-малко любимият момент от мангата, а и го извадиха твърде рано.
Най-интересното за мен в епизода: Fate е с гласа на Акира Ишида и не се сещам за по-подходящо сею. Този човек е във всяко аниме напоследък.


Fate/Apocrypha ep. 18 - бахти досадните хлапета. Зиг добре, но останалите участници във войната за Граала не трябваше ли да очакват такъв тип психологическа атака?
Вече с победен шеф просто трябваше да бият Джак Изкормвача докато и свърши маната, не да и се връзват. Каквито и мизерии да е изтърпяла, нещата дето ги вършеше не намирисваха на рози.


Gintama.: Porori-hen ep. 6 - обичайните дебелашки простотии доведени до сюрреалистични крайности.
Гласът на меча е Рйо Хорикава, най-известен с ролята си на Рейнхард от Ginga Eiyuu Densetsu, но тук е на практика Хатори Хейджи от Detecive Conan барабар с кансай диалекта му.


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 5-6 - първата серия почна добре, но сцената с музиката от капките беше досадна...дори специална песен пуснаха.
Серията с авиаторката е перфектна за шоуто: новият персонаж, отношенията му с главните героини, разсъжденията на тема "Цел и амбиции в живота", резултатът от експеримента и разширяващата се представа за света, всичко това беше толкова вярно и така поднесено на място.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 5-6 - някои елементи ставаха, но общо взето скучни истории, особено тази с робинята.
Най-запомнящото за мен не е съдържанието, а поредната поява на Акира Ишида в епизодична роля. Счупил се е от бачкане при подготовката на маса анимета за този сезон.


Net-juu no Susume ep. 5-6 - стандартното за шоуто: приятни моменти, но се развива бавно, почти няма друго съдържание и геговете се рециклират твърде много.
Все пак известен напредък на познанствата в реалния живот.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Fate/Apocrypha ep. 19 - ъъъх, Жана Д'Арк да се изчервява, като японска ученичка, досадните семейни истории на Игдмиления и n-тата употреба на шегичката "Астолфо е trap" - шоуто в най-противния си режим.
Единствените, които се понасят са Мордред и некромансера и то, защото не им пука особено за войната.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 7 - както се очакваше и Кирие е с противен глас.
Мисля, че предизвикаха парадокс във времето, който го нямаше в мангата.
Някак ми е странно да вкарат развитието с Fate на това място. Рано е за него.


Gintama.: Porori-hen ep. 7 - следващата логична стъпка беше естествено бой с кучешки лайна .
Анонсът за следващата серия е абсолютна гавра с Detective Conan: надписът е с характерния тухлен шаблон, мечът почти нарече Гинтоки - Кудо, нашият пък му отвърна с любимия лаф на Шиничи "Барро", музиката беше пародия на музикалната тема, въобще и на мен почна да ми писва това напомняне "Рйо Хорикава има главна роля в Detecive Conan!".

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 19 - нашите хора стават все по-добри и все по-изобретателни. Вярно използват нетрадиционни методи, но парадоксално те вършат работа.
Примерно Нике възпита новата инкарнация на Кралицата на цветята да стане някаква хулиганка и това реши проблемите с чувствителността и към околния свят.


Manie-Manie: Meikyuu Monogatari - три експериментални short-а.
Лабиринт + цирк има интересни визуални трансформации и е фрашкан със символика, но артът му не ме кефи и някак е сбор от нахвърляни идеи, а не цяла история. С някои елементи ми напомни Beyond от The Animatrix, но всъщност нямат нищо общо.
Историята със състезателния пилот е твърде семпла и раздута до 16 минути не работи добре. Някои от анимациите в нея са добри и напомнят моменти от Akira, но останалите сякаш не се връзват.
Строежът е гвоздея на програмата и е режисиран от Кацухиро Отомо. Страхотно съчетание между арт, анимация и социална гротеска. Този short самостоятелно заслужава 8/10 и нагоре, но останалите дърпат Meikyuu Monogatari назад.
Любопитен факт - западното название на това аниме е Neo Tokyo, но няма момент в който да става дума конкретно за Токио, нито ново, нито старо. Историята със строежа дори се развива някъде в джунглите на Южна Америка.
Разпространителите са се опитали да изстискат още малко от популярността на Akira.


Juuni Taisen ep. 7 - беше ми любопитно как братя може да участват, като различни зодиакални знаци и как това не ги прави конкуренти.
Обяснението е тъпо, обединеният клан на Змията и Дракона държи те да се избият един друг. При това говорим за екип, които се предполага да действа най-добре в комбина.
Самите братя се оказаха относително нископрофилни крадци. Не виждам въобще как са изгодни за клана си. Участниците в Juuni Taisen, с които ни запознаха досега работеха, в много по-големи мащаби. Не разбирам и защо са нарочени за убийци, щом това въобще не им е по специалността.
Междувременно Заекът набра в армията си доста опасна колекция от зомбита.
Битката на Бика и Тигрицата със Змията беше изключително тъпа.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Yoru wa Mijikashi Arukeyo Otome - донякъде съм разочарован. Очаквах още материал в стил Yojouhan Shinwa Taikei и първата част на филма е точно това: странен движещ се по своя вътрешна логика сюжет пълен със символизъм, представен чрез уникален сюрреалистичен арт и тонове визуални гегове.
Обаче, когато стигна до последната част на нелегалното театрално представление нещата рязко се влошиха. Краят ми се видя доста незадоволителен и елементарен. Проблемите на главните герои се решиха твърде лесно.
Филмът има достатъчно добри качества за да е приятно преживяване: визуалните странности и шантави анимационни решения, подсказките и намиганията към зрителя, комплексната митология на университетските организации и групи, сложната мрежа от сюжетни връзки, каквато представлява историята, убийствената игра на сеютата (кастингът е подбрал едни от най-добрите) и музиката, която на места композиторката може би нарочно е докарала да звучи, като темите и от Little Witch Academia.
За съжаление историята не води в интересна посока. В основата си съдържа две типично японски неща, които не харесвам: дебненето на момиче е извинено, ако си влюбен в него (изнасилвачите и серийните убийци сигурно мислят същото) и още да поканиш момиче на среща е най-трудното нещо на света, пък нататък нещата са ясни и лесни...дааа бе.
Връзката с Yojouhan Shinwa Taikei е силна, но не на сюжетно ниво. Историята се развива в същия свят, мяркат се познати герои, групи и локации - толкоз.


Kindaichi Shounen no Jikenbo: Satsuriku no Deep Blue - не знам дали е базирано на някой от криминалните случаи в мангата, но е доста нехарактерно за Киндайчи. Явно авторите са се опитали да направят продукт от типа на Detecive Conan филмите - условна загадка и blockbuster-ски екшън, но не им се е отдало.
Първо самата история е доста тъпа и героите трябва да са доста големи идиоти, за да и позволят да се случи - особено култистките мутри на злодея.
Второ бюджетът е по-тънък дори от този на най-евтиния Конан филм.
Киндайчи и компания уж са познатите на зрителя герои, но са вмъкнати странно и насила. Примерно геговете с него и братовчедка му са си същите, но са поставени в най-неподходящото за тях време.
Единствените неща освен керъктър дизайна, които носят отпечатъка на поредицата са формулата (2/3 съспенс загадъчни случки и убийства, сбито обяснение на престъпленията и триковете, останалото време - личната драмата на престъпника) и триковете, които убиеца ползва при извършването на престъпленията.
Друг плюс - локациите са замислени и представени много добре, професионална работа от страна на екипа.
В крайна сметка издънка дори за ниските стандарти на Kindaichi Shounen no Jikenbo. Може би ако бяха събрали същата история в 45 минути, изрязвайки всички там експлозии, култове и хакерствания, щеше да се получи нещо много по-хубаво.


Omoide Poroporo - не обичам филмите на Studio Ghibli с изключение на тези, които са режисирани от Исао Такахата.
Е, може би настоящият е изключение в изключението - не успя да ме трогне.
По-точно от режисьорска гледна точка си е прекрасен, а проблемът за мен идва от сюжета. Той е slice of life, в който се сливат минало и настояще. Харесвам този жанр, защото японците са негови майстори, но тук не откривам обичайните за него качества или просто не работи така добре в кино формат.
Другият минус е главната героиня. Да, тя е абсолютно обикновена, зрителят лесно може да се асоциира с нея и въпреки това си остава загадка. Случките от детството и по никакъв начин не обясняват поведението и интересите и в настоящето. Без обяснение остава и решението, което взима в края на филма.
Дори и най-статичните SOL заглавия успяват да покажат някакво развитие на героите си или поне с времето да натрупат малки, но важни детайли за тях. Тук обаче скоковете са драстични: от училищна история + семеен бит преминаваме на пасторални гледки с чардаш за музикален фон, после на селскостопанска лекция и т.н. и т.н. В арт киното това се ползва с художествена цел, тук само ритъмът се нарушава и имаш чувството, че нещо ти се губи.
Друг негатив, един от най-претупаните във визуално отношение кино проекти на Ghibli, на които съм попадал. Доста по-добър е от работата на множество други студия, но някак не са постигнали собствените си стандарти.


Tsumiki no Ie - кратко арт филмче на тема спомени, пълно с носталгия и символизъм. Получи се интересно, че го гледах заедно с Omoide Poroporo и Kujira no Chouyaku, които също са на тема спомени.


Kujira no Chouyaku - сюрреалистично аниме за свят търпящ странни метаморфози, описани чрез поредица от случки или по-скоро алтернативни спомени за тези случки.
Приятно и психоделично. Кара те да се замислиш през какви промени минава нашия свят и как всеки от нас ги вижда по различен начин.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Gintama.: Porori-hen ep. 8 - свърхемоционална самурайска драма, но между мечове. Естествено човек не може да я приеме сериозно, а само да се хили. Още се изясни, че Кусанаги стои изправен само благодарение на Виагра. Въобще характерните за Gimtama простотии.
Следващия път история с идолката, чийто песни са фрашкани с цензурирани думи.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 7 - изтъркан сюжет свързан със Зед, по пък артът и екшънът бяха готини. Техниката да държи със силата си топка вода около хрилете си би сработила само за къс период от време. Обемът е достатъчен за златна рибка, но Зед е голям и мускулест тип, сигурно гори доста кислород. Евентуално тази техника трябва да включва не само поддържане на водния мехур, но и постоянно вкарване на въздух в водата, пък не се виждаха мехурчета.
Злодейката ми хареса - секси арогантна кучка, а и то белята стана заради праволинейността на нейните киборги. Можеха поне да попитат и да разберат, че това не са слушалки.


Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 7 - научиха се да пекат курабийки...ако ей така в постапокалипсиса намерят брашно от ГМО картофи, захар (от ГМО цвекло?) и сол.
Не мисля, че водата от манерката им беше достатъчна за такова голямо количество тесто.
Странно как всички машини все още работят. То още от началото на сериала е странно, как някъде там вси още се произвежда ток. Група ВЕЦ-ове и футуристична автоматична система, която ги поддържа в изправност?
Разкриха частица информация за хората, които са се грижили за главните героини. Оказа се, че освен дядото е имало и някаква бабка.
Юри неочаквано прояви положителни качества, а по-късно очаквано за малко да убие Чито със садистичните си игрички.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 7 - историята в епизода е смесица клиширани елементи от шпионски трилър, Бони и Клайд (с разменени роли) и Буч Касиди и Сънданс Кид, но последните две с щастлив край.
Свръх елементарно, особено как лесно се пребориха с корупцията и бюрокрацията. Някак ми напомни One Piece, където badass мутри и пирати спасяват цели държави със свинщините си.
С други думи това шоу падна дори още по-ниско в очите ми.


Net-juu no Susume ep. 7 - ситуацията леко се интензифицира. Повече акаунти, по-сложна мрежа от лъжи.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 8 - от по-поносимите и динамични епизоди. Тупалки, надцакване с трикове и разясняване на някои от загадките. Не е на нивото на мангата, но за нискобюджетно ТВ става.
Фейт го представиха идеално.
Обаче вкараха Неги твърде рано. Женственото сею, което са му сложили ме дразни твърде много. Разбирам поне да се отпиваше да докара момчешки глас (макар, че в това тяло няма смисъл), но не. Чудя се дали не е нарочно и всъщност да намекват, кой стои зад даскала. Ако е така, бахти тъпият спойлер, ако не - пак зле.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Juuni Taisen ep. 8 - слаб епизод. Артът почти през цялото време беше отвратителен, съдебният процес и предисторията му фарс, а братята противоречиви идиоти. В един момент си вършат наемническата работа, в следващия предават работодателите си, после пръскат голяма сума за бедните и онеправданите им жертви, после ги избиват, за да прикрият издънките на фармацевтичната компания: пълен хаос, какъвто професионални престъпници не биха си позволили. Може би това се предполага според китайския зодиак, но не трябваше да го направят да звучи толкова малоумно.
Количеството пари, което се печелеше в епизода, вече беше подходящо за злодеи от техния ранг, но пък си противоречи с по-дребните арт кражби, които извършваха в миналата серия. Откраднатият тогава рядък и скъп гущер беше изяден тук, като поредно действие с цел да се шашне зрителя, но беше по-скоро смешно, заради дебилизма на Змията.
По време на процеса научихме и повече неща за света. Примерно 12-те организации от убийци са съвсем официални и дейността им е регулирана със закони. Т.е. колкото повече представят този свят, толкова по-тъпа ми се вижда идеята за него.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 20 - не харесвам истории от типа "Деня на мармота", а този епизод беше точно това. Според той е формално извинение за вмъкване на SOL история с Кукури и Нике.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Kindaichi Shounen no Jikenbo Specials ep. 1 - поредните убийства на този остров, в тази съща театрална сграда, по време на този същия спектакъл "Фантомът в операта". Вече трети случай. Поне опожариха мястото и вече не може да е сцена на престъпления.
Макар и не лош арът е драстично различен от ТВ сериалите, актьорите също звучат различно, нищо че са същите. С годините между изпълненията може би са позабравили ролите или пък режисьорът е искал нещо различно.
Глупав арк, със скучни участници, нищо че е базиран на мангата. Не беше ясно и защо нашите хора се бяха замъкнали отново там, но пък не е първият случай на рециклирана локация в поредицата. Историята е разказана твърде набързо, за да създаде атмосфера. Убиецът си личеше твърде рано.


Kindaichi Shounen no Jikenbo Specials ep. 2 - нищо, че се водят част от една и съща група special-и, този тук е драстично различен от ep. 1. Евентуално между създаването им са минали години.
Артът прилича повече на ТВ-то, анимацията и фоновете са по-богати от всичко на тема Кинайчи, а режисурата е съвсем друга.
Епизодът инвестира достатъчно време, за да създаде атмосферата, която е хем зловеща, хем с щипка черен хумор. Може да се каже, че до средата беше най-доброто аниме от поредицата. За съжаление триковете при извършването на престъплението и събитията при залавянето на престъпника са особено тъпи.


В крайна сметка прекарах с тези 2 x 48 минути една приятна леко мразовита вечер, но special-ите са далеч от най-добрите моменти в сериалите.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 1-4 - в очите на съвременния зрител, това е странна комбинация от mecha и tokusatsu, но шоуто черпи вдъхновение и продължава традицията на първопроходците в жанра Tetsujin 28-go, Mazinger Z и Brave Raideen, които по-късно са обединени под термина super robot, за да се отличават от real robot анимета, като Gundam и Votoms.
Собственият френчайз на GaoGaiGar е достатъчно обемист - Densetsu no Yuusha Da Garn, Yuusha Exkaiser, Yuusha Tokkyuu Might Gaine, Yuusha Shirei Dagwon, Taiyou no Yuusha Fighbird, Yuusha Keisatsu J-Decker и Ougon Yuusha Goldran. Доколкото разбирам това са сериали в негови алтернативни светове.
Пише, че се развива в един и същи свят с Betterman, но това е някак изстискано от пръстите, защото са доста несъвместими.
Сюжетът се движи точно по идиотските канони на super robot, shounen и monster of the week аниметата. Ретро звученето не е само в сюжета и диалозите, а още в арта и анимацията, които са достатъчно съвременни и детайлни за 1997 г., но нарочно вкарват носталгия по 70-те.
Става за гледане, защото е странно, на места толкова малоумно, та чак забавно. Още залива зрителя с качествено mecha porn, като се и очаква от студио Sunrise. Формулата monster of the week е донякъде разнообразена - нашите хора невинаги се справят, имат собствени проблеми и някои от епизодите завършват с cliffhanger.


Detective Conan ep. 881-882 - най-накрая адаптация на арката със семейството на Сера, но въпреки, че е от по-добрите истории нещо при реализацията куцаше. Актьорите понякога акцентираха грешно и правеха странни паузи (а са най-добрите в бизнеса: Щуичи Икеда, Суми Шимамото, Ацко Танака и т.н.), а преминаването между определени сцени беше тъпо и неестествено.
С всяка година екипът зад шоуто влага все по-малко усилия или пък шефовете не им оставят време да го доизпипат.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 8 - както винаги сюжетът не е нещо свръх комплексно: хлапета са ориентират в непознати за тях концепции, како мемориал за починалите или какви са ефектите на алкохола.
Обаче светът, артът, звукът - цялата атмосферата са завладяващи.
Прекрасна демонстрация, какво може да се постигне с уж изпразнения от съдържание жанр slice of life.


Shoujo Shuumatsu Jugyou ep. 3-8 - кратки гегове с герои и теми от Shoujo Shuumatsu Ryokou. Артът и анимацията са свръх опростени, а шегичките общо взето тъпи.
Може спокойно да се пропуснат.


Net-juu no Susume ep. 8 - разясниха всички неразбирателства. Да видим следващият път, как Мори-Мори-сенпай ще реагира на разкритието за Лили.


Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 8 - не мисля, че държава с толкова напреднала наука и техника би живяла в заблуда относно отдавна разрушените кули. Очевидно всеки ги използваше, за да извини собственото си психопатско поведение и от време на време да извършва безнаказани зверства.
Принцът също постъпи идиотски, ако шерифът предаде лъжата му на останалите, ще настъпи масова психоза и клане. Може би скритата му идея е да се избият един друг, защото не ги харесва? Ролята му е на човек, който връчва нож на опасно луд, а нататък си било негова работа дали ще избере да не прави нищо с нега или да го употреби.
Между другото тези кули абсолютно са заимствани от Обитаемия остров на братя Стругацки. Там нямаше чипове (то и тук няма), но идеята е сходна.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Mahoujin Guruguru (2017) ep. 21 - бой бенда от старчета беше епичен, определено пародия на тема Final Fantasy, дори и чокобо-та яздеха в един момент. Убийствено странни левел ап-и за главните герои.
Почти цялата компания се събра за конфронтацията в последния дънджън. Липсват им само Рънрън и пудела, но предполагам и те скоро ще се появят.


Juuni Taisen ep. 9 - дебилна предистория за Тигър-ката. Артът и анимацията бяха малко по-добре от предния епизод, но все пак ужасни и разностилни. Доста сцени, в който действието се случваше извън кадър. Скачане между мърляво и неподвижно 2D, в по-анимирано, но неестествено изглеждащо 3D.
Най-накрая унищожиха Змията и Дракона, дори Заекът го отнесе, но за него се предполага да се върне скоро в играта, защото хем е некромантист, хем е прекалено силен противник, за да го изоставят сюжетно.


UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 9 - нямаше нужда да се връщат назад към спомените с Неги, но го направиха и похарчиха ценно екранно време, а действието и без това тече прекалено бързо. Епизодът има проблем с времето: докато Ева и инчото разговаряха с другите герои се случиха твърде много неща, не знам дали не минаха цели дни.
Обясненията, че Неги е жив само защото е марионетка на главната злодейка в поредицата Mage Of The Beginning, както и че Тота е клонинг, дойдоха твърде рано, в сравнение с мангата.
Следващият път посещение в академията Махора. Може би все пак към компанията ще се присъедини и онази капия Санта.


Gintama.: Porori-hen ep. 9 - Кагура музикален идол, Гинтоки продуцент и всички логични, абсурдни и хаотични последствия от това.
Маса препратки и пародии на безброй идол групи и импресарски компании. Аз схванах само 48-цата дето я слагаха навсякъде.


Kekkai Sensen & Beyond ep. 8 - интересна идея за микро-макро тероризъм. Рядък случай в този сезон историята да продължи повече от една серия.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Yuusha-Ou GaoGaiGar ep. 5-8 - вкараха в сюжета два аутобота: син и червен (клишето ao oni aka oni) хем за по-шарено, хем защото освен от GoLion(Voltron) трябва да се краде и от друг любим на масовата публика детски фернчайз - Transformers.
Формулата е горе-долу същата, но от време на време сценаристите имат добра идея и не всичко се случва по плана на нашите хора. Някои от трансформираните превозни средства са доста готини, примерно черният влак-стрела си беше design porn.
Във всяка серия има по един flashback/worldbuilding момент, който обяснява предишни събития или намеква, че зад извънземните стои нещо по-мащабно.
Миналият път пропуснах да отбележа, че намирам странни сходства между това и едно друго super robot аниме - Super Robot Taisen OG: Divine Wars. Атмосферите им си приличат, нищо че сюжетите са различни, двете ползват подобна епична BG музика, OP-тата са им сходни J-Rock парчета, в eye catch-овете на рекламната пауза и на двете пак на фона на оркестрова музика се подават сбити информационни бележки за mech-овете и различните превозни средства: размери, тегло, максимална скорост, средна скорост, обхват и др. (Т.е. освен mecha porn и nerd porn.)
Не намерих нищо общо: режисьори, продуценти, композитори. Нещо подобно съм виждал и в Patlabor TV-то, но в по-опростен вариант: с чиби картинки на mech-овете и без епичен музикален съпровод. А и там моделите се свършват бързо и почват да рециклират информация. Може би следват някаква традиция в жанра от по-стар и по-влиятелен mecha сериал?
Това пък ме подсети, колко по-як би бил Patlabor TV, ако беше правен с анимационния бюджет на GaoGaiGar, въпреки проблемите със сюжета. Може би тогава дори сценаристите щяха да се стегнат и да направят по-качествен сериал, който да е от ранга на Patlabor първото OVA?

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.