Kujira no Kora wa Sajou ni Utau ep. 3 - най-досадната изненада е, че не всички лошковци са без емоции, както трябваше да е по дефиниция, а само хората с нисшите рангове са такива. Един от по-висшите е копие на психопатчето Дио от Last Exile. Надявах се на някакъв сблъсък между религиозни и философски възгледи, а получих обичайната галерия от клиширани злодеи.
Между другото главният лошко е с гласа на Акира Ишида, защото този човек е във всяко аниме.
Атаката беше пълен идиотизъм - първо настъпва пехотата, после се включва артилерията (евентуално отнасяйки част от своите). Кървавата сеч беше по-скоро комична, защото облечените като палячовци войници (буквално, не се майтапя) оставяха на жертвите си достатъчно време да ахкат, да се панират и дори да избягат.
Всъщност имаха достатъчно време да изтребят всички от Кита, но решиха да не го правят...за да може да продължи историята. Формалната причина - експериментът с Ликос е абсолютна глупост.
'Наще 'ора също са пълни идиоти. Дори и при най-големия пацифист, в такъв момент би сработил някакъв инстинкт - или да го избие на агресия, или да побегне, или да се панира, суо обаче тръгна да търси дипломатическо решение, защото това се очаквало от него.

Секси бунтовникът Они пък за секунди се научи да убива хем ефективно, хем с красотата и грацията на балетист съсичащ безкрайни орди врагове с картонен меч.
В смисъл, то бива шоджо клишета и фенсървис, ама тук са прекалили, ама доста.
Чакуро се държа неочаквано реалистично, като човек в шок, но моментът в който се опита да носи тялото на Сами, вместо дълбоко драматичен се получи смешен.
Един вид авторите са имали добри идеи, но ги представят по странен начин.
UQ Holder!: Mahou Sensei Negima! 2 ep. 4 - прескочиха тренировките в подземието, където нашите се предполагаше да изгубят доста години, а всъщност grind-наха dungeon-а за рекордно време.
Докараха историята до мястото, където в мангата е първата поредица от наистина добри битки. Да видим дали ще ги адаптират добре или просто ще ги претупат. Видяното в серията от тях беше поносимо (е, то едното не беше точно битка

).
Gintama.: Porori-hen ep. 4 - скучен и клиширан край на историята, но пък епична сцена с Мадао след финалните надписи.
Следващият път кретенщини със Шинсенгуми.
Shoujo Shuumatsu Ryokou ep. 3 - най-неочаквано срещнаха друг оцелял (озвучен от Акира Ишида), което доведе до интересни дребни промени. Разбрахме за черти на Чито и Юри, които не демонстрират толкова често. Най-хубавият момент беше, че след като се разделиха всички си спомниха, колко по-лесно им беше заедно. Човекът е социално животно.
Още бродене из загадъчни руини. Научихме, че миналото на човечеството е по-сложно и е имало различни етапи на възход и падение.
В този момент Shoujo Shuumatsu Ryokou освен за анимето на Kino No Tabi почна да ми напомня и за една манга - Yokohama Kaidashi Kikou. Сцената с уличните светлини в изоставения град си е направо взета от там.
На шега или не, но дотук това е анимето от есенният сезон, което ме радва най-много.
Kino no Tabi: The Beautiful World - The Animated Series ep. 3 - малко по-добър епизод от предните два. Характерното за поредицата: сблъсък между ценностни системи на странни общества.
За съжаление имаше доста дупки в логиката. На хората зад стената така не им хрумна, че ако ядосат противниците си, те могат да ги пепельосат с лазерното си оръдие. Пък щом бяха в самоубийствен режим, защо вместо ракети не съобразиха да използват мини срещу гъсеничните вериги на подвижния град. Принципно това е най-уязвимото място на един танк, дори беше споменато, че спират само за техния ремонт...но пък как се снабдяват нещата, които не произвеждат сами? Липсата на метод за разтоварване на излишната енергия на реактора (не са чували за резистори?) също е глупост.
Най-голямата глупост обаче извърши Кино. То вярно, че тя има странна ценностна система и понякога вади нетрадиционна логика, но рискът на който отиде, само за да спаси рисунките на децата ми се стори доста нехарактерен за нея.
Почва да се затвърждава подозрението ми, че оригиналните книги не са чак толкова добри. Старото аниме е подбрало само най-интересните истории и ги е префасонирало, така, че да се получи нещо смислено.
Net-juu no Susume ep. 3 - скучен ми се видя епизодът. Има интересни моменти описващи отношенията между хората по интернет, като и няколко забавни реакции и толкоз. Дори зарязаха подробностите от играта, а оставиха само чата.
Detective Conan Movie 21: The Crimson Love Letter - ако се разкарат over the top екшъна, мизерната спортна драма и досаждането на Момиджи, ще се получи един нелош anime original случай за Конан.
Малко по-добре от 20-тия филм, но по-зле от 19-тия. Анимацията и артът бяха добри, а кадрите в Киото - много красиви, но е от по-евтините проекти.
Момиджи почти не я познах. В мангата тя пак е кучка, но от съвсем различен и по-забавен тип.
Следващият път явно в центъра на историята явно ще е Амуро/Фурия.