anime.ludost.net

Youkai Apartment no Yuuga na Nichijou ep. 1 - доста елементарно нарисувано, анимирано и написано. Само атмосферата е интересна.


Katsugeki/Touken Ranbu ep. 1 - принципно красиво, но керъктър дизайнът е голям кич и излишно BL-ски. Доста прилича доста на Tales of Zestiria, защото ufotable. Действието засега е в древна Япония. Предполагам, че после ще се преместят в други времеви периоди и може би други страни.


Knight's & Magic ep. 1 - артът и механичният дизайн са голям кич, но някак си се траят. Историята е бая семпла, а героите малоумни дечица. Хубаво е, че главният е абсолютен нърд и не е ревливо лайненце, а човек на действието. Още идеята за mech-ове движени от магия не е лоша. Действието се развива доста бързо.
Да видим как ще се развие.


Fate/Apocrypha ep. 1 - освен куцо нарисуваните и анимирани битки, взе че ме заинтригува. Нов свят (но дотук поне една позната физиономия), нова война за псевдо светия Граал, нови правила. Лидерът на червените изглежда интересен човек. Предполагам разочарованията ще дойдат, когато историята почне да се разгръща. Единственото, което ме дразни сериозно е Мордред.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Aho Girl ep. 1 - приятна кратка комедийка с по 12 минути на епизод. Вицовете не са чак толкова смешни, но сеютата (Аои Юки и Томоказу Сигута) компенсират. Най-силното на заглавието са идиотските и неочаквано откровените за японци реакции.


Gundam Build Fighters Try ep. 20-25 - като сериите до сега - шарения, но битките са провалени от постоянното извъртане на правилата и спортно шоненските страсти с викане и удължаване на последната гласнааа. Две от арените бяха рециклаж на най-успешните от миналия сезон. За последната битка от турнира (без удължението) се бяха бръкнали малко повече в анимационно отношение (от нивото на Gundam 00) и дори разрушиха колония. Жалко, че заради plot armor-а нашите хора стигнаха до финала с почти пълна липса на тактика. Определено не заслужаваха да спечелят. Последната серия с конкурса за Gunpla и масовите дуели беше доста тъпа и загатваща трети сезон, какъвто определено няма.
Прекалиха с това "Таноши!", "Таноши!", "Таноши дешо!" - сякаш сами не си вярват и се опитват да си го внушат.

Gundam Build Fighters Try: Island Wars ep. 1 - нещо, като повторение на края на първи сезон. Частици на Плавски извън контрол, масова битки с дронове, загатване за другия свят от където идва Рейджи (царството му определено е във вътрешността на колония) и дори камео от Айла.

Не бих казал, че Build Fighters е загуба на време за Gundam фен - маса препратки, mobile suit-ове и скрити шегички, но е досадно да ги видиш употребени в толкова нетипично за поредицата заглавие.
Това аниме е по-скоро за феновете на заглавия с блатантна реклама на продукти, като Ю-Ги-О, Покемон, Дигимон и пр.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Mobile Suit Victory Gundam ep. 42-44 - това все по-трудно се гледа, защото дори тъпизмите му са еднообразни. Лупе за последен път показа, че е пълно ку-ку. Шакти беше отвлечена...вече не знам, за 10-ти път? Освен това в процеса успя да убие двама свои верни поданици. На гигантската машина за промиване на мозъци им трябват човешки компоненти?
Хуморът също не жали зрителя - бременната Марбет трябваше да се преструва на бременна, защото все още не и личи, ахаха...всъщност хич не е смешно.


Gundam: G no Reconguista ep. 1-4 - реших да пробвам това чудно отново, защото вече съм запознат, колко неизлечимо болен е Йошиюки Томино и как все пак зад лудостта му има някаква система. Освен това винаги успява да привлече пари и талант за проектите си.
Точно такова е, каквото го помня - героите не спират да дуднат пълни глупости и често се мятат от крайност, в крайност. Няма паузи, няма време за осмисляне на ситуацията или овладяване на чувствата, няма обяснение - експресният сюжетен влака лети напред по релсите пропуска всички гари.
Примерно в един момент героят говори смислени неща, после се шегува, съюзниците му го приемат сериозно и почват да стрелят по него, а след малко може пак да са в приятелски отношения. Същото е и с противниците. Твърдо убедени са, че трябва да го убият, заради някаква тяхна си глупост или заблуда, но в последната секунда размислят. Важи и правилото, че главният навсякъде мъкне със себе си невинни, безпомощни и дори болни хора, само за да му е по-трудно и периодично да става заложници.
С други думи Victory Gundam (малко напомня и Turn A Gundam), може би не така дразнещ и много по-красиво/скъпо нарисуван и анимиран. Май вече му свикнах на Томино и мога да извлека забавление от безумията му.
Героите са от познати матрици: Белри е Усо, Аида е 60% Катеджина + 40% Хаман, Клим е Гиуней от CCA, Рараия е Лала, Норедо много прилича на Ел от ZZ и т.н. и т.н.
Вече споменах, артът е страшно красив, а анимациите плавни и изпипани. Някои от mech-овете и част от архитектурата изглеждат странно, но това е далечното бъдеще - сигурно могат да си позволят такива прищявки и не-утилитарност. Механичният дизайн е нърдгазъм.
Нещо интересно, анимето всъщност е дълбоко свързано с Universal Century. То уж и повечето Gundam заглавия (без Gundam G, Gundam 00, Gundam Age и Gundam: Iron-Blooded Orphans) са в един и същи свят, но различни епохи, но е трудно да се повярва. Turn A, Seed, Wing и X са толкова различни и несъвместими, че феновете винаги са ги смятали и за отделни светове.
Тук в Regild Century, обаче не може да има грешка. Постоянно се споменават UC с неговите безкрайни войни. Дори има мемориален паметник със статуи на mobile suite-ове, в които зрителят може лесно да разпознае машините на Зеон и Федерацията.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Atom: The Beginning ep. 11 - последните две серии бяха наистина излишно разтягане и драматизиране. Шестицата пак спечели по някакъв странен и заобиколен начин. Остава само една серия до края на сезона и като погледна назад, анимето нямаше кой знае какво съдържание. Да, някои интересни технически решения и разсъждения, но предимно slice of life със симпатични и/или странни персонажи.


Mobile Suit Victory Gundam ep. 45-48 - за да се засили трагедията, главните герои почнаха да взимат неадекватни стратегически решения или да им отнема по няколко серии, да свършат нещо, което отнема минути, само и само на сюжетната арена да се подредят правилните от гледна точка на сценаристите сблъсъци. Тези маневри не само са досадни за наблюдение, но и адски тъпи. Герои, които досега са били общо взето с акъла си извършват нелогични грешки. Примерно онзи тип дето застреля кралицата, която ползваше за щит. Разбирам да си психясал, ама чак толкова...и това да е чак толкова удобно за сюжета.
За пореден път демонстрираха нещо, което се появява години по-късно във филма на Firefly. Предполагам, че Джос Уедън силно се е заглеждал в Gundam Zeta и Victory за идеи, но зацепих и още нещо. Тук пък евентуално са го взели от едни друго място: романът Непобедимият от Станислав Лем.


Gundam: G no Reconguista ep. 5-7 - стандартна разигравка на Томино. Главният герой е принуден да се бие на страната на противника докато се самозаблуждава, че шпионира за бившата си фракция и още може да се върне при нея. Така вижда собствената си политическа позиция от особено грозна страна. Още трябва да преживее шока да убие своя бивш инструктор. Новите му шефове го ценят и използват, но ненавиждат.
Уж реализъм, психология и пр., но от една страна е пълно безумие, особено начинът по който се набута в тази ситуация (никой нормален човек не би го направил така и никой нормален противник не би го приел, в най-добрия случай, щяха да изоставят групичката му на някой остров), от друга страна това вече се е случвало множество пъти в почти всеки Gundam от UC и е досадно клише.
Иначе красиви картинки, добре замислени кораби + космически станции и mecha porn.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

18if ep. 1 - нещо средно между SAO и Persona 5, но с трагичен арт и анимация.
Това, което ми хареса е котаракът и какво убийствено комедийно дуо са с главния.
Ако не е recurring персонаж няма смисъл да продължавам нататък.


Vatican Kiseki Chousakan ep. 1 - пестелива анимация, резки скокове напред в историята и доста фонове сканирани от снимки, обаче атмосферата е перфектно - мистична и загадъчна. Нещо средно между Името на розата и Ghost Hunt. Оригиналните локации извън Ватикана са сложни и добре замислени - в случая огромен кампус, с доста разнообразни сгради и постройките в него.
Може би отчетата идват прекалено бишонен и гей, ама щом настоящият папа ги благослови тези неща, кой съм аз да ги критикувам.


Shoukoku no Altair ep. 1 - оказа се неочаквано комедийно. То си е историческа драма, но манга погледът върху Османската империя е особено неадекватен и забавен. Сюжетно е неочаквано елементарно заглавие, защото политимеските интриги поне на този етап са доста елементарни и прозрачни.
Махмут паша е един от основните типажи шоненски протагонист: склонен към клиширани декларации и дълги речи. Притежава и свръх естественото знание, къде точно му крои засада врага, заедно със способността да насъска срещу него соколи.
Бе, нещо като Арслан, но в минимален състав.
Следващият път ще са в Хисаря.


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 14 - поредният епизод в стил "пасторална идилия" с нулев прогрес на историята. Предимно хубави картинки.


Made in Abyss ep. 1 - според мен най-обещаващото аниме от лятото. Комплексен свят, страхотен арт, детайлна анимация и интересни отношения в обществото и между героите. Личат вложени усилия във всичко - израженията и реакциите на персонажите, облеклата, прическите, необичайния дизайн на сградите и какво ли още не. Визуалният кеф е огромен. Играта на сеютата е върховна и предава прекрасно трагикомизма на ситуациите, в които попадат героите.
Единственото, което не ми харесва дотук са insert песните.


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 14 - разбиха ми хубавата легенда за сестрата на Нобунага и начинът по който предала тайно съобщение на брат си.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Fate/Apocrypha ep. 2 - става. Темпото е добро, героите идват доста комедийно, колкото и да са гадове, а битките са семпли, но впечатляващи. Да не се сбърка да излезе поносим сериал?
"Добрите", т.е. червения отбор са напълно дезорганизирани и шансовете им да спечелят са отрицателни (което най-вероятно означава, че ще спечелят ).


Youkai Apartment no Yuuga na Nichijou ep. 2 - идва по-елементарно и по-тъпо отколкото се надявах. На главния герой всичко му иде на тепсия, че дори и разви някаква свръхестествена способност, така не е интересно.
Миюки Саваширо е толкова мискастната тук и въобще какво прави, в токова боклучава продукция? Гласът на Акира Ишида пък би сработил навсякъде, та и тук е добре.


Princess Principal ep. 1 - има толкова добри неща в тази продукция: дизел пънк света, фоновете, механичния дизайн, анимацията и керъктър дизайна на мъжките персонажи...но всичко това се проваля от керъктър дизайна на главните героини, от начина по който са написани и от начина по който са изиграни. Всеки път, когато си отворят устата да говорят с някой ми се повръща.
В смисъл обикновено нямам нищо против MOE, kaway и подобни глупости, но тук са в абсолютен дисонанс с останалия свят.
Drop или направо colony drop върху студията производители.


Knight's & Magic ep. 2 - да продължим с Gundam аналогиите, Ернест определено е SEED и може да напише нова операционна система за броени минути подобно на Кира Ямато. Управлението с нетрадиционни контролери пък ми напомни на един епизод от Megas XLR.
И в тази серия бая кич и грозотии, но понеже е откровен боклук някак се гледа леко и разтоварващо.


Katsugeki/Touken Ranbu ep. 2 - явно е характерното за сезона: повечето добре нарисувани шоута са дразнещо идиотски. Само за две серии успях напълно да намразя героите антропоморфни мечове. Поведението им е толкова, ама толкова неадекватно. Особено много ме дразни типът с кансайския диалект (мечът на Сакамото Рьома...и естествено ползва револвер). Историята явно е доста засукана, но върви бавно и не може да компенсира това, колко досадни са ми протагонистите.
Drop.


Atom: The Beginning ep. 12 - последният епизод не донесе нищо ново - превъртане набързо през конфликта и помиряването на главните герои. Може да се каже, че завърши в нищото.
Напоследък Production IG взима странни решения и вади странни проекти.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Detective Conan ep. 865 - поредният боклучав случай, който не е по мангата. Единственото интересно нещо беше гласа на говорящата птицата.
Следващия път се връщаме към истинската история с поредния сблъсък между Шуичи и Тоору.
Ще наспойля леко, Вермут също е наблизо.


Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 108 - самите трикове не бяха толкова лоши, но малко хора биха се вързали, а и кучешката свирка е доста популярен предмет. Драмата зад мотивите на убиеца е малоумна.
Класирам арката на Цербер към по-калпавите истории с Киндайчи.


Aho Girl ep. 2 - първият сегмент беше най-смешен. Втория ни запозна със сестрата на А-кун, която е толкова залюхана, колкото протагонитската, но поне влага усилия да се поправи и изучи. Третият доказа, че председателката на ученическия съвет е по-извратена и по-мръсно подсъзнание и от кифли в Seitokai Yakuindomo, което си е постижение.


Mobile Suit Victory Gundam ep. 49-51 - май най-лошият Gundam, който съм гледал. Като изключим обичайно силните страни на поредицата (механичен дизайн, тупалки) и промените в света, сюжетът е ужасен, а героите сбор от противоречия.
Най-ужасни са жените. След оригиналния Gundam Томино, явно в отговор на критиката успява да ги пооправи, но тук необяснимо регресират до отвратителни чудовища. Катеджина, Фуала и Лупе са едни от най-противните образи в аниме, на които съм попадал. Да, прави се опит зрителя да разбере и тяхната гледна точка, но резултатът е смехотворен. Отрядът на Ширак (в англоезичния превод го пишат Шрайк) пък са типични women in refrigerators. Заради главната героиня Шакти измира маса народ, а тя е достатъчно умна и наясно със ситуацията, че да не им го причини. Е, имаше и няколко поносими, като най-впечатляващи са майката на Усо и Марбет.
Главният герой Усо е лоша смес от шоненски клишета - невъзможен стоицизъм, прекалена емоционалност и желание да спаси всички. На няколко места Томино вкара в него и патентованите си глупости, та образът е и комичен по особено грешен начин. Най-досадното е, че мрънка през цялото време.
Кроникъл на външен вид е най-стабилният герой, но вечно действа импулсивно и се проваля дори, когато надмощието е в негови ръце. Веднъж за малко да жертва сестра си - кралицата. Дори собствените му хора не го обичат. Любовният (?) триъгълник между него, Катеджина и Усо все още не мога да си го обясня.
Има още тонове герои, но неизменно най-интересните измежду тях измрат: Одело, старците техничари, капитанът, главните лошковци и т.н. и т.н.
Сюжетът, както споменах е непостижимо зле: спиране на три абсурдни плана за унищожаване на земното население. Гигантско оръдие с неочаквано фалическа форма, кораби с огромни колела, които буквално тъпчат земята и накрая масивно устройство за промиване на мозъци, захранвано от хиляди хора с психически способности в криогенни камери.
Последното някак работи само на голямо разстояние, а някои хора не се поддават на влиянието му. Няма обяснение нито за едното, нито за другото. Не е ясно и как самите занскарци се предпазват от него. Вредите, които нанесе и последствията от тях бяха споменати само веднъж и после напълно забравени.
Накратко еквивалентът да гледаш това шоу е да наблюдаваш нечия лудост.


Gundam: G no Reconguista ep. 8-10 - отношението ми към Йошиюки Томино е някак противоречиво. От една страна така и не успях да го обикна, но подобно на Мамору Оши, колкото повече негови неща гледам, толкова по-лесно се ориентирам в тях и дори намирам начини да им се насладя...без да ги приемам за абсолютно чиста монета, защото и двамата са си за лудницата. Не слагам знак за равенство, Оши е великан, но първоначално изпитвах доста сходни трудности и с двамата.
На този етап Reconguista не само е гледаемо, но дори е доста добро шоу. Политическата интрига се заплете интересно, героите навлязоха в по-човешки отношения, битките са красиви, новите mech-ове са красиви (G-Self-ът се сдоби гигантска външна броня подобно на Unit 3 от Stardust Memory...по-скоро идея заимствана от Macross, защото се среща още в оригиналните му серии). Ако не познавах Томино и внезапните му "развития" щях да си помисля, че сериалът се е оправил.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Tenchi Muyou! Ryououki 4th Season ep. 3 - много съжалявам, но тази поредица вече на пълно се е изчерпала. Загубила е силата си. Някакви ритуали, някакви японски семейни политики, някакви индиректни намеци, манипулации и клюки.
Във втората част на епизода обясниха цялата предистория на Isekai no Seikishi Monogatari. Кенчи дори още не се родил горкичкия, а вече е планирано да го вкарат в битки и политически конфликти.


JoJo no Kimyou na Bouken: Stardust Crusaders ep. 1-3 - почна някак объркващо. Твърде мощен retcon спрямо предната част. Тези стендове дойдоха от нищото и още не мога да се ориентирам в правилата им. Може и да са нещо интересно, но запознаването на зрителя с тях куца. Дишането и чи техниките, бяха по-добре и по-систематично обяснени. Сигурно тепърва ще ги разясняват. Примерно картината, която Нориаки използва, за да нападне Джоджо първия път - това някаква нова техника ли е или всъщност го удари със стенда си, а червената боя беше за драматизъм? Възможността да снимат Дио и той тях, как се обяснява? Може би с някоя он демонстрираните магически сили досега, а аз да пропускам нещо? Надявам се да получа отговор, иначе няма да е интересно.
Друго недобро впечатление, най-вече във втори епизод имаше няколко сцени със зле сложени герои върху фоновете и лоша анимация. Подобно пропадане в качеството е обичайно е за аниме, но не помня такива работи в първи сезон. Надявам се това да са единични случаи, а не масов подход в сезона.
Иначе си е стандартният катилски хумор и надцакване с простотия.


Gundam: G no Reconguista ep. 11-12 - подозрително много ми харесаха и тези епизоди. Направо разбирам, какво говорят и целят героите . Някъде четох (може да е само хипотеза), че в тази част на шоуто режисьорите на епизоди са имали повече креативен контрол, защото Томино е бил по-зает със сценария.
Като стана дума, поредната абсурдна ситуация - флотите се събраха при върха на кулата с една цел, но положението се завъртя няколко пъти и са сбиха по различна причина .
Най-накрая се появи четвъртата страна в конфликта, т.е. истинските злодеи. Дали първите три ще се обединят срещу общия противник?
Между другото корабите и mech-овете на Америанците (да, без "к") доста приличат на занскарското въоръжение от Gundam Victory. Явно нашите пирати са изключение или пък част от задачата им е да тестват експериментално оборудване, което обяснява знанията и уменията на главния им механик.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Musekinin Galaxy☆Tylor ep. 1 - това е глупаво, евтино направени, а връзката с Тайлър е несъществуваща. Още един такъв епизод и ще го дропна.


Teekyuu 9 ep. 1 - нормалните кретенизми, но този път с извънземната. Ending-ът е епичен, заради това че е в пълен разрез с шоуто.


JoJo no Kimyou na Bouken: Stardust Crusaders ep. 4-7 - най-накрая влязоха в обичайното за шоуто русло. Може уменията да са различни, но битките се развиват горе-долу по същата формула. Нямаше и пропадания в анимацията. Морският стенд ми хареса, имаше нещо Aqualad-ско в него версия Young Justice (т.е. синът на Black Manta). Най-забавен момент - нашите мускулести типове седят и се дзеврят в малкото момиченце с опасение, да не се окаже стенд юзер и обмислят дали да не го хвърлят обратно на акулите.


Gundam: G no Reconguista ep. 13-14 - мдааа, идиотизмът на шоуто застигна сюжета, който беше избързал малко напред. За компенсация Рарая се повъзстанови психически и почна да се държи почти, като нормален човек.
Е, картинките компенсират повечето отрицателни черти.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Mobile Suit Gundam Thunderbolt 2nd Season ep. 4 - сезонът е по-разпокъсан дори от предишния, логично и краят не приключва историята. Поне повдигнаха завесата, какво се крие зад религиозните психопати: лидерът им е new type, който им промива тъпи сектантски мозъчета със способностите си.
За моя изненада Клаудия си е наистина тя, а не клонинг.
Последната серия съдържа две битки, които се развиват успоредно.
Ио подкара GM, понеже наскоро си потроши Gundam-а, а мацката му асистираше с летяща платформа. Двамата се представиха неочаквано добре имайки предвид, че GM-ът е най-слабият mobile suit и Федерацията мачка с него, само защото ги бълва в големи количества.
Дарил показа подводни умения в един полу потопен град и впечатли дори new type-а в отряда си.
Обстановката на последната битка ми напомни една подобна във Victory. Религиозната тема и промиването на мозъци също ме подсети за този сериал.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 1 - сладурска комедийка, която пародира JRPG-тата и всички известни на човечеството приключенски/фентъзи клишета. Изглежда семпло и детински, но геговете почват да се натрупват и стават все по-изчанчени. Част то тях могат да се хванат само ако биеш пауза или превъртиш сцената отново. Понякога се случват няколко събития едновременно. Production I.G дори са вкарали някои собствени шегички.
Ако продължи с подобно темпо ще се получи доста яко сериалче.
Това е втората адаптация на мангата. Първата не съм я гледал, но ако това тук приключи в нищото (шансът е голям, защото материал - бол) може би не е лошо да се погледне и тя, макар че четох негативни коментари за интерпретацията на Кукури.


Made in Abyss ep. 2 - това е сладурско дори в най-мрачните моменти.
Разкриха интересни неща за Рико, за майка и (му?) и за самата Бездна. Кефи ме каква сложна система от подземия и магически артефакти се очертава да разследват нашите герои.


18if ep. 2 - тук се опитаха да вкарат gore, психология и темата за справедливостта, но с толкова изтъркана ситуация (примерно всеки втори случай в Kindaichi) и реакции, а пък визуалното изпълнени е все така лошо.
Не става това аниме. Дроп.


Vatican Kiseki Chousakan ep. 2 - харесва ми, че е толкова интензивно, но май настина са прекалили със заемките от Името на Розата, а обяснението за плачещата статуя беше тъпизъм.


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 15 - горкият Хидейоши пак на топа на устата. Мицухиде за пореден път се прецака сам.


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 15 - Упс, ангелките са зли.


Shoukoku no Altair ep. 2 - големи тъпизми и в този епизод. Това, че познати култури, са поставени в съвсем объркваща география (защо Сен Мишел е толкова близко до исконни арабски територии?) ми лази по нервите.
Дроп.


Knight's & Magic ep. 3 - бреййй, индустриална революция за няколко месеца - нови материали, нови дизайни, магически вариант на Iron Man...нещо много бързо го дават.


Fate/Apocrypha ep. 3 - общо взето добре върви, но прищявките и приумиците на Слугите ми идват в повече.
Отчето хич не е зловещо...

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Gundam: G no Reconguista ep. 15-16 - ъъъ, главните герои се оказаха брат и сестра, освен това наследници на важна фамилия. Белри почна да върши глупости в стил Усо от Victory. Местните политики в колонията Сирано-5 са пълно безумие. Безсмислени реплики идващи от нищото, смислени реплики, но прекъснати на най-важното място... С други думи Томино пак не си е пил, или по-скоро пак си е пил хапчетата.
Визуално продължава да е убийствено, а екипът да вади нови и нови технически идеи. Не съм споменавал за музиката, но тя е най-красивата и епична от всички Gundam-и на които съм попадал. За моя изненада в MAL има коментари, колко отвратителна била. Тия нормални ли са? Точно така трябва да звучи батална музика композирана за и изпълнена от класически оркестър. Оплакват се и от звуковите ефектни, били "стари". Вярно е, че напомнят старите заглавия, но всъщност са тяхно съвременно пресъздаване, а не рециклаж на звуците от 1979-та. Чудя се и каква им е базата за сравнение, щом Gundam е cuttinge edge-а на всички mecha заглавия. То и без това във вакуума не трябва да се чува нищо.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 2 - вече отбелязах, че е адски сладурско. Очертава се най-добрата комедия и пародия на сезона. По-добро е от Aho Girl, Teekyuu и Nobunaga no Shinobi.
Production IG трябваше да се съсредоточат върху рекламата на това нещо, а не на Atom: The Beginning. В резултат никой не е чувал за римейка на Guruguru и никой не го гледа, а е толкова добро.


Musekinin Galaxy☆Tylor ep. 2 - ъх, дроп.


Aho Girl ep. 3 - стандартните простотийки. Най-забавното пак беше с хлапетата. Добре беше и как принудиха Саяка да си покаже гащичките (на котешки щампи ).


Youkai Apartment no Yuuga na Nichijou ep. 3 - това, че обясняват произхода на духовете и как това резонира с главния герой е идейно, но трябваше ли да циври така накрая? Когато човек плаче за себе си при вида на чуждата мъка е грозно.
Още е досадно как новите му познат постоянно го измъкват от проблемите му или го тъпчат с храна. Подозирам, че тази манга е wish fulfilling-а, на изтормозения от хулигани и обществен натиск автор.
Та хем е тъпо, хем не показва как човек да се бори с такива ситуации...освен може би "Сдружаваш се с още по-големи мутри и те набиват мъчителите ти.", което естествено няма да сработи.
Дразни ме този боклук, дроп.


JoJo no Kimyou na Bouken: Stardust Crusaders ep. 7-15 - хубавото е, че като му посвикне човек се гледа много леко. Идва като комедиен ужас с мутри. Най-големият му плюс е, че темпото му е сбито и няма точене на локуми, дългите речи (е, не че няма, но не са толкова досадни) и мощни ретроспекции точно в най-напечения момент...поне засега. Май в миналия сезон имаше, но бяха минимални и не се злоупотребяваше с тях.
Друга разлика с преди, локациите са по-безлични и са вложени по-малко усилия в тях.
Стендовете за мен са мешана скара - някои ми харесват (да кажем куклата и автомобила), други не. Доста приличат на плодовете от One Piece. Несъмнено оригинални на фона на американските супергеройщини, но с отворена вратичка за всякакви скрити в ръкава козове, с които автора да измъкне протагониста или антагониста от привидно безизходна ситуация. Само Куджо успява да е креативен в използването на едни и същи способности от своя стенд и изненадите му са интересни.
Определено японска комикс традиция.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Teekyuu 9 ep. 2 - рожден ден на богаташката. Тя оплю единствения подарък, който горе-долу ставаше за нещо.


Gundam: G no Reconguista ep. 17-18 - с приближаването на финала хаосът и слабоумието са засилват. Добре, че бях гледал ДжоДжо преди това, та го приех от веселата им страна (това е и единственият начин да се гледа ДжоДжо).
В 17-та земляните аха да се сбият заради грешна маневра на Рарая, но дойде един от местните и им се скара, пък те се засрамиха и продължиха да чистят - това в космоса и с въоръжени до зъби mech-ове.
Политическите интриги се оказаха дори по-идиотски от очакваното. Двойни, тройни, че и четворни председателства. Изгубих им края.
В 18-та стана истинската битка и по не съвсем ясни причини всички искат да заграбят G-Self-а, макар че той е изоставен и недоразработен модел. Последното не е така, но те няма как да знаят.
И в двете ме кефи сюрреализма на визията и обстановката.
Историята с Lovers стенда беше типичен хулигански тормоз, та не ме впечатли особено.
Протагонистите сякаш напук решиха и те да сгазят правилата, като нарушиха още по-голямо табу: качиха се на кораба, който разнася енергийните батерии. Срещу всяка логика това се оказа правилна стъпка, защото там ги чакаше оставена от родителите им ключалка, която може да се отвори само от тях...на забранения кораб нали, без подсказка че трябва да търсят нещо там.


JoJo no Kimyou na Bouken: Stardust Crusaders ep. 16-20 - стандартните простотийки. Това с "бебето" беше забавно, особено в света на сънищата. Маса ебавки на тема ужаси - подозрения, параноя, разцепване в групата. Логиката я нямаше никаква на няколко ключови места, ама аре от мен да мине. Бонус точки, че Death 13 беше с гласа на Чопър - tanuki janai tanukai desu.
Обаче на мен повече ми хареса това със слънцето. Пак доста нелогично и сбъркано, но ебавката на тема пътешествие в пустинята и приключения ме изкефи много.
И в двете ме кефи сюрреализма на визията и обстановката.
Историята с Lovers стенда беше типичен хулигански тормоз и заемка от Fantastic Voyage, та не ме впечатли особено.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

JoJo no Kimyou na Bouken: Stardust Crusaders ep. 21-24 - историята с Камео и "възкресението" на Абдул (или Авдол, или както там) ми беше скучна и разтяжена.
Последната арка не е зле, защото пак е силно халуциногенна и пак е битка между въображения, нищо че нямаше особен смисъл (напълно автоматизирана подводница, вътре в гигантското лице имаше въздух, защо не успяха да наранят юзерката чрез езика, а чрез зъбите Джотаро успя и т.н.).
Ще си почина седмица-две преди JoJo no Kimyou na Bouken: Stardust Crusaders 2nd Season. Не че съм изморен, но имам нужда от разнообразие. Може и на Reconguista-тата да ударя пауза 6 серии преди финала.
Чудя се какво ново да започна. Имам натрупани някакви детективски, които обаче не ме блазнят в момента.
Дали да не загледам някой филм с як арт?

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Gundam: G no Reconguista ep. 19-26 - колко объркан беше края няма да се опитвам да обяснявам, само ще изброя: нашите славни пирати си откриха нови противници (отидоха чак до Венера за това) с още по-мощни оръжия и успяха да ги ядосат така, че да започнат Реконкистата по-рано. Масивна кулминация на конфликта, където фракциите се групираха безумно, като в Zeta, екшънът беше помпозен и нагласен, като в SEED, а някои от случките и сърдитите монолози приличаха на глупостите във Victory. Главният провокатор-лошко (и истинки Шар на историята, а не комплексарчето с маската) го убиха съвсем случайно.
След битката почти всички оцелели неочаквано се сдружиха, вместо да продължат да се трепят. Оказа се, че през всичките тези дълги Universal Century и Regild Century Япония почти не се е променила и не е засегната от катаклизмите. Явно помага сценаристите да са японци.
Останаха страшно много необяснени неща. Примерно new type-щината беше тотално извън фокуса, само намеци за Белри. Той уби едно друго психопатче и почувства смъртта му, значи и то беше new type. След това нищо...какво става с тези хора, защо са толкова малко, защо способностите им не се развиват, защо не се сбъдват предвижданията на Зеон Зум Дейкун?
В крайна сметка поредната безсмислица на Йошиюки Томино - страхотни инженерни идеи (примерно Venus Globe струпването на колонии в близост до Венера), прекрасно нарисувани и анимирани битки, убийствена музика, но безцелно циклещ сюжет и свръхнеестествени диалози, преминаващи в разговор на героите със самите себе си. Друга характерна черта е, че въпреки огромната еволюция на женските персонажи от MSG насам, пак има нещо идиотско и дразнещо във всички от тях. Чудя се дали е от поколението или просто Томино недолюбва жените.
G no Reconguista е страхотен аудиовизуален спектакъл, една от най-добрите Gundam продукции, но в същото време дразни с това, че въпреки амбициозните идеи зад него, не успява да ги навърже в нещо по-смислено.


Gundam: G no Reconguista - From the Past to the Future ep. 1 - по-скоро напомня на епизод от Gundam Evolve, а не на истинско продължение. Битката е тъпа (mobule suit-а на лошкото дава дефекти), грозна и изцяло във 3D CGI. Показва една интересна от Unicorn позната технология, но тя е самоцелно камео и не е употребена смислено.
Напълно излишен спешъл.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Detective Conan ep. 866-867 - арката е важна с това, че ни запознава с причината за конфликта между Тоору Амуро и Шуичи Акай (разбирайте Амуро Рей и Шар Азнабъл ). Самата загадка не е кой знае какво - система от примки.
Черешката на тортата са манипулациите на Вермут да излезе суха от водата, нищо че всички я разпознаха, дори и Ран.


The Reflection ep. 1 - грозно, елементарно анимирано, мудно, тъпо и с ужасно музикално оформление. Може би са се опитали да имитират стила на Studio 4°C, но резултатът е ужасен. До сюжет почти не допряха, освен какво е Reflection.
За разлика от тук в предишния аниме проект на Стан Лий бяха налети доста повече пари и талант.
Дроп.


Vatican Kiseki Chousakan ep. 3 - темпото както обикновено е доста интензивно, но в случая върши работа. Загадките почнаха да се проясняват.


Made in Abyss ep. 3 - интересна информация за Бездната, замислил я е някакъв болен мозък . Нат очевидно има гигантски crash по Рико. Спускането започна.


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 16 - стандартното размотаване. Ел ще спасява света с любов...дааа бе. Фаваро най-накрая измъкна Кайзер и по случайност Азазел.
Роки можела да се закачва обратно на оригиналното си място, но Рита е истинският и собственик и си я взима обратно . Как ли Кайзер се е съгласил или просто никой не го е питал?


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 16 - ихааа, екшън. Не помня да съм чакал с такова нетърпение следващ епизод в този сериал.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.