Saiki Kusuo no Ψ-nan 2 ep. 5 - приятна серийка, само сегментът със схванатите рамена беше тъп. Най-забавно пък беше, как планът на Сеики да се отърва от Терухаши го вкара в двойно по-голяма беда.
Dagashi Kashi 2 ep. 6 - наистина няма по-добър избор за сею на големия брат на Хотару от Томоказу Сугита. Той е идеален мъжки аналог за бомбастичното и поведение и речи.
Промяната в сюжета ми хареса, авторът на мангата е избрал добър начин да опресни малко формулата.
Hakumei to Mikochi ep. 6 - епизодът не ми хареса чак толкова. Японците напоследък много си падат по сцени с ядене и пиене, серията е предимно това. Явно избиване на комплекси, че не могат да си го позволят в реалния живот. Лично мен този подход ме оставя гладен, вместо да ми задоволи фантазиите.
Хубавите сцени бяха свързани с появата на фризьорката, която някак ми напомня за Наначи от Made in Abyss, както и краткото включване от страна на Конджо.
Grancrest Senki ep. 7 - логиката на политическите решения в това шоу ми връзва мозъка на фльонга. Т.е. това е някаква анти-логика. Пример е как накрая принцът им се извини, че ги е поставил в опасност, нищо че беше точно обратното - щяха да го убият хората пратени срещу Тео и компания. Още по-идиотска беше причината да им дойде на гости: как са олицетворение на собствените му мечти...а те дори още не са във фаза флиртуване (или сме я пропуснали заради, заради бясното препускане през материала).
Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 6 - все по-боклучаво и тъпо става. Да отбележа, че тук Томоказу Сугита не е в стихията си, героят му е безличен по замисъл и студиото можеше да си спести парите, наемайки някой по-евтин актьор.
Hajimari no Boukensha-tachi: Legend of Crystania - естествено гледам поредицата в обратна посока и връзката с Лодос не ми е съвсем ясно - част от лошковците там са се измъкнали и бродят по световния океан в търсене на нов дом, откриват такъв и историята продължава 300 години по-късно. Малко ме обърква и терминологията, ту говорят за континенти, ту за острови. На мен Кристания ми прилича на остров, а Лодос на континент.
Техническото решение за реализацията на филма е странно - креръктър дизайнът е грозноват и семпъл, но анимацията и фоновете са добре. Историята се развива на доста бързи обороти, но пък е по-същество и въпреки липсата на важна информация е интересна. Според мен тук добре са използвали метода "Хвърли зрителя в историята, пък той да де ориентира сам.". В случая донякъде помага, че всички героите са фентъзи клишета.

Напомня ми старото OVA за Аслан, но не е така накъсано и историята е по-приключена.
Legend of Crystania OVA ep. 1-3 - визуално е значително по-добре от филма, но някъде в трети епизод им е свършил бюджета и в определени сцени артът е абстрактен.

Подходяща промяна в тона и задълбаване в детайлите на света и героите. Преходът обаче не е гладък, защото заради краткото си времетраене филмът е спестил информацията, която е важна за по-нататъшното развитие. Историята обаче не е нищо особено - лошите са си лоши, политически интриги между местните богове, нашите печелят със силата на волята и пр. и пр.
Lodoss-tou Senki ep. 1-5 - въпреки, че е значително по-старо от заглавията за Кристания, това аниме е нарисувано и анимирано класи над тях, радост за окото. Някои серии са по-зле (примерно втората), но общото качество е страхотно. Донякъде е късмет, че съм го пропуснал навремето, защото сега мога да се насладя на много по-добър релийз за разлика от мърлявите VHS сканове кодирани с DivX.
Тук обаче стигаме до сюжета и героите, които са още по-елементарни от тези в Кристания. Нещо като фенфикшън вдъхновен от Властелина на пръстените и сеанси по Dungeons & Dragons. В първи епизод сцените доста напомнят Мория, а и дори джуджето се казва Гим, т.е. не му достига само едно "ли". От друга страна има доста визуални сходства с игралния филм от 2001-ва: битката с дракона в анимето подозрително прилича на тази с пещерния трол, а в края на серията партито минава на каданс в строй, напомняйки едни от най-известните кадри в Задругата на пръстена.
От една страна Лодос копира множество елементи и идеи от книгите на Толкин, от друга на свой ред игралният филм се е загледал в анимето за готови визуални решения.
Lupin III: Part II ep. 146-155 - в тази част анимето отново изтъпя с изключение на финалния епизод, който определено е дело на Миязаки и дори включва алтернативни версии на персонажи, идеи и механичен дизайн от Laputa.
Lupin III: Part III ep. 1-4 - ужасен керъктър дизайн, отвратителен сценарий на епизодите, а музиката е сменена с по-лоша. Ако не бяха сеютата нямаше да позная поредицата. Сериозно се замислям дали да не го дропна.
Определено във филмите и спешълите преобладават идеи и конвенции от първите два сериала, а този тук все едно не се е случвал.