Fate/Extra Last Encore ep. 1 - изключително странно ми е да гледам Fate шоу представено в стил Monogatari-тата на Shaft. В смисъл почти нищо не се разбира

. Не знам как е играта Extra, но анимето е абсолютен сюрреализъм. Пълно е с мъгливи понятия, които може би ще бъдат обяснени по-натам, а може би отговорът ще бъде оставен на зрителя.
Допълнително усложнение е, че го гледах с титри на френски, който ми е малко ръждясал, та трябваше да бия паузата на по-дългите изречения (таймингът е брутален), но определено анимето нарочно обърква зрителя.
Може да се каже, че ми хареса повече от Fate/Apocrypha, защото някак го бие на арт, но знаейки природата на Fate френчайза, най-вероятно тук в началото се преструва на по-амбициозно отколкото е.
Артът е съвсем семпъл и дори бие на кич, а сакугата е рядка и претупана, но естествено Shaft се опитва да представи Fate/Extra Last Encore за такъв тип продукт, който няма нужда от подобни екстри.

За сравнение примерно Mekakucity Actors беше в пъти по-плавно анимирано и визуално изпипано, а навремето четох доста псувни, колко грозно било.
Още не е съвсем ясно дали познатите от други Fate-ове герои ще изпълняват същата функция (поне се държаха горе-долу, като себе си, но погледнати през Shaft ракурс

) и дали ще ги виждаме постоянно.
Mobile Fighter G Gundam ep. 10-26 - това си продължава в най-лошите традиции на бойните шонени. Ужасни герои, ужасни развития и обрати, обясненията закъсняват, дебилни битки и с, и без Mobile Suit-тове. Сюжетната нишка се стрелка в произволни посоки. Примерно в един момент бяха забравили за състезанието, а после зарязаха съдбата на света, само за да стигнат на турнира навреме.

Наративът е ту епизодичен, ту изпада в неочаквано дълга арка.
Определено едно от най-задръстените Gundam заглавия. Дори съм дропвал малко по-добри, но това тук ще го мъча до финала му.
Darkside Blues - Честно казано нищо не разбрах. На някои места беше доста нелогично, а на други прекалено елементарно за тематиката. Може би целта е просто реклама на мангата, а не да се адаптира историята.
Въпреки това ми хареса като арт (на места експериментален) и като атмосфера. Нещо средно между Youjuu Toshi и Vampire Hunter D (1985). Още известна доза японска хулиганска култура.
Неочаквана находка, още миналия век по една френска телевизия засякох откъс и от тогава съм се чудил откъде е сцената.
Detective Conan ep. 889-890 - добре адаптиран и добре представен арк. Тук за пореден път Гошо Аояма демонстрира силата на връзките си

и желанието да пише мангата за определени актьори, примерно: персонаж с името на сеюто (Ватару Такаги), арк в който Конан спасява сеюто си (Минами Такаяма) и дори пее на неин концерт, вкарване в историята на алтер егота на Чар и Амуро от MS Gundam с техните сеюта.
Последното попълнениe е доразвиване на шегичката, че истинската самоличност на злодеят от Черната организация Rum е Lum от Urusei Yatsura - понеже на японски се произнася Ръм.
Е, новата учителка на Конан, която се държи подозрително и е един от кандидатите за Rum се изпълнява от Фуми Хирано т.е. гласът на Лъм.
Dagashi Kashi 2 ep. 3 - не че е буквално така, но приемам тази серия за пародия на тема BayBlade (всъщност е пародия на тема beigoma).
Saiki Kusuo no Ψ-nan 2 ep. 2 - както се и надявах е по-добър от първия. Пародия на тема Back To The Future.
Grancrest Senki ep. 4 - абсолютно идиотски политически решения и действия. Нашите естествено са непобедими в бой напряко всякаква логика.
Hakumei to Mikochi ep. 3 - продължава да е адски сладурско, но нищо повече. Определено заглавие, което служи само за оправяне на настроението. Няма наблюдения и свежите коментари в стил Shoujo Shuumatsu Ryokou.
Emiya-san Chi no Kyou no Gohan ep. 1 - каква е тази мания по готварски анимета и как героите от Fate/stay night, дето в централната си история се избиват един друг са подходящи за кротко SOL, в което никой не коли никого и всички живеят задружно?
Death March kara Hajimaru Isekai Kyousoukyoku ep. 3 - таман да го дропна и героите попаднаха в dungeon. Може и да се позадържа още малко.
Lupin III: Part II ep. 101-106 - едни от най-глупавите епизоди, особено онзи с котката, които ядеше моливи. Кросовърът с Berusaiyu no Bara е добра идея, но е изпълнена отвратително. Все още нямам обяснение, защо Оскар се появява в постоянна роля в сериала Mine Fujiko to Iu Onna под формата на мъж травестит.

Нали всъщност е revers trap, а и това беше гостуване в единична серия, толкова ли популярна е била?
Въпреки дебилните сценарии, артът и анимацията в тази част на сериала са добри и има няколко сцени, заради които си струва да се изтърпят останалите глупости. Новото OP също е страхотно.