anime.ludost.net

Tokusou Kihei Dorvack ep. 28-29 - във финалната част на сериала героите постоянно се отплесват от основната цел. Примерно в 29-ти решиха да атакуват противника, в район без стратегическо значение ей така, за спорта. Обаче и от това се отказаха, а се задържаха в едно село, докато местните не ги изгониха, понеже привличаха твърде много внимание.
Друг малоумен и забавен момент - новият човек в екипа определено има краш по извънземната, но го демонстрира по най-цундере начин и често се държи лошо с нея.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 14-15 - на онази мацката с очилата Жералдин Лойер също са и променили името в любителския превод, този път на нещо италианско (което ми звучи като описание на характера и ). И двете имена не ми говорят нищо, но предполагам са препратка към литературни герои.
С нея Катриел прави перфектното manzai дуо. Лигавщините на последната и коментарите на кучето пак са единственото интересно нещо в сериала.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Planet With ep. 4 - юри мелодрамата тук беше свръх досадна, но останалото не е зле. Боят беше по-разчупен от стандартните шонен простотии. Героите не са типичните праволинейни идиоти, а взимат самостоятелни решения в зависимост от условията. Примерно червенокосата мацка видя, че отборът на дракона с нищо не е по-добър от останалите и се чупи.


Island ep. 5 - равни части глупост и лудост. Не знам чия болна глава е родила тези герои и ситуации, но не работят дори като карикатури. Подозирам някакъв substance abuse, включително от страна на хората, които са го одобрили.


High Score Girl ep. 3 - забавно, както винаги. Само в последната част се опита да го бие на чувство и беше досадно.
Чак сега забелязах, че учителят в High Score Girl се играе от Томоказу Сугита.
Към края на серията имаше маса реплики от аркадни игри и всичките те бяха изиграни от известни сеюта, които досега нямат роля в анимето. Интересно дали това бяха само камеота или предстоят да се включат?


Hataraku Saibou (TV) ep. 4 - еoзинoфилите били twintail блондинки в розова униформа - ще си го отбележа някъде. На Томоказу Сугита му се падна да озвучава базофил (И според мев вкарва елементи от ролята си на Бетовен от ClassicaLoid.).
След схватки с толкова вируси и бактерии, по сюжет се падна и среща с паразит.
Историята с еoзинoфилката е тъпа и сходна с онази на неопитната Т клетка убиец, но пък хуморът с абсурдните аналогии с работата на клетките, както и пародийната атмосфера на кайджу филм компенсират.


Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 3 - това е толкова edgy, че можеш да се порежеш на него. Споменавал съм и друг път, но клишетата и предвидимостта му са силно дразнещи. Героите следват неотменно предначертаните им пътища и сякаш не реагират на околната среда.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 16 - една от най-детските серии. Лошо няма, но тонът се мени драстично между епизодите, сякаш са писани от различни хора без никаква комуникация между тях.


Chio-chan no Tsuugakuro ep. 4 - продължава да е кротко и всекидневно, а крайностите се случват във въображението на главните герои. Поредната шегичка пренасяне на умение от игрите, в реалния свят - тези винаги ме разбиват от смях.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 16 - следващият път действието са пренася по посока на Киото.


Akai Koudan Zillion ep. 22-29 - забавно е, как за времето си има добра анимация и дизайн, но ги изпортва с безкрайно малоумни сюжети.


Detective Conan ep. 909 - Rumi-sensei = best [evil] sensei

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen 2 ep. 4 - прозяяяв. Тук всъщност се случиха няколко епични битки и основни герои се жертваха, но всичко това е абсолютно претупано и почти без анимация. Фокусът беше върху флешбеците и монолозите.
Мързи ме дори да отварям приказка на тема "В какво се превърна Gintama напоследък, щом хептен не ми дреме за основни събития?".


Tsukumogami Kashimasu ep. 2 - странните отношения и между хората, и между цикимогамитата продължават, затова и решенията на проблемите ми идват откровено тъпи. От друга страна има интересна информация за символиката в изкуството и бита на Едо епохата.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 30-31 - толкова странни и несвързани неща се случват в тези серии. Сякаш са навързали сцени отпаднали от предишни епизоди. Отвратителният превод също не помага. Това, което разбирах обаче ми е още по-странно. Примерно откриха годеницата на Пиер и не и казаха, че той загина. Тя предприе дълго и вероятно опасно пътуване към Париж, където уж той я чака.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Lupin III: Part 5 ep. 17 - приятна детективска серия. Загадката е елементарна, но атмосферата е таман. Зеленото сако е подходящо тук, защото във втори сезон имаше единични серии, когато анимацията, тонът и историята бяха драстично по-добри от останалите. Повечето такива са на Миязаки, но имаше и на други режисьори.
Тази мацка прислужницата изглеждаше важна, интересно дали не е част от митологията на Арсен Люпен в книгите от Морис Льоблан? Аз съм чел само малка част от разказите, а и те повечето не са преведени у нас, такъв персонаж там няма (изгората му беше някаква американка).


Angolmois: Genkou Kassenki ep. 4 - както и досега хиперболизирани битки, но е някак забавно и се случиха доста събития. В най-напечения момент от нищото се появи мистериозната армия (сякаш може да има тайни на такъв малък остров ) и им помогна. Оказа се, че монголците са спрели на това място не по стратегически, а по астрологически причини и ще си тръгнат на определена дата. Нашите трябва да ги удържат още 7 дни. Логично щом споменаха чак толкова много пъти столицата, като ултимативното убежище, тя се оказа опожарена.


Gundam Build Divers ep. 17 - след спирането на главния лошко сериите са дори по-тъпи. Тук тренировъчната мисия ми се видя доста семпла и неефективна. Ботчетата, които наблюдават за чийтове определиха намесата на Сара за несъществена, но тя не беше такава. Има някакви дълбоки проблеми в логиката на това шоу.
Предполагам, че голямата драма ще е в това, че тимът ще бъде обявен на всеослушание за чийтърски, а нашите ще трябва да защитават доброто си име.
Зи драма!


Tokusou Kihei Dorvack ep. 32-33 - още безумия, част от които сигурно са заслуга на преводачите. Тук субът свършва и се чудя, дали не мога да открия последните три серии без превод, защото и с такъв пак се получава безсмислица.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Steins;Gate 0 ep. 16 - още мрънкане, речи и боксуване на едно място. Остава все по-малко място за същинската история...ако въобще благоволят да ни запознаят с нея.


Appleseed XIII ep. 1-4 - отвратителни дизайн, анимация, игра на сеютата (а са все звезди, като Maaya Sakamoto и Kouichi Yamadera, затова виня режисьора), диалози и сюжет като цяло. Някой е искал да направи своя версия на GITS, но не е имал нито парите, нито уменията.
3D CGI-ът е обидно зле дори за 2011-та. Монтажът на места идва доста нелеп и объркващ. Навремето, когато за първи път се опитах да гледам сериала се чудех, защото са тези резки преходи към 2D арт, който напомня древни мозайки или рисунки върху вази. Предположих някаква артистична амбиция и дълбок символизъм. Да, понякога имат връзка със сцената, но забелязах, че ползват такива преходи, когато искат да спестят анимацията при нечия реакция или действия. При боевете също много неща се случват извън кадър.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Uchuu Senkan Tiramisù Specials ep. 2-3 - всъщност гледах отново и първия спешъл, този път с оригинален дублаж. Това затвърди мнението ми: новите английски дъбове, колкото и да ги величаят разбирачите в момента, пак са си тъпизъм. Вярно е, че играта е малко по-човешка, не чак толкова карикатурна, като едно време, но опитът да се пренапишат или дори "подобрят" всички шегички е нагла несправедливост спрямо оригинала...колкото и да е зле той самият.
Иначе и трите серийки са добри и идват, като стандартни епизоди в сериала, просто не е имало достатъчно TV slot-ове за тях.


Emiya-san Chi no Kyou no Gohan ep. 8 - този път почистваха къщата на Рин и готвенето го свършиха тя и Сакура. Арчър не се виждаше никакъв. Сигурно се беше чупил с цел да не гледа омразната за него мутра на Широ .

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Hataraku Saibou (TV) ep. 5 - цялата серия е пародия на филмите с глобален апокалипсис (за разлика от стандартните катастрофични филми, където бедствието е само едно и не толкова разрушително), а Memory T клетката (ако не бъркам типа) е пророкът на който никой не вярва, докато вече не е твърде късно. Критика за неповратливостта на бюрократичната система, в момента когато мастоцит-ката и B клетката се сбиха: всеки изпълнявал правилно функциите си, видиш ли . Забавен момент, в който нашият неутрофил се опита да анализира алергена. Нашата еритроцитка пък продължава да е леко тъпа и дезориентирана. Стероидът е определено намигане към Gantz и Terminator. Още множество други препратки.


High Score Girl ep. 4 - опааа, конкуренция за главната героиня. Кохару е свястно момиче, само не разбирам, какво намира в главния идиот.
Кефещо е, колко нормални и човешки са отношенията между персонажите тук, в сравнение със стандартната училищна мелодрама, а уж анимето е пълна карикатура на гейм маниаците.


Detective Conan ep. 910 - Руми Уакаса-сесей продължава да кефи. В сравнение с мангата, тук намекнаха още по-силно, че използва някакъв вид хипноза, за да разсее убиеца.
Следващият път поредния anime original епизод.


Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 4 - по-интересен епизод, защото се случиха доста повече събития от обикновено. Пренареждане в политическата схема. Следващият път най-вероятно масово клане във влака.


Yakusoku no Nanaya Matsuri - идеята е доста глупава: подготовка и пресъздаване на ритуал, чрез помощта на augmented reality. Нещо не разбрах, защо хем бяха забранени всякакви високотехнологични джаджи, хем ползваха такива. А защо подготовката не беше извършена от други хора или на друго място с по-модерни средства (съответно по-бързо и евтино)? Ако се предполагаше тя да е някакъв вид настройка на участниците, то ползването на витруална реалност не провали ли процеса?
Същинската история е елементарна и главните герои реално не направиха нищо, за да преодолеят драмата си. Антагонистите бяха изстискани от пръстите, само за да има някакво фалшиво напрежение. Няколко сюжетни дупки.
Артът и музиката бяха по-скоро среднисти и с претупано CGI.
Изгледах анимето заради интересния ландшафт (предполагам реално място), руините на замъка, дървените постройки и плаващи мостове.


Chio-chan no Tsuugakuro ep. 5 - в сравнение с предишните епизоди не е толкова смешен, особено във втората част, но пък точно в нея казаха най-ценното нещо за приятелството и манията на японците да го идеализират.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 17 - рядък случай Чидори да не действа праволинейно и да се възползва от шпионските си нинджа умения...естествено без голяма полза.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 28 - тактиката в боя беше идиотска какво винаги. Разделиха екипа и сега имам надеждата в следващата серия да гледам в бой само по-малко досадните хлапета.


Akai Koudan Zillion ep. 30-31 - цялата галимация приключи, но според мен останаха важни неизяснени въпроси. Защо Ноза държаха да завземат точно тази планета, нима тя беше единствената подходяща за вида им? А няма ли и други техни групи/рояци, нали били галактическа заплаха? Не обясниха нищо за древната раса обитавала някога планетата и връзката им със Зилион.
Предполагам, че поначало са били планирали "неочаквания обрат" Ноза да е точно тази раса, която е деградирала с времето.

Akai Koudan Zillion: Utahime Yakyoku - сюжетно няма нищо общо с Akai Koudan Zillion, развива се в друг свят и дори няма Зилион оръжия.
Набутали са всички герои от сериала, а Ноза персонажите са представени чрез човешки аналози (и естествено се играят от същите сеюта).
Сюжетната завръзка е откровено тъпа, героите се държат дори по-неадекватно отколкото, в сериала особено Рикс. Цялата тази бъркотия е извинение за множество екшън сцени, разрушаване на сгради и изключително плоски вицове. За съжаление анимацията е мизерна и интерес представляват само фоновете...ако си падате по ретро арт. Вмъкнати са насила и няколко нови песни от бездартната рок група, която изпълнява OP/ED-тата на сериала.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Planet With ep. 5 - колкото шоненско, стандартно и относително евтино да е, това аниме винаги успява да вкара по нещо неочаквано и дори trope aversion. Примерно според приключенските правила се очакваше главната героиня никога да не разкрие самоличността на главния герой, а тук след като си поиграха малко с идеята за paper-thin disguise човекът си призна. Двойният дуел накрая също дойде малко изневиделица с това, че лошковците решиха да приключат набързо мисията си, вместо да я разтакават драматично за финалната конфронтация в сериала.
Вече съм споменавал, колко добре подбират cliffhanger-ите си, ето тук поредният пример.


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen 2 ep. 5 - няколко интересни развития, но твърде много речи, а и както обикновено повечето битки са представени със слайдове, вместо със същинска анимация.


Tsukumogami Kashimasu ep. 3 - не че съм особено запознат с периода Едо, но съм убеден, че отношенията и разговорите в анимето са супер неадекватни за него.
Не разбрах и решението на проблема в епизода - пречупиха мнението на майката за около 5 минути, а после?


Island ep. 6 - на седмица по чаена лъжичка от историята, а останалото от епизода дори още по-голям боклук.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 34-36 - догледах го без превод и в сравнение с трол-титрите, които ползвах досега, дори се разбираше по-добре. Гледах какво става на екрана, вместо да ме разсейват тъпизмите на преводачите.
Самият сюжетът е толкова нелогичен, че и добър превод не би помогнал.
Защо главният лошко въпреки цялата си сила все пак имаше нужда някой да го пусне от кутия? Дори наистина да се налагаше това действие да бъде извършено физически, защо той не използва някоя от дистанционни управляемите си машини?
Защото на трите мутри им трябваха 4 серии блуждаене из пещери, за да стигнат до кутията? Не се ли предполагаше лошкото да улесни достъпа им?
В последната серия създателите се бяха постарали - почти нямаше рециклаж освен на няколко мотива от пророческия сън на Арома. Нови локации, нови анимации (е, доста дървени, амааа), множество мигащи и неподходящи за епилептици кадри множество събития.
В крайна сметка цялата земна технология и военни ресурси се оказаха безполезни. Спаси ги това, че Арома-сама се оказа местната версия на Сейлър Муун и отключи мистични сили, които победиха лошкото. После тя се превърна в космическа гъска (някой би казал лебед, ама не - главата и е точно гъсешка) и отлетя (да, във вакуума). До последния момент нямаше дори намек, че Арома-сама може да борави с магия, само някакви видения. Въпросите дали човечеството може да оцелее на разрушената Земя и какво ще стане с извънземните си останаха отворени.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Некав Банан ми се мота изсред заглавията.

Ще зема да видя що за дивотия е.
Артът и блондито ми допадат на ниво корица.

Аз съм от поколението дет видеше ли банан, не му прощаваше

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 15-18 - както досега, тромав разпокъсан сюжет с идиотски мотивации и решения на героите. Флешбекът с миналото на Аберт Деслър принципно е добра идея, но не ни показа нищо интересно. Разкритието, че Киман му е племенник и носител на фамилията Деслър, също не е особено голям шок. Никой от приключенските моменти не се усеща заслужен. Всичко е наредено изкуствено и никакви там драми и действия не могат да му вдъхнат живот. Извадиха и някои тъпи сюжетни линии от оригиналния първи сезон, които съвсем правилно бяха пропуснати в Uchuu Senkan Yamato 2199. Примерно това, че Земята е единственото място в галактиката освен Гамилас и Исандир, където гамиласианците могат да живеят (но само след като я направят необитаема за земляните ) е пълна глупост.
Визията продължава на места да изглежда съвсем мизерно, а не места претрупана с ъгловато CGI, сиреч през голямата част от времето е доста грозна.
В края на 17-а и през цялата 18-та серия спретнаха една мащабна битка, но тя е просто надцакване с все по-мощни оръжия, никаква интересни тактики или стратегии. Друг негатив при нея са проблемите с мащаба на Сатурн. Отблизо пръстените му са смехотворно малки и не изглеждат правилно, а когато се появи "кометата" на гатландците (тя съдържа няколко по-малки планети в нея) относителния размер на двата обекта един спрямо друг се промени няколко пъти.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Hataraku Saibou (TV) ep. 6 - историята от детската градина на костния мозък беше скучна - "Onii-chan!!!", а втората част щеше да е по-интересна, ако не бяха дали ролята на определена клетка на Akira Ishida.


High Score Girl ep. 5 - много е приятно, ни не мога да разбера какво намира Кохару в главния. То и тя не разбира. Явно така е написана, иначе историята нямаше да се случи.
Както и да е, High Score Girl-ката се завърна от Щатите и предполагам в следващия епизод ще хвърчи перушина.


Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 5 - изненадващо този сериал почна да ми харесва все повече, а и екшънът е изненадващо добър. Пак всичко е тъпо и действията на фракцията Hyouka го демонстрират най-добре, но поне в момента не ни занимават с глупости.
Михаил - баткото на Юри идва бая свестен тип, предвид това че е вампир.


Island ep. 7 - винаги някак успява да е на ръба да го захвърля. Интересното в този епизод ми беше, как е възможно легендата да се сбъдне след развитията от предния епизод - е, сбъдна се ...поне в частта как ще реагира шматката на спомените си.


Steins;Gate 0 ep. 17 - времева линия, в която утрепват и двете изгори на главния герой... Това Гама ли се води?


Chio-chan no Tsuugakuro ep. 6 - не от най-смешните епизоди, но тук-таме има по някой забавен гег. Както винаги сюжетите от тип "видяно в игра, приложено в реалния свят" работят (т.е. трикът се проваля ) най-добре.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 18 - упс.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 17-18 - както обикновено загадките са малоумни. Основното забавление идва от врясъците на ХанаКана.


Appleseed XIII ep. 7-13 - с развитието на сериала анимацията и бойните сцени почнаха да стават се по-добри. Накрая дори ми харесаха.
За съжаление сюжетът е невдъхновето киберпънк клише, а целите и мотивациите на лошковците - пълен абсурд. Има някакви опити психологически да се оправдае тяхното "Присъединявам се към хората на които наистина имам да отмъщавам, за да си изкарам яда върху невинни.", но не мога да ги приема.
Изкуствено нагнетяване на напрежението, примерно каква глупост направи Хитоми в 12-та серия, също е нескопосано.
Не схванах напълно аналогията с 12-те подвига на Херкулес. В началото си мислех, че те са символ на устоите на града Олимп и след премахването им, той ще се срине, но нищо такова. Едва ли не е съвпадение, че те са свързани с историята.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen - Kouhan-sen ep. 6 - в този епизод има и забавни моменти, особено шегичките с плешивостта на Умибозо. Бях надъхан и за завръщането на Мадао, но начинът по който убеди лошковците да помагат си беше типичен shounen shit.


Planet With ep. 6 - интересни отношения между фракциите на нашествениците, както и кода на честта на "кучето" (Norio Wakamoto си играе една и съща роля от години). Драконът естествено искаше всичко за себе си . Неочакван обрат за главния герой - победата му не се оказа с пацифисткия резултат, който очакваше.
Още от първи епизод музиката силно ми напомняше за One Piece и най-накрая се сетих да проверя. Да, същият композитор. Т.е. един от композиторите работили по One Piece проекта, но We Are е негов мотив, както предполагам и много други от основните.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 19 - почна много надъхващо с прекрасни локация и атмосфера за призрачни истории. Камеото на Cho (гласът на Брук от One Piece) е перфектно в ролята на зловещия иконом с мрачно чувство за хумор.
За съжаление след разкритието на загадката нещата деградираха и в основата си историята се оказа доста тъпа.
Преводачите продължават да променят имената на героите. Ще трябва да потърся сайта им, може би има още неща зад шегичката им.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Понеже не харесвам особено десетата серия на Cowboy Bebop за разнообразие си я пуснах с френския дублаж и какво да ви...това де, чуя? Половината VA cast на Wakfu.
Определено проблемите с арта на Фей са само в 3-та серия.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Hataraku Saibou ep. 7 - ъх, твърде много задълбаха в клишетата. Нямаше нужда да се опитват да правят героя на Akira Ishida едва ли не симпатичен. Пък може и да е някаква гавра с тази battle shounen практика относно антагонистите. От David Productions може да се очаква и двете.


Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 6 - младата японка силно ме дразни и е доста нелогичен персонаж, дори за вампирски екшън. Предполагам тя трябва да е self insert персонаж за част от зрителите, защото определени има fujoshi елементи, а и Юри се разхожда част от времето полу-гол или направо гол.
В края на епизода главните герои го закъсаха сериозно. Не очаквах толкова скоро да конфронтират Михаил и Юри.


Chio-chan no Tsuugakuro ep. 7 - беее, скука.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 19 - злите планове на свещеника сработиха.


Steins;Gate 0 ep. 18 - почна да наближава края на сериала и нещата се поразмърдаха. Ако не друго най-накрая разкриха злодея, който беше тайна само за главните герои.
Като казах "поразмърдаха" - всъщност големи глупости се случиха, но поне останах буден по време на серията.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 30-31 - вторият от тези епизоди е homage и към Evangelion, и към тематичния скоростен влак вече споменат в предна серия.
Нещо, като crossover история, само дето mecha-та на Шинджи е поредният Shinkalion и битката е стандартното за сериала надцакване с викове и самомотивиране, вместо механичен мариз. Още пуснаха една песен от OST-то, както и основната музикална тема.
Гротескното е, че тукашния Eva свят не се връзва много с този от оригиналния му сериал, а самият Шинджи заедно с останалите герои са пълни собствени антиподи. Получава се абсурдна ситуация - Evangelion поддържа едно от тези анимета, които деконструира. Всичко може да се купи с пари. Явно и когато нещо стане популярно вече никой не обръща внимание на съдържанието му, а просто го носи като моден аксесоар.


Lupin III: Part 5 ep. 19 - традиционно епизодите фокусирани върху Джиген са доста добри...този тук обаче е пълна скука.
Не че нямаше един-два интересни момента в престрелката, но бяха под очакванията ми.


Angolmois: Genkou Kassenki ep. 6 - доста любопитен и динамичен епизод, а новите лошковци са интересни типове. Обаче появата на микадото (с гласа на Akira Ishida) беше особено тъп момент.


Gundam Build Divers ep. 19 - епизод от типа "Всички аниме героини са сложени за красота и фенсървис.". Дори и вторият сезон на Build не беше толкова зле.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 20 - предисторията на Катриел (не била истинска дъщеря на Хершел ). Не че не беше интересно, но защо я сложиха чак сега, а не веднага след като се срещна с Роза? Получава се доста накъсано, а се предполага да е детски сериал.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.