Mobile Suit Gundam: The Origin ep. 6 - за финал една нелоша битка, която беше по-скоро в стил Uchuu Senkan Yamato 2199. Дори се почудих дали не си внушавам приликата, но не - в един момент някой от техниците каза "Реактор на 120%", определено препратка към Yamato. Още имаше и камео на някои от звуковите ефекти. Естествено повечето препратки бяха към Gundam - примерно познати сцени прерисувани с тукашния дизайн.
Самият бой беше по-скоро едностранна касапница и идеше да демонстрира, колко добре работи новата тактика на Зеон - комбинация от използване на частици на Миновски за прикритие и изпращане в ключов момен на малките, но достатъчно тежко въоръжени mobile suite-ове. На Федерацията ще и трябва още известно време, докато се нагоди към тази тактика. Това е началото на масовото използване на mech-ове във военните действия.
След битката се демонстрира прехода на героите, които познаваме от The Origin към версията им от Gundam 0079. В някои случаи, като този на Чар и Ксилия той е префектен. Той показа, че се ориентира за секунди в условията на политическа интрига, тя че е майстор да забърква такива. Запознават ни с М'Куаве (по-скоро кино версията му отколкото телевизионната) и той е идеалният партньор за Ксилиа.
Беше ми любопитно, как адмирал Ревил ще оцелее в битката, но обяснението е перфектно - взимат го за заложник и го използват, като политическа маша в операция Blue Bird.
Хареса ми и какво са направили с Дегуин Заби.
За съжаление се бяха изсилили с Гарма Заби и Амуро. Има някаква дупка между тук и образите им в Gundam 0079, особено в отношенията между Гарма и Чар.
Накрая събраха почти целия екипаж на White Base на едно място, което обаче не е логично, особено присъствието на малките хлапета.
Приятна серия, в пъти по-добра от 5-та (която щеше да работи по-добре, ако я бяха орязали до 40 минути), но все пак малко под нивото на 1-4.
В крайна сметка едно от добрите Gundam OVA-та. Хубаво не с екшъна и графиката, които във военната си част са среднисти, а с представянето на изчистена версия на Universal Century персонажи, теми и митология.
Full Metal Panic! Invisible Victory ep. 11-12 - такъв треш. В последните си два епизода успя да деградира още повече, въпреки че бяха малко по-добре направени от останалите. Xebec превърна поредицата точно в боклукът, от който се отличаваха старите серии. Дори може книжната поредица винаги да е била това, а пък Gonzo и KyoAni (вторите по-добре от първите) да са дестилирали и подобрили идеите от сорса.
Hataraku Saibou (TV) ep. 3 - този път зомби инвазия, сиреч инфлуенца. Малко досадна история с неопитната T клетка и как тормозът от страна на сенпаите бил полезен за нея. ДжоДжо препратка...което не е изненада предвид студиото правещо Hataraku Saibou.
Изводи от епизода: сенпайката на нашата червена кръвна клета е best senpai, а макрофагите са best yandere.
Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 2 - ъххх, това е толкова досадно edgy, че едвам се гледа. Аи е прекалено клиширано: всяко женско се влюбва в Юли, още при вида на сладкото момиченце беше ясно, че баща му е луд учен и нещо ще изперка и пр. и пр.
High Score Girl ep. 2 - продължава да е едно от добрите заглавия на сезона. Въпреки, че почти няма кохерентна история, серията ни запозна с майката на Харуо (която очаквано е голяма капия) и по-отблизо с мълчаливата Акира (aka High Score Girl).
Още обичайните остри шегички и тривия за стари аркадни игри и домашни системи.
Chio-chan no Tsuugakuro ep. 3 - Чио и рокера най-накрая изясниха объркването от предния епизод...естествено след още по-голямо объркване. След началния bump анимето се оказа не чак толкова мощно, но все пак си е приятна и разтушаваща комедийка.
Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 15 - обичайното.
Detective Conan ep. 908 - напоследък модата в anime original епизодите е, нелош пъзел с малоумен извършител и идиотска мотивация.
Следващият път обратно към мангата: злата сенсейка удря отново.
Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 26 - wow, толкова много трансформации и фалшиво нагнитане на напрежението, че се скъсах от прозявки. Дори клифхенгърът накрая на беше изненада, защото беше очевидно, че няма време за още една битка.
Sabu to Ichi Torimono Hikae ep. 26 - и друг път съм го писал. Героите са грубо нарисувани (за разлика от фоновете, които са буквално произведения на изкуството), анимация почти няма, а и сюжетът не е особено дълбок.
Така и в настоящия епизод, Ичи просто сечеше вълна след вълна лошковци и разликите бяха само в позите и локациите. Мисля, че това е серията с най-голям body count в кадър не само за конкретното аниме, но и за всички телевизионни, които съм гледал някога.
Въпреки тази "простота на изложението" Sabu to Ichi успява да създаде една определена атмосфера, която оправдава гледането и чакането между сериите.