anime.ludost.net

Time to drop Dorororororo...

8 епизода му стигат.

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Ха белким до 24 еп. да си е възстановил топките

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

Kouya no Kotobuki Hikoutai ep. 8 - определено нашите хора с на мушката на голям играч, но и този път се измъкнаха по търлъци. Твърде фантастични каскади и от страната на лошковците и от страна на нашите. Не разбрах, как в хангара на дирижабъла няма поне елементарна форма на охрана.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 45 - този път escape room. Eдин от добрите епизоди, защото имаше взаимодействия между няколко редовни персонажи, за да се решат едновременно няколко загадки.


Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! Season 2 ep. 19 - Рейджи отби номера, но на следващата сесия на процеса ще трябва да си се мъчи Рюичи.
Както при проблема с моста човек можеше да се запита "Бе тия хора нямат ли хеликоптер?", тук възниква въпроса "Каквато и де е тази верига, ако не с ножовка за 45 минути, то с горелка биха се справили за 5 минути, какво се туткат?".


Kaguya-sama wa Kokurasetai: Tensai-tachi no Renai Zunousen ep. 8 - пълен провал в мисията Кагуя да привлече сестрата на Миюки на своя страна, а отношенията и с Ю са си филм на ужасите.


Egao no Daika ep. 9 - най-накрая разкриха какъв е проблемът на новия източник на енергия - източват енергията на тераформиращите наноботове. Излиза, че кралството е е едва ли не по-големият злодей.
Цялата тази работа почва да изглежда доста дебилна, защото можеше да се постигнат същите конфликти и драма без да се прибягва до такова тъпо обяснение.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Non Non Biyori Movie: Vacation - преминаването в кино формат не е толкова главозамайващо. Анимациите не са много по-сложни, а и по сценарий няма особено интересни сцени за раздвижване. Това, което ми прави впечатление при преминаването на голям екран е, че фоновете са с по-наситени цветове и предните планове не се интегрират толкова добре, колкото в сериала. Имаше и няколко кратки сцени, където си личеше твърде много, че са ползвани снимки, което никога не е било проблем в предишните заглавия от поредицата.
Като съдържание филмът е аналог на 4 от по-безличните ТВ серии.
С други думи той не прибавя нищо ново и уникално към френчайза, което обаче не ми попречи да му се насладя напълно - носталгична среща с любими персонажите, с които се разделихме преди 4 години, същите гегове и автентично детски реакции (да и от възрастните), същата безметежна и успокояваща атмосфера, а музиката е с познатите мотиви, но преплетена с оригинални окинавски музикални орнаменти и разработка на мотивите. Естествено има я и една от най-характерната черта на Non Non Biyori - красивите гледки.
Гаранция за една приятно прекарана и спокойна вечер, да само 70 минути но държат дълго.


Mob Psycho 100 II ep. 9 - твърде много нови персонажи и твърде много развития наведнъж. Не че не е интересно, но щеше да е добре да разкрият тези работи в по-големи детайли. Още чак такава рязка смяна на темпото не е добър разказвачески подход.


Dororo ep. 9 - предисторията на Дороро. Научихме още за страданията на хората заради войната, с която нямат нищо общо, за безчинствата на самураите и как всеки вдигнал глас или ръка срещу това бива посичан незабавно.
Общо взето среднист епизод.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Tate no Yuusha no Nariagari ep. 9 - ооо, това била добрата принцеса. Познава се по това, че е лоли.
Абсурден начин да се срещнат, а типът с копието и лошата принцеса с техните глупости отдавна не са забавни.
От друга страна моментът, в който Щитоносецът и Нафталина се чудеха дали Фило не е изляла онова синьото хлапе (още неразкритата добра принцеса) беше донякъде смешен.
Още типът е прав да изпитва недоверие към поредния странен член на кралското семейство, само дето не трябваше да предприема всички тези действия, само за да я отреже брутално. Трябваше да я изслуша и да каже нещо от сорта "Благодаря за информацията, ще я имам в предвид, но имам някои проблеми с доверието към вашата институция, та ще внимавам дали не сте искали да кажете точно обратното.". Няма нужда да ги ядосва излишно и може би щеше да получи минимална подсказка, какво всъщност му готвят.


Kemurikusa (TV) ep. 9 - бавно напредване през света на Кемурикса. Нови умения и нови срещи с членове от семейство Магента. Излиза, че има начин да бъдат съживени, но с някои неудобства.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Kouya no Kotobuki Hikoutai ep. 9 - тук превключиха на бързи почти неразбираеми аутистични разговори познати от началото на сериала. Разликата е, че вече зрителят е наясно с контекста. Политическата обстановка рязко се сгъсти и обърка. Time skip-овете също са дезориентиращи.
Както винаги всички са идиоти и действат убийствено безотговорно - в тази серия беше ред на брата на Кейт, но все пак той и Кирие някак се измъкнаха и дори локализираха портала.
Колкото и да е странно това шоу доста ме забавлява и дори от средата насам го харесвам.


Detective Conan ep. 933 - anime original, няма какво повече да се коментира.


Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! Season 2 ep. 20 - вече изгубих сметка, кой на кого е роднина и в кого се вселява. Дори латино теледрамите биха завидели.


Kaguya-sama wa Kokurasetai: Tensai-tachi no Renai Zunousen ep. 9 - както и обеща narrator-а, краят беше интензивен.
Прислужницата постигна нови нива на епичност с цветните контактните лещи и невъзможния си фалшив акцент.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 46-47 - Мона Лиза епизодът беше скука, но арката с пъзелите в имението започна солидно.


Egao no Daika ep. 10 - поредната серия, в която единственото, което се случи е как утрепаха поредния централен персонаж.


Fight League: Gear Gadget Generators ep. 1-2 - пробвах го и това - скука. Главните шматки играят некоординирано, затова и всички ги бият. Придобиването на предимство с някакъв deus ex machina чип не само е глупаво сценаристко решение, но и лош съвет към зрителите, как да станат по-добри в играта, която сериалът рекламира.


Burn Up Excess ep. 6-13 - този сериал е загуба на време. Артът е приятен, сеютата са добри (особено главната) и идеята има известен потенциал, но историите са кухи, геговете плоски, а фенсървисът еднообразен. Други лоши черти - пестене на екшън анимации, а и рядко успява да запълни екранното време: в някои епизоди са добавени сегменти с още по-плоски шегички само и само да докарат 23 минути.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Dororo ep. 10 - и братчето иска да се прояви, като убиец на демони, но батко му има повече опит.
Бойните сцените във водата бяха твърде сложни, за да изглеждат добре с този тънък анимационен бюджет...затова и бяха доста неубедителни.
Братята (единият е сестра?) лична охрана на Тахомару са голяма работа.


Mob Psycho 100 II ep. 10 - екшънът и стандартните трикчета на Рейген са яки, както се и очаква, но лошковците са твърде стандартни battle shounen клишета.
Гвоздеят на програмата бяха комедийните изпълнения на Екбо и клуба по фитнес.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Kemurikusa (TV) ep. 10 - тук смисълът ми се губи. Нали идеята беше да преборят червения корен с цел да спасят света, за да могат да оцелеят в него?
Сега излиза, че се жертваха малко или много заради Рин и Уакаба...може би донякъде и заради Мидори. Да, зрителят знае, че има начин да се възстановят под някаква форма, но не и те самите.
Това връщане в миналото може и да е практично от гледна точка на Уакаба, но тотално проваля ритъма и натрупването на напрежението преди финалния сблъсък.


Tate no Yuusha no Nariagari ep. 10 - стандартното тъпашко поведение от всички и стандартното тромаво разкриване на света и историята.
Изненада! Нашият човек да има веднъж правилната идея, как да се държи с други хора.
Светата вода хич не помага срещу проклятието на Нафталина-сан.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Kaguya-sama wa Kokurasetai: Tensai-tachi no Renai Zunousen ep. 10 - от по-добрите епизодчета. Уговорката да отидат на фестивала се разви свръх драматично.


Detective Conan ep. 934 - този случай ми докара предимно прозявки.


Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! Season 2 ep. 21 - колко може още да го разтъкават?
Напрактика единствената нова информация беше, че рисунката е наопаки и това подсказа методът за транспортиране на трупа.


Egao no Daika ep. 11 - най-накрая измислиха ситуация, чрез която да срещнат двете главни героини. Твърде много фокус върху Лейла. На бас, че следващият път ще я отстрелят. Хюи сигурно също ще е на мушката, а може това да се случи и на всички, защото не останаха епизоди.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Domestic no Kanojo-то анимето се явява нещо като тънка обелка на мангата, на места прозираща и дори с дупки. Ножицата е играла дооста по сюжетната линия.


Не, че не става за гледане,но мангата пИчели отвсякъде с красив и детайлен арт. А и е точното място за хентай елементите, които са мощно цензурирани в ТВто. Та в момента съм в манга моуд и се забавлявам как ''братчето'' се лашка между чаршафите на ''сестричките'' и тук-таме се залисва с някоя приходяща.

Бълвочът е до болка познат..и все пак ->

Тийм Руи. О-йе.

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

Mob Psycho 100 II ep. 11 - абсолютно откачените бойни сцени радват очите и душата.
Добри тупалки с всички бивши противници на Моб вече на негова страна.
Могами неочаквано реши да не злодейства.
Рейген се появи в най-важния момент.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 48 - подходящ край на добрия арк с диамантите и наистина неочаквано разкритие: Ноа беше злодеят този път и истинската му самоличност е съвсем различна.
Естествено изпортиха добрите впечатления с традиционния за шоуто melodrama dump в края на епизода.
Следващият път започва финалния арк със спасяването на Лейтон и загадката на майката на Катриел.


Dororo ep. 11 - епизодът не е много интензивен, но добре нагнети напрежението за срещата между баща и син. Тахомару най-накрая влезе в час със загадката на семейството си.
Обичайните красиви дизайни и атмосферни сцени.


Kouya no Kotobuki Hikoutai ep. 10 - епичен самолетен екшън и още по-голяма политическа бъркотия.
Новите пилотки от други организации - русата кифла и по-възрастният вариант на Кирие са забавни.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Tate no Yuusha no Nariagari ep. 11 - не знак как по-точно да го опиша, един вид от поносимите епизоди, но и в същото време нещо не му е наред или пък информацията не ни е подадена правилно.
За съжаление екшънът е среднист.
Очаквано героите се скараха, очаквано чудовищата биха паузата и ги оставиха да се пререкават и очаквано дълги прочувствени речи, но не разбрах защо през цялото време свързваха побеждаването на Soul Eater-а с края на вълната, което в крайна сметка не се оказа вярно.
Не ми е ясно и как работи офанзивната функция на щита. Обикновено в RPG-тата проклятията не работят срещу прокълнати противници, а ги зареждат. Явно системата е различна. Още защо Фило се повлия от нея, а Нафталина, не?
Проблемът ми обаче е с логиката на злодейката: защо не остави Soul Eater-а да довърши героите, а го уби за да се срази лично с тях? Не можеше ли да ги нападне в гръб или нещо такова по-целесъобразно?
Като положителен елемент приемам допингираната кунг фу бабка.


Kemurikusa (TV) ep. 11 - най-накрая разбрахме, че това не е Земята, а донякъде нейно 3D принтирано копие. Изясни се произходът на Уакаба (копие на истинския Уакаба), на целия разумен живот на планетата и на Червения корен.
Драматичен cliffhanger, но предполагам Рин вече знае достатъчно, за да съживи/възстанови нашия човек.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

High Score Girl: Extra Stage ep. 1-3 - същото като сериала, но може би анимациите бяха малко, ама съвсем малко по-плавни.
Бях останал с впечатлението, че това ще е края на историята, но не. Дори междувременно били анонсирали 2-ри сезон.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Mob Psycho 100 II ep. 12 - тупалките са супер, но стандартното battle shounen дрънкане и идиотски обрати (част от лошковците размислиха ) ми лазят по нервите.


Dororo ep. 12 - тук драматичното развитие е по-амбициозно, отколкото екипът е могъл (или имал време?) да реализира. Семейна среща е централен момент в историята и трябваше да направят нещо по-особено с нея, а те са я претупали набързо отмятайки всички точки от списъка и изсипвайки го върху зрителя. В резултат толкова важното събитие е набор от леко несвързани сцени.
За разлика първата част на арката със стената беше добре представена, въпреки минималистичния си подход.


Kouya no Kotobuki Hikoutai ep. 11 - още по-голяма битка от миналия път.
Почти всички персонажи от сериала се появиха в този епизод, дори онези пирати с червените самолети и идиотския марш.
Главният лошко е с твърде добър самолет (някакъв подобен имаше антагонистът в The Sky Crawlers).
Следващият път поредната и явно последна битка за портала водещ към Земята.


Kaguya-sama wa Kokurasetai: Tensai-tachi no Renai Zunousen ep. 11 - малко разнообразяване от училищната обстановка дори с леко различен тип хумор.
Сцените с прислужницата винаги са добри.
Когато Чика си върже косата на конска опашка (за да не и влиза в купата с рамен ) дори може да мине за красива.


Detective Conan ep. 935 - ъх.
Още "ъх" и за това, че следващите 3 епизода ще са пак anime originals.


Egao no Daika ep. 12 - по план и Лейла си замина, но изненадващо не от ръцете на дъщеря си.
По чудо близнаците оцеляха.
Още по-голямо чудо е, че Юки и Стела намериха общ език, въпреки дебилния пропуск на принцесата да обясни, какъв е истинският смисъл да се унищожат източниците на енергия: как това ще спаси околната среда и възстанови селското стопанство.
Желанието за хепи енд на сценаристите е толкова силно, че дори прекратиха войната и оставиха някаква минимална власт на Юки. По формална логика трябваше да я принудят да абдикира, още и да не може да се разхожда свободно по улиците под страх от саморазправа от свои и чужди.
В крайна сметка твърде безумно шоу. Имаше потенциал да разкаже военна история от гледната точка на губещия я монарх, но авторите са се опитали да сложат твърде много поуки и послания, а сюжетът се движи по твърде очевиден коловоз. После сценаристите ги е дострашало да стигнат до последната гара, спират влака аварийно и извозват останалите пътници с автобус до близкия курорт.
Както и да го усуквам Egao no Daika си е загуба на време.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.