anime.ludost.net

Isekai Quartet ep. 10 - ооо, конкуренция от собствените им светове.


One Punch Man 2nd Season ep. 9 - бла-бла-бла, тези хора не млъкват. По-важните боеве се случиха извън кадър.


Yuusha Tokkyuu Might Gaine ep. 4-8 - както вече споделих, лошковците са твърде абсурдни и това е най-забавната част. Крадлата Розовата котка е най-забележителната от тях с мековете си обединени около темата за мишки и плъхове, но асистентката и ме кефи повече.
Главният герой по-скоро дразни, а дядо му е направо противен с ентусиазма си.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Uchuu Senkan Tiramisù II Specials ep. 1-4 - стандартните кретенщини. Най-забавно беше това с рождения ден.


Yuusha Tokkyuu Might Gaine ep. 9-13 - Джо превключвайки от злодей в антигерой се сдоби с нова гъзарска мека.
Механичната част на шоуто логично напомня доста за GaoGaiGar, понеже е част от същата Brave поредица, но без да е голяма изненада още на Gundam и на TV варианта на Patlabor, който съм пропуснал да забележа, че е на Sunrise вместо на Deen или на Production IG, като останалите части на поредицата.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Juusenki L-Gaim ep. 1-18 - безумна смес от комедия, неадекватни герои с абсурдни мотивации и всичко това на фона на мрачна история за геноцид, корупция и разпад на моралните ценности. (Което идва малко иронично, защото сериалът е доста сексистки нищо, че е пълен със силни женски персонажи.)
Визуално Gundam Zeta е черпил доста от тук, но Gundam ZZ е по-близко, като сюжет и диалози. Забелязват се множество сходства и с Victory.
Влиянието му се вижда и в не-Томино проекти на Sunrise, като Giant Gorg.
От своя страна L-Gaim сякаш заимства от Votoms.
Както вече намекнах историята е доста идиотска, героите се държат нелогично и в някои случаи неконстистентно спрямо поведението си в останалите епизоди. Тук-таме има липсващи връзки. В дадени точки на историята си личи, как сценаристите са реализирали идеи, само защото са им били интересни, а не че връзват със сюжета. В това отношение известни прилики с Gundam 0079 ТВ сериала.
Парадоксално цялата тази хаотична глупост ми идва забавна и ме връща с носталгия към Gundam ZZ: определено е по-качественият сериал в този идиотски стил.


Galactic Patrol Lensman ep. 11 - внучката на шефа е свръх досаден персонаж. За да сработи цялата ситуация и робота го бяха докарали доста по-тъп от обикновено. Следващият път "историята" с досадното хлапе и белите му продължава. Предвид, колко често излиза превод на този сериал, не знам дали си струва чакането.


Detective Conan ep. 943 - конспирация на бабки. Аз ако бях японска старица, щях сериозно да се обидя от този епизод.


Yuusha Tokkyuu Might Gaine ep. 14-18 - това взе да идва все по-странно, нелогично и хаотично.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

RobiHachi ep. 11 - естествено Исекандар се оказа поредната лъскава отвън, но куха отвътре мизерна туристическа атракция. Още една подигравка с Дисниленд (японците си ги имат два), рекламната му кампания, фалшивия хайп и реалното досадно, но стопяващо портфейла посещение.
Както винаги безброй препратки, но най-много ме зарадва Спейша, местният вариант на Старша, кралицата на истинския Искандар от Space Battleship Yamato.
По-забавен момент беше и когато Роби разкри истината и реагира "Това е Нисекандар!".


Dororo ep. 23 - доста яки битки: някои претупани, някои анимирани страхотно. За съжаление моралнизиращите философствания, никак не се връзват с напечената ситуация и не сработват в тази точка на историята.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 11 - егати жегата в Нагоя, чак аз се изпотих.


Shoumetsu Toshi ep. 11 - тук сме в кулминацията на историята и пак протакаха повече от половин епизод.


Fairy Gone ep. 11 - най-накрая почна да се случва нещо интересно в сериала...но пък анахроничната музика е употребена отвратително.


Choukadou Girl ⅙ ep. 11 - леле, колко варианта на Нона съществуват?
Общо взето обясниха всички загадки и дори се самоподиграха с обяснението.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

One Punch Man 2nd Season ep. 10 - битката на нърфнатия от раните Гаро срещи 8 противника е интересна от тактическа гледна точка. Рядко получаваме такива.
Обикновено са някакво млатене с "най-силната атака", "още по-силната най-силна атака", "ултимативната по-силна най-силна атака" и пр. и пр. докато им писне.
Тук разиграването е интересно.


Isekai Quartet ep. 11 - сценаристите зарязаха всякакви правила и структура, просто пляскат каквото им скимне, само за да запълнят с нещо сезона.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Ghost Sweeper GS Mikami ep. 1-2 - 90-тарска комедийка на тема свръхестествено и лов на духове. Хуморът идва малко в стил Urusei Yatsura с ечи простотиите и всичко, а и играта на сеютата идва доста сходна, но е по-балансиран, не толкова зациклен в едни и същи шегички и вплетен в по-строен и интересен сюжет.
Засега съм много доволен: приятно ретро заглавие.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Juusenki L-Gaim ep. 19-24 - на този етап има два типа епизоди: такива, в каквито се случват твърде много събития, имаш чувството, че нещо ти убягва и те осавят само с крайния резултат. Още такива, които сякаш са писани и анимирани от съвсем друг екип: не се връзват или направо противоречат с предишни серии.
Въпреки това си е забавно, особено да наблюдаваш детинския ентусиазъм, с който аниматорите са правили някои от екшън сцените. Мога да си ги представя, как са в пясъчника, размахват пластмасови играчки и издават звукоподражателни "Пиу-пиу-пиу.", "Бум!", "Пааа!", "Фъссс."... Технически погледнато анимацията често е накъсана и липсват връзки. Може да се различи работата на различните екипи (едните обичат са слагат множество кръстчета вместо отблясъци, като в 8 битова видео игра), което пак не е похвално. Въпреки това визията на битките е доста по-комплексна и убедителна в сравнение с други заглавия съвременници, като Orguss да кажем. В някои от техниките може да се прозре бъдещата еволюция на космическия екшън до стадии, като тези в ZZ, CCA и 0083: Stardust Memory.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Natsume Yuujinchou Movie: Utsusemi ni Musubu - може да се каже, че е типично Нацуме заглавие, със съвсем малко по-детайлен арт в сравнение с последните ТВ сезони.
За съжаление историята не е от най-добрите и някои персонажи, като примерно Таки са вкарани насила в нея, само за да имат екранно време. Реално ако се изрежат излишните неща и се остави ядрото на историята, ще се получи по-стегнат и по-смислен продукт, който би се побрал в 45 минути.
Естествено най-яките моменти бяха свързани с Натори и action chick шикигамитата му.


Sabu to Ichi Torimono Hikae ep. 28 - както обикновено страхтона атмосфера и страхотна театрална игра на актьорите...но не толкова страхотен сюжет.


Detective Conan ep. 944 - anime original. Повече няма какво да го обиждам.


Choukadou Girl ⅙ ep. 12 - накрая логиката леко се изкилиферчи, но едва ли някой би очаквал друго. Типичен харем финал, т.е. няма финал...

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Dororo ep. 24 - красива серия...ако си затворим очите пред някои дреболии, като лошо вмъкнатите на места пламъци и пр.
Самият финал е задоволителен, но начинът по който се стигна до него е странен и неубедителен. Този неочакван обрат в мислите и действията на Хякимару...а и поне трима от главните герои си отидоха съвсем безсмислено.
В крайна сметка добра идея за римейк, но от един момент нататък твърде неконсистентна продукция, а още краят според мен трябва да се пренапише така, че да води до същия резултат, но с по-различни събития.
Имаше огромен потенциал, но за съжаление в крайна сметка се оказа едно запомнящо се, но среднисто приключение в Сенгоку периода.


RobiHachi ep. 12 - като теглим чертата: лековата и забавна пародийна комедийка. Силата и е в това, че се справя перфектно с неамбициозните си цели.


Fairy Gone ep. 12 - оказа се, че P.A.Works разцепва сезона на две и това е краят на първи.
Да, финалният арк се оказа малко по-впечатляващ от останалата част, но пак е пълен с малоумщини и абсурдно замислени "неочаквани" обрати.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 12 - свърши най-сладкото шоу на сезона...при това в нищото.
Добрата новина е, че анонсираха втори сезон.


Shoumetsu Toshi ep. 12 - то истинският герой се оказа мацката, която можеше да предвижда бъдещето. Не е голяма изненада, защото поне два пъти спаси задниците на главните герои.
Дръпнаха му една дълга рече, която ХанаКана сричаше с очевидна досада, защо не трябвало да се възстановят оригиналната времева линия... и честно казано не я разбрах. Доста тъпа аргументация.
В крайна сметка клиширан безличен сюжет, реализиран с ужасна графика. Дори очакването ми шоуто да деградира не се сбъдна, защото продължи да поддържа едно постоянно ниво на посредственост - нито по-добре, нито по-лошо.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

One Punch Man 2nd Season ep. 11 - таман го похвалих за интересната ситуация с Гаро и анимето в типичен battle shounen стил отново го направи невъзможно силен и издръжлив. При такива промени в правилата естествено той имаше и времето, и силата да им разгадае тактиката на груповите атаки и да ги натупа поединично. Дори насред най-интензивната битката извадиха типичния flashback за персонаж, който нито е интересен в момента, нито е важен.
За компенсация няколкото тупалки, които си размениха с пристигналия по-късно Генос бяха забавни.
Както гледам сезонът отива към cliffhanger, но не смятам да си давам зор със следващия, независимо дали идва скоро (най-вероятно) или не.


Isekai Quartet ep. 12 - не само, че с този арт и анимация е трудно да се направи интересна екшън сцена (не и невъзможно, за справка Nobunaga no Shinobi и Kaijuu Girls), но въпросната тук беше и лошо замислена.
Та общо взето скучен финал, но поне анонсираха втори сезон.


Juusenki L-Gaim ep. 25-28 - L-Gaim Mark II подозрително прилича на Zeta, а дори и историята на производството му е сходна. Въобще продължава да откривам все повече елементи, които са тествани тук и после доразвити и приложени в Zeta Gundam и ZZ Gundam.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Juusenki L-Gaim ep. 29-34 - тези резки скокове в сюжета, тези безсмислени маневри между различни локации и тези внезапни просветления, които героите получават без външна информация: всъщност нескопосан подход на авторите да изложат идеите си...
И въпреки, че е отвратително написано, заглавието продължава да забавлява. Не знам как се получава, може би защото зрителят е буквално удавен в събития.
Добрата новина е, че Лечи е отново с дълга коса.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Juusenki L-Gaim ep. 35-41 - тук вече се случват предимно абсурдни неща и се взимат парадоксални решения, а дадени реплики се повтарят като мантра, въпреки че не придобиват нов смисъл с тези повторения.
Това твърде силни и не особено приятно ми напомня за Zeta Gundam.
Главният герой продължава да има просветления от нищото. Примерно в разговор с Full Flat (второто най-идиотско име след Full Frontal измислено от Томино) Daba без никаква връзка и без никаква информация решава "Значи Semuj е твой шпионин?". Реакцията на дамата е буквално никаква, но той го приема за потвърждение. Между другото въпросният Semuj е размислил и работи съвестно за нашите хора без шефката му да знае...и това е само третият шпионин, който сменя страни в тази история.
Като стана дума за идиотски имена - Hassha Mossha, Amandara Kamandara, Quwasan Olibee... Героите упорстват в това да произнасят и името, и фамилията им, докато другите персонажи често са адресирани нормално, като Daba, Gavlet и Giwaza, само в редки официални случай с фамилиите им.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Detective Conan ep. 945 - твърде глупава схема, която като нищо можеше да не сработи и при това с твърде глупава цел, защото пичът въобще не му беше конкуренция.


7 Seeds ep. 1 - невероятно досадни и истерични персонажи оцеляват след някакъв вид апокалипсис.
Буквално всичко което се случва е с цел драма, а не борба за оцеляване или истински конфликти. Примерно лошковците можеше да действат не така неумело, а малко по-прикрито и не драстично срещу собствения си интерес. Още има и по-дълбока загадка...която е тотално изпортена в описанието на анимето.
Заглавието дори си знае слабостите и се опитва да ги компенсира с превключване на фокуса между различните групи, недомлъвки за общата картина и неочаквани обрати, но това само засилва досадата ми.
Дроп.


Juusenki L-Gaim ep. 42-54 - без да е голяма изненада финалът не е особено смислен. Така и не разбрахме, каква е била целта на Рицарите на храма, защо единият от тях решава да поеме съдбата на цялата планетна система, като я превърне в още по-конфликтно място и ей така между другото да извърши геноцид над цяла раса, защото баща му бил изтезаван и убит от нейни представители. Не се изясни и как работят така често повтаряните bio-relation и bio-sensor.
Не научихме нищо за родителите на Даба, които бяха показвани няколко пъти в интродукциите и изглеждаха важни.
Все още не съм наясно и с отношенията между Куасан и Даба. Май му е само половин сестра по майчина линия?
Финалът идва изключително глупав, защото главният герой побеждава (със значителна помощ) тирана (тираните) и остава цялата разбунена и военизирана планетна система да се оправя сама на самотек. В смисъл, ако нямаше амбицията да въвежда ред, защо въобще се набута между шамарите и изби толкоз народ?
Всичко това беше разказано изключително хаотично, като героите сменяха решенията си и политическите позиции по 3-4 пъти на епизод. Понякога дори сюжетът го биеше малко на циклофрения - повтаряйки едни си същи действия, на едни и същи персонажи с един и същи резултат, но в различни ситуации. Не помогна и фактът, че един от последните епизоди е бил излъчен поне 3 седмици по-рано и гледането в този ред (никъде не срещнах предупреждения за това) всява известен смут и проваля някои изненади.
Повечето персонажи макар и забавни са безинтересни. Пукаше ми най-вече за Лилит, Гау Ха Лече (която е интересен герой, но счупен от фиксацията и по Даба) и Киао.
В крайна сметка Juusenki L-Gaim е типично за Томино заглавие. Пълно е с интересни идеи, но е твърде странно и твърде накъсано, че да го харесаш истински.
Още си личи, че Sunrise са го ползвали, като опитно поле за технически експерименти и резултатите може да се видят в доста следващи заглавия. Един вид интересно е от историческа гледна точка, но само по себе си не е толкова важно.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

One Punch Man 2nd Season ep. 12 - много, но абсолютно безцелен екъшън в последния епизод.
Не че нямаше и някой забавен момент, но общо взето това шоу вече ми е досадно. Ако има следващ сезон ще пропусна.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.