anime.ludost.net

Youjo Senki aka The Saga of Tanya the Evil ep. 1-12 - интересен проект, но и сам не знае, какво се опитва да постигне. Определено е антивоенна гротеска, което е очевидно само от факта, как изглежда и се държи главната героиня, както и на други герои. Минава се и в политическа гротеска, но там нещата са твърде елементарни. Не съм напълно наясно къде отиват авторите с религиозната тема, освен че я има и че не задълбават много в нея.
Един от най-странните моменти е, че заглавието е исекай (при това от най-глупавия тип: с прераждане), което май го прави и социална критика, щом японски фирмен служител може да се превърне в такъв психопат и главорез във военни условия.
Предвид външния вид на Таня, поведението и, както и другия тип поведение, в което превключва когато ситуацията го налага: да облече рокля и да говори според годините си (т.е. още по-шокиращо и странно и от нормалното и държание), анимето е абсолютна ебавка и деконструкция на MOE естетиката.
За мен очевидно екипът се е забавлявал твърде много докато е реализирал абсурдните ситуации, скечовете и екшън сцените, което е издайническо как целият този сложен сетинг е само извинение за фенсървис със злобеенето на Таня.
Продукцията е доста скъпа и нека някой странности в керъктър дизайнът не ви смущават - фоновете са детайлни и красиви, а плавната анимацията по време на битките е спектакъл.
Аой Юки прави една от най-запомнящите си роли и преливането от стандартна военна формалност, през сарказъм, към абсолютна злоба е едно от основните привлекателни черти на заглавието.


Dororo ep. 17 - добра продукция, но не ми хареса мелодрамата с Джукай, а и излишно забавиха развитието на историята с Дороро от предишния епизод.
Да, темите тук са важни, но не казаха нищо ново по тях.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 5 - безкрайни игри на думи.


Fairy Gone ep. 5 - колкото повече не ми пука за предисторията на Марлия и Вероника, толкова повече фокус върху нея.
Втората част на епизода с welcome партито беше абсолютна скука, нищо че ни запозна с още (евентуално важни) служители на Доротеа.


Shoumetsu Toshi ep. 5 - внезапно маса нови герои, за които се предполага да ни пука, но на мен не ми.
Всички персонажи действат с доста абсурдни мотиви.
Уж да кажат нещо за арефактите, но не казаха.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 5 - още един епизод скука. Ако продължи в същия дух - дроп.


Choukadou Girl ⅙ ep. 5 - JRPG пародията беше забавна. Почти се почувствах в епизод на Mahoujin Guruguru.
Единственият персонаж, който върши нещо смислено в това шоу е злата/чернокоса версия на Нона.


Detective Conan ep. 939 - неочаквано добър anime oroginal епизод...или може би не толкова, но Ямамура беше епичен, като в епизодите по мангата.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

One Punch Man 2nd Season ep. 5 - по някаква причина се опитват на ни разкажат паралелно няколко истории - две главни събития от няколко ъгли.
Бюджетът за екшън се свърши някъде след 40 секунди и боевете продължават в стил Dragon Ball, сиреч пози, фрагменти от по-големи движения и зациклени 3-4 анимационни фази, които се предполага символизират интензивно млатене.
Преходите са накъсани и с произволен недраматичен тайминг.
Да следиш всичко това е досадно.


RobiHachi ep. 5 - с всеки епизод това шоу е все по-безинтересно.
Розов вомбат...е и?


Isekai Quartet ep. 5 - конкурсът за таланти беше предвидимо идиотски и Мегумин кастна експлозия, а Анйц предизвика снеговалеж...ъъъ, смешно?

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 23-26 - финалът беше по-ужасен от всичко останало: идиотски морални дилеми, пространни речи на тема тези дилеми, на места неконсистентен арт (доста външни студия са помагали), на места красиви гледки и екшън прекъснати от още монолози, важни събития извън кадър, нашите хора ги бият лошо и маса от тях загиват, но изведнъж deus ex machina под формата на Тереса.
Някой ще каже, че щом последната е екстрадименсионална богиня появата и не е толкова неоправдана...обаче фактът, че излезлият извън контрол реактор на Ямато отвори достъпа до нея - е.
Така и не виждаме унищожаването на главния лошко.
В последната серия - поредната идиотска дилема или по-скоро морално изпитание: дали човечеството да жертва предимството си пред останалите галактически раси, за да спаси само двама души?
Ъх.
С поглед назад чудейки се, какво се е объркало нямам друг отговор освен "Твърде много неща". Има някои добри идеи и красиви дизайнерски изпълнения (колкото и пластмасови да изглеждат), но като цяло историята е глупава, разказана е ужасно разпокъсано, а най-голямото провинение са диалозите и безбройните монолози. Дори battle shounen би му завидял за безумието на последните.
Ще запомня този сезон с негодуванието ми по лошо похарчените пари и таланти.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Space Cobra (1982) ep. 1-6 - харесвам поредицата, но оригиналния сериал го избягвах, защото пилотния филм от 1981 не ми хареса.
Излезе, че ТВ-то от 1982 е леко различно - намалили са малко просташкия тон и са вкарали повече хумор и приключения. Има и идеи, които не съм срещал в по-късните заглавия - примерно, че корабът на Кобра може да се трансформира в други форми, да кажем гигантска механична змия.
За средниста телевизионна продукция от периода си е доста пипнато визуално, а BD ремастърът вади страхотни цветове. Жалко само, че звукът е зле.
Може би най-забавното откритие за мен е, как в ретроспекция става ясно, че началото на филма на Пол Верховен с Арнолд Шварценегер - Total Recall е homage към Space Cobra (1982) и въобще цялото нещо черпи вдъхновение точно от тук .


Choujikuu Seiki Orguss ep. 1-12 - очаквах да прилича на Macross, не само заради двойното S, но защото е от същия период и от същите хора. Orguss обаче краде доста елементи от Gundam 0079 - корабът силно напомня за White Base, преследването му по континенти и морета води до сходни епизодични приключения и пр.
За съжаление основната идея и светът, в който се развива действието са твърде елементарни и бледнеят в сравнение и с Macross, и с 0079.
Изпълнението също е доста никакво, особено битките.
Основният фокус е върху сапунджийските любовни мъки на главните герои и най-вече дебилните мачо домогателства на Кей, които биха баннали шоуто, ако беше излязло в наши дни.
Има някакво cheesy/trashy усещане, което ме радва в тази глупост, но определено е загуба на време.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 6 - скука. Дроп.


Detective Conan ep. 940 - таман миналия път похвалих как задобряват anime original епизодите, но това тук счупи тъпометъра по-зле от всичко, което помня от поредицата.


Choukadou Girl ⅙ ep. 6 - от една страна отидоха в твърде скучна посока: конфликт между waifu-тата от харема, но от друга нови рекорди в отаку pandering-а.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Space Cobra ep. 7-9 - както и преди съм казвал, за стар и не толкова хитов сериал, неочаквано детайлен арт и плавна анимация.
Художниците и аниматорите може и да не са имали време и бюджет да направят красиво всичко, но на места са оставили по някой страхотен орнамент - нащърбената повърхност на някоя от луните, артистично осветление и светлосенки, които не са необходими по сценарий, кадър с топящия се метал при който образът се изкривява заради топлинната конвекция и пр. и пр.
Бих казал, че бие от продукционна гледна точка заглавия от горе-долу същия период, като Lupin III: Part II и Lupin III: Part III.
Сравнявам ги, защото има нещо много люпенско в поведението на Кобра особено в опасна ситуация - майтапи се, но в същото време оценява обстановката и се адаптира бързо. През цялото време дудне и не спира да пуска идиотски шегички.
Сюжетно се докарах до битката с Кристал Бой, която макар и не толкова сложна визуално, е майсторски режисирана и предава на зрителя усещането за епична схватка.
Следващият арк е със снежните пиратки познати от филма и забелязвам известен рециклаж на кадри.


Fairy Gone ep. 6 - решиха малко да разяснят политическата обстановка. Новата следа, която разследват изглежда интересна.
Колкото и да обичам детективски преследвания, всичките сцени във влака си бяха за запълване времето на епизода.


RobiHachi ep. 6 - японците, техните фестивали и тяхната любов към змиорките...
Абе шегичките са слаби, а сюжетът несъществуващ. По-мудно и безинтересно е и от Ixion Saga DT.


Dororo ep. 18 - любопитен и динамичен епизод, но too much plot convenience.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 6 - ако през март някой ми беше казал, че това ще е най-любимото ми аниме от сезон пролет, нямаше да му повярвам.


Shoumetsu Toshi ep. 6 - по стара аниме традиция, флешбекът с предисторията на героите на текущия арк е насред най-интензивната битка.
То и една битка...а резултатът от нея беше доста абсурден.
Имам чувството, че всеки път когато ХанаКана има реплика 60% от усилията и са да се сдържи да не удуши режисьора. Звучи неубедително и фрустрирано. Сугита и останалите се справят по-добре, но пак са унили.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Space Cobra ep. 10-16 - продължава с леко по-различна интерпретация на събитията от филма и тук-таме навлизане в нови сюжетни територии.
Най-силното е кретенският хумор, които се предлага дори в най-сериозните моменти.
Темпото, с което се развива действието е значително по-динамично от съвременните заглавия. Може да се каже, че зрителят получава 2-3 пъти повече съдържание за същото инвестирано време.
Наблюдавам маса идеи, които може да се открият в по-късни заглавия, примерно яйцето от Berserk.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Lupin III: Goodbye Partner - по мащаб замисълът ми харесва, както и типичните взаимодействия между героите. Традиционно на Гоемон са дадени най-яките one liner-и. Визуално също е добре с пестеливост в керътър дизайна и множеството локации, където се развива действието.
За съжаление същината е хаотичен сбор от произволни идеи - квантови компютри (май сценаристите не са много наясно за какво служат), крипто валути, хакинг, изкуствен интелект, модерни средства за водене на военни действия (+ едно от Първата световна) и по някаква причина Шопен. Да, нищо неочаквано по абсурдните стандартни на Люпен Трети, но комичният прибързан начин по който са изсипани върху зрителя не идва много артистично. Обикновено mc griffin-ите на поредицата се подават по-плавно и по-драматично. Може би заглавието е трябвало да бъде поне с 30 минути по-дълго? Финалната му част изглежда излишно стремителна. Но най-абсурдният и излишен момент е музикалният, където Фуджико са включва с нейните джазови умения на пианото и изкуственият интелект пропява...
В крайна сметка среднисто приключение с Люпен и компания, но пак е приятен начин за прекарване на вечерта.


Space Cobra ep. 17-18 - тук брутална гротеска на тема спорт и мачо съперничество граничещо с война между банди.
Сигурно най-смешните епизоди в сериала до сега.
Нехарактерно за мен спортната част силно ми хареса и с нетърпение очаквам края на мача и на историята.


One Punch Man 2nd Season ep. 6 - някак забавно, но с това динамично превключване между различни локации и липсващи 98% от екшъна, вече нямам спомен за събитията в епизода.


Isekai Quartet ep. 6 - обичайните не толкова смешни шегички. Този епизод сякаш беше по-безличен.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Space Cobra ep. 19-22 - това, което основно ме кефи в сериала е, че идеите му са странни, непрактични или направо невъзможни, но пък той обича да ги проиграе и да направи шоу с тях.
Да кажем океанът от пясък в серии 20-21: с приливи, отливи, вълнение, водовъртежи, водопади и най-разнообразна фауна в него. Или пък разнообразните придвижващи се с невероятна скорост под земята транспортни средства от 22-ра серия. Те изглеждат шантаво и абсурдният екшън с тях е епичен.
Всичко тук ми носи усещане за дежа вю от по-късни заглавия (примерно това с пясъка ме подсеща за Kujira no Kora wa Sajou ni Utau), което и демонстрира колко влиятелно заглавие е Cobra наравно с класики, като Uchuu Senkan Yamato, Captain Harlock, Lupin III и пр.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Space Cobra ep. 23-31 - в средната част на сериала сюжетите стават наистина зле. Към края малко се оправят, но финалът е напълно в джаза - поредното заглавие, което убива Хитлер...този път духа му.
Артът и анимацията също не са така добри, като в началото.
В крайна сметка започва доста прилично за 80-тарско аниме, но някъде след спортния арк идеите му малко по малко се изчерпват.

И едно предупреждение - ако някой се интересува от поредицата, може спокойно да пропусне филма от 1982-ра. Той е нещо, като превю за сериала и само наспойлва зрителя. Някои негови елементи леко се различават, но не си заслужава отделно гледане.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

RobiHachi ep. 7 - леко ебавка с Дисниленд. Хачи го демонстрираха, като дълбоко инфантилен тип и това едва ли е изненада. Стана ми криво, че провалиха сцената на една истинска двойка.


Dororo ep. 19 - неочаквано комедиен епизод, при това с добра продукция...само дето не беше реално смешен.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 7 - една от основните функции на пратитата по случай приемането на нов член в дадена организация в Япония е да му набият комплекс за малоценност.
Винаги съм го подозирал, тук е и доказателството.


Shoumetsu Toshi ep. 7 - този епизод ми беше любопитен, нищо че е голяма глупост, може би защото беше завой в неочаквана посока.


Fairy Gone ep. 7 - цяла серия приказки, мъдрости и политики, а за финал Марлия и очилатата мацка ги пратиха на абсолютно безумна мисия, която няма нищо общо с основния проблем, с който в момента се борят Доротея и още няколко военни организации.


Kindaichi Shounen no Jikenbo ep. 138 - като идея епизодът работи, но трикът на убиеца е твърде непрактичен, а Киндайчи всъщност нямаше доказателства...добре че си призна.


Choukadou Girl ⅙ ep. 7 - седмичният nerd-out не разочарова. Новата кукла е отаку по сценарий и дори сама почна да точи лиги по себе си.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Choujikuu Seiki Orguss ep. 13-35 - това с всеки епизод става все по-безумно и объркано, а в един момент дори екипа не рисуваше бойните сцени - рециклираха стари и резултатът беше особено комичен. Героите действат по абсурдни мотиви и си променят поведението без видими причини.
Към края екшънът надобря...но това само относително, иначе си е доста никакъв дори по 80-тарските стадарти.
Финалът е доста странен и не съм сигурен, че го разбрах...ако въобще има нещо за разбиране. Статичните сцени по време на финалните надписи може би символизират алтернативни времеви линии, а не какво се случи с нашите хора.


Choujikuu Seiki Orguss 02 OVA ep. 1-6 - визуално е несравнимо по-добро заглавие. Може би все пак mecha елементите са малко дървени, но всичко останало, включително екшъна е красиво и изпипано. Връзката с Orguss вселената и някои сюжетни моменти: само 'наща мацка може да възстанови баланса и то, ако се напрегна малко повече...но героите и не-Orguss историите са доста прилични.
Като игнорираме няколкото наистина странни песни музиката е прекрасна.
В ролите едни от най-добрите сейюта.


One Punch Man 2nd Season ep. 8 - на мен ми е скучно, особено как най-якият тип от турнира изведнъж запя друга песен (значи целият турнир беше подготовка само за тази тъпа шегичка?) и как чудовищата вдигнаха много шум, показаха че са по-силните и изведнъж се прибраха някъде.


Isekai Quartet ep. 8 - бе, малко по-смешно от миналия епизод, ама скука.


Fairy Gone ep. 8 - нещо като развитие на темата с хакването на изкуствени бойни феи. Поносим епизод.


Shoumetsu Toshi ep. 8 - нашите хора имаха наглостта да минат в офанзива...и го отнесоха, но от съвсем неочаквана посока.


RobiHachi ep. 8 - ъъъ, маса грозни роботи и стандартните препратки (една от които към Cobra).
Нашите герои вдигнаха хората на бунт срещу роботите...но това почти случайно.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 8 - технически погледнато си беше среща и по цундере стандартите на Ятогаме мина добре, в смисъл караха по-малко от друг път.


Dororo ep. 20 - приличен епизод. Хиякимару изперка по един съвсем нормален и очакван начин.


Choukadou Girl ⅙ ep. 8 - нърдстване на тема файтинг игри.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Mobile Suit Gundam NT - хареса ми, въпреки че историята е безлична. Въобще по замисъл този филм е фенсървис на тема Universal Century и сюжетът му би бил абсолютно неразбираем за хора, които не са гледали Zeta, Char's Counterattack и Unicorn.
Историята тук просто е предпоставка, за да се случи конфликта и си е доста елементарна.
Визуално извън битките прилича по-скоро на заглавие с ТВ бюджет. Екшънът е доста добър, но една от началните битките е очевиден рециклаж от Thunderbolt и само бяха copy past-нали различни модели машини. Не е нов подход за поредицата, но никога не са ползвали толкова дълга сцена. Останалите битки си бяха яки.
Друг досаден кратък момент - отново ни напомниха за първия colony drop (с леки добавки, които обаче не изглеждат много добре). Малко е като сцената със убийството на родителите на Батман: всичкия я мразят и въпреки това продължават да я показват отново и отново в различни интерпретации.
Тонове и тонове препратки, при това не само към Universal Century, но примерно към Build Fighters Try и дори към Bladerunner. Една от зеонските мацки приличаше много на Malty от Tate no Yuusha, но може и да е съвпадение.
Множество познати гласове измежду сеютата, като най-биещото на...уши (?) е Kazuya Nakai.
Откъм mecha porn-ното освен основната атракции: новите Gundam-и, беше забавно и как зеонските машини почват да приличат малко на тези използвани от лошковците в Gundam F91 (събитията там се случват 26 години по-късно). Федерацията също ползва леко различни mecho-ове.
Маса камеота на герои и машини от Unicorn.
В крайна сметка най-ценното на заглавието освен Gundam фенсървиса е, че прави едно голямо обобщение на тема psycho-frame технологиите и на това какво се знае за new type способностите до този момент.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

FLCL Alternative - когато преди толкова много време Adult Swim излъчиха първи епизод при това със субтитри вместо с дублаж, аз си помислих "Хей! Не мога да повярвам ама това става за гледане.". После дойде голямото не чак толкова нетърпеливо чакане на японската версия.
От сегашната ми гледна точка този епизод е зле, предвид че няма никаква връзка с FLCL Progressive, съответно и липсва обяснение, как се стига до тези събитията.
(Самото Progressive е твърде вътрешно противоречиво и сякаш в различен свят от Alternative и оригиналното FLCL.)
На хартия идеята не е толкова лоша: отношенията в група гимназистки на фона на световен апокалипсис + катализатора на хаоса Харуко + супер сили.
За съжаление...или по-скоро без да е голяма изненада тези три елемента се провалят. Четирите момичета са абсолютни клишета без капка харизма, а проблемите им са твърде стандартни и не добре обяснени. В крайна сметка не ми пукаше за никоя от тях.
Харуко е вкарана абсолютно насила в тази история, а в клоунадата нито има смисъл, нито е вече толкова забавна.
Сюрреалистичните събития и екшъна не са толкова зле, но са твърде малко и са твърде семпло анимирани. Дори FLCL Progressive има повече такива.
В крайна сметка Alternative е точно толкова безсмислено и недопринасящо към поредицата, колкото и предното продължение. Това се и очакваше, но ми беше любопитно какъв вид провал ще е. Примерно Mayumi Shintani се справя добре с гласа на Харуко, но от друга страна ремикснатите музикални мотиви на The Pillows са скука.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

RobiHachi ep. 9 - този път епизодът ме изкефи, защото Роби се разправяше с тълпа екстремално настроени аниме отакута и поведението им си беше доста реалистично представено.


Dororo ep. 21 - ухааа, екшът. И епизодът е доста добър и интересен...ако не броим тази грозна, грозна бяла кобила...


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 9 - значи Май си пада по лъскави неща. Повечето гегове тук бяха подготвени в предишния епизод. Кретенската сцена след финалните надписи също.


Shoumetsu Toshi ep. 9 - време за скучна битова драма.


Fairy Gone ep. 9 - естествено че в най-напрегнатата сцена ще поставят дълъг и ненужен флешбек от детството на Марла. Общо взето този път нашите хора от Доротея изядоха боя и ги поизбиха.


Detective Conan ep. 941 - най-накрая малко адаптация по мангата.
Кефят ме историите, където Хаибара трябва да играе ролята на основния детектив. За съжаление Аояма-сенсей рядко и я връчва, а и не я оставя да я изиграе докрай.


Choukadou Girl ⅙ ep. 9 - известно количество от това, което японците възприемат за романтика: мъкнене по мизерни, но скъпи лунапаркове и заведения.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

RobiHachi ep. 10 - цял епизод разправии между Роби и Хачи - досадно. Сдружаването им дойде някак насила.


Dororo ep. 22 - интересно сдружаване между Дороро, Нуиноката и Бивамару. Сцените, в които Хякимару гори и сече армията на Дайго са доста претупани. Финалният трик на Тахомару да вземе останалите части на тялото от демоните, да ги разпредели между себе си и двамата си слуги и така да получи надмощиие е развитие изстискано от пръстите с цел изкуствено повдигане на драматизма. Най-малкото на малкото братче биха му липсвали знания, как да извърши ритуала.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 10 - поредният як епизод, че дори кметът на Хокайдо (истинският) се включи.


Shoumetsu Toshi ep. 10 - общо взето размотаване цял епизод.
Обясниха как е оцелял синьокосият тип дето го бяхме отписали.
Главният лошко е доста изперкал, щом похарчи така лесно и излишно дори мацката от собственото му измерение.


Fairy Gone ep. 10 - епизод за възстановяване от загубата, сиреч зрителя се предполага да съчувства и подсмърча заедно с главната героиня, ама не...скука. Разкриха поредната част от миналото и нямаща никакво значение за настоящата история.
Планът на лошковците почва да влиза в действие.


Choukadou Girl ⅙ ep. 10 - разочарован съм от Каге Нона. Не само я би някакъв си дракон - Верноа в ултимативната си форма, но и разкри чувства си - ewww.
Показаха кой произвежда разумните играчки.


Yuusha Tokkyuu Might Gaine ep. 1-3 - като ТВ-то на GaoGaiGar, но може би злодеите са по-забавни, защото са много по-тъпи. Иначе същите дизайнерски решения и екшън сцени. Shinkansen Henkei Robo Shinkalion също доста е заимствал от тук.


Golden Kamuy 2nd Season OVA ep. 2 - епични идиотизми с Шираиши и бягствата му от една дузина затвори.


Detective Conan ep. 942 - голямото разкритие...дето го забавиха с половин година.
Не ми е ясно защо всеки път, когато Хаибара има възможност да блесне, я изкарват неинформирана или несъобразителна и накрая Конан да реши пъзела.
Отвъд тази точка продължаваме с anime originals естествено.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.