anime.ludost.net

Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 49-50 - приличен край на сериала, но Алдебаран го бяха докарали излишно edgy.
Още, кога Лейтон успя да извърши цялото това астрономическо проучване, може би преди да го хибернират?


Tate no Yuusha no Nariagari ep. 13 - трудно е да се повярва, но този път Малти имаше план, който дори беше добре организиран. Щях да се гордея с нея, ако сама не почна да го дъни към края и ако в основата си не беше тъп. Щом главната и цел е да утрепе сестричката, първо трябваше да извърши точно това и чак после да топи Щитоносеца. С такива възможности за манипулация на доказателства, подобни сложни координирани действия с църквата са излишни.


Kono Yo no Hate de Koi wo Utau Shoujo YU-NO ep. 1 - това ми наподобява Island, но визуално изглежда дори по-зле от него. Не знам защо си го причинявам, но явно съм си навил на пръста, че някъде там трябва да има още една поносима адаптация на игра с алтернативни времеви линии след първия сезон на Steins;Gate.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Ultraman ep. 1-13 - може да се гледа самостоятелно от Ultraman поредицата. Заглавието е адаптация на манга, която е в паралелен свят и е свързана само с първия игрален ТВ сериал.
Много шум се вдигна около това заглавие, а още очевидно са пръснати доста пари, но нито е нещо кой знае какво, нито смятам парите да се похарчени на правилните места.
Визуално създава смесени впечатления - част от моделите са твърде семпли, понякога аниматорите са забравили да нарисуват последствията от действията върху околните обекти, а motion capture-ът и реакциите са стандартната японска live action театралщина (виждал съм ги да се справят по-добре). Обаче качеството на анимацията и детайлите драстично се подобряват в битките.
Сюжетно имаме типичният tokusatsu сблъсък между идиоти оптимисти и навъсени аутисти песимисти. Постоянно се развява на темата за геройството, солидно количество tough love от страна на менторите, карикатурни злодеи, твърде очевидни анти-герои и маса позьорщина. Като стана дума двама от лошковците - Adad и Ace Killer успяха да ме спечелят точно с позите си, а и може би защото се изпълняват от двама прекрасни сеюта: съответно Tsuda Kenjirou и Hirata Hiroaki.
Най-досадно е да следиш диалозите, те се влачат с мъка и почти не носят информация.
От друга страна битките са главната атракция на шоуто и някои от тях са наистина впечатляващи - оправдават инвестираните почти 5 часа в шоуто. Това обаче с някои уговорки. Първо те са в типичен tokusatsu стил и не всеки ще ги хареса. Сигурно най-дразнещото в тях е, как силите на участващите в тях се променят в зависимост от драматичните нужди , това иска известно свикване. Второ наистина добрият кютек е навътре в сериала, някой може да го зареже преди да е стигнал до него, а това би било жалко.
Саунддизайнът е леко странен, но предполагам е пълен с препратки към оригиналните звукови ефекти и като му свикне човек, може да оцени колко богат е и каква грижа е вложена в него.
Накратко, ако искате да се забавлявате с това шоу - филтрирайте театралщината, приемете априори, че главният герой и любовният му интерес са леко идиоти и изчакайте за по-добрият екшън, който идва в по-късните епизоди.


Kimetsu no Yaiba ep. 1 - опитва се да вкара твърде много емоции и драма наведнъж.
Да, визуално е красиво и плавно анимирано шоу, а светът на убийците на демони изглежда мрачен, загадъчен и интригуващ, но ако се съди по tearjerker-щината още в първи епизод няма да се фокусира, върху това което ми е интересно в него.
Дроп.


Chou Kadou Girl ⅙: Amazing Stranger ep. 1 - това е кратка кефеща кретенщина за уийбове. Отаку кеф в чиста форма. Надявам се да продължи в същия дух.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 1 - сладка комедийка за балансиране между противоположности и изграждане на контакти (с момичета ) в училищна среда. Мечтата на всеки зубър, да се сближи с някого чрез знания и уменията си да ги усвоява.
Най-привлекателното в това заглавие е артът и играта на сеютата.


Fruits Basket (2019) ep. 1 - не съм гледал старите серии или чел мангата. Съдейки по първи епизод - стандартно шоджо с доста ефективна примамка да продължаваш да го следиш. Визуално е приятно за окото и богато на детайли, въпреки че идва малко безлично като стил.


Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 19-20 - стандартните красиви картинки. Върху зрителна се изсипват твърде много недовършени идеи. Насечено и неравномерно темпо.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Вчера цяла вечер попадах на боклучави епизоди, така се е случило или сезонът си е зле?

Dororo ep. 13 - неприятна изненада от това шоу, което обикновено ме радва. Цялата история с Безликия Буда е силно претупана и сюжетно, и визуално.
Може би единственото ценно нещо беше подготовката за следващата история с картата, която се появи на гърба на Дороро.


Gunjou no Magmel ep. 1 - китайски боен шонен: продукцията се води японска, но оригиналът е китайски. Такива съм гледал няколко и хубавото при тях е, че темпото е значително по-бързо от това в японския аналог. Лошото е, че никога не знаеш, кога сюжетът ще се отплесне в неочаквана и не особено интересна посока.


Fairy Gone ep. 1 - пълна бъркотия е този проект. Сцените се случват по абсолютно произволен начин, героите реагират странно и неадекватно, артът и анимацията се менят постоянно - направо някои кадри можеш да ги сбъркаш с друго шоу, а 3D CGI-ът е грозен и лошо интегриран в 2D средата. Всичко това е жалко, защото не изглежда проектът да е евтин.
Единственото, което все още ме държи на борда е любопитството дали и втора серия ще е толкоз зле.


Mayonaka no Occult Koumuin ep. 1 - откровено тъпи диалози и сюжет, но най-шокиращото е, че главният герой е с драстично по-грозен керъктър дизайн от всички останали. Очите му изглеждат, като нарисувани от хлапе в детската градина. За разлика останалите персонажи изглеждат прилично, а фоновете са добър ретуш на реални локации в Токио.
Чудя се, какво се е случило - в последния момент са решили да прерисуват всички сцени с него?
Както и да е, дропвам го защото и съдържанието му е ужасно.


Shoumetsu Toshi ep. 1 - дойде като шок, защото четейки синопсиса преди няколко седмици доста се бях надъхал за това заглавие.
Диалозите и сюжетът са на ниво фенфикшън писан от ученик от скука в междучасията. Артът и анимацията са по-зле и от безбюджетен студентски проект.
Получава се странен дисонанс с факта, че по-сценарии се случва бесен екшън, а продукцията не може да си позволи такъв.
Анимето е рожба на MadHouse и единственото обяснение за мен е, че това е някакъв техен експеримент a la Inferno Cop/Ninja Slayer с freelance web аниматори правен за жълти стотинки.
Ще се задържа само за да видя накъде отива тази лудост.


RobiHachi ep. 1 - най-приличното заглавие за вечерта. Нещо, като нискобюджетен клонинг на Space Dandy, който трябва да компенсира с идиотски хумор и гласовете на Kazuya Nakai , Keisuke Koumoto, Daisuke Sakaguchi и Tomokazu Sugita.
Принципно е приятно и шарено заглавие, но липсата на средства е твърде очебийна, а диалозите се проточват подозрително дълго.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

One Punch Man 2nd Season ep. 1 - някак не е толкова зле, колкото очаквах, но си е безлично в сравнение с първи сезон. Екшън сцените са само отрязъци от реалното действие, а актьорите не влагат същия комедиен тон.
Положителното е, че атмосферата е донякъде като старата, а и обещаха някакви сюжетни развития...обаче ако взема предвид коментарите на челите мангата.


Kono Yo no Hate de Koi wo Utau Shoujo YU-NO ep. 2 - засега мистериозната атмосфера ми харесва, но не се случва нищо интересно.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 1 - кратка и забавна кретенщина на тема Нагоя и най-вече нагойски диалект.


Isekai Quartet ep. 1 - ъъъ, това се предполагаше да е смешно, но засега не е.


Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 21-22 - ъх, продължаваме с кратките почти несвързани сцени, които постоянно прекъсват някаква по-дълга и по-бавна сцена и понякога се разминават във времето, защото се необходими дни за някои от междинните събитията...естествено и внезапно връхлитащи флешбеци. Всъщност целият "сезон" си е така от самото начало. Драмите с Юки и Сабуро са абсолютно изстискани от пръстите.
В тези две серии обаче няколко нелоши екшън сцени - та да се дразниш още повече за каква глупост са хвърлен бюджета и усилията на аниматорите.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Tate no Yuusha no Nariagari ep. 14 - тук се случи някакво преливане от пусто в празно само, за да може нашият любим робовладелец да изманеврира по картата, да стигне до нужната локация, да позволи на Нафталина да си отмъсти и в крайна сметка да се окаже велик закрилник на онеправданите и освободител на поробените, без реално това да е било целта му. Бонус.


Kindaichi Shounen no Jikenbo ep. 137 - гайкокоджините са най-лошото и лъжливо нещо на света. Като утежняващи вината обстоятелства, не правят разлика между онигири и якисоба, което си е непростимо. Изключение правят само цицестите им разгонени женски.
Сериозно, това е основата на сюжета на арката.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Fairy Gone ep. 2 - историята е разказана малко по-нормално от предния епизод, но отново технически неравномерности. Някои от транспортните средства са доста странни.


Detective Conan ep. 936 - идеята Шонен тантей да се оправят сами със загадките без помощта на Конан е добра, но естествено самата история е дебилна.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 2 - плувкинята май е единствената, която проявява интерес към главния герой.
Сеюто и ме кефи.


Chou Kadou Girl ⅙: Amazing Stranger ep. 2 - цял кош нърдски шеги, но почти няма съдържание.


Fruits Basket (2019) ep. 2 - стандартно развитие. Котаракът е твърде невротик и цундере, че да проведе и един нормален разговор с някого.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Shoumetsu Toshi ep. 2 - визуално малко по-добре от предния път, може би защото почти нямаше екшън сцени, а само грозно зациклено търчене. Сюжетно обаче дори е по-зле от първата серия.


Gunjou no Magmel ep. 2 - нещо ме дразни в това шоу, а и се опитва да вкарва поуки.


RobiHachi ep. 2 - продължава в същия дух. Засега се очертава, нашите хора да се мъкнат по най-различни курорти и да се запознават с местните измами и незаконни практики.
Без да е голяма изненада се движат точно по пътя (от оригиналния сериял) на космически боен кораб Ямато. Може би защото търсят Искандар...това де, ИСЕКАНдар.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 2 - малко обяснения за предния епизод и естествено нови нагойски странности.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Dororo ep. 14 - добър и добре изглеждащ епизод, но идеята с разделените карти не ми харесва. Най-малкото не би представлявало никакво усилие да ги съединят.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Tate no Yuusha no Nariagari ep. 15 - тук всичко беше обяснено бавно и с много повторения, за да не стане грешка "На това място трябва да се циври!" - ми не ми се.
Още беше декларирано хиляда пъти, че хората зверове имат Щитоносеца, за нещо като спасител. С друго думи най-накрая почнаха да откриват завесата пред централната загадка - защо всички останали мразят толкова нашия човек.
Което и демонстрира колко е тъп целият замисъл. В миналото Нафталина или който и да е друг от тази раса не реагираха така към Наофуми - значи идеята се е зародила по-късно. Сегашната му роля е следствие на случайности и глупостите на краля и Малти, които го сами и насила го превърнаха в опасен за тях противник, а просто можеха да го прикъткат и подкупят, да го вкарат в дранголника за дълго или просто да го убият...но предполагам така историята щеше да свърши.
Както и да е, нашичкият егоист въобще и няма идея да спасява местните онеправдани, та или ги чака неприятна изненада или ще го изкелифернчат, как несгодите са го направили по-добър и състрадателен човек пък той сюжетът не вървеше ли точно в обратната посока?


Kono Yo no Hate de Koi wo Utau Shoujo YU-NO ep. 3 - нищо важно този епизод освен, че всички се ебават с мащехата на главния герой...а той буквално, но зад кадър.


One Punch Man 2nd Season ep. 2 - всъщност някъде зад тази бъркотия и отчаяни опити на студиото да не анимира нищо, може да се прозре и предишното шоу. Примерно как не толкова силните мут...тъй де, герои систематично обхождат още по-слабите от тях и или ги карат да се присъединят към бан...тъй де, фракция им или ги смазват. Това е споменато, като нещо съвсем естествено и подразбиращо се. Леко бъзик, как служебните отношения в Япония функционират, малко като якудза.


Isekai Quartet ep. 2 - още един епизод похарчен в представяне на главните герои. Това шоу не се и опитва да е смешно.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Gunjou no Magmel ep. 3 - епизод твърде алогичен, че да бъде описан с думи.
Явно това аниме ще си продължава в същия дух, затова дроп.


Dororo ep. 15 - артът се влоши под всякаква критика. Сюжетът ми хареса, но към края го спешиха прекалено, сякаш тук е трябвало да има поне още половин епизод.
Следващата стъпка също ми хареса - миналото на Дороро я застигна.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 3 - кретенщините на Монака продължават да са забавни. Има си и фенка/столкър.


Fairy Gone ep. 3 - жалкото е, че на места почти заприличва на нормално аниме, но стигнат ли до по-динамична сцена и всичко заприличва на фарс: хаос, липсващи връзки, претупана анимации.
Диалозите и...оххх, монолозите също са идиотски написани.


Shoumetsu Toshi ep. 3 - всеки епизод звучи, като фенфикшън на произволна тематика (в случая идол група), но лошо преписан и некадърно адаптиран към централната история.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 3 - да героите са супер-сладки, но епизодчето си беше кухо.


Detective Conan ep. 937 - този арк го бие на битова драма. Говорят и говорят и говорят, като в live action сериал. Продуцентите вече се чудят откъде да взимат материал за запълване.


Chou Kadou Girl ⅙: Amazing Stranger ep. 3 - това достига опасни нива на нърдщина.
Изясни се кой е същинският злодей, но още не са ясни мотивите му.


Fruits Basket (2019) ep. 3 - целият епизод беше една дълга и досадна лекция по социални връзки и общуване от хора, които сякаш никога на са имали такива неща в живота си и знаят за тях само от комиксите. А това идва от комикс - Уроборос някакъв.
Честно казано до тук от анимето не мога да разбера популярността на Fruits Basket. Толкова типично шоджо, че чак скучно - особено последния епизод.
Може би нататък има развитие?

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Isekai Quartet ep. 3 - освен злобния глас на Таня, нищо интересно тук.


Kono Yo no Hate de Koi wo Utau Shoujo YU-NO ep. 4 - мразя този начин на предаване на историята, когато зрителят вижда опасностите, а главният герой се натъква сляпо на всяка една от тях.
Нищо интересно в този епизод освен края.
Другият плюс е, че не бях чувал този тип глас на Rie Kugimiya от Ghost Hunt насам.


One Punch Man 2nd Season ep. 3 - изненадващо забавен епизод.
Екшън сцените пак бяха с пестене на сакуга, но вкараха в употреба анимационен подход подобен на този от битките във Fate/Apocrypha, който работи подозрително добре.


RobiHachi ep. 3 - поредната туристическа дестинация и още по-мощна ебавка с Uchuu Senkan Yamato с пародии на двама персонажа от него.
Споменаха поименно и Ginga Tetsudou.
Още тонове други препратки.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Tate no Yuusha no Nariagari ep. 16 - поредната монархическа персона, която иска да затрие Наофуми по причини нямащи нищо общо с него.
Това малко се изтърка.
Призовават го, не го искат, не му позволяват да левъл апва, по време на Вълните се оказва, че има и някакви странични искащи да изтрепат героите, натопяват го за отвличане с цел да му припишат убийство на принцеса, а още трябвало да пази целия свят...и понеже нито никой му е споменал за това, нито пък ще му позволи да го върши, сега ще бъде разкъсан от гигантска гневна птица.
Както съм казвал и друг път - най-добрата неумишлена комедия напоследък.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Shoumetsu Toshi ep. 4 - продължава да звучи, като произволни пасажи от лош фенфикшън.


Dororo ep. 16 - земи тази препратка към Челюсти!
Малко по прилично изглеждащ епизод, но пък сюжетно дойде доста неадекватен, особено моментът когато Дороро въдвори ред сред похитителите си.


RobiHachi ep. 4 - тук пародиите май клоняха повече към One Piece и морските обитатели там.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 4 - нали нямало забележителности в Нагоя...явно има. Шефката на кръжока е ларж.


Fairy Gone ep. 4 - сюжетът отчаяно се протакаше, за да може да запълни цял епизод само с 7 минути съдържание.


Chou Kadou Girl ⅙: Amazing Stranger ep. 4 - успява да борави с екстремни нърд карикатурите и в същото време да сложи и частица истина.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 4 - става все по-сегментирано, а и хуморът му се поизтърка.


Detective Conan ep. 938 - твърде очевидно. Скука.
В анонса за следващия път обаче, нещо което привлече вниманието ми: anime original, но с участието на инспектор Ямамура. Това е малко необичайно. Обикновено пълнежните епизоди са само с основния състав. Може би нов етап предвид големите паузи в мангата, анимето евентуално да почне да ползва и по-странични персонажи в оригиналните си епизоди?


Kumo no You ni Kaze no You ni - приятно филмче въпреки, че реално историята е мрачна и на места доста кървава. Този дисонанс между сладурски картинки и комедия с реалността, която седи зад тях е доста уникален.
Забавлява и с неадекватните реакции и решения на персонажите.
Смахната приказка вместо сериозен опит да се предаде легенда.
С други думи: изкефи ме, защото е сбъркано по абсолютно забавен начин.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Ingress the Animation ep. 1-5 - невъзможен миш-маш от объркващ techno bubble, реклама за мобилната игра Ingress и основните принципи в нея, cyberpunk thriller, стандартен екшън и стандартно приключенско заглавие.
Всички тези елементи понякога си противоречат: за да се представи един от тях се отива против логиката на останалите... В резултат абсурди, сюжетни дупки и изоставени в нищото сюжетни нишки.
Визуално прилича на Revisions с дизайна на героите и анимациите им, но няма толкова мащабни и сложно замислени екшън сцени.
Пак подобно на Revisions персонажите бегло напомнят на такива от други заглавия, като примерно Сара прилича на Ана Либерт от Monster, а Джак - Шестицата от Generator Rex и по външност, и по поведение (последното може и да е съвпадение, но е прекалено голямо такова).


Tate no Yuusha no Nariagari ep. 17 - твърде много идиотизъм в серията. До сега някак глупостите на това аниме успяваха да ме забавляват, но вече ми писна.
Дроп.


Kono Yo no Hate de Koi wo Utau Shoujo YU-NO ep. 5 - сцените със самоубийствата на мащехата си бяха направо комични.
Този епизод според мен беше демонстрация, с какъв тип "загадки" предстои да се бори главния герой и как ще ги решава - не само скучно, но и досадно.
Дроп.


Isekai Quartet ep. 4 - протагонистите разкриха истинските си самоличности един на друг. Егоистичното копеленце Казума веднага завидя на Субару, нищо че последният е в значително по-лоша ситуация.


One Punch Man 2nd Season ep. 4 - Метал Бат е забавен психопат и доста силен герой, а Гаро го хвана в доста неудобна ситуация.
Кретенщините на Сайтама свързани с турнира забавляват дори още преди да е почнал.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Ingress the Animation ep. 6-11 - това шоу се опитва да бъде твърде много неща едновременно без да задълбава в нито едно от тях.
Митологията не е особено добре замислена - само колкото там да се сбият, свръх силите не са ясно дефинирани и могат да варират според нуждите на сюжета, конспирацията не е толкова сложна (има го и стандартният момент "Чакай малко, ама ние всъщност не работим ли за по-голям злодей?") и екшънът е доста стандартен.
Логично завърши с to be continued, но поне не беше с cliffhanger.
Играта на сеютата не ме впечатли особено, въпреки че има едно-две известни имена сред тях.
Музиката е добре използвана, но безлична. OP/ED-тата са с досадно мрънкане вместо пеене и трябва да се прескачат.
По-горе някъде сравних заглавието с Revisions и предпочитанията ми клонят значително повече към последното, обаче едно по-детайлно сравнение демонстрира най-доброто качество на Ingress: 3D CGI character design-ът и движенията на персонажите са семпли, но поносими и бързо се свиква с тях. Може би най-накрая японските аниматори откриха евтин и нетрудоемък начин да ползват тези технологии?
Да, главните герои в Revisions са по-детайлни, но по-второстепенните изглеждат и се движат неконсистетно зле в сравнение с тях и immersion breaking ефектът е зле.
Тук е намерен някакъв баланс и героите хем изглеждат и се движат като в "аниме", хем са 3D. Не е перфектен, но определено е стъпка в правилната насока, която ще ни отърве от страхотиите на студио Polygon Pictures. Околната среда също гони подобен баланс.
По-горе още споменавам за "синдрома на познатите аниме лица". Такъв всъщност се наблюдава и в B: The Beginnig. Чудя се дали не е някаква Netflix директива?

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.