anime.ludost.net

Shinchou Yuusha: Kono Yuusha ga Ore Tueee Kuse ni Shinchou Sugiru ep. 1 - засега приятна фентъзи пародийка. Основно сеютата правят шоуто и тема е точно обратна на всеки исекай - как да се избегнат всякакви неприятности, изненади и приключения. Въпреки тези усилия на главния герой все пак му се налага да попада в напечени ситуации.
Дали ще се пръкне Konosuba заместник от това?


Choujin Koukousei-tachi wa Isekai demo Yoyuu de Ikinuku you desu! ep. 1 - перфектна демонстрация за съвременно исекай заглавие: малоумен начин за транспортиране на героите в друг свят, всички те са невъзможно добри, в това което правят, местните момичета ги глезят, местните типове ревнуват от тях, местната власт е корумпирана и изисква сваляне и пояпончване, почти сексуално отношение към храната...
Дроп.


Azur Lane ep. 1 - твърде тъпи, твърде шарени и твърде много неща изсипани на едно място. Концепция от Kantai Collection с добавени елементи от Ars Nova, Girly Air Force, Strike Witches и къде ли още не. Персонажите и диалозите са най-лошото: колаж от втръснали от употреба елементи и MOE клишета.
Дроп.


Aoki Ryuusei SPT Layzner ep. 1-2 - не че не ми харесва идеята: относително реалистичен поглед към ефектите върху цивилното население от футуристичен военен конфликт, политически усложнения и пр. Принципно си падам по ретро sci-fi заглавия. Харесват ми mech-овете, които колкото и да са грозни са анимирани добре. Мернах и една препратка към Uchuu Senkan Yamato.
Действието обаче се влачи убийствено бавно, а главният герой се опитва да върши сериозни неща по абсолютно галфонски начин.
Дроп.


Ginga Hyouryuu Vifam ep. 1-2 - в сравнение примерно с Layzner е по-примитивно заглавие, като сюжет и най-вече, като технически изпълнение, но притежава някаква вътрешна сила и динамика, които го правят значително по-гледаемо и интересно. Психиката на главните герои хлапета също е хваната добре.
Mech-овете на практика са Guncannon-ни, но без оръдията. От страна на противниците имаме някак "късоврат" вариант на Zaku и "окото" е фиксирано...не е ясно, какво му е функцията.
Доста ме заинтригува и смятам да продължа с него.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia ep. 1 - прилично начало и поне засега визията е добре. Детайлите малко падат по време на битка, но става. Друг плюс е, че Маш не е чак такава кифла, както във филма и нулевия епизод.
Щом става дума за Вавилон логично големият лошко е Гилгамеш.
Иштар малко ме изненада с това, че е на практика Рин, която косплейва въпросната богиня. Не че е пречка за мен, но е леко нелогично и твърде фенсървиско.


Detective Conan ep. 956 - такива прозявки ме налегнаха от тази серия...


Granblue Fantasy The Animation Season 2 ep. 1 - шоуто си е на практика същото, като отпреди две години, но Лирия и Гран (мъжката версия) са пораснали доста.
Пак картинките са най-ценното, а сюжетът никакъв го няма - нашите се разхождат по произволни острови и се млатят с произволни чудовища произведени от Злата империя.


Ginga Hyouryuu Vifam ep. 3-15 - старовремско и предвидимо, но приключенската sci-fi атмосферата ме радва.
Съчетаването на детински хумор и сериозни теми му се отдава на това заглавие.
Във всеки епизод има по нещо интересно.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Babylon ep. 1-3 - в началото почва обнадеждаващо.
Да, диалозите са откровено тъпи, но загадките и конспирацията звучат силно интригуващи...докато не ни запознаят с...местната версия на Йохан Либерт? Тази жена ми пресече ентусиазма.
Авторите не крият, че тя е невъзможно добър манипулатор, което би било интересна изненада за по-късно. А е такъв, защото всички се хващат невъзможно лесно на номерата и.
Разкритието за какво е конспирацията също идва твърде рано, само за да покаже, че сюжетът ще се занимава с друго.
Слаб момент е и че главните герои сякаш забравиха разследването на фармацевтичната компания.
Може да се каже, че съм разочарован.


Vinland Saga ep. 13 - Аскелад бил нещо като уелски благородник...колко удобно.
Торфин заимства тролски тактики от него, за да накара принца да поговори, това беше забавен момент.


Ginga Hyouryuu Vifam ep. 16-18 - сега вече са съвсем сами...и се надяват да навлезнат в територията на врага, да проникнат в най-строго охраняваната им каторга и да спасят родителите си.
Дори и на мен ми звучи оптимистично.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Shinchou Yuusha: Kono Yuusha ga Ore Tueee Kuse ni Shinchou Sugiru ep. 2 - малко по-скучен от първи, но става.

Ginga Hyouryuu Vifam ep. 19-32 - маса глупости и наивитет, но и няколко интересни идеи.
Във втората част на сериала битките са сякаш по-интензивни и по-сложни за анимиране.
Дизайнът на вътрешността на вражеската луна затвор някак ми напомниха за Lensman. Може би някой от тамошните дизайнери е работил тук?
Любимата за Sunrise сцена "проблеми при спускане в атмосферата".
На планетата също е доста интересно, само да не беше толкова подобна на Земята...може би е нарочно?
Честата смяна на локациите е едно от добрите решения в шоуто.
Повече фокус върху Катю (всъщност не е ли Катя?) напоследък. Може да се каже, че израстна, като персонаж.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

No Guns Life ep. 1 - някак интересни идея, арт и атмосфера. За съжаление сюжетът се влачи абсурдно бавно, а героите са плоски сурогати на яките персонажи, които се предполага да са.
Дроп.


Gundam Build Divers Re:Rise ep. 1-2 - общо взето Divers, но с различни персонажи...които силно напомнят предишните персонажи, но пораснали...и все пак не са те.
Нещо, като soft reboot.
Забавните идеи за Gundam препратки са им се изчерпали и вече геговете на тази тема изглеждат доста насилени.


Kindaichi Shounen no Jikenbo ep. 140-148 - преводът на K-L доста отвися. Бях се примирил с това и изненадващо открих оставащите епизоди с руски субтитри.
Арката 139-143 е толкова добра, колкото подсказваше първи епизод.
144-ти е с крадлата и макар нищо особено, все пак има забавни трикове и обрати.
145-148 - беше един от най-скучните и нелогични случаи. Не ми е ясно, защо са избрали да приключат сезона с него. В следващите сезони има доста по-подходящи случаи.


Seisenshi Dunbine ep. 1-6 - типичен 80-терски Томино. Странен арт, странни идеи и абсолютно побъркани герои, които са вечно изнервени и никога не слушат събеседника. Основните аргументи в спор са плесница или юмрук в лицето.
Все пак интересна концепция, но неизпълнима за средновековен тип икономика.
С известна изненада установих, че Knight's & Magic от 2017 е лошо исекай копие на точно на Dunbine.
Друго наблюдение, Томино е рециклирал феята от тук по-късно в Juusenki L-Gaim.


Overman King Gainer ep. 1 - типичен 2000+ Томино. Странен арт, странни идеи, абсолютно побъркани герои, убийствена анимация и абсурдна смес между комедия и мрачна дистопична тематика.
Визуално и като тон доста прилича на Gundam: G no Reconguista.
Събуди любопитството ми.


Ginga Hyouryuu Vifam ep. 33-46 - подходящ отворен край.
Шоуто беше смес от добри и не толкова добри идеи. Срещат се доста неконсистентности и видими разлики при смяната на екипите. Някои от сюжетните линии изглеждат претупани и променени в последната минута. Личи че плановете са били за по-дълга история.
В крайна сметка може да беше наивно и на места доста глупаво, а някои от аспектите му да са остарели безвъзвратно, но все пак се забавлявах докато го гледах.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Kabukichou Sherlock ep. 1 - от "гениите" зад Joker Game.
Кич.
Сеюто на Холмс е гениално, но какво от това?
Най-якото нещо беше полското фиатче.
Дроп.


Vinland Saga ep. 14 - от една страна викинги срещу сняг, от друга викинги срещу произволни селяци. Въобще ежедневие с викинги. Момичето с откраднатия пръстен ми беше изключително досадно.


Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia ep. 2 - чееекай малко, Гилгамеш не е злодеят? А стига бе!
До тук доста прилича на Apocrypha. Да видим дали на по-късен етап ще стане досадно, като него.


Granblue Fantasy The Animation Season 2 ep. 2 - почна да се заплита нещо като сюжет, но вяло. Ако не бяха красивите картинки, които и в този епизод преобладаваха да съм го дропнал.


Seisenshi Dunbine ep. 7-11 - твърде идиотско дори за стандартите на 80-те и Томино.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Sasami: Mahou Shoujo Club ep. 1-11 - стандартно махо шоджо, но този път писано от Мари Окада. Тук тя е успяла да приложи сапунджиските си похвати на място, а още разбира детската психика доста добре. Реакциите, отношенията между хлапетата, непостоянството, увличането по нещо интересно и зарязване на всичко останало, разликите между момчешките и момичешките гледни точки - всичко това е хванато перфектно. Ето така се пишат детски персонажи.
Минималистичния дизайн ме радва и колкото и да е пестелив бюджета, на места геговете или дори обикновените сценки са разиграни раздвижено и артистично.
Играта на сеютата и прекрасната музика правят поне 60% от шоуто.
Връзката с Tenchi Muyou ми е малко непонятна. Да, множество познати персонажи - Сасами, Вашу, Михоши, Риу-Оки (ако го броим това животинче) и пр., но е доста различно дори от предишното mahou shoujo във френчайза - Pretty Sammy. Сякаш съвсем различен сценарий е бил приспособен набързо заради популярността на Сасами.



Vinland Saga ep. 15 - всичко беше логично в тази серия, само дето проточиха твърде много смъртта на Рагнар, който пък ни изинфодъмпи за датските придворните интриги.


Detective Conan ep. 957 - ъх. Поне свърши този случай.


Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia ep. 3 - правенето на тухли не ми звучи нито, като начин да впечатлиш Гилгамеш, нито като почивка.
Доста идиотски епизод.


Gundam Build Divers Re:Rise ep. 3 - шарениите добре, но сюжетът е пълна скука, сиреч типичен Divers.


Granblue Fantasy The Animation Season 2 ep. 3 - твърде разтеглен епизод, за нещо което знаехме още от края на предния.


Seisenshi Dunbine ep. 13 - без да е голяма изненада - дроп.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Sasami: Mahou Shoujo Club ep. 12-13 - свърши в нищото, но то и без това става дума за split cour.

Sasami: Mahou Shoujo Club 2 ep. 1-10 - точно като първи, но с по-дървена анимация. Действието е проточено досадно дълго заради това, че никой не се опитва поне малко да обясни действията си. Важи особено за възрастните, които наистина действат така, когато боравят с деца, но тук имаха достатъчно време и случаи, а не се възползваха.
Малко world building в последните 2-3 серии.


Shinchou Yuusha ep. 3 - нещо им се изчерпаха шегичките.


Gundam Build Divers Re:Rise ep. 4 - серията се проточи излишно с драмата на дребното кицуне.
Обаче началото с Капитан Зеон беше епично.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Overman King Gainer ep. 2-17 - страшно ме кефи това шоу.
От една страна е пълно с безумия и странности, от друга е красиво нарисувано (е, почти през цялото време), динамично, прелива от екшът, интересни идеи и кретенски изглеждащи, но работещи mech-ове.
Светът и множеството противостоящи си организации, които го управляват е един от големите плюсове.
Музиката също е едно от нещата, които ме държат на борда.


Sasami: Mahou Shoujo Club 2 ep. 11-13 - принципно интересна идея, но финалът е някак не на място. Хем се влачеше убийствено бавно, хем очевидно му липсваха сцени.
Нещо са го кърпили в последния момент, за да докарат персонажите в планираните точки.


Sol Bianca ep. 1-2 - дърто траш sci-fi OVA. Сюжетът и персонажите са абсолютното дъно, но някои от гледките, механичните дизайни и екшън сцените си струват.
Корабът и един от персонажите малко приличат на взети от Teki wa Kaizoku: Neko-tachi no Kyouen.


Sol Bianca: Taiyou no Fune ep. 1 - нещо, като prequel на първото OVA. Изглежда ужасно и в 2D сцените, но най-противната част са 3D CGI дизайните.
Дори помня, че преди време го дропнах 5 минути навътре в същия този епизод. Сега ще се задържа, защото все пак съм любопитен за света, в който се развива поредицата.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Babylon ep. 4 - май най-добрата серия досега. Същинското разследване продължи. Лошковците добре са си оплели кошницата, законно никой не може да ги пипне с пръст.
Тази новата мацка, не е ли поредното преображение на Кучката с главно "к"? Ако да, нашият човек го е закъсал яко.


Vinland Saga ep. 16 - продукцията взе да изтънява, маса статични кадри в този епизод. Може да се каже, че кредитът на доверие на Аскелад се изчерпа.
Толкел продължава да е най-забавното нещо, в това шоу.


Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia ep. 4 - боят с Тайга-сенсей (или която там богиня се предполага да изобразява, Човекът ягуар?) беше доста як и добре анимиран, но едва ли е по-дълъг от минута-две.
Всичко останало беше безкрайно обясняване и препотвърждаване на очевидните неща, без да се навлиза в нито една важна тема.


Granblue Fantasy The Animation Season 2 ep. 4 - ъх, още тонове флешбек и дебилни монолози, но поне най-накрая сюжета се размърда.
Тези кратки сцени след финалните надписи с Черния рицар и хората и почват да ми лазят по нервите, защото не дават никаква нова информация, а са сложени само да ни напомнят, че някога много отдавна имаше и такива персонажи.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Sol Bianca: Taiyou no Fune ep. 2-6 - това тук може да мине и за prequel, но по-скоро е алтернативен свят. Персонажите макар и привидно същите (но на различна възраст), се отличават в някои детайли. Обяснението за произхода на кораба, а и други неща леко се разминават, с откъслечната информация дадена в предното OVA.
Сюжетът не е нищо особено: скучни заемки от Cobra, Galaxy Express 999 и подобни заглавия. Краят е пълно безумие. Нали уж лошковците искаха да вземат кораба и да го направят музеен експонат? Защо изведнъж решиха да го унищожат? Можеха да се отърват от екипажа относително лесно и безопасно за самата реликва.
Естествено главните героини се измъкнаха с deus ex machina. Явно на сценаристите не са им стиганали силите да измислят логичен начин за преодоляване на безизходната ситуация, която сами бяха създали.
Инженерните структури около Земята ми харесаха, макар причината за създаването им да е пълна глупост.

В крайна сметка можеше и без тези OVA-та. Не са някаква "задължителна" класика.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Gundam Build Divers Re:Rise ep. 5 - смешен опит за мелодрама, а в същото време неочаквано много визуални гегове малко в стил първия Gundam и The Origin.
Битката изглеждаше много добре визуално, но нашите хора я спечелиха с deus ex machina-та, какъвто е mech-ът на дребното кицуне. Това демонстрира един от главните недостатъци на Build поредицата - смесването между real robot и super robot шоута. Донякъде работеше във Fighters (предимно в първия сезон), защото имаше ограничения за super robot изпълненията, в зависимост от това, колко добре е изработен gunpla моделът. В Divers сценаристите го карат през просото.


High Score Girl II ep. 1 - нещо като рикап на първи сезон, но от гледната точка на Акира и по-късно на Кохару. Надеждата ми е, че някой ден последната ще хване Котаро, като утешителна награда, пък той и е единственият нормален персонаж в шоуто.


Shinchou Yuusha ep. 4 - шегичките този път бяха наред, а екшънът и визуалните красоти си струваха чакането главният да вдига нива и развива умения.


Golden Kamuy 2nd Season OVA ep. 2 - обичайният просташки и черен хумор, невъзможни идиотски ситуации и гротескно брутално насилие.
Анимацията беше по-дървена дори от обикновено, но пък мечките изглеждаха малко по-добре от тези в първи сезон.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Overman King Gainer ep. 18-26 - след средата имаше няколко по-мизерно изглеждащи епизода, а и сюжетът им беше дори по-безумен от този на останалите.
За финала се върнаха към стандартното.
Историята не приключи, но поне бяха разрешени някои от основните конфликти...малко прибързано и с известна доза ass pull, но поне беше динамично и забавно. По-второстепенните персонажи получиха възможност да блеснат.
Ще запомня Overman King Gainer с абсолютно шантавите идеи, динамиката, екшъна и кретенският хумор сложен в най-напрегнатите моменти.


Fantastic Children ep. 1-8 - това шоу е от 2004-та, но е с визията, бавното темпо, озвучаването, музиката и темите на 80-тарско заглавие. Вложени са допълнителни усилия, за да се постигне точно такъв ефект. Годината на производство личи само по някой 3D CGI елемент тук-таме.
Историята е разказана атмосферно и с големи скокове назад и напред във времето.
Загадката се разкрива постепенно - парче по парче и дори още по-бавно за главните герои отколкото за зрителя.
Митологията около това, какво се случва и с какво се борят въпросните Фантастични деца е странна и мрачна.
За мен най-силното нещо тук е атмосферата, за която помагат ретро арта, осветлението на сцените, звуковия дизайн (примерно многозначителното мълчание в дадени моменти е подчертано със звуци от естествения фон на съответната локация) и музиката, която хем е с подходящи теми, хем е използвана много правилно.


Nanatsu no Umi no Tico ep. 1-6 - още едно псевдо ретро заглавие емулиращо по-ранни десетилетия, въпреки че е произведено през 1994.
От типажите на героите и арта, през анимацията, до музиката и наивитета с който се решават сериозни проблеми, това шоу е носталгичен поглед към детските анимационни сериали от 70-те и 80-те.
Бих казал, че сюжетът е твърде семпъл и нелогичен дори за детско заглавие, но прекрасната игра на сеютата (измежду които титани от типа на Shuuichi Ikeda, Megumi Hayashibara, Kenichi Ogata и Yuuko Mizutani) продава сцените на зрителя. Нещо, като ефектът на Lupin III, ако добавим и шантавите приключения.


Beastars ep. 1-4 - всъщност типична гимназиална тийн драма...но с фърита.
Не бих казал, че е заглавие за мен, но ме радва странната 3D CGI визия и дизайнерските решения около нея. Добавя нещо приятно сюрреалистично и комично, към съдържанието.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Vinland Saga ep. 17 - не че не е забавно, но ми идва мудно. В началото на сериала и бавните пасажи бяха интересни, защото разказвах някаква история, тук те са просто пълнеж.
Екшън сцените бяха добре - нито твърде реалистични, нито прекалено засукани и свръх-хореографирани, като ги обича Wit. Тук съм направо горд с тях.


Babylon ep. 5 -Кучката с главно "к", буквалната вавилонска блудница са оказа просто по-секси имитация на Йохан от Monster. Тя отново е в играта и дори "самоуби" член на разследващия екипа. Главният лошко, който може би е нейна марионетка (при това доста буквално) също е на ход.


High Score Girl II ep. 2 - неочаквано динамичен и забавен епизод. Най-любимото място е, как гангуро мацките наритаха задниците на мъжкия състав от главните герои и се наложи да ги спасява бившата им учителка. Страничните персонажи са най-ценното в това шоу.


Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia ep. 5 - мооого дрънкане и пълнеж. Стана малко по-интересно към края, но не разкриха нищо конкретно, а и екшънът не беше интересен, просто мерене на магическа сила.
Досадно е, че главните се прекалено слаби. Няма особена полза от тях и вечно някой ги спасява. В играта предполагам се млатят през цялото време и само мини босовете им се опъват, но тук понеже основната част от екшъна е спестен идва досадно.


Granblue Fantasy The Animation Season 2 ep. 5 - едвам го изтраях този развлачен арк, който дори на моменти не се връзва логически. Ако продължи в същия дух, май е по-практично да го дропна това аниме.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Detective Conan Movie 23: The Fist of Blue Sapphire - и това чудо би Avengers: Endgame в японския боксофис. Без да е голяма изненада сюжетът е пълна глупост, което важи и за повечето от останалите Detective Conan филми.
Главният герой тук е по-скоро Кайто Кид и той поема нехарактерно много рискове, включително отвличането на Конан и нелегалното му внасяне в Сингапур (да, съвсем буквално го внесе, в куфар ).
Главните лошковците имат прекалено много и прекалено нелогични планове. Изпълнението им също е свързано с твърде много рискове, включително готовността на някои от тях да си изцапат ръцете, което е глупаво особено от страна на адвоката.
С други думи целият сюжет е съшит с бели конци само, за да може да се случи екшънът...който пък дори по стандартите на Detective Conan филмите е твърде разпокъсан и пресилен.
Е, визията е малко по-добра от тази в претупания преден филм, но това не помага много. Бяха спазени и някои от традициите на филмовата поредица: загадката на професора, препратките към минали филмови събития и задължителната сцена след финалните надписи, която е истинският край на историята (те и в сериала правят това на финала на всеки арк).
Може да се каже, че това е един от по-слабите филми и дори не може да се мери с по-камерни истории от сорта на Quarter of Silence, камо ли със заглавията свързани с черната организация или канонични истории в стил The Crimson Love Letter.


Nanatsu no Umi no Tico ep. 7-8 - продължава със стандартния си и не особено реалистичен приключенски сюжет, характерен за заглавия от други десетилетия, не от 90-те.
Шерил идва излишно голяма гъска. Надявах се да се адаптира и да заеме по-важна роля от това да вдига постоянен шум и да заявява очевидното, но май няма да стане.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.