anime.ludost.net

City Hunter Movie: Shinjuku Private Eyes - честно казано разочарован съм.
На пръв поглед, лъскава визия и плавна анимация, старата банда е налице, камео от Cat's Eye крадлите и други познати лица, допълнителните персонажи са озвучени от звездни сеюта от ранга на Kouichi Yamadera и Houchuu Ootsuka, познати музикални мотиви...
В един момент осъзнах, че изпитвам твърде силно дежа вю усещане, за да е само носталгия. При по-внимателно вглеждане се оказа, че почти всичко в този филм е рециклаж.
Основната история е леко разширен и осъвременен вариант на един от старите сюжети. Геговете са подбор на "най-доброто от" стари такива, но прерисувани и вмъкнати къде на место, къде ни в клин и в ръкав. Направо са се олели с тях, защото разпокъсват историята. Екшън сцените са прерисувани стари бойни сцени взети предимно от филмите (май най-вече от City Hunter: Bay City Wars). Локациите са същите, с някоя и друга променена сграда, за да отговарят на съвременния изглед на Шинджуку, това вече е добро решение. Самата история бидейки съставена от доста стари инградиенти представлява един не съвсем кохерентен колаж.
Новите елементи това са предимно технологиите и най-вече 3D CGI дроновете, които хем са грозни, хем ужасно интегрирани в 2D-то на филма. Предполагам можем да благодарим за тях на сделката, с която Sunrise закупи Xebec. Тези тромави mech-ове са ми дежа вю от съвсем други и не толкова любими заглавия, като Full Metal Panic IV и Yamato 2202.
Сцената след надписите пък е препратка към друга стара история. Явно авторите се надяват експлоатирането на дъртите серии и филми да продължи.
В крайна сметка има и нещо приятно носталгично в лъснатите стари кадри, нещо като парад на стари автомобили...но като самостоятелно заглавие е кръгла нула. За нови зрители пък този филм ще е напълно неразбираем.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Shinchou Yuusha ep. 5 - доста забавен епизод, особено с новата треньорка на Сея. По традиция нещата станаха мрачни към края.


Gundam Build Divers Re:Rise ep. 6 - всички са толкова туткави в този сериал и се държат толкова поучително включително към хора, които не познават.


Nanatsu no Umi no Tico ep. 9-12 - приключенският арк някак ставаше, но историята в която Нанами трябваше да замества загиналата дъщеря на богаташко семейство беше тъпа. За тези действия сенаторът буквално може да влезе в затвора. Тук отново с пробутва грешната представа, че човек може да преодолее шока от минало произшествие, като преживее същия шок и същото произшествие отново.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Fantastic Children ep. 18-26 - в крайна сметка няколко добри Golden Age sci-fi-ски идеи, малко детективски и паранормални мистерии, на места добра атмосфера и няколко силни сцени...обаче твърде много точене на локуми, имаше и сцени с лошо преиграване, а накрая твърде изстискан от пръстите хепи енд.
Според мен същата история в 13 серии и с по-горчиво/сладък финал би сработила по-добре.


Nanatsu no Umi no Tico - 13-22 - на практика всички приключенски клишета от 70-те и 80-те на едно място.


Beastars ep. 5 - последствията от "експерименталния" театър в миналата серия.


Babylon ep. 6 - беше ясно, че видеото с хлапето е някаква манипулация, но за изненада на зрителя не е от страната на политикът, от когото би могла да се очаква.


High Score Girl II ep. 3 - първата част е доста яка. Макото затвърждава статуса си на best girl.
Във втората част обаче мелодрамата ми дойде в повече. Кохару я направиха яндере понеже авторите не се сещат, как да я развият.


Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia ep. 6 - освен задникът и краката на Рин/Ищар, нищо.
Скука!
Начинът по който напредва сюжетът е твърде досаден. Главният герой просто шари по картата и му се случват събития над които няма и минимален контрол. Той просто е пасивен наблюдател, а търсената глинена плочка (текущият куест) просто му я връчиха.
Обичайно за игра, но в ТВ сериал не работи.


Detective Conan ep. 958 - както повечето AO в сериала ти това ми изглежда писано със силен махмурлук.


Wolf Guy ep. 1 - среднисто OVA с върколаци. Ще го догледам само защото е късо.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Babylon ep. 7 - ewww, това стана брутално.
Кучката с главно "к" надцака, уби или инвалидизира всички с изключение на главния герой. Тук малко са крали от Седем. Сюжетно обаче това не е интересно, защото не я демонстрира, като кой знае колко добър играч. Просто има cheat сили, като Льолуш от Code Geass.


Vinland Saga ep. 18 - боят беше интересен и затова в типичен battle shounen стил трябваше да бъде разводнен с постоянно преместване на фокуса върху принца и неговия character development...който сам по-себе си щеше да е по-въздействащ, ако не го бяха прекъсвали с битката между Торфин и Торкел. Виж берсерксите изпълнения на Бойрн бяха добър и леко комичен фон.
За съжаление внезапната проявата на властната натура на Канут също е типично battle shounen-ско развитие и е трудно да се повярва, че би сработила над тези главорези.


Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia ep. 7 - ааааъъъооо, бе скука.
Но наистина беше крайно време да развият нещото, което беше подсказано още при втората поява на Иштар.


High Score Girl II ep. 4 - както шофьорът поясни, Акира има мрачно чувство за хумор. Майката на Харуо и сестрата на Акира са истинското ядро на шоуто.
Епизодът пък свърши с дост напечена ситуация.


Detective Conan ep. 959 - егати сбърканата схема. Значи щефката дето беше убита си го е заслужавала, защото тя пък е искала да убие съвсем невинния административен директор. Това, че пуделът и напрактика разкри престъпленията е донякъде иронично...а и кой ще се грижи сега за бедното животинче?


Granblue Fantasy The Animation Season 2 ep. 6 - така или иначе сюжетът е кух, но поне доста красиви фонове с локации полу-скрити в мъгла.


Gundam Build Divers Re:Rise ep. 7 - зи драма, но поне и известно количество екшън. Нашият безстрашен лидер, ще си остане пълен чукундур, само не разбрах, как така изведнъж стана малко по-добър в боя: нито тактиката му е по-различна, нито машината му е по-здрава.


Beastars ep. 6 - черният пазар тук е месарница. Малко повърхностно е обяснението, че съществуването и прави живота в града по-спокоен и толерантен.
За момент си помислих, че Легоси го закъса, но пандата се оказа само терапевт и предвид "пациентите му" логично пипаше малко грубо.


Shinchou Yuusha ep. 6 - известно геройстване от страна на героя...и това че спаси някои хора не е важно. По-важното е че има нов як меч.


Trapp Ikka Monogatari ep. 1-16 - типично заглавие за поредицата "Театър на световната класика". Нищо кой знае колко задълбочено и "класическо", просто семейна драма.
Идиотизмите и неконвенционалните "подходи" на Мария правят шоуто.
Имам бегли спомени от live action сериал по същата книга.
В сравнение анимето за Тико, което пак е част от "Театър на световната класика" ме кефеше значително повече, заради sci-fi елементите, корабите, подводниците и морските инженерни конструкции (най-вече онази в края, която изглеждаше, като убежище на злодей от Филмите за Джеймс Бонд).


Vampire Hunter ep. 1-4 - шарена малоумна скука. Керъктър дизайнът ми беше особено противен. Сюжетът беше маргинален battle shounen.


Nanatsu no Umi no Tico ep. 23-39 - както принципно си беше прилично аниме, към края с развитието на sci-fi сюжетната линия, продукцията стана значително по-пищна. Сложни локации, механични дизайни, мащабни морски инженерни съоръжения...
Финалът е неочаквано брутален за детско шоу - в кадър загиват огромно количество хора (включително главната злодейка), морски обитатели и птици.
Дадоха обяснение на повечето от загадките, както и намек защо Нанами е толкова нечовешко добра в гмуркането и задържането на дъха под вода.

В крайна сметка сюжетът не е нещо особено, а някои централни персонажи си останаха недоразвити въпреки отделеното им време, но е приятно за следене и на места интересно зрелище. Добрата игра на сеютата и прекрасната музика допълват атмосферата.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Trapp Ikka Monogatari ep. 17-23 - както вече споменах не е нещо, което да ти отнесе мозъка с невероятни идеи. Най-силното за мен са някои реакции, кратки сцени и гегове, които са разиграни страхотно и ми пълнят душата независимо дали са важни за историята или не. Още доста красиви фонове.
Тук играта на сеютата е във фокус и мисля това на графинята - Toshiko Fujita се справя най-добре.
Best girl за мен несъмнено е прислужницата на графинята - Кларине. Тя е тъпа, себична, тесногръда, мързелива и голяма позьорка, но някак съобразява ситуациите след един-два провала.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Trapp Ikka Monogatari ep. 24-30 - кратките единични сцени продължават да са по-интересни и значими от основния сюжет. Поведението на по-малките децата на места е доста реалистично, особено когато се опитват да експлоатират някоя слабост на възрастните. На Мария тия номера не и минават, защото знае разликата между лигавене и истинска реакция. В ретроспекция разкриха, че освен диплома тя има доста практически опит с деца. През цялото време е знаела какво прави, а не някакви щури импровизации, както би изглеждало на страничен наблюдател.
Сюжетът за съжаление не отива в особено интересна посока - богаташкото семейство си я хареса и реши да я задържи в къщи.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Trapp Ikka Monogatari ep. 31-40 - във финалната част не беше толкова забавно, не само защото Третия Райх присъедини Австрия и изведнъж местните нацисти изпълзяха от дупките си, но и Мария няма инициативата. Последното и по-значимо дело е овладяването на кризата след фалита на банката. Нататък и се налага да чака дъртият, закостенял и несъобразителен граф да спасява семейството в лоши финансови и политически условия.
Е, хепи енд (при това и в реалния живот), пресякоха границата преди да я затворят.
Мисля, че малко попретупаха края, за да не им се налага да рисуват и анимират маса алпийски пейзажи.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Vinland Saga ep. 19 - твърде много нагласени решения и развития с цел главните герои да се съберат в еднинна дружинка зад бъдещия Канут Велики.
Това чудо в ядрото си е battle shounen и никакви там хвалби, как се бил превърнал в страхотен seinen след смяната на издателя на мангата не могат да ме убедят в противното.
Кретенските реакции от страна на персонажите са единственото ценно нещо в анимето.


Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia ep. 8-9 - тук се предполагаше да ахнем от драматичните развития и мозъкът ни да стане на бъркани яйца от екшъна.
Е, последният по-скоро дразни с някои техническите дефекти и как някои герои се жертваха без никакъв тактически смисъл.
Решението на лошковците да оставят главните герои живи е едно от battle shounen клишетата, което мразя най-много.
Привличането на Ищар на страната на Гилгамеш беше дори по-отблъсващо най-вече, защото на практика е все едно Рин да си падне по още по-безличен персонаж от Широ.
Единственият плюс е, че най-накрая обясниха за този тип сърванти.


Shinchou Yuusha: Kono Yuusha ga Ore Tueee Kuse ni Shinchou Sugiru ep. 7-8 - определено най-забавното шоу от сезон есен.
Сея повреди поредната богиня.
Всяка следваща ситуация е ново и по-голямо предизвикателство.


High Score Girl II ep. 5 - сблъсъкът между Акира и Кохару всъщност не беше, кой знае какво.
Харуо заслужи честта да кара старата Веспа на сестрата на Акира, ма нещо не разбрах, защо трябваше да ми пука за това.


Beastars ep. 7-8 - ситуацията е абсурдно сапунджиска и латиноамериканска, но понеже не ми пука за никой от героите ме забавлява доста.
Джуно (Или трябва да и викам Юно? ) си "показа зъбите".


Granblue Fantasy The Animation Season 2 ep. 7-8 - зомби арката беше поредното препятствие, което се преодолява с воля, а не със сила и умения. Мисля, че са изрязали цял епизод, защото нямаше обяснение, как Ио се измъква от кораба.
Както винаги единственото, което си струва тук са картинките.


Gundam Build Divers Re:Rise ep. 8-9 - поредните team building идиотщини, а и екшънът не беше интересен.


Detective Conan ep. 960-961 - абсурдът и глупостта на тези AO епизоди не се поддава на описание.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Cencoroll Connect - добре са развили идеята от оригинала, но бидейки правен за жълти стотинки и само в свободното време, визията е леко неконсистентна, а фоновете са смехотворни.
Този филм включва в себе си и оригинала, който за да може да бъде включен тук (май дори беше 4:3) е претърпял известна преработка и също не изглежда звездно.
И все пак за независима продукция изградена предимно от кратки забавни идеи е прилично и приятно заглавие.


Obsolete ep. 1-6 - кратки 13 минутни епизодични истории обединени около общата тема за усвояването на извънземна mecha технология за военни цели: наемници, терористи, шпиони, политически интриги... Самата технология също изглежда, като данайски дар от коварните извънземни. Друга основна сюжетна линия е историята на определена терористична организация, която набира сила и почва да става световен фактор. За съжаление това е представено доста идеалистично и опростенчески.
Анимето съдържа препратки към някои съвременни политически явления, но не се задълбава особено.
Арът е относително семпло 3D CGI и анимацията особено извън по-важните сцени е дървена. Mech-овете не ми изглеждат особено подходящи за част от типа военни действия тук, т.е. не е гонен сериозен реализъм.
Сериалът черпи идеи от mecha заглавия от типа на Votoms: Pailsen Files, Full Metal Panic, Gundam MS IGLOO и RideBack. Съдържа и директни препратки към RoboCop и Starship Troopers.
В крайна сметка ми хареса с леко по-венно и по-политическия подход.
Епизодичността му работи, защото според мен Gen Urobuchi е майстор на кратките идеи, не на развитието им, а и определено финалите не му се отдават. Може да се каже, че Obsolete е приличен seinen, но и не е нещо особено.

Интересно дали ще има още епизоди?

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Kazoku Robinson Hyouryuuki: Fushigi na Shima no Flone ep. 1-7 - още едно заглавие от World Masterpiece Theater. Книгата на която е базирано - Швейцарското семейство Робинзон исках да я прочета като малък, но някой я беше откраднал от училищната библиотека.
Та ето ме тук с няколко декади закъснение и с аниме адаптация вместо с книга в ръка.
Прилично сериалче макар и пестеливо и карикатурно в керъктър дизайните. Хлапетата се държат като истински деца. Старовремските костюми са с адекватна кройка и аниматорите са вложили екстра усилия персонажите да се движат правилно в тях - примерно личи си по походката, че жените носят един-два излишни пласта. В някои по-съвременни заглавия този ефект се пренебрегва и старинните дрехи са по-скоро косплей, е прическите са съвременни. Локациите и превозните средства също са представени добре, особено в по-драматични моменти, като примерно корабокрушението.
Възрастните се държат малко дървено и елементарно, но предполагам сериалът е насочен повече към детската публика.
До тук само една от историите не ми хареса. Имаше и някои смехотворни анахронизми и ...ъъъ, акултуризми (?): децата носеха в училище обяда си с бенто кутии, а имаше и едно коледно дърво с украса все едно действието се развива в 20-ти век.
Та приятно аниме, ще го гледам и нататък.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Argento Soma ep. 1-12 - едно дърто Sunrise, която се опитах да гледам навремето, но се отказах. Явно сега му е времето. Проблемът е, че началото е твърде разпокъсано и се опитват да те разчувства за персонажи, които не познаваш. Хвърля ти само трохи информация и сменя гледната точка твърде често. Чак някъде след 3-ти епизод става стандартна mecha-а и ти позволява да се ориентираш.
Някои обрати не са особено смислени. Примерно Takuto/Ryu се оказва невероятно добър пилот. Не са ли нужни години, за да станеш такъв? Още това идва подозрително удобно за сюжета.
Отвъд тази точка ми стана значително по-интересно, но някак главните теми са отложени за по-нататък. На този етап сериалът е епизодичен и изграден от кратки и разнообразни идеи. Някои епизоди дори влизат в противоречие с останалите.
Визуално е от по-семплите и по-сюрреалистични продукции на Sunrise. Личат нарочни усилия да се направи нещо отличаващо се от серийната Gundam или Brave продукция.
Някои от коментарите го наричат Evangelion клонинг, но аз не виждам особена прилика: концепцията за извънземни роботи, които атакуват Земята и всеки от тях трябва да се преодолее по различен начин е стара колкото самия mecha жанр. Мрачни истории с фокус върху психическото състояние на главните герои и травмите им имаме още преди Eva - примерно Votoms, Ideon, Layzner... Хората просто се фиксират върху определени заглавия и виждат всичко, като тяхно продължение.


Ashita Sekai ga Owaru toshitemo - свързани паралелни светове, постоянни смени на съюзниците, зад които не стои jlc,od логика, безумен план на лошковците, дървен 3D арт и анимация...
Скука с изключение на последната битка, където имаше няколко интересни от [минималистична] дизайнерска гледна точка 3D сцени и толкоз.


Beastars ep. 9 - разговорът между Луи и кмета беше най-якото нещо досега в целия сериала.


Gundam Build Divers Re:Rise ep. 10 - ъъъ, фестивален епизод.


Shinchou Yuusha ep. 9 - доста динамичен и смешен епизод. Сея определено влияе лошо на психическото здраве на всички около него. Риста вече е в пълен делириум.


High Score Girl II ep. 6-7 - определено е скучно в тази част. Шоуто пак го правят Намие и Макото. Пичът с брилянтинената прическа също помага.


Detective Conan ep. 962 - неочаквано добро начало за AO история. Значително по-добре от всичко от този вид през годината.


Kazoku Robinson Hyouryuuki: Fushigi na Shima no Flone ep. 8-13 - продължава с бавно, но сигурно темпо през историята. Може би в някои моменти бие малко на мелодрама, но се понася. Островът е красив и опасен. Явно някога е бил населен, защо се срещат остатъци от плантации с културни растения.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Kazoku Robinson Hyouryuuki: Fushigi na Shima no Flone ep. 14-21 - както вече споменах островът е красив и доста обширен. На главните герои им се налага да се учат на много неща, чрез проби и грешки: как се секат и разбичват големи дървета, как се дълбае лодка от тях, как се пазят посеви от различни диви животни. Вече успяха да изтърват един кораб, предполагам ще се научат и да сигнализират по-добре.
Тук в средната част на сериала историята взе да се провлачва. Примерно в цял едни епизод беше посветен на една морска костенурка и излюпването на яйцата и.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Kazoku Robinson Hyouryuuki: Fushigi na Shima no Flone ep. 22-36 - продължава в същия дух. Някои от епизодите изглеждат страхотно и са доста добре анимирани (примерно този с годишнината от сватбата, който си е направо филм и съдържа доста събития), други сякаш са за пълнеж.
Най-голямата изненада за мен е ранното камео на "holdria" песента (тук с пародиен текст) има-няма 10 години преди звездния и миг в Trapp Ikka Monogatari, където я пеят почти постоянно. Имаше още няколко йодел песни и една определено швейцарска. Предполагам някаква традиция в поредицата или по онова време японските деца се пели такива песни (притиснати от родители и учители ).
По-нататък по план имаше няколко драматични събития и те ми изглеждат твърде нагласени - всеки път изскача някакво решение, което е под носа на героите и просто трябва да го намерят. В по-ранните части не беше така.
Доста познати елементи от други корабокрушенски книги, или заимствани тук, или самата "Швейцарското семейство Робинзон" бидейки източник за вдъхновение, примерно "Две години ваканция" на Жул Верн силно черпи от нея.
Около тези моменти прекрасна визия - бурята, унищоженията от нея, дъждовния сезон, пещерата... Ето в такива неща е силно заглавието. Другата му сила са реакциите на сеютата спрямо тези събития, особено на хиперактивната и пакостлива Флоне.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Ginga Eiyuu Densetsu: Die Neue These - Seiran 1-2 - общо взето, като предния сезон, но има някои неща, които не ме радват. Примерно когато речта превключва от осъвременена към по-театрална, каквато е в оригиналния източник преходът е малко рязък. Можеше някак да го направят по-естествен. Местенето на фокуса между различните сюжетни линии също не е така плавно, като в стария сериал: леко разваля драматичния ефект на събитията, а и темпото се позабави. Помня повече екранно време за Рубински, Атенбъроу и пилотите, отколкото получават тук. Появата на фройлайн Мариендорф според мен малко закъсня, а и ХанаКана не е най-подходящото сею за ролята. Доспехите за близък бой са доста грозни и неадекватни.
Положителни моменти - Оберщайн най-накрая включи на висока предавка.


Detective Conan (TV) ep. 963 - продължава да е от по-приличните AO истории, но мацката с очилата ме дразни.


Gundam Build Divers Re:Rise ep. 11 - ъъъ?


Beastars ep. 10 - пандата помогна доста срещу лъвската якудза. Май той е най-шантавият персонаж от всичките.


Vinland Saga ep. 21 - политическите интриги бяха един път, но останали работи нищо особено.


Argento Soma ep. 13-25 - същинската история се оказа доста безсмислена. Анимето ми харесваше повече без обяснение на загадките. Лошковците си бяха точно това - лошковци без никаква по-сложна или поне логична мотивация. По някаква причина към края Хариет се влюби в Рю/Такуто и за мен няма обяснение - той се държеше лошо с нея през цялото време.

Argento Soma Special ep. 1 - самостоятелен епизод със Сю и някакви кратки откъси от миналото и. Скука с изключение на самолетните каскади, които бяха анимирани по-добре от всичко останало в сериала.


Kazoku Robinson Hyouryuuki: Fushigi na Shima no Flone ep. 37-50 - няколко доста добре анимирани епизода към края със земетресението и морското пътуване. Интензифициране на историята, но пък тези два епизода с драмата дали да вземат козите или не ми дойдоха в повече.
Финалът е подходящ - ситуацията около Емили, Мортън и Там Там добави сладко-кисел привкус, който винаги е добре дошъл за такива по-мащабни истории.
Ако трябва да критикувам заглавието за нещо, това е че често решенията изскачаха твърде лесно. Ернст вече имаше знанията и просто трябваше да намери нужното растение. Имаше и един странен ефект е, че Джак и малкото козле така и не пораснаха видимо за една година. В Nanatsu no Umi no Tico го имаше точно обратното - Тико Джуниър стана голяма, колкото майка си почти за нула време.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Vinland Saga ep. 22 - поредната лекция на Аскелад. Не мисля, че Торфин зацепи дори и 40%.


High Score Girl II ep. 8 - нашите хора изринаха турнира в Осака и остана да видим финала на персоналния им сблъсък.


Ginga Eiyuu Densetsu: Die Neue These Seiran 3 - по-добре и по-ритмично сглобено от предните Seiran части. На това място се случват и важни събития: краят на бунта на благородниците, убийството на Кирхайс, как Оберщайн извъртя всичко това в полза на Лоенграм и първите знаци, че Ройентал има известни амбиции.
Вен-Ли се справи с бунта в неговата територия и придоби един силен съюзник - Меркац.
Земните култисти също дебнат наблизо.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.