anime.ludost.net

Saiki Kusuo no Ψ-nan: Shidou-hen ep. 1-6 - въпреки името "Рестарт", 5 епизода от този сезон са истории отпреди справянето с time loop ситуацията в Kanketsu-hen. Предвид че това е пропуснат в Saiki Kusuo no Ψ-nan 2 материал от мангата, изненадващо шегичките са доста по-свежи от много неща във втори сезон. Доста се посмях.
6-тата и последна серия е въпросният Shidou-hen и се развива след Kanketsu-hen. Саики вече знае, че сбъднатата му мечта: да живее без esper сили е голяма мъка. Много от елементарните всекидневни действия са пречка, защото не е свикнал да ги извършва по нормалния начин. Вече може и да оцени какъв ценен дар са приятелите му, каквито и идиоти да са...както и че Терухаши е хубавка. Естествено, както подсказва и заглавието все пак силите му се рестартират отново и това предполагам е истинският край на историята.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Tom Sawyer no Bouken ep. 20-27 - продължава в същия дух на свои собствени интерпретации на елементи от "Том Сойер", а също така и няколко от "Живот по Мисисипи". Това е интересен подход, защото примерно ни запознават отрано с Индианеца Джо и Мъф Потър. Случиха се някои събития, които според мен променят една от сюжетните линии на оригинала, но ще видя по-нататък. Забелязват се и анахронизми - примерно аптечка с червен кръст върху нея. Въпреки красивите гледки, продължава тук-таме да има непоследователности - примерно формата на макарата на кладенеца се променя няколко хпъти. Това е нехарактерно за WMT. Явно не е имало добра комуникация между различните екипи.


Galactic Patrol Lensman ep. 12 - егати странната и неадекватна серия. Че и чакахме превода и половин година.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Somali to Mori no Kamisama ep. 1 - странен арт, странен свят и интересна неземна атмосфера подчертана от приятната музика.
Първият епизод ме заинтригува силно.


Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 1 - интересно решение сюжетът хем да е земен, хем да отваря вратата за безумен полет на фантазията.
Главните героини искат да се занимават с анимация: Мидори е художник на фонове и най-големият ентусиаст в групата, Цубаме иска да стане аниматор, а Саяка всъщност не е артистична личност, но е добър организатор и гледа на проблемите практично.
Шоуто има две фази: какво се случва в реалния свят и какво в измисления, където героините разработват и проиграват идеите си. И двете са сюрреалистични и доста забавни.
Темпото е френетично. Множество неща са представени само визуално, с лаконични подмятания или с леки но многозначителни промени в тона.
Голяма част от атмосферата идват от шантавата музика и невероятната игра на сеютата. Особено ме радват Itou Sairi която е дебютантка и Tamura Mutsumi, която пък е ветеран и лично аз я харесвам най-много в ролята и на Соня от Kill Me Baby.
Надявам се анимето да продължи в същия дух.


Magia Record: Mahou Shoujo Madoka☆Magica Gaiden (TV) ep. 1 - засега не е лошо. Поне визуално става. Нещо не ми е ясно дали наистина става дума за spin off на основната история или все пак сме в някакъв алтернативен свят. На този етап само е ясно, че виждаме историята през очите на нови непознати персонажи.


Detective Conan (TV) ep. 965 - от една страна е добра идея в AO арковете да се включват повече персонажи от мангата, но от друга история не струва. Най-глупавото в нея е методът на първото убийство. Епизодът завърши с една силно неадекватна автомобилна каскада.


Tom Sawyer no Bouken ep. 28-31 - арките с пътуващите артисти и появата на бащата на Хък бяха леко странни.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

ID:Invaded ep. 1-2 - на това шоу отчаяно му се иска да е нещо от типа на Ghost In The Shell или Psycho Pass (и май SAO ), но освен няколко основни идеи, всичко останало е techno bubble, преповтаряне на току-що установени неща и тегляне на локуми. Има и излишно голям каст.
Визуално е по-скоро среднисто.
Играта на сеютата особено главното, както и музиката работят добре.
Нищо забележително само по себе си, но на фона на всеобщата шоненска посредственост и дефицитът на детективски истории е сейнен, който изпъква.


Pet ep. 1 - още един сейнен, който се опитва да направи нещо с по-амбициозна тематика и не му се отдава добре. Персонажите му ми бяха дори още по-безинтересни от тези в ID:Invaded. Опитва се да е по-психологически насочен, но понеже зрителят знае предварително какво става, е някак досадно да се следи цялата траектория на персонажът, който е манипулиран.
Нещо не ме кефи, дроп.


Tom Sawyer no Bouken ep. 32-34 - произволни AO-щини със златна треска, избягали роби и въздушни балони.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Yatogame-chan Kansatsu Nikki Nisatsume ep. 1 - като първи сезон, но има допълнителен сегмент с различни герои, който прави серията да изглежда още по-къса.


Ginga Senpuu Braiger ep. 1-5 - изключително странно заглавие дори за 80-те, по-скоро напомня нещо от 70-те. Абсурдни мрачни сюжети, които главните герои приемат с усмивка. Всъщност реакциите им към всичко са странни. Човешкият живот не струва нищо в този свят и хуморът понякога иде доста черен.
Грозновати арт и механични дизайни. Анимацията е дървена. Музиката е какофоничен невротизиран рок.
Съвкупността от всичко това ме забавлява.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Tom Sawyer no Bouken ep. 35-40 - с връщането към историята от книгата качеството дръпна до нови висини. Специално епизодът, в който Индианецът Джо убива младия доктор и набеждава Мъф Потер си е направо за кино. То беше първоначална подготовка със запознаването на зрителя с локациите на дневна светлина, то беше мрак и едва осветената околност на гробището, то беше драматичното изгряване на луната, то беше свръхестествената гледка на изоставената къща на лунна светлина, то беше бягството през поля и гори...толкова много неща се случиха само за 20-тина минути и толкова много художнически и аниматорски труд е хвърлен в тях.
Припомня ми с носталгия времето, когато гледах втория сезон на Lupin III и покрай масовите избълвани от конвейер неща, от време на време можеше да се попадне на толкова изключителна и отличаваща се серия (два от тези редки случаи са и двата епизода режисирани от Миязаки).

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Tom Sawyer no Bouken ep. 41-45 - личи си, че сериите са правени от различни екипи, защото примерно в 42-ра ги изби на нехарактерни за шоуто гегове, а в 43-та Том и Хък бяха с леко по-различни облекла, каквито не носеха със себе си в началото.
Пътуването по Мисисипи беше доста красиво особено с "парада" на различните модели кораби. Дори се бяха олели и бяха сложили една подводница от периода...каквато не е логично да се ползва в мирно време.
В един от арковете са сложили преработка на идея от книгата за Хъкълери Фин, където двамата с Том гостуват на леля Сали. Тук обаче Хък се преструва на Сид вместо на Том, което хем е невъзможно предвид възрастта, а и това си работа точно за Том.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 2 - не е така буен и богат на идеи, като първи епизод, но главните героини продължават да са същите забавни кифли.


ID:Invaded ep. 3 - продупчената мацка оцеля. Главният се оказа лошко, изманипулира убиеца с фойерверките да се самоубие.


Magia Record: Mahou Shoujo Madoka☆Magica Gaiden (TV) ep. 2 - нещо почна да го бие на тийн драма, ewww.


Detective Conan (TV) ep. 966 - е, поне обясниха защо колата избухна в пламъци така идиотски миналия път - имаме си поредния бомбаджия.
Целият наратив е навързан доста нескопосано, а някои от сцените са с различно качество. Сякаш са правили арката на два паса: втори различен екип е разширил историята до три епизода.


Alps no Shoujo Heidi ep. 3-10 - и друг път съм го казвал, една от силите на World Masterpiece Theater е да даде на зрителя по-реално усещане за местата, в които се развива действието: различно осветление в зависимост от часа на действието, как се отразяват промените в природните условия - вятър, дъжд, мъгла, сняг, виелица... Фоновете може да са по-семпли в сравнение с по-късни заглавия (това тук е от 1974), но са страшно красиви.
В арта и анимация на животните се усеща стилът на Такахата - силно ми напомнят Panda Kopanda и разни Ghibli-евщини. Вмъкнати са и много удачно. Някоя катерица или лисица могат да пребягат набързо през кадър, а елените и другите рогати се виждат в само в далечината, освен ако специално не са във фокуса на разговора.
Историите са семпли, но правдиво свързани със селския бит (хич не е лесно да станеш козарче, колкото и неквалифициран труд да се води), а реакциите на Хайди и другите хлапета са естествени.


Tom Sawyer no Bouken ep. 46-49 - за финала на историята пещерата на МакДъгъл я бяха нарисували доста красиво.
Между другото случайно забелязах, че по-предишния арк - този с балона е най-вероятно вдъхновен от "Том и Хък в чужбина", книга която не съм чел.
Бен Роджърс пък е нарисуван така, че доста прилича на една снимка на Марк Твен, като хлапе.
По традиция превютата на последните няколко епизода съдържат и реклама за следващия сезон на World Masterpiece Theater, а в случая тя предизвика силно позитивна реакция у мен, защото ставаше дума за Kazoku Robinson Hyouryuuki. Познатата музика и хитрата дяволита усмивка на Флоне, която е доста сходен с Том пакостлив персонаж събудиха чувство на носталгия...нищо че приключих анимето преди по-малко от месец.
Кратък списък с промените спрямо оригинала, които ми направиха най-лошо впечатление:
- Джим е собственост на леля Поли, което е глупаво по много причини.
От една страна тя е бедна вдовица, която не може да си позволи такива неща, но най-важното е, че никак не се връзва с моралния и кодекс.
- Джо Харпър има баща, но пък няма майка. В книгата е точно обратното (още има и две сестри).
- Ребека Тачър е червенокоса вместо руса.
- Индианеца Джо убива съратника си и по-късно загива от ръката на шерифа.
- Някъде в началото на историята Том и Хък търсят съкровището на Морел, но когато накрая Индианеца Джо го намира, никой не прави връзката.
- В множество случаи Том и Хък вършат точно това, което се предполага според книгата, но с различна мотивация... Какво им е пречело да оставят оригиналната?
- Историята с белия кон и индианците от арката, в която Том е на гости на леля Сали е твърде тъпа.
В крайна сметка гледах анимето точно заради разликите с оригинала. Някои от тях не бяха съвсем удачни, други пък бяха добри заемки от останалите книги на Марк Твен. Най-ценното за мен са прекрасните фонове и най-различните плавателни средства по Мисисипи взети от въпросния период.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Yatogame-chan Kansatsu Nikki Nisatsume ep. 2 - рециклаж на стари шегички с мацката, която също е от Токио.
Обаче, къде изчезнаха новите персонажи?


Isekai Quartet 2nd Season ep. 1 - същото като предния сезон, но в добавка Героя с щита и фъри харема му, които дори не са смешни.


Alps no Shoujo Heidi ep. 11-20 - леко рециклаж на стари кадри при смяната на сезоните. Някъде по пътя се е случил и time skip , защото научаваме, че са минали три зими, вместо двете показани на екран.
Изкарват лелята толкова лоша, но в крайна сметка резултатът от действията и е положителен. Наистина щеше да и е трудно да намери толкова добра работа с 5 годишното хлапе на ръце. Не мисля, че грижата за такова се отрази зле на дядото, ако не друго го поочовечи малко. Планът на Дате може да е абсурден, но завеждането на Хайди в дома на Клара е добро и за двете. Изолацията която старецът планираше за внучката си нямаше да доведе до нищо хубаво - човек трябва да може да общува с хора и поне да чете и пише.
Е, поне аниматорите са си отдъхнали от безкрайното анимиране на кози.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Alps no Shoujo Heidi ep. 21-26 - беше време за paradigm shift и приложение на неконвенцоналното поведение на Хайди в друга обстановка. Госпожа Ротенмайер е комично зла и безнадеждно вманиачена на тема обществени норми и порядки, но всъщност това и е работата. (Между другото Моеми Года от High Score Girl е пълно нейно копие.) Слабото и място са животните - изпитва нерационален страх от тях. Клара е хлапе инвалид, което отчаяно има нужда от приятели. Прислужникът Себастиян си пада малко майтапчия. Най-много си харесах прислужницата Тинет. Тя поддържа добре възпитан и леко надут външен вид, но се справя с критични ситуации и на моменти може да бъде забавно саркастична. Best girl в това аниме.
Такахата е страшно добър в поддържането на баланса между трагичното и комичното. Ето една любима сцена:

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Alps no Shoujo Heidi ep. 27-32 - навлязохме в по-драматичната част на историята, но пак намират време за кретенски хумор. Реакциите на госпожа Ротенмайер, колкото и злодейски са винаги и леко комични, а слугите не и се връзват чак толкова много. Вече направо съм влюбен в прислужницата Тинет. Тя е единственият нормален човек в тази лудница.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

ID:Invaded ep. 4 - интересни развития.
Главният герой реално го отнесе заради това, че "самоуби" лошкото от миналия път. Това дори не му е второто убийство. Компанията се опита да ползва убиеца от първия случай, но психо-детективската работа не му се отдава. Интересното е, че в света на Егото се идентифицира със същото име и вижда същата основна жертва. Явно не е индивидуално преживяване, може би ефект от машината?
Настоящият случай се оказа само имитатор, а не серийния убиец който търсеха.
Дребната следователка продължава да попада на остатъчни проблеми свързани с първия случай.


Detective Conan (TV) ep. 967 - всъщност самата загадка се оказа не толкова нелогична...само я разследваха по глупав начин и престъпниците си падат леко идиоти. Същинският край е в следващата серия.


Magia Record ep. 3 - смесица от добри и ужасни елементи. Поне е шарено.


Somali to Mori no Kamisama ep. 2 - ситуацията се оказа по-сложна. Големът ще може да помага на Сомали само за определен период от време.
Новите персонажи са значително по-симпатични от тези, които видяхме досега.


Alps no Shoujo Heidi ep. 33-38 - обратно в Алпите и масово рециклиране на стари сцени. В пътуването обратно обаче имаше доста нови.
За зимата се преместиха в селото, за да може Хайди да ходи на училище и това добавя доста нови локации.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 3 - поредната доза кретенски ситуации и време похарчено в мечти и планиране вместо работа.
Интересно защо част от гофрираните панели бяха прозрачни - наистина има такива или е някаква шегичка?


Yatogame-chan Kansatsu Nikki Nisatsume ep. 3 - без да е голяма изненада въпросната игра с топка се оказа пълен идиотизъм.
Новата главна героиня се мярна само във фона.


Alps no Shoujo Heidi ep. 39-43 - доста рециклаж, но и доста нови локации и анимации. Петер е много лесен за подкупване, дай му кльопачка и ще направи всичко за теб. Клара най-накрая стигна до Алпите. Реакциите на госпожа Ротенмайер към всичко което е естествено или селско са безценни. Изненадващо дядото на Хайди донякъде се разбира с нея.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Isekai Quartet 2 ep. 2 - общо взето по-тъпо иде от първи сезон, а присъствието на Наофуми и компания (което прави шоуто квинтет) не носи нищо хубаво - същият досаден ръб, като в собствения си сериал е.


Alps no Shoujo Heidi ep. 44-52 - мисля, че като цяло омазаха историята. Твърде разхвърляна и безцелна ми се струва. Може би основната тема е промяната: дядото омекна с времето, Клара проходи, дори Петер не е толкова себичен колкото в началото. Във финалната част с рехабилитацията дори имаше зрънце истина - колко трудна и фрустрираща е, колко често човек губи надежда, как очакванията на другите всъщност могат да подкопаят самочувствието на пациента, как рехабилитаторът трябва да е малко строг и дори садистичен и т.н. Само не разбрах, как някакъв дядка от планината, който дори не е "народен лечител", може да е по-добър отколкото да кажем специалистите в санаториума и как диета само от хляб сирене и мляко (да, в него ще има някакви витамини, но дали ще са достатъчни?) може да е чак толкова полезна.
Доста сюжетни нишки остават неприключени.
Въобще цялата история е сякаш за това как Хайди има някаква идея фикс и прегазва всичко и всеки докато не я осъществи. Леля и също има някакви подобни способности, но не е толкова добра.
Може само да предполагам на базата на това, че християнските ценности са част от тематиката, евентуално Аделхайд е нещо, като ангел пратен да напътства хората, а сестрата на майка и е един вид паднал ангел.
В крайна сметка основната атракция в Alps no Shoujo Heidi са красивите за ТВ продукция от 1974 картинки и странният хумор на Исао Такахата. Доста познати неща свързани с него, примерно санбернарът Йозеф едновременно прилича на Папанда и на Тоторо, сеюто изпълняващо Хайди е също и гласът на Мимико, а ED-то е точно в стила на ED-тата на Panda Kopanda, Tonari no Totoro и множество Ghibli филми. По анимето са работили още Томино (да Gundam Томино) и Миязаки.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 4 - нещо като лекция за триковете, с които аниматорите намаляват количеството работа и успяват да приключат проектите в срок.


ID:Invaded ep. 5 - интересно развитие със случая. Хондомачи е доста съобразителна. За жалост новите противници са брутални и унищожиха полицейския екип поставяйки му клопка.


Magia Record ep. 4 - от по-добрите епизоди, може би защото беше предимно разследване на загадки, а не тийнейджърски простотии.


Detective Conan ep. 968 - ъф, най-накрая свърши и този глупав арк.


Somali to Mori no Kamisama ep. 3 - всяка нова локация е интересна в това шоу. Дизайните тук ми напомнят Wakfu.


Lupin III: Prison of the Past - приятно ТВ спешъл приключенийце с версията "червено сако" на Люпен, но пък света е карикатурен, като във втори сезон, т.е. по-близко е до версията "зелено сако".
Имаше го и класическият елемент със странна сграда със скрит гигантски механизъм в нея.
Посмях се доста с идиотските ситуации и абсурдните методи, с които главните герои се измъкваха от тях + известна доза екшън.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.