Hanyou no Yashahime: Sengoku Otogizoushi ep. 3 - продължава да е доста инуяшеско, въреки че е само някакво изстискано от пръстите продължение. Това което не ми харесва е твърде много експозиция, при това голяма част идва точно пък от Мороха. Тя се предполага да прилича на баща си...явно е взела малко акъл от майка си. Ако не друго сеюто и имитира добре интонацията на Kappei Yamaguchi.
Jujutsu Kaisen (TV) ep. 3 - като разчистиха "главният герой поема по трънливия път без да се замисли много много" някак сюжетът е по-приемлив. Новият женски персонаж е от типът специално създаден за shounen заглавията с цел да не променя много атмосферата на sausage party. Дори малко са прекалили. Както обикновено визията е добра, а Seong-Hu Park върши по-добра работа отколкото в GOH.
Dragon Quest: Dai no Daibouken (2020) ep. 3 - без да се напъва особено това си остава приятно носталгично приключение и напук на повечето свръх емоционални и невъзможно развлачени типични battle shounen-и, този тук е гледаем.
Hakugei Densetsu ep. 1-26 - без да е голяма изненада това тук няма почти нищо общо с Моби Дик. Не може да мине дори за sci-fi интерпретация на тематиката. Капитан Ахав е на практика Джон Силвър от Takarajima...който от своя страна също беше доста свободна трактовка на оригиналния персонаж. Шоуто е трудно да се опише с думи, защото сменя тона и жанра по няколко пъти в епизод. Драматични сцени се редуват с идиотски гегове, понякога доста успешно, понякога просто създавайки хаос. Историята също рязко сменя посоки, въвежда нови персонажи и сюжетни линии на най-неочаквани места. Някои от загадките са оставени на зрителя. Огромно количество песни и поезия - парчета от in universe поп звезди, песни измислени и изпълнени (фалшиво) от екипажа, импровизирано хайку (капитанът е добър в него, Бялата шапка е некадърник)... Друга характерна черта е, че героите са доста приказливи и заливат зрителя с океан от диалози и монолози. Личи любовта на авторите към бокса, бейзбола и рокерите - намерили са извинение да вкарат множество сцени свързани с тях. Примерно сънищата на капитан Ахав са сюрреалистични бейзболни алегории на текущата ситуация, в която се намира екипажа му. Визията също взема резки завои - от напълно статични кадри, през среднист 90-тарски sci-fi, през невероятна сценография и осветление до страхотно анимирани футуристични битки. Множество събития са развиват при добре визуално представени екстремални метеорологични условия. Много от най-страхотно изглеждащите сцени всъщност не са толкова важни за сюжета. Сякаш екипът е имал множество любими идеи и е решил да ги изсипи в това заглавие. В заключение дори не съм сигурен какъв беше смисълът на цялата история - много от персонажите загинаха, други не постигнаха това, за което се бореха, а тези които успяха, не останаха особено доволни от него. Подобно на житейските пътища на последните, самото аниме беше най-добро и най-интересно в епизодичните приключения и отклоненията от главния път. Епичен откачен миш-маш създаден от други манджи.
_________________ Vila: Die? I can't do that! Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.
|