anime.ludost.net

Mars Red ep. 1 - интересна идея, но стилистиката е малко странна и разказът накъсан.
Още музиката...не че е толкова лоша сама по себе си, но как са я използвали тук...
Разсейващо беше и че подсъзнателно очаквах някой от каста на Sakura Taisen да се мерне.


Godzilla: S.P ep. 1 - ще получим най-накрая добро аниме за Годзила?
Това тук почва доста добре. Разиграно е, като разследване на мистерии и конспирация - пълна нърдщина. Фрашкано е с препратки към стари Годзила филми (дори аз разпознах няколко, макар да съм гледал съвсем малко). Всеки от персонажите си е откачен по свой собствен начин. Локациите са представени страхотно...и как да го кажа, кинематографично? Атмосферата е един път.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Fate/stay night Movie: Heaven's Feel - III. Spring Song - по-добре от предните филми, но някак очаквах по-мрачна и брутална история. Дори получихме отговори на някои от загадките...но пак щях да съм изгубен, ако не бях започнал поредицата с Fate/Zero.
За това, какво се случи на финала дори ми се наложи да чета спойлери - подсказката какви бяха тези магически артефакти закупени от Rin и Sakura била в Kara no Kyoukai, което не съм го гледал.
Прехвалените бойни сцени не са лоши: Rider vs Saber (е, и Shirou помогна), Kirei vs True Assasin и Rin vs Sakura си бяха впечатляващи, но пак се сещам за доста по-комплексни и по-продължителни битки от близкото и далечното минало. (Липсата на обща аниме култура в съвременния аниме фен се чувства доста болезнено в спор на тема "Rider vs Saber е най-добрата аниме битка на всички времена".)

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Sentouin, Hakenshimasu! ep. 1 - от автора на Konosuba. Същите трикове и пародии, но в леко по-различен сетинг. Персонажите постоянно дуднат високопарни глупости, а репликите им се застъпват и прекъсват. Всички персонажи са идиоти с изключение на дребното опърничаво роботче и принцесата.


Dragon, Ie wo Kau. ep. 1 - семпла комедийкта и пародия на тема RPG клишета и trope-ове, помага и и играна на сеюто на главния герой.
Нищо особено обаче.


Vivy: Fluorite Eye's Song ep. 1-2 - приятни визуални елементи и анимация, но сюжетът е твърде елементарен и излишно edgy. Това, което спасява шоуто са почти комедийните изпълнения на Jun Fukuyama, който го бие на черен хумор и Atsumi Tanezaki, която смехотворно неадекватни реакции, в сравнение с истинските хора.


Godzilla: S.P ep. 2 - вторият епизод също е толкова нърдски насочен, както първия. Потоп от информация - реална и in universe измислици. Битката срещу първия куацекуотълски динозавър Радон имаше много забавни пародийни елементи - кабуки театър, dance компютърна игра и преинсталиране на софтуера насред боя. Естествено тонове препратки към филмите за Годзила.
Продължава да ме радва доста.


Back Arrow ep. 13 - шарениите добре, но тези перманентни обрати и тези безкрайни и не толкова интересни битки са досадни.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Odd Taxi ep. 1 - странно задоволяващо е да гледаш, как антропоморфния морж главен герой винаги изказва откровеното си мнение без да му дреме за социалните последствия. Дали ще изкритикува клиент, който вози в таксито или директно ще обвини полицай в корупция...и то не със злоба или някаква задна цел, просто искрена оценка на ситуацията.
Това в японския сетинг на историята е още по-странно и освобождаващо, предвид строгите порядки там и колко немислимо е такова поведение. От друга страна таксито на главния герой е частно и сам си е шеф, може би може да си го позволи?
Въобще странно заглавие със странен арт сякаш идващ от детска книжка, но със сериозни теми за възрастни и мрачен хумор.
Антропоморфния животински свят на шоуто налага автоматично сравнение с Beastars, но те са доста различни. Odd Taxi е по-скоро в групата на Aggressive Retsuko: daily life, като животинските черти са намек за характера на персонажите без по-сложни междувидови отношения. Разликата е, че тук животът е доста по-мрачен, корумпиран и пълен с престъпления и насилие, но пък героите гледат с известен хумор на нещата. Още сюжетът е значително по-сложен и съдържа няколко развиващи се загадки, които може би се преплитат една с друга.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Seijo no Maryoku wa Bannou Desu ep. 1 - приятно дамско фентъзи...дори нямаше нужда да е isekai, но явно не могат да се стърпят.


Jouran: The Princess of Snow and Blood ep. 2 - това се опитва да е сериозно и интензивно, но резултатът е смехотворен, а развитията и разкритията безумно клиширани. Драстичните промени в стила между кадрите също дразнят.
Дроп.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Gokushufudou ep. 1-5 - като вицовете за мутри, но с якудза и на домакинска тематика. Множество недоразумения и игри на думи с мутренския жаргон. Анимацията е почти несъществуваща, по пък играта на сеютата е перфектна.
Нищо особено, но забавно.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

86 ep. 1 - признавам изглежда добре и художниците са се постарали най-вече с локациите. Основният ми проблем е с безумно edgy персонажите, които авторите отчаяно се опитват да пробутат на зрителя, както и безумно елементарната история, която отчаяно се опитва да мине за сериозна. С други думи Gundam IBO тип продукт.
От всичко това ме напушва смях, но фендъмът масово го прие и хареса.


Vivy: Fluorite Eye's Song ep. 3 - шеренийките и отношението на двамата главни персонажи към събитията около тях, компенсира факта че идеята за AI-тата в нервна криза е реализирана смехотворно и твърде антропоморфно.


Shadows House ep. 1 - странна и интересна идея издържана в мрачно красив викториански стил.
Да видим, как ще се развие.


Sentouin, Hakenshimasu! ep. 2 - без да е голяма изненада втората серия не е толкова забавна. Запознахме се с прототипите на персонажите, които по-късно се появяват в книгите на Konosuba.


Back Arrow ep. 14 - на тези хора определено им свършиха забавните идеи и сега се мятат в дебилни неочаквани обрати в стил Code Geass.


Subarashiki Kono Sekai The Animation ep. 1 - има нещо като история и развитие на персонажите (твърде прибързано) в шоуто, но се случва така накурдисано и с такова неравномерно темпо, че само дразни. Битките са просто за отбиване на номера.
Дроп.


Kyuukyoku Shinka shita Full Dive RPG ga Genjitsu yori mo Kusoge Dattara ep. 1 - опит да се пародират заглавията в стил SAO (заседнал в твърде реалистична смъртоносна RPG игра). По идея трябва да е комбинация между комедия и ужас, но резултатът е странен и незадоволителен.
Дроп.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Shadows House ep. 2 - научихме малко повече за къщата, която всъщност е доста обширно имение, отношенията между куклите, а също така отношенията между техните господари - сенките.


Vivy: Fluorite Eye's Song ep. 4 - да кажа, че е някаква дълбока история - хич, но визуалната естетика просто ме радва.


Godzilla: S.P ep. 3 - най-радващото нещо от сезона. Нърдщина и екшън. Специално второто ми напомня Jurassic World Camp Cretaceous.


Odd Taxi ep. 2 - диалозите, отношенията между главните герои и социалните коментари просто изкъртват. Вместо да разкрият част от загадката тя се задълбочи.


Mars Red ep. 2 - значително по-динамичен и пълен с информация епизод. Дали са на Akira Ishida поредният откачен персонаж. Останалите сеюта също се раздават.


Fumetsu no Anata e ep. 1 - това го дава свръх мелодраматично и tearjerker-ско, но има и качества, които ми харесват. Още колкото и сълзливо-сополиво да идва, от време на време пуска и по някоя странна шегичка.


86 ep. 2 - още edgyness и детински представи да сериозни теми, като сегрегация и война, но пък екшънът не беше зле.


Sentouin, Hakenshimasu! ep. 2-3 - шегичките са си тъпички, но идиотите главни герои ме забавляват.


Dragon, Ie wo Kau. ep. 2-3 - втора серия ми хареса заради множеството препратки към игри, примерно Resident Evil, но трета си е пълна скука.


Detective Conan ep. 1002 - пълна бъркотия. Твърде много персонажи за твърде проста история. Разбирам, че се предполага да е реклама за филма, където те пак се появяват, но се получава безсмислица с много информационен шум.
Следващият път продължаваме с адаптацията на мангата.


Back Arrow ep. 15 - това почна сериозно да ме дразни със сапунджойските си изпълнения. Главният лошко са го изкопирали от Orguss 02.


Seijo no Maryoku wa Bannou Desu ep. 2 - това с буквално чудодейната козметика ми хареса и разсмя. Приятно и разпускащо заглавийце.


Itazuraguma no Gloomy ep. 1 - кретенски черен хумор на тема "мечка за домашен любимец" нарисуван в детска стилистика.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Odd Taxi ep. 3 - част от гангстерската страна на загадката се изясни, липсващата мацка е дъщеря на шефа.
Шофьорът успя за срещата...т.е. не успя, но сестрата все пак го чакаше.
Наивният чистач най-вероятно ще попадна в схема за изнудване.


Shadows House ep. 3 - навлизаме все по-дълбоко в дебрите на Къщата и сложните правила, които царуват там.


Vivy: Fluorite Eye's Song ep. 5 - предният арк драстично е променил времевата линия. По този случай Дива и Мацумото са на поредната не толкова очевидна мисия, която дори успя да са обърка безвъзвратно.


Mars Red ep. 3 - харесва ми как сбито успяват да вкарат world building, централна история и характеризиране на героите с откъси от личния им живот.


Godzilla: S.P ep. 4 - по-малко екшън този път, но поредният взрив от нърдщина, спекулация на sci-fi теми и разследване на kaiju конспирацията.


Sentouin, Hakenshimasu! ep. 4 - най-добрият епизод до сега.
Перфектно по време подаване на шегичките и демонстрация колко дълбоко дизфункционален тим са нашите хора.


86 ep. 3 - най-лошият епизод досега.
Досадно и повърхностно характеризиране на персонажите.
Омразата към господстващата класа беше демонстрирана с един от най-тъпите edgelord-ски аниме монолози на които съм попадал.
Нескопосани опити за mood whiplash.
Честно казано не ми е ясно дали проблемът е в сценаристите, решението на режисьора за резки преходи между сцените с цели да изстиска повече емоция от зрителите или източникът си е такъв глупав. Може би и трите?
Ако продължава в този дух и няма достатъчно екшън са компенсация, това отива към дроп.


Detective Conan ep. 1003 - този арк в мангата не е нищо особено, но аниме екипът се е опитал да вдигне малко нивото на визията въпреки тънкия бюджет. Ползват разни кинематографични трикове и по-разнообразен звуков дизайн.


Dragon, Ie wo Kau. ep. 4 - стандартните тъпи шегички на тема странни и легендарни места за живеене. Вкараха сюжетно развитие с появата на нов персонаж.


Ougon Bat ep. 1-4 - води се класика от 1967-ма година. Сюжетно е твърде наивно и нескопосано дори за детско заглавие.
Визуално е дори по-зле. Невъзможно дървени анимации, а дизайнът се мени драстично между кадрите.


Back Arrow ep. 16 - какво още по-тъпо може да измислят? Вече имат поне по два-три абсурдни сюжетни обрата на епизод. Взе да ми напомня Code Geass.


Submarine Super 99 ep. 1-7 - като Uchuu Senkan Yamato (1974) с подводници, но значително по-елементарно и наивно. Направо смехотворно за заглавие от 2003 по манга на Леиджи Мацумото, а още никакъв реализъм в морските дела. Анимационно е доста дървено и грозновато, с изключение на пдвоничарските сцени, в които са хвърлени доста повече усилия.
Гледам го просто защото ми се искаше нещо с подводници.


Motto! Majime ni Fumajime Kaiketsu Zorori 2nd Season ep. 1-2 - новият сезон на Zorori определено почва силно и определено е по-близко до първи сезон, отколкото Majime ni Fumajime.


Seijo no Maryoku wa Bannou Desu ep. 3 - срещата с рицаря беше скучна, но пък магическите експерименти забавляват.


Itazuraguma no Gloomy ep. 2 - още от същия болен хумор.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Shadows House ep. 4 - нощната смяна разкри още информация за света. Бонус - няколко мрачно красиви нощни сцени.


Odd Taxi ep. 4-5 - типът пристрастен към gacha е доста реалистичен образ. Поразкриха и ситуацията около идолките.


Vivy: Fluorite Eye's Song ep. 6 - не съм сигурен какво се случи в края на епизода, но изхождайки от големите прилики с Nier: Automata нашата роботка я прихвана вирус и следващият път ще е в ново тяло.


Godzilla: S.P ep. 5-6 - определено комбинацията между загадки, нърдщина и екшън ме радва...а принципно не съм фен на Годзила.


Mars Red ep. 4-5 - японският антивампирски проект бил значително по-мащабен отколкото ни разкриваха до сега, а шефът им значително по-амбициран.
За жалост аристократичната част от английските вампири се измъкна.


Fumetsu no Anata e ep. 3-4 - в момента, в който реших че текущият арк е към края си, те продължиха историята и разшириха гледната точка към света. (Е, по-точно вкараха главните герои в пандиза, но и това е worldbuilding.)


Seijo no Maryoku wa Bannou Desu ep. 4-5 - скука, но някак разпуска.


Seitokai Yakuindomo Movie 2 - стандартните простотийки. Повториха някои сегменти от OVA-тата, може би с цел да удължат времетраенето на филма. Най-накрая дойде и реда на Хата да бъде шиптната с Цуда...за съжаление сцената беше твърде кратка.


Sentouin, Hakenshimasu! ep. 5 - стандартните галфонщини на Шестицата. Колкото да се мързели и вече да не са част от кралската армия, нашите хора все пак помогнаха срещу армията на демоните.


Detective Conan ep. 1004 - мисля че сложиха твърде големи подсказки за Ром тук, в мангата не беше така.


Motto! Majime ni Fumajime Kaiketsu Zorori 2nd Season ep. 3 - някакво такова насекомо имаше и в предна история, но не помня детайлите.


86 ep. 4 - скука. Дроп.


Back Arrow ep. 17 - още една поредица от идиотски и неадекватни обрати, но поне надеждата е, че следващия път ще разкрият още за света.


Yasuke ep. 1-6 - ми всичко има в това аниме, елементи от Samurai Champloo, елементи от Afro Samurai, самураи (дъъъ), ронини, върколаци, шамани, корумпирани католически отчета, mech-ове, kaiju-та, ходиха до Мордор, победиха главната злодейка в стил Sailor Moon и естествено някъде там всред общия смут е и Ода Нобунга...закъде без него!
Немците му викат на това кич.
Най-голямата атракция са битките и клането, а и в worldbuilding има някои яки идеи...обаче историята е доста хаотична и се случват някои абсурдни, но удобни за главните герои обрати. Още недолюбвам музиката особено в синтезаторните и пасажи (Blade Runner?).


Yume Senshi Wingman ep. 1-2 - старо и боклучаво. Шегите са плоски. Анимацията е под всякаква критика.
Дроп.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Tenchi Muyou! Ryououki 5th Season ep. 1-6 - една идея по-добре от предния сезон, но пак по-зле от всички останало във Риу-оки времевата линия. Камеота от всички персонажи с допълнителен фокус върху персонажите от Tenchi Muyou! GXP. Дори има нов младеж с поредния харем от напълно изперкали девици.
Цялото OVA е всъщност подготовката на Кенчи преди заминаването му за Джеминар, но с бонус събития в харемите на Тенчи и Сейна. Бременностите на Риоко и Аейка дойдоха естествено, но виж бъдещо поколение от страна на Риу-оки не очаквах. Каджишима-сан е изперкал напълно.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Mobile Suit Gundam: Hathaway's Flash - имам проблем с това, как керъктър дизайнът се вписва във фона. Още в някои моменти е отвратително анимиран, в други почти се ядва. Вярно след врече спираш да го забелязваш, ама все пак... Имаше нещо подобно в последния City Hunter филм, който е визуално сходен и в други аспекти, но там го бяха пипнали повече и не ме дразнеше така. Sunrise нещо се излагат в последните години.
Mecha битките бяха яко разиграни и интересно представени...с известни уговорки. Те са най-добрият аспект на филма. Не-екшън сцените с космос и безтегловност също бяха добре, личи внимателното им планиране.
Основният проблем е безумната история. Маса време и ресурси на терористите бяха похарчени в действия с нулев или отрицателен тактически смисъл. Има странности и в логистиката им.
Традиционният разговор при дуел между асове пилоти? Можеше да минем без това, а и се получи подозрително удобно в сюжетно отношение. Ритъмът на историята също ми идва неадекватен, защо примерно похарчиха толкова много време със сцените в хотела?
По принцип ненавиждам това гадно психопатче Хатауей та не бях изненадан, че хич не се е променил. По традиция трябваше да има и женски персонаж, който е още по-бъркан от него и това е Андалусия-сан. Предполагаем нютайп иначе нямам обяснение за лудостта и. Федерацията е дистопичната деспотична организация, каквато я помним.

В заключение - става, но едва ли ще съживят Univesal Century с тази трилогия от филми за Хатауей. Thunderbolt и The Origin си остават последните добри неща по темата.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Godzilla: S.P ep. 13 - приключи това шоу, което си беше забавно, нърдско и доста нетипично за Годзла поредицата. Те хората от това последното се оплакваха: твърде малко кайджу екшън имало, но на мен не ми пречеше никак. Кефеше ме разследването на загадките.
Краят обаче ме разочарова. Решението си беше излишно deus ex machina, можеше просто да измъдрят някакъв код за orthogonal diagonalizer-а, а и маса загадки останаха неразнищени.
Разбирам, че на финала трябваше да вдигнат емоционалната мизата до небето, но дори по фиктивните закони на шоуто част от персонажите трябваше да загинат, пък на тях нищо им нямаше... Просто не трябваше да скачат с камион от височина, която беше поне 50-60 метра. Оцелявайки след това ми разрушиха последните останки от
suspension of disbelief-а.

Накратко: забавляваше ме, но някак историята не знаеше как да свърши подходящо. Тийзър сцената с Мекагодзила след финалните надписи мисля е просто намигане към феновете, а не сериозна заявка за продължение.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Vivy: Fluorite Eye's Song ep. 13 - малко никакъв и твърде елементарен финал, но като цяло ме изкефи.


Jujutsu Kaisen (TV) ep. 10-24 - насилих се да го изгледам заради едни познати. Да, малко по-добро е от стандартните представители на жанра и с леко по-динамично темпо, но носи всички черти на battle shounen-а, които ненавиждам: излишно сълзлива мелодрама, flashback насред битка, дълги ораторски спорове насред битка и безкрайно извъртане на правилата само и само зрителят да бъде "изненадан" от резултатите от сблъсъка.


Sentouin, Hakenshimasu! ep. 12 - това беше изненадващо несмешно. Едвам го добутах.


Youjo Senki: Sabaku no Pasta Daisakusen OVA - в сравнение с основната поредица е ужасно нарисувано и анимирано (с изключение на някои сцени, които май са отпаднали от филма и са сложени тук), а сюжетно е една тъпа шегичка на тема логистика + food porn...защото всяко аниме в наши дни трябва да има food porn.
Поне беше свързано с добра новина - вторият сезон е в продукция.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.

Odd Taxi ep. 13 - разпространената теория, че не светът на шоуто е населен с антропоморфни животни, а просто главният герой ги възприема така, се оказа вярна.
Множеството сложни схеми, в които се оказаха набъркани главните герои най-накрая се разрешиха. За съжаление едно от тези решения е фатално за Одокава...и то точно в момента, когато се отърси от миналото и постигна нормалност в живота си.
Финалът идва мрачен, но и донякъде очакван. Опасностите понякога идват от посока, от която дори и най-съобразителният таксиджия не може да се предпази.
Е, две от загадките останаха без обяснение...или пък аз не съм внимавал достатъчно...

Хареса ми това шоу. Множество персонажи опленени в мрежа от лъжи, престъпления и самозаблуди. Черният хумор и карикатурният дизайн помага грешките им да изпъкнат по-добре, а също да видиш света през техните очи и дори да им съчувстваш донякъде. Гротеска, която говори повече неща за реалния свят от документалистика.


Mars Red ep. 13 - почна добре, разви се среднисто и завърши като пълна глупост. Светът има потенциал, героите са интересни, но авторите просто нямат нищо интересно за казване във връзка с тях.


Itazuraguma no Gloomy ep. 12 - мрачният му кървав хумор не е нещо оригинално.
Темата е един вид, че хората никога не се научават. Вечно си играят с някаква опасност, която са приели като част от живота си (в случая домашен любимец мечка ). Очакват нещата да се развият по някакъв техен си оптимистичен сценарий, но реалността винаги им разбива физиономията, изподира или сдъвква.

_________________
Vila: Die? I can't do that!
Avon: I'm afraid you can. It's the one talent we all share, even you.