"Спомням си ясно как в онази тиха,зимна нощ,всичко което имах изчезна пред очите ми,сякаш никога не бе съществувало...И ако имах един шанс да върна времето-щях.Само и само за да мога да върна,това което имах... "
-Мамо!!!Какво става?!?Къде са татко и Сатооро?
(уплашена през сълзи,слушайки викове и отекващи крясъци отвън.Стисках майка си за ръката.Питайки се,дали ще умрем?!?)
-Мила,слушай ме внимателно!Ти ще бъдеш следващият наследник на клана ни! (каза тя,като ме хвана за ръката и ме поведе към стаята,в която никога не са ми давали да влизам.)
Тя скъса огърлицата,с която никога не се разделяше от врата си.Ползвайки я за ключ,тя отвори вратата.Там,имаше стълбище,което водеше надолу.Слизайки,тя грабна един запален факел и ме водеше все по-надолу и по-надолу..към моята съдба(от която и до ден днешен бягам).
След бързо бягане най-накрая стигнахме целта на майка ми,тя грабна един малък сандък,отвори го и изкара от него едно шишенце с отвара.Отпи на един дъх отварата и я пресипа в устата ми.Последваха няколко странни думи,приличащи на заклинание,които аз неразбрах.Почувствах как тялото ми изтръпваше от болка,ронех сълзи,но неможех да изкрещя от тази болка.Около мен се появи един кръг с невероятно студен вятър под формата на синя светлина,разрошващ косите ми,пронизвайки тялото ми сякаш с хиляди остриета.Накрая майка ми взе нож,приготвен на стариннатата,каменна маса и преряза вените си.Сипа няколко капки от тях в устата ми и каза:
-Никога незабравяй,ти носиш кръв която има силата да унищожи света,но и носиш силата да промениш света към по-добро.
Просегнах ръка,но тя ме удари и каза да вървя,посочи ми една врата и каза:
-Ти трябва да живееш!!
Тръгнах да тичам тунела,който беше скрит зад тази врата.Докато тичах се питах "Какво ще стане с нас,с мен?Къде изчезна живота ми?"
Тунелът ме отведе към това,което неисках да виждам,но ме и отведе до моята болезнена свобода...
Излизайки навън в студът,намирах се в гората,близко до нашата къща,задъхана отправих последен поглед към моето вече минало и видях как бяха изкарали пред къщата цялото ми семйство.То бе коленичило и пребито по най-жестокият начин.Направих стъпка напред,за да отида да им помогна,но си спомних думите на майка ми...Докато си мислех кой път да поема.. Хората нападнали ни изкрещяха:
-Хей,ти...Мияко Иноое! Излез или ще убием семейството ти!Ще броя до 3
-Едно! (лицето ми беше покрито с ужас и треперих цялата)
-Две! (Бях готова да тръгна да тичам към тях,но майка ми изкрещя: "Бягай и спаси кланът ни!)
При което те я пронизоха с меч през гърдите.Последното,което видях бяха нейните сълзи стичащи се по красивата й усмивка.....
ето общо зето началото,а за бързината не е нужно да се рисува до такава степен,че после да не може да се спи.също така няма само един човек да рисува.за издаване все още не сме решили
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
ммм....какво да кажа имаме началото на мангата и сме от варна 
и за какво ниво на рисуване става въпрос и какви цели гоните 