Забравих да кажа, че прочетох наличната манга. Като се чете накуп не е лошо. Това, оказа се, е поредния пример на оня феномен, който наричам "спортно шоджо". Т.е. романтиката е само едно от нещата там. Явно ще трябва да гледаме нашата каква велика актриса ще стане. В детайли. Ще отнеме време, сиреч. Шотаро продължава да ми е любимеца там. Рен ми е някъв досадно мелодраматичен, ма и той си има моментите. Най-тъжното е, че мангаката не може да рисува, дори животът й да зависеше от това. Артът поначало е от най-гнусните евър (с тотално безформените мъже-закачалки с дългите лица, дето всеки път ме подсещат за вица с коня в бара и "Why the long face?"), мъжете са ЕДНАКВИ, само по косата и аксесоарите се различават. Тая си слага диалоговите мехурчета на балистичен принцип и текстът е толкова хаотичен, че на моменти е нечетабилен. Има ненам колко случая, в които едно изречение се казва част по част на 10 последователни страници. Олива се с това. Погледнах й другата голяма манга - Токио Крейзи Парадайз - същата кочина е, само малко по-олдскуул. Но пък създава яки персонажи, да й се ненадеваш. Та зарибена съм и след 2-3 години, като се понатрупат чаптъри, ще чета пак.
_________________ And that, is without a doubt, that. ,
|