ето вече и преведен:
sob, sob...
Малко анализ за развръзката от мойта камбанария, копи и пействам от анимес, че ме мързи да преразказвам:
През цялото това време от двете страни на везната имахме двама невроятни герои - единият олицетворение на стария ред и порядки, а другият - новатора,полъхът на промята, счупващ оковите на класовото общество. Дефакто бяха толкова еднакви, като монетата и страните и.
Поляризирането на симпатиите за единия или другия беше най-интересната част. Докато се движиш през историята усещането на монетата въртяща се във въздуха и падаща към земята се усилваше. Но коя половина щеше да остане на повърхността? Знаеше се общо взето, и все пак...
Не случайно Фужики надви Ирако с техниката за притискане на мечове. Спомням си го мн добре този момент и знаех, че ще дойде видов ден закакво го показват
Но също разкри друго лице- на пълен егоист - макар че досега се считаше,че Ирако е егоиста, когато не се противопостави на заповедта за декапитация. Защо ли?
Просто искаше Мие отчаяно за себе си, дори и на тази ужасна цена.
И я плати, само и само да не загуби последното, което му оставаше.
Не защити честта на противник,когото уважаваше, не защити веруюто си. Преклони глава като кученце и пак с желязна воля укроти порива да последва сърцето си.
Отблъсна отново Мие, с тва си качество, от което тя се ужасяваше и тя последва Ирако безапелационно.
Не можа да лавира, да се измъкне без да декапитира Ирако, както навремето Ирако се противопостави на Коган. Той хем постигна своето, хем се измъкна сух от ситуацията. И двете страни бяха доволни.
Ирако единствен дръзна да се противопостави на стария ред и прояви комбинативност, във време в което хората са пионки в ръцете на тези по високо от тях и са безгласни букви. Той заслужава мн повече позитивност в масовата нагласа към него.
Фужики, въпреки демонстрацията на желязната воля, накрая остана празен - без господар, без съперник и приятел, без чест и дори без любов...Постигна едно голямо нищо, защото никога не слушаше сърцето си.
Ако беше дръзнал да защити честта на Ирако, щеше да спечели уважението на Мие и може би любовта и. И дори да беше наказан, знаем самураите не ги е страх от смъртта, щеше да има чест и любов и да си отиде пълен от този свят.
А сега макар и с глава на раменете си, остана сам и кух отвътре, опозорил съперника си, загубил любимата си..
За мен Фужки накрая се оказа по-големия лУзер от двамата.
Има два пътя за него от тук нататък - или сеппуко или драстична промяна. Change the old ways.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
