anime.ludost.net

Неква смърт е поналегнала тоя форум, а пък моята отакувщина се е активизирала и сега имам да споделям.

СТАНЕТЕ, ЮНАЦИ БАЛКАНСКИ!!! Не ме оставяйте да си приказвам сама, че е скучно!

Та поизкъртих се небрежно.

Току що довърших Slam Dunk и съм ей така:
ВТФ беше тоя финал? Беше тотално анти канона и ме изуми. Чудя се кое от двете се е случило - на мангаката му е писнало да пише или е решил да е нестандартен.

То всъщност сега като се замисля тая манга като цяло си е яко нестандартна за спортна такава. Главният герой беше врещящ кретен със спорадични проблясъци и си остана такъв и до края. Съперникът му Рукава, започна и свърши мангата на светлинни години напред като способности от него. Тая манга всъщност е като прикуъл на стандартна баскетболна манга - т.е. цялото онова комбо от тренировки, мачове и поставяне на отметки в списък с цели, на края на който стои "световен шампион по баскетбол, на когото дори Майкъл Джордан върти свирки" ще се случи евентуално СЛЕД нея, ако някой седне да го нарисува. То и сега имаше тренировки и мачове, ма финалът тури такава точка на цялата история, че съм ей така сега:

Иначе, нещото е писано от мангаката на Вагабонд и следователно е обречено да е добро. Няма нищо общо с Вагабонд нито като усещане, нито като арт обаче. Все едно тоя пич е развил шизофрения по някое време и твори с две различни алтер егота. Слам Дънк е хумористична простотия с доста як екшън по време на мачовете. Чак към края артът взе леко да позамязва на Вагабонда.

Персонажите са много яки - тия петимата главни ги заобожих всичките. Страшна химия има тоя отбор и ни ги показват балансирано - т.е. не гледаме само главния герой. А и от страничните човечета има бая готини. Рукава сякаш ми е любимецът - кефи ме повече от аналога си Мията от Хажиме но Иппо. Темерут като него е, ама е много по-прост и дръвчещ се на околните. И няма грам мелодрамица там. Сакураги (главния) някога не можах да го изтърпя в аниме вариант, щото много крещеше. В манга вариант също се понася трудно, ма някак успява да кефи и той. Имаме и две женки за романс, но романс няма, щото кому е нужен такъв...

Силно се изкушавам да изгледам и анимето сега. Ако мачовете са анимирани както трябва, ще е брутално. Ама пуст Сакураги много вряскаше... И се учи да дриблира некви епизоди поред - в мангата почти веднага стана... Т.е. май са го развлекли... Кажете става ли за чеп за зеле, ако сте го гледали.

Та като тегля чертата - мноо добро! Турям си го сред любимите спортни заглавия ОДМА.
_________________

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

За да не си говориш сама, аз го бях зачел преди време, и ме кефеше. Само не можех да разбера защо такова дърво е главен герой.

Налииииииииии? Такъв чук...
Ма кефи де - има нужните за главен герой Сила На Характера и Непреклоним Дух. Но съм съгласна, че е бая необичаен, което му е и якото.

Аз иначе хвърлих един поглед на другата баскетболна манга на Такехиkо Иноуе - REAL. Там е зло. Това е с инвалиди и се очертава като няква катарзисна слайс ъф лайф история, която аз обаче може би няма да мога да понеса. Ще се опитам да я чета де, щото изглежда дълбока Като Вагабонда. Mа и тя като Вагабонд страда от това, че мангаката си пита ушите да я прави. Подхванал е два шедьовъра наведнъж и сега май са му много дините под мишницата - не знам дали ще се справи с тях.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,