Ей сега ще ви кажа защо харесвам повече мариза на Airmaster от този в повечето други сериали, включая Кеншин.
ЗАЩОТО НЯМА ДРАМИ!
Гусин Сагара, който е една от основните ми аниме любови между другото, може преспокойно да си вземе едно стадо патки отнякъде и да ходи да си го пасе. Щото най-случайно момчето има една единствена атака и нищо друго. Да не говорим, че като почне да се бие, се започват 10-минутни прекъсвания наситени със спомени, вътрешни борби и сякви такива, но то това си е характерно за Кеншина като цяло. Туп тупалчица, след това половин час анализ + словесно мерене на пишки с противника (ако се стигне дотам). След това туп - нова тупалчица, следват няколко тона флашбаци + шизофреничен монолог и т.н
В Airmaster няма такова нещо. Боищата са динамични, разнообразни и са гениално красиви. Като я видя Маки как лети и какви хватки прилага и се размазвам.
Къде буташ SCRYED тука? Единственото нещо, с което може той да надмине Airmaster е патосът. Да не говорим, че алтера на Казума просто уби всичко детско в мен с тая перчица на гърба ала Карлсон.
За педалските изпълнения - това е такава тотална гавра и аз толкова много се хилих, че накрая брат ми дойде да провери добре ли съм. В крайна сметка в това аниме няма нито един драматичен персонаж - само банда пълни изроди и това направо ми действа супер терапевтично сред клишираните бози, с които ме залива шонена. А аз гледам шонен, вервай ми
За Алхимика - има една тема в аниме общи, в която доста сме си поприказвали. Според мен можеха да се справят много по-добре с това аниме.
ПП. Лесбо изпълненията на Мина-чан ги мразя както въобще мразя всичко свързано с Мина-чан (без Маки).