отговорът е очевиден: защото няма достъп до японска музика и всички, с микроскопични изключения, са чули за първи път японска популярна музика в някое аниме. съответно, тъй като в японската музика се пее на японски, колкото и странно да изглежда това за някои хора, първоначалната реакция е негативна поради отдалечеността и различното. в нашата страна е много трудно да предизвикаш положителна емоция с нещо ново и непознато. противно на очакванията, хората предпочитат да слушат добре известна музика, отколкото да чуят нещо ново. и когато им се натрапи нещо подобно, в частност японско, те реагират отхвърляйки го и отказват дори да го изслушат. необходими са или малко по-разкрепостено отношение към непознатото, или упорство от страна на феновете в промиването на мозъците на другите. така бавно и постепенно и други приемат японската музика, макар това да не гарантира пристрастяване, защото не е казано, че още в началото ще си харесат нещо.
забележима е разликата спрямо класическа фолклорна музика, която веднага се възприема и никой не роптае против, и модерна популярна японска музика, срещу която веднага се възстава. може да се направи експеримент с някой много популярен японски изпълнител, има такива джаз музиканти, DJ, изпълнители на класическа музика. ако не споменете, че това е японска музика, то тя се приема, даже, когато кажете, че изпълнителят е японец. обикновено, у нас това се приема за плюс. ако, обаче, започнете представянето с думите: "сега ще пусна нещо японско", реакцията е мигновена - съмнение се изписва върху лицето на хората и каквато и да е музиката, започват да се търсят недостатъците й, дори това да е добре известен изпълнител, който те познават.
има и по-крайни случаи. например музиката от анимето Tsukuyumi Moon Phase. тя е от световно известния френски DJ Dimitri from Paris. напълно в негов стил е и съм сигурен, че много фенове на клубната музика биха го харесали. обаче..... в него има няколко думи на японски и с първоначалната информация, че това е музика от аниме, реакциите, които съм наблюдавал, са силно отрицателни. същото се случва и с Duvet на Boa от анимето Serial Experiments Lain. английска група, пеят изцяло на английски, хубаво парче. единственото общо нещо, което имат с япония, е солистката им, която формално е японка, но не е родена там и не знае изобщо езика. само кажете, че ще пуснете парче от аниме и интересът пада с поне 70%. ако спестите тази информация, повечето хора ще го харесат. аналогично с парчето на Frou Frou - Must Be Dreaming. ако предварително се знае, че това е от AMV, правено по аниме, това е минус 87 точки.
като че ли на японците им е позволено да се разхождат с мечове по кимона, но ги възприемат странно, когато са модерно облечени и правят съвременна музика. просто никой не се интересува от японска култура и ги въприемат само през самурайския щаблон. всяко изключение се приема като посредствена имитация на европейски или американски продукт. че има такива, това е безспорно, но далеч не всички са бездарни плагиати.
|