|
Изследване на епохата, съчетано с екшън
Зуик и Херсковиц, отдавнашни партньори в писането на сценарии и продуциране, които години наред си сътрудничат в създаването на награждавани телевизионни шоута и на филми, били удовлетворени да открият в Том Круз сродна душа за проекта си “Последният самурай”.
Херсковиц посочва: “Том се потопи в подготовката с пълна отдаденост. Никога не съм виждал един актьор да извършва такова предварително проучване при създаването на филм. Той имаше цяла библиотека с данни и непрекъснато ни помагаше. Ед и аз винаги сме се предизвиквали един друг – това е в същността на нашето творческо взаимодействие, но за нас е рядкост да бъдем стимулирани по подобен начин от някой друг. Том стана част от нашето творческо партньорство и това беше невероятно забавно и резултатно. Той подхожда винаги с положително отношение, неговите идеи са винаги оригинални. Докато работехме върху сценария, той непрекъснато ни подтикваше по конструктивния начин, като този дух се запази и през останалото време на продукцията. Част от подготовката на този актьор включваше месеци с изнурителни тренировки за сцените с ръкопашен бой, яздене и фехтовка. Херсковиц казва, “Круз работеше по няколко часа всеки ден за около година с дисциплина и отдаденост, които бяха изцяло самурайски. Той може чудесно да борави с два меча, а също така е и голям ездач.”
“Работих осем месеца, за да вляза във форма за този филм”, споделя актьорът. “Учих кендо (японска борба с мечове), японски бойни изкуства, използването на всякакви оръжия. Не само че трябваше да яздя кон, но и реално се налагаше да водя бой, докато яздя. Учих японски език. Що се отнася до тренировките, за каквото и да си помислите, аз съм го правил”.
Известен с умението си да се съсредоточава и отдава на ролите си, Круз продължава своята изследователска дейност и по време на самата работа върху филма. Зуик дава на Круз няколко книги по японска история и култура, които са добавени към нарастващата библиотека на актьора. Не е рядкост Круз да бъде забелязан в паузите между снимките да чете книги като например класическия том за гражданската война “Ангелите-убийци”.
Обикновено Круз отива на снимачната площадка два часа преди другите актьори и екипа, за да влезе във физическа форма. Неговото постоянство му позволява да изиграе сам всичките си каскади – по няколко нощи с бой с два меча срещу многобройни противници, пет дни и една нощ, в които отблъсква смъртоносните нашественици нинджа, месеци с упражнения в бойни изкуства наред с японските си колеги, и последно – два месеца снимане на изтощителни бойни сцени.
“Първоначално се безпокоях дали ще мога да постигна реализъм в бойните сцени”, казва Круз, посочвайки, че макар и да започва проекта с високо ниво на обща физическа подготовка, той все още не е бил наясно със специфичните натоварвания на самурайските бойни изкуства. Тогава той се концентрирал чрез ежедневни тренировки върху постигането на гъвкавост и постепенно снижаване на центъра на тежестта на тялото, което в крайна сметка му позволява да извършва естествени плавни движения, “без вдървеност”. Наистина по-късно Круз споменава, че даже дишането му е станало по-дълбоко и че е получил “по-ясно чувство на осъзнаване на контрола на мисълта над тялото”, което той доказва поне частично с това, че го виждаме без никакви наранявания в някои от най-напрегнатите бойни сцени.
Понякога, наблюдавайки пълната посветеност на звездата (Том Круз), Зуик се чуди дали актьорът няма прекалени очаквания. “Казвах си – какво правя сега? Том е пред мен с лице в калта и получава ритници от всички страни, или пък снимаме сцена след сцена, в която истински алуминиеви мечове свистят непрестанно около лицето му. Мисля си, че може би го излагам на прекален риск. Всеки път обаче той казва “дай ми само време и възможност да се подготвя и ми кажи какво искаш да направя, и аз ще бъда на мястото си.”
В действителност Круз, който е естествено надарен атлет и е запален по всички спортове, има големи очаквания за физическите изяви, които ролята му предлага. Програмата на снимките е съставена по един амбициозен начин, така че преди Круз да се посвети на своите нощи на бой с два меча, той започва снимачния ден с емоционално наситените сцени между Алгрен и японците, които са го пленили. Тази комбинация между емоционалност и екшън отразява раздвоението на Алгрен, който от една страна изживява вътрешен конфликт и е един мъж с висока доблест, борещ се да си възвърне честта, но в същото време е един хладнокръвен и високо ефективен войник, пресметлив и способен да убива. В същата степен, в каквато сложните и дълбоки нюанси на характера на Алгрен завладяват Круз, след приключването на съответните психологически сцени, той в буквалния смисъл, нетърпелив и щастлив изтичва да заснеме следващите сцени със самурайска борба. “Още от дете исках да правя това”, казал той още на първата вечер от снимките.
Паралелите между перипетиите на Алгрен в лагера на самураите и тренировките на Круз за ролята не остават тайна за екипа. “Тренировките, които Том правеше не бяха само на актьор, който се подготвя да извърши каскади за един филм,” обяснява Зуик. “Има много важно съответствие между тренировките за бойни изкуства и философската отдаденост, която Алгрен усвоява като затворник на самураите, и тренировките, които Том прави както физически, така и мислено. Той се готвеше за самата роля, а не само за каскадите и бойните сцени”. Круз се съгласява като допълва: “Аз започнах да се чувствам като Алгрен в селото на самураите и получих същото усещане за емоционалната и физическа промяна, която и той преживява.”
Що се отнася до Кен Уатанабе, той също преживява в голяма степен вътрешни търсения, въпреки че филмът го поставя в общо взето позната среда. Неговата японска филмова кариера включва роли в няколко исторически драми, включително популярни серии за самураи, действието на които се развива в дните на упадък на Шогуна Токудава, когато самураите вече са в отстъпление. Въпреки това обаче, Уатанабе признава, че работата върху “Последния самурай” го е подтикнала да осмисли по-добре истината за прочутото съсловие от бойци на своята страна. Също така той счита, че до голяма степен страстта на Зуик за вникване в материала го е подтикнала да осъзнае характера на Кацумото и му е помогнала да даде живот на ролята на самурая.
“В началото за мен бе трудно да вникна в ролята”, казва той. “Какво всъщност иска той, какви са мислите му? Несъмнено в смъртта има красота, поне според традициите. За мен обаче смъртта не е непременно добродетел, така че в началото за мен бе трудно да приема тази идея. Като самурай и водач на своите хора Кацумото живее и умира по много особен начин, но аз продължавах да се чудя защо той има право да води заедно със себе си към сигурна смърт своите хора – селяните и останалите, които го заобикалят. Защо това е оправдано и разрешено? Отначало имах такава дилема, но впоследствие осъзнах, че за Кацумото важен е не въпросът за живота и смъртта, а въпросът за честта.”
Подобно на Круз, Уатанабе тренира упорито и сам изпълнява повечето от своите каскади. “Кацумото винаги носи със себе си два меча,” казва той. “Така че аз трябваше да се науча как да ги използвам едновременно. Ние искахме всичко да изглежда истинско, включително и бойните сцени. Беше трудно, но бяхме силно мотивирани. Преди да заснемем всяка бойна сцена, аз трябваше да крещя на повече от 500 войника. Крещях толкова много пъти, че загубих гласа си.”
“Това беше сложна роля и Кен направи изпълнение, изпълнено с дълбока емоционалност, хумор и висок стил”, допълва Зуик. “Не бих си представил филма без него”.
Като противовес на необикновените екшън поредици “Последният самурай” предлага и някои измамно тихи сцени. В началните си дни като затворник на Кацумото в селото на самураите Алгрен е принуден да общува без да разговаря и при обстоятелства, където думите са невъзможни и абсолютно ненужни.
Както Зуик уточнява, липсата на смислен диалог не намалява дълбочината на тези контакти. “Сцените, в които Алгрен започва да опознава Така – жената, която се грижи за него всеки ден, без да изрича една дума, са много въздействащи. Тук имаме двама души, принудени от обстоятелствата да бъдат заедно, и все пак между тях има прегради – естествената сдържаност поради културологичните различия, и разбира се – езиковата бариера. Пред тяхната връзка има толкова много препятствия и въпреки това те успяват да се сближат. За мен беше истинска радост да видя как Коюки успя да се изразява чрез своята външност, своите жестове и с поведението си, и как Алгрен я разбира. Това бе изпълнение почти като от епохата на нямото кино.”
Стремежът на режисьора да разкрие вътрешната драма на своите герои е може би най -добре илюстриран от съвета, който той дава отначало на Уатанабе за една сцена, където той се стреми да вникне в мислите на Кацумото. Актьорът си спомня: “Преди да започнем снимките, Ед ми каза “Трябва да усетиш всичко – лагерния огън, шума на насекомите, вятъра, температурата. Това е студена нощ. Чуй как конете мърдат неспокойно, чуй дишането на Том.” И всичко това за една сцена, в която аз нямах реплики. В известен смисъл това бе повече указание как да живея, отколкото как да играя ролята си, което е добър пример за духа на Бушидо. Бушидо е като дишането, да можеш да чувстваш връзката с природата и всичко останало. Самураите не говорят за това, но те живеят по този начин.
Наистина, работата на Зуик върху филма често преминава в царството на нямото кино, особено когато той се опитва да ръководи снимките в условията на непрекъсната езикова бариера по време на работата със стотици японци –статисти и членове на екипа, в Япония и по-късно в Нова Зеландия. Круз посочва: “Способността на Ед да общува резултатно като режисьор с хора, които не знаят английски, и да ги накара да играят това, което той иска, е удивителна.”
В организационно отношение режисьорът е изправен пред многобройни предизвикателства – като се отчита размахът на филма, многокултурната му природа и броят на снимките на открито. “Само погледнете бойните сцени”, си спомня той. “Чудех се колко много хора ни трябват за всяка сцена, давайки си изведнъж ясна сметка, какъв огромен труд е да се съчетае всичко това. Не само имаш нужда от тези хора, но те трябва да са добри актьори, добри пред камерата, добре обучени да се бият, с добра подготовка по бойни изкуства. И колко преводачи ще са ни необходими?”
“За щастие открихме, че повечето от допълнителните актьори и статисти имат известна подготовка по бойни изкуства от по-рано и че горят от нетърпение да демонстрират тези свои умения. Японското бойно изкуство не бе заснемано във филм от доста дълго време. За разлика от него китайските бойни умения са показвани нашироко в много известни филми. Дисциплините обаче, които традиционно се изучават в Япония, имат свое собствено изящество. В известен смисъл много от актьорите се изживяваха като посланици, чиято роля е да запознаят световната публика с този стил.”
_____________________________
Първият филм, заснет в историческия замък Химеджи
За да постигне чувството на истинска традиционна японска култура, Зуик започна снимките в един малък японски град, наречен Химейджи.
Макар че “Последният самурай” е първият филм, заснет на това място, градът е истински забележителен с друго – тук са древният храм Енгюоджи и един манастир, които служат за седалище на Кацумото и верните му последователи. Това е един извисяващ се комплекс от елегантни дървени сгради, сгушени високо в планината и обградени от гора от бамбук, китайски бряст и кипариси.
“Манастирът е построен около деветстотната година”, казва Зуик. Той е свещено място, първоначално създадено, за да подготвя монаси. Сега е светилище, където японците ходят на поклонение. Самите монаси бяха особено любезни и мили и ни позволиха да заснемем интериора на манастира и самите тях. Тъй като филмът се стреми да разкрие духовните страни на самураите, това беше особено подходящо място за започване на снимките. По този начин показахме на всички участващи какво е истинското сърце на филма. Човек чувства историята във всяко парче дърво, в миризмите, в начина, по който пада светлината, или по който камъните наоколо са полирани от хилядите години, през които хората са ходили по тях и са идвали тук за молитви. Мисля, че беше особено важно да дарим филма с духа на това необикновено място.
_____________________________
Режисьорът Едуард Зуик осъществява мечтата на своя живот чрез “Последният самурай”.
Макар че основните снимки на “Последният самурай” официално започват през октомври 2002 г., режисьорът Едуард Зуик е очарован от японската култура и от японските филми от много години. В известен смисъл той си е представял създаването на “Последният самурай”, още откакто е бил тийнейджър.
“За първи път видях “Седемте самураи” на Акира Куросава, когато бях на седемнадесет години и оттогава съм го гледал повече пъти, отколкото мога да си спомня”, признава той. “В този филм има всичко, от което се нуждае един режисьор, за да се научи как да разказва една история, как да изгражда характерите, да заснема действие и да се води драматичното повествование. След като видях този филм, аз се захванах да изучавам всичките му други филми. Въпреки че тогава още не бях осъзнал този факт, смятам, че именно това ме тласна към кариерата на създател на филми.”
След като за дълго време се посвещава на изучаване на историята, Зуик открива, че периодът, известен като Реставрация на Мейджи, е особено предизвикателен. Краят на управлението на стария шогунски ред довел до първата сериозна среща на Япония със Запада след самоналожена изолация от двеста години.
“По-голямата част от този период”, казва той, “е време на преход. Във всяка култура моментът на промяна от древното към модерното е особено болезнено и драматично време. Освен това, то е по един чудесен начин подходящ за онагледяване. Всеки образ, всеки пейзаж, всяко помещение разказват по една история за противопоставянето между старото и новото. Мъж с модна филцова шапка се разхожда покрай жена, облечена с кимоно. Човек, стрелящ със самозарядна пушка, е изправен срещу друг, който размахва меч.”
Зуик, чийто филм “Влюбеният Шекспир” печели Оскар® за най-добър филм, не се захваща за първи път с теми от този исторически период. Действието в неговите филми “Величие” и “Легенди за страстта” се развива в края на 19 век. “Аз се чувствам непрекъснато привличан от това историческо време”, казва той. “Има нещо особено вълнуващо, дори хипнотично да наблюдаваш един персонаж да преминава през трансформация на личността по време, когато цялата културна среда около него се преобразява”.
Многократно номинираният за Оскар® Том Круз, който е в ролята на капитан Алгрен, споделя интереса и възхищението на Зуик към японския етичен кодекс, особено този на самураите. Подобно на Зуик, той е открил Куросава и японската литература още като тийнейджър и споделя, че винаги е изпитвал дълбок респект и силни чувства по отношение на японската култура и народ, към изяществото и красотата на самураите, техния дух на Бушидо, който учи на сила, състрадание, безусловна преданост, тяхната решителност да не отстъпват от дадената дума и готовността им да жертват живота си за каузата, която считат за справедлива. Всъщност става дума за поемане на отговорност за това, което човек върши и изрича, без да се съобразява с последствията. Това е нещо, на което не можах да устоя. Когато за първи път седнахме с Ед, за да го обсъдим, аз разбрах, че трябва да направя този филм. Имам много силна връзка с неговата тема, както и с неговите герои.”
Също и в ролята си и на продуцент на “Последният самурай” Круз посочва, че епическият характер на темата, в добавка към емоционалния и философски подход на Алгрен, както и възможността да работи с Едуард Зуик и с Маршъл Херсковиц, са били завладяващи стимули. “В този филм има същностни неща”, казва той, “приключенията на героя, светът, в който той навлиза, хората, които среща – това е една богата, предизвикателна и истински омайна история. От гледна точка на продукцията, той има по-широк обхват от всяко нещо, което съм правил в своята кариера. В него има силно физическо присъствие, той е драматичен, романтичен и философски”.
“Честно казано”, продължава Круз, “привлече ме фактът, че и тримата бяхме ентусиазирани от темата. Когато за първи път разговарях с Ед, той бе обзет от такава страст и вълнение, като че ли бе петнадесетгодишен - подскачаше насам-натам из помещението и рисуваше с ръце сцени от бъдещия филм. После той внесе тази своя страст и в самата продукция.”
Филмите на Зуик често се занимават с превратностите на войната и честта. За него било неудържимо изкушение да предаде драматизъм на различията, а също и на приликите, между западния боец и самураите. “Първоначално, докато бях в колежа, а и по-късно в продължение на години, аз много четях японска история”, разказва Зуик. “Дълбоко бях впечатлен от книгата на Айвън Морис ”Благородството на провала”, която разказва историята на Сайго Такамори, една от най-известните фигури на Япония, който първо помага на едно ново правителство да дойде на власт, а по-късно въстава срещу него. Неговият красив и трагичен живот беше изходната точка за нашата измислена история.”
Преходът от феодална Япония към едно по-модерно общество довежда до отмирането на някои “отживели” обичаи и стойности, въплъщавани дотогава от самураите. В продължение на много години до този момент те са заемали много уважавано положение в обществената йерархия. Подобно на английските рицари, самураите защитават феодалите, а в някои случаи и управлението на Шогуна, в коeто са се клели на вярност. Подобно на рицарите, които се придържат към благородните порядки, самураите живеят в съответствие с нормите на един кодекс, наречен Бушидо – “начините на боеца”, който поставя ударение върху предаността, смелостта, силата на духа и саможертвата.
За разлика от новите оръжия, които Западът предлага на Япония, самураите изглеждат старомодни на носителите на прогреса. Новата жажда за всяко модерно нещо не оказва влияние върху самураите с техните приказни мечове и старовремски представи за чест, пример за които във филма е техният последен жив лидер – Кацумото (игран от Кен Уотанабе) и малцината негови предани бойци. Предизвикателство пред Кацумото е да запази своите лични принципи в едно общество, което вече не ги цени.
“Аз винаги съм считал, че основните ценности на културата на самураите са както достойни за уважение, така и актуални”, обяснява Зуик, “особено разбирането, че насилието и състраданието съществуват едно до друго, и че поезията, красотата и изкуството са също така част от обучението на боеца, както и умението му да си служи с оръжие и физическа му сила. Също така, аз се интересувам от неочакваната възможност за духовно прераждане на тези, за които това изглежда най-малко вероятно”. Когато говори за желанието си да включи всички тези елементи в “Последният самурай” той уточнява: “Нашата история е едно романтично приключение в най-широкия смисъл на думата, и в същото време – една съвсем лична одисея. Предизвикателство е да се създаде такава история, в която личните взаимоотношения са съпоставими по значимост с по-широкия социален контекст, вътрешният пейзаж резонира на фона на епичното платно.”
“Интригуват ме характерите както на Кацумото, така и на Алгрен”, продължава Зуик, “аз лично приемам дилемата на Алгрен и виждам как тя се отнася и за много други аспекти на съвременния живот”.
Кодексът на самураите, живо въплъщение на който са Кацумото и неговите братя, също с проявява и при сестрата на Кацумото - Така, младата вдовица от войната, която се озовава близо до Алгрен по време на най-горчиви премеждия. Така, чиято роля се изпълнява от японската актриса Коюки, е с толкова сдържано изражение, че американският пришълец не може и да предположи сложните и силни чувства, които тя изпитва към него, до момента, когато той осъзнава, че тя е в същата степен самурай, както и нейните мъжки спътници.
Продуцентката Пола Уагнър, която заедно с Круз е начело на Круз/Уагнър Продакшънс, отбелязва, че ентусиазмът на Круз за филма и неговата тясна връзка и сътрудничество със Зуик и Херсковиц се дължат в голяма степен на уникалния подход на Зуик към филма, а също и на самия характер на капитан Нейтън Алгрен. “Ед беше в състояние да съчетае епичния размах и динамизма на историята с дълбоко личната и героична борба на героя”, казва тя. После допълва, че филмът със своя комплексен характер е допаднал на Круз/Уагнър Продакшънс, които винаги са лансирали и продуцирали еклектични по своята природа игрални филми. “Този филм въздейства на много нива. “Последният самурай” предлага богато изградени многопластови характери, страхотни приключения и екшън, най-вече в образа на капитан Алгрен – човек, който преодолява големи разстояния в преносен и буквален смисъл, за да открие себе си и собствените си стойности”.
Зародишът на филма може да бъде открит в един проект на “Рейдър Пикчърс” от началото на деветдесетте, в който се разказва за американец, пътуващ до Япония в същия исторически период. “Ние бяхме поразени от паралелите между завладяването на американския запад и налагането на западните ценности в традиционна Япония”, обяснява Скот Крупф от “Рейдър Пикчърс “и знаехме, че в начина, по който модернизацията смали тези две крайно различни култури, се съдържа история, която си струва да бъде разказана”.
“Ние поканихме Ед Зуик”, казва Том Енгълман, който по това време също е с “Рейдър Пикчърс, “когото аз познавах от години като приятел и съсед. Той определено беше най-подходящият човек да направи филма, поради цялото си творчество и подчертания интерес да гледа на героите от американския запад от една съвсем различна перспектива. ” Впоследствие”, продължава Крупф, “Ед предложи да покани в проекта и Джон Логън, за който се оказа, че подобно на Ед, също се е занимавал с изследване на отмирането на самураите. В крайна сметка нашето упорство да изпипаме проекта бе възнаградено не само от създаването на един велик сценарий, но също и от невероятното умение на Ед да създаде самия филм.” Зуик и Логън, номинираният за Оскар® сценарист на “Гладиатор”, се съгласиха, че въстанието на самураите от 1876-1877 би било един вълнуващ исторически фон за филма. “Работата ни с Ед върху главния герой”, спомня си Логън, “беше един от най-предизвикателните елементи на цялата история. В хода на работата характерът на капитан Алгрен се открои като герой с истински терзания, който е загубил своята вътрешна вяра. Ед Зуик, Маршъл Херсковиц и аз искахме той да бъде изключително уязвима фигура, а не филмов герой по калъп. Ние се опитахме да го пресъздадем като една загубена душа, търсеща своето спасение. Само вследствие на своето взаимодействие със самураите и поради нарастващото му почитание към техния кодекс на бойци, той успява да открие истинското си място в света.”
Херсковиц, който скоро се присъединява към екипа от пишещи автори, добавя, че историята и характерите са изцяло измислени и че създателите са положили болезнени усилия да постигнат автентичност във всяко едно отношение. “Това е правдоподобно позоваване на конкретния период от японската история и на принципите и стойностите на самураите. Опитахме се да бъдем точни и да покажем уважение. Консултирахме се с експерти, установихме контакти с учени и сценаристи от Япония и включихме много японски специалисти и персонал за участие в проекта. Ние искахме да получим верния резултат.”
Що се касае за сценичните линии, протичащи през “Последният самурай”, Херсковиц счита, че те не само са верни на живота, но и са вечни. “Историята на един човек, който трябва да се изправи срещу изгубването на честта си и на разпада на своята личност, както и последвалата борба да възстанови тази чест, да бъде в състояние отново да взема правилните решения, се отнася за всеки исторически период, но най-вече и за сегашния, когато сме заобиколени от компромисите на модерния живот.”
Когато гледат “Последният самурай” зрителите съпреживяват бурния материален, емоционален и духовен живот на една екзотична и противоречива епоха чрез образа на капитан Алгрен. Зуик посочва: “Както той открива тази епоха, така правите това и Вие; както той е повлиян от нея, така сте и Вие”.
_____________________________
Информация за продукцията
Битките, които е водил капитан Нейтън Алгрен (Том Круз), сега му се струват далечни и безсмислени. Някога той е рискувал живота си заради честта и страната, но в годините след Гражданската война светът се е променил. Прагматизмът е заменил смелостта, интересът е заел мястото на саможертвата, а честта напълно е изчезнала -- особено на Запад, където ролята му в Индианските кампании е приключила с разочарование и тъга.
Някъде в суровите равнини край бреговете на Уашита, Алгрен е загубил душата си.
На цяла вселена разстояние от там, друг войн чувства, че досегашният му живот се разпада. Кацумото е самурай, предводител на войни, произхождащи от древността. Точно както съвременния начин на живот променя американския Запад, притиска индианците и ги кара да се чувстват излишни, така той засяга и традиционна Япония. Телеграфните стълбове и железопътните линии са носители на прогреса, но застрашават ценностите и правилата, заради които самураите живеят и умират от столетия.
Но Кацумото няма да се предаде без битка.
Пътищата на двамата войни се пресичат, когато младият японски император, подтикван от американските интереси, насочени към разрастващия се японски пазар, наема Алгрен да обучава първата модерна, наборна японска армия. Но докато съветниците на Императора се опитват да изкоренят древната самурайска традиция, Алгрен е впечатлен и повлиян от срещите си със самураите. Техните безкомпромисни убеждения му напомнят за това, какъв е бил самият той. А когато се оказва в центъра на жестоката и епична битка между две епохи и два свята, единственият му водач е чувството му за чест.
-------------------------------------------------------------------
Актьори от чужбина
“Още на етапа на писането ние решихме да доверим на японски актьори много от основните роли”, казва Херсковиц, който не за първи път се занимава с кастинг. “Кен Уатанабе е необикновено завладяващ. В негово лице виждаш мощ, състрадание, хумор и тъга. Коюки, която играе Така, сестрата на Кацумото, дойде с тази осанка, която й позволи да изобрази чувството на отговорност, а също и раздвоението, което я обхваща. Хироюки Санада, който играе Уджио, е голяма звезда в Япония. В по-слаби ръце неговата роля щеше да бъде тази на обикновен злодей, но тя се получи много по-балансирана в неговото изпълнение. Като че ли бяхме намерили отбора на мечтите”.
Взаимодействието с японските актьори помага на Круз да даде истински живот на някои от текстовете, в които се опитва да вникне. “Когато говориш с хората за тяхната култура и те въвеждат в нея, това ти дава възможност по-дълбоко да вникнеш в темата на филма”, признава той. “това бе повече от всяко друго нещо, което можеш да прочетеш в една книга.”
Уатанабе и Круз изграждат силна връзка помежду си още в началото на снимките, която се отказа от полза за по-късните сцени. Както посочва Зуик “ Те трябваше да си имат доверие един на друг, понеже размахваха мечове на сантиметри от своите лица – истински алуминиеви мечове.” Уатанабе шеговито допълва: “Движенията трябваше да са перфектно премерени. Само един пропуск и това щеше да бъде краят на филма.”
Коментирайки взаимодействието – физическо и духовно, между двамата актьори, Зуик посочва колко важно е било образът на Кацумото да намери своето страхотно равновесие с образа на Алгрен. “Той трябваше да бъде негов истински съперник и равнопоставен във всяко едно отношение. Без този баланс филмът нямаше да се получи.”
Херсковиц се съгласява, като добавя: “Ако нямахме силен Кацумото, нямаше да има и филм. С един много силен Том като капитан Алгрен трябваше да имаме някой, който да играе срещу него. Докато правехме кастинг за ролята отначало бяхме малко объркани и ни трябваше доста търсене, докато попаднем на Кен Уатанабе. Когато го срещнахме, веднага разбрахме, че той е човекът, който ни трябва. Не беше само външният му вид, а неговите маниери, поведението му и неговото излъчване.”
Уатанабе особено се радва на преплитането между Изтока и Запада, което продукцията предизвиква, както пред, така и зад камера. “Беше много интересно”, казва той. “Противопоставянето на Япония и Запада стана елемент както в исторически аспект, така и в самия филм – имахме американски режисьор, който работеше с японски актьори и екип. Ние всички научихме по нещо един от друг.”
Наистина, много японски професионалисти с висока квалификация и внушителна репутация заемат ключови места зад камерата. “В екипа разполагахме с хора, които бяха посветили целия си живот да пресъздават и възвеличават на културата на самураите”, казва Зуик. “В Япония има цяла филмова индустрия, която се е специализирала във филми за самураите. А някои от нашия екип даже бяха работили и с Куросава. Те донесоха със себе си неща, които бяха изучавали целия си живот като художници, декоратори, автори на костюми или актьори. Въпреки това ние не се опитвахме да имитираме японските филми за самураи, а се стремяхме да направим нещо наше и неповторимо. Важно беше обаче да се почувстваме въвлечени в същинската традиция.”
Хироюки Санада свидетелства, че той и колегите му са били впечатлени по същия начин от работата на Зуик и също така заинтересовани от неговата интерпретация на историята на собствената им страна. “Той наистина познава тази тематика, ние сме изумени”, казва актьорът, който изпълнява ролята на Уджио - перфектният боец и потенциален отмъстител на Алгрен. “Той очевидно е завладян от духа на Бушидо и от неговата епоха, което рядко се пресъздава дори в японски филми. Той се отнася към тематиката с уважение и с новаторство и се надявам, че това ще се превърне в ново откритие за филмите за Япония.
Санада, който започва актьорската си кариера и правенето на собствени каскади още на тринадесетгодишна възраст, е проявил таланта си в повече от 50 японски филма, включително и известния трилър “Ring”. Известен не само заради своето актьорско майсторство и каскади, но и заради блестящото си боравене с меч, Санада е изиграл многобройни роли на самураи. Той се превръща в неофициален консултант за филма, като работи отблизо с координатора на каскадите Ник Пауъл, за да разработят упражненията “кендо” и различните бойни техники “катас”. Както пред камера, така и зад нея той е лидер на групата самураи на Кацумото – все хора, които Пауър лично е подбрал в Япония.
Санада, в ролята на Уджио – самурая, виртуозен боец с мечове, често тренира заедно с Круз и открива, че той е достоен съперник. “Уджио е най-старомодният от самураите на Кацумото”, казва Санада. “По-специално той мрази чужденците, съпротивлява се срещу чуждата култура и най-вече – мрази Алгрен, който е доведен в селото като пленник. Все пак в хода на упражненията с мечове между тях се развива връзка. И тъй като Уджио е най-добрият боец с мечове в селото, дуелите между него и Алгрен трябва да бъдат особено убедителни, сложни и опасни. Постарахме се така да ги заснемем, че да предадем това. Той е велик партньор и аз бях много впечатлен от неговите умения и концентрация, и желанието му да опита всяко нещо, което подхожда на съответната сцена.”
Сейзо Фукомото, който играе Тихия самурай, е получил школовка в многобройни японски филми за самураи и е известен в превъплъщенията си в роли на “кирареяку” (самурай, който често загива от ръцете на основния герой). Този актьор отлага пенсионирането си, за да участва в “Последният самурай”. Масато Харада, който изпълнява ролята на комбинативния бизнесмен Омура – носител на модернизацията и враг на самураите, е уважаван и многократно награждаван филмов режисьор със световна известност. Шиносуке Накамура, който играе младия император, идва от семейство на изпълнители на “кабуки” и е изпълнявал много роли по световните сцени. Коюки, в ролята на Така - дисциплинираната, но раздвоена сестра на Кацумото, е успешен модел и актриса, която има участия в няколко популярни телевизионни драми в кариерата си. Шун Сугата, който играе верния самурай и майстор на джуджицу Накао, напоследък се прояви във филма на Куентин Тарантино “Убий Бил”, след като по-рано е играл много главни роли в японски филми. Специалистът по кунг-фу Шин Коямада, който играе Нобитата – сина на Кацумото, който става приятел с пленения капитан Алгрен в лагера на самураите, прави своя дебют в игралното кино с “Последният самурай”. Неговата особена сила е в стрелбата с лък, за което се упражнява в продължение на месеци под ръководството на Коджу Фуджи, един от самураите на екрана, който се оказа и доста успешен треньор.
Но да продължим с международното участие: във филма е ангажиран и лондончанинът Тимоти Спол, на който е поверена ролята на англичанина Саймън Грахам, живеещ далеч от родината си и нает като преводач на Алгрен при пристигането му в Токио. Роденият в Глазгоу Били Конъли е Зебулон Гант - приятел на Алгрен и брат по оръжие. Калифорниецът Тони Голдуин е полковник Багли – бивш офицер от гражданската война, търсещ късмета си в Япония.
“Тим Спол е като скъпоценен камък”, твърди Херсковиц. “Характерът му е прекалено идеалистичен, за да може да му донесе полза, а Тим успява да внесе духовитост и хумор в ролята си, което я прави особено привлекателна.”
“Понеже перипетиите на Алгрен са прекалено лични”, допълва сценаристът Джон Логън, “чрез характера на Грахам ние предложихме на публиката човек, който да разговаря с него и чрез който той да може да бъде разбран по-добре.”Наистина, героят на Спол – Саймън Грахам, отначало помага на Алгрен да се запознае с всички особености на обстановката в Япония и в известен смисъл даже изпълнява ролята на разказвач на историята. Той е типичният англичанин в чужбина от викторианската епоха, облечен с мека шапка и костюм. “Той е един от тези хора”, пояснява самият актьор, “които често попадат в страна, която им е чужда. Те живеят там, понеже са неудачници в собствената си страна, от която произхождат.”
В подготовката си за ролята английският актьор овладява фонетично няколко реда диалог на японски - постижение, което той шеговито изтъква, но посочва, че нищо не го е затруднило повече от фотоапарата, който той използва заради хобито на своя герой. Става дума за истинска реликва от 19-ти век, която екипът успява да открие чрез интернет.
_____________________________
Отзиви в пресата
“Шедьовър на филмовия епос.”
Film Hobbit
“Страхотна за гледане и точна към фактите, вълнуваща, находчива и трогателна история.”
Apolo Guide)
“Впечатляващ спектакъли преклонение пред великите японски филми за самураи.” (
Chicago Tribune)
“Цялата продукция е визуален пир.”
Film Journal International)
“Великолепни батални сцени, снимани със зрелищен размах и забележителна емоционалност от оператора на “Смело сърце” и “Тънка червена линия” – Джон Тол.” (
Los Angeles Daily News
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
)...pyk i Tom Cruise mai se e ponau4il da igrae.
