Мачете се оказа по-гриндхаус и от самия Гриндхаус.
Такава забавна изродщина не съм гледал от бая време.
Към края хуморът взе да им идва малко еднообразен, но беше простимо.
Част от удоволствието е да откриеш колко и какви дупки в сценария са сложени.
Друга част е да откриеш референциите към пнопулярни дърти малоумни екшъни.
Трета част са референциите към филмите на Родригес (към всичките му филми...за "Деца шпиони" и другите детски простотии, не мога да кажа понеже не съм ги гледал...).
Четвърта - референциите към сцени от филми с Дани Трехо.
Пета - референциите към филми с расистки мексикански генерализации (примерно вилите и лопатите, които носеше тълпата в стил "Великолепната седморка"...и още страшно много неща...то не че "Десперадо" и "От здрач до зори" пак не бяха фрашкани с такива неща, но тук дозата беше увеличена многократно
).
И пр. и пр. и пр.
Може да се каже, че този филм е нещо като енциклопедия.