Нека аз споделя, вместо нея. Просто момата (бившата) практикува следното: понеже е от Русе, всеки път като ходи на някакви събития, й се налага да преспива някъде. Та явно й е по-лесно да си намери "приятелка" от мъжки пол, която да й предостави легло и храна за през нощта. Нейния начин за отплата е секс. Просто не й харесва, като я наричам ку*ва пред познатите й. Та, понеже аз съм бил обсебващ, а тя се задушавала от връзката ни (очевидно защо - съвест малко има явно да си вее байряка), й беше по-лесно да се раздели с мен, щото "връзката ни не върви". И така - аз й се молих да се съберем, щото я обичах, а на коя жена не й харесва някой мъж да й е в краката. Затова й беше по-лесно да ме лъже, че е минала изцяло на другия бряг (уж отдавна беше би, ама не би) и не иска никого. И аз наивен, искам контакт с нея, белким съм поне като приятел (нищо, че тая идея за мене е свързана с душевни терзания, а и личния ми опит в това, ми е показал, че нищо такова не отива на добре). И така - аз съм й в краката, има си ме така, да й лъскам самочувствието, лъга ме най-нагло, вместо да ми каже в очите, че има други (да, множествено число) и по този начин да ми помогне да се махна от нея (но както казах, тя явно не го е искала, един абдал по-близо до нея, да й целува задника е по-добре, нали?). Та, истината си я разбрах по собствен начин, казах й каквото мисля и се почувствах длъжен да споделя с хората около нея що за човек е, та поне някой ако има илюзии, апетити и т.н. да има предвид. Пък и предвид практиката й с преспиванията, току виж съм й помогнал за години напред да си намери места за преспиване и... вибратори. Жените, които действат като ку*ви, се обиждат като ги нарекат такива. Истината боли все пак...
|