Ето ви и от мен мненийце, допълнено със съвети към хората, които ще ходят на втората среща. Дано да са ви от полза.
От хижата очаквах малко повече, особено след всичките суперлативи, които се изляха. Реалността, обаче, as usual се оказа малко по-влажна и мухлясала
А сега, след като тръгнах с минусите, да продължа:
- Банята беше доста екстремно място, нашата тоалетна даже дъска нямаше, така че освен ходене по разните му там нужди, се налагаше да правим и някаква странна гимнастика над порцелановото биде. Здравословните начинания в култовото място, не се изчерпваха само с това - аз поне мога да се похваля, че на два пъти моржувах успешно, макар и краткотрайно и много се гордея със себе си. Разправяха, че имало някаква рядка твар - топла вода, но се оказа по-митична и от Йети, което на два пъти видяхме, като единия път даже можахме да го погалим. Топлата вода нито я видях, нито я погалих, да не говорим тя мене
- Храната беше доста скъпичка, но то си беше за очакване - все пак хижа е това.
- Комарите, ако и да не бяха като птички, кръволочеха като пет стада Дракули. В момента, благодарение на досадните сърбящи бабунки леко съм поразширила и без това немалкия си обем и съм на прага на нервна криза. Съветвам втората вълна, сериозно да си помисли за някакви мазила, спрейове, мрежички, тенекиени дрешки и квото там може да се вземе, за защита от и нападение срещу бруталните насекоми. Само да ви предупредя, че ако сте решили да ползвате от таблетките Райд дето се включват в контакта - няма смисъл, защото:
- По стаите нямаше ток. В смисъл, имаше лампа и тя светеше. Имаше и контакти, даже в тях можеха да се слагат съответните пригодени накрайници и... дотам. Никакъв ефект. Контактите в механата работеха, както и тези в коридора. Зареждането на GSM-ите се превърна в приключение. За следващата хижа, ако искате си направете организация - списъци и опашка, може и купончета да раздавате. Но най-добре си ги заредете хубаво преди да тръгнете
- Не съм особено запозната с детайлите около екшъна с хижарите, но поне аз не бях ни най-малко очарована от спешната евакуация в 9:30 сутринта. Беше леко неочаквано. И нелюбезно.
Сега, ако четейки горното сте се отчаяли дотам, че да не искате да ходите, ще ви кажа, че ще сгрешите адски много. Защото всъщност, въпреки тези дребни кусури аз поне си изкарах страхотно! Ето ги и плюсовете:
+ Любимите хора около мен. И всички останали - беше ми толкова хубаво с тях. Въпреки внушителната бройка нямаше големи ексцесии, което си е постижение - казвам го като добро стадно животно, влачило се на много места с много хора.
+ Красивата природа - ми хубавица ни е родината, какво да я правим. Пък и на временце случихме - долу в ниското може да сте се пържили, обаче ние горе се пекохме. Прохладните вечери бяха...ами прохладни. И много приятни - небето беше обсипано със звезди, имаше светулки (или по-скоро светулка, аз само една видях), имаше огън в умерени количества, изобщо, много гот беше!
+ Механичката беше чудесна - много уютна и успя да ни събере. С голям кеф бих я посетила пак, още повече, че:
+ Манджата беше страшно вкусна. Аз като любител на по-алтернативните яденета по едно време се нахраних с качамак - ама просто най-добрият евър! За скарата и шкембето трябва да се консултирате с мършоядите в тайфата - не чух оплаквания за всеки случай. Тараторчето беше чудесно - нямаше копър и орехи, наистина, но поне на чесън го бяха докарали.
Сега, вече разбрахте, че аниме не гледахме много, но поне си напълнихме очичките с АМV-та, повечето - родно производство. SSJVegetta i KnX - респект, респект! Свалям ви шапка - не съм и подозирала, че сред нас има такива майстори. Мезето просто няма какво да го коментирам - всички знаете, че свежите идеи бликат от него като гейзер. Не знаех, че хентай-AMV-тата можели да бъдат толкова забавни
Да не говорим за изродската среща на Fumoffu-тo с Pink Floys - The Wall, което си ми е личният фаворит
Косплея също беше готин, въпреки, че хич не си падам по такива неща. Хората много се бяха постарали - дяволката беше просто супер, също и момчето, дето се беше костюмирало като герой от Street fighter (моля за прошка, ама не помня нито неговото име, нито това на героя му). Имахме cat-boy (Зак това), също и нинджа от Коноха (Алукард, доколкото си спомням) от някой клан, в който се бият с бейзболни бухалки (даже и аз я подържах малко, вдъхва респект нещото)
Всъщност бейзболните атрибути бяха допълнени с топка и ръкавица от Майк, който косплейваше бейзболист-побойник от...а сега де? Забравих името на анимето... Мезето се беше маскирал като Кин-чан от Голдън бой. Тъй като ни беше събрат по кенеф (ОНЗИ кенеф), искрено се надявам да не се е вживял прекалено в ролята си
Столът на истината също си имаше моментите, макар че както гледам за следващата среща може да го направите с параванче - ако искате да чуете и по-срамежливите от нас. Ок, бе хора, аз се върнах в къщи нахапана ЕДИНСТВЕНО от комарите! Нищо няма да ви стане, ако поприказвате за себе си пред останалите - даже е много приятно!
Само си пригответе отговор за пижамата. Много е важно!
Преди АМВ-контеста хората поцъкаха малко електронни игри - Samurai Showdown, ако не се лъжа (има ли въобще такава игра? Много съм застреляна в тая област шъ знаете, при това не само с водно пистолетче). За повече инфо - ще чакате някой от постовете на по-запознатите. Аз падам от Марс
По едно време се спретна и турнирче по канадскъ борбъ. До там, докъдето гледах, Сашо-сан просто безапелационно размазваше всеки, който си мереше силата с него. После какво е станало - не знам. Счупени ръце, не се чу да има.
Та това е, май. Поизчерпах аспектите в общи линии, въпреки че сигурно е останало още за казване. Като тегля чертата и направя финална равносметка се оказва, че преживяването си е струвало всяко левче и всяка минута. И искрено съжалявам, че няма да мога да го повторя
ПП. Егати ревюто излезе - не знам това, не помня онова...Срам, срам
ППП. Еликс-чан, домо аригато! Ще ти се нахилиме хубаво за отплата, обещавам
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
абе много сте хитри! що не направихте отделна тема?!?!? айде ше си прасна мнението тук, мародератора после ще се погрижи за това...
ми... това е моя начин да допринеса за това събитие, и няма да понеса да липсва нещо, което през това време спокойно да събира прах у дома.... признавам, че щайгата ми е голям боклук, насичаше на няколко места, за което се извинявам, но ще гледам за следващия път да сменя основно хардуера 
усилвателя за колоните също, че трябваше AlDim да докарва неговите...
