|
Както обикновено, нямам много време, затова и моето мнение се забави, а и бях доста уморена след Бункасая. Да не говорим какви неща ми се случват...
Тази година подготовката за Бункасая почна навреме, но всичко се бавеше и не можех да разбера защо. Дали защото хората, които обикновено правят демонстрациите чакаха до последно за да ни се обадят, или защото японските доброволци в България намаляха сериозно, или може би защото колегите ми бяха прекалено заети с други неща за да се занимават достатъчно с Бункасая. Всичко стана в последния момент, което си пролича и в събота. Човека с техниката не само че закъсня, а и трябваше да се погрижи за някакво друго събитие, преди Бункасая. А без ток, аз съм с вързани ръце. Затова вместо да почнем в 12:00, почнахме някъде към 12:15. Аз разбира се, нямах никакво време да оправям кабели и да проверявам дали има звук или не, защото трябваше да се обличам. След доста усилия, човека с техниката успя да пусне звук от компютъра ми, но се чуваше доста тихо (май дори не успя да пусне стерео звук, ами беше моно).
Радвам се, че тази година отново посланик Фукуй уважи празника ни, но се чудех къде ли е културното аташе – Ямагиши сан. Разбрах го чак след като гледах Мюзик айдъл снощи. Много беше сладка, както обикновено, много и се радвам. Та понеже посланика искаше да си ходи, затова и трябваше да пусна филмчето от Котоошу по-рано отколкото беше обявено в програмата. Както разбрах, не се е виждало и чувало добре, но такива са условията всяка година. Неприятно впечатление ми направи това, че още преди да беше свършило филмчето тълпата от хора тръгна по масите, без дори да бяхме обявили че вече е време за разглеждане на изложбите. Отново липса на уважение и разбиране, а както научих по-късно, храната е изчезнала за броени минути...макар че се радвам че хората харесват японската кухня толкова много.
Както и да е, от демонстрациите по кендо, карате, айкидо и сумо, най-добре според мен се представиха айкидистите и кендистите. Каратето беше изключително кратко, не знам защо, но много се изненадах. Предполагам и всички са останали разочаровани. След това видяхме, че българските начинаещи сумисти не могат да се сравняват с японските, така че не бях особено впечатлена и от Сумо демонстрацията. Даже на моменти ми бяха смешни. Като цяло всички демонстрации се оказаха доста по-кратки отколкото предполагах. Нормално е да не сте доволни.
От изложбите не видях почти нищо, както всяка година, видях обаче, че имаше доста по-малко манга рисунки от български художници, може би повечето са били заети и не са могли да дойдат. Благодаря на Юлия, че отново ми подари от прекрасните си творби. Надявам се, че аниме списанията и томчетата с манга, които донесох както всяка година, са ви харесали. За първи път имаше медальони (които също не видях) и фурошики (което ми е много интересно – един вид оригами ама с парче плат и много функционално).
От демонстрацията на PS2 не видях много, но имаше доста хора на които им беше интересно и истински се забавляваха, понякога ме е яд че нямам време и аз да пробвам, но аз дори не знам как да държа джойпада. За PS3-то просто нямам думи, дори със светлината която пречеше, малкия екран (който го духаше течението и мърдаше непрекъснато) и гадния звук си личеше че е машина от класа. Във всяка свободна минутка гледах там и всичко което виждах ми харесваше. Генджи 2 – много впечатляваща игра във всички отношения (поне визуално и звуково, за другите не мога да кажа, защото не разбирам). Специални благодарности за Слави и Джеру (човека с PS3-то). Без тях нямаше да стане толкова интересен Бункасая. Общо взето PS2 – забава за всички, PS3 – елитно лъскаво чудо, хващащо окото и забава за избрани хора само.
Благодаря и на Cloud, че макар и късно успя да направи грамотите за AMV конкурса. Добре изглеждаха. AMV конкурса се забави, защото имаше нещо за довършване (за подробности питайте Cloud). Само че тъкмо беше почнал AMV конкурса и една от моите сенсейки дойде да ми каже, че всичките ми колеги (които са по-малки от мен) са много изморени, защото са били там от сутринта и никой не му се седи заради няколко чина, столове и техниката. Затова ми даде ключа за стаята, където трябваше да се заключи всичко и си тръгнаха. Абсолютно всички ме изоставиха! Останахме само аниме фенове и двамата техници. Благодаря на всички, които ми помогнаха при пренасянето на нещата, благодаря ви много! За съжаление трябваше да съм в стаята с нещата и изпуснах награждаването на AMV конкурса. Много ме е яд, защото имаше хубави клипове, само дето Ah Megami sama се оказа изключително популярно тази година и се получи пренасищане на публиката с “романтични крила”. Накрая прибрахме всичко, аз сложих ключа в оби-то си, грабнах си компютърчето и излязох последна от залата, след което се качих на такси и изморена се прибрах у дома.
Удачно е да кажа и няколко думи за афтърпартито. Какъвто беше Бункасая, такова беше и афтърпартито. Нито много хубаво, нито много лошо. Снимах се с доста хора и беше забавно, получиха се невероятни снимки. Аз снимах само с телефона си и затова снимките са зле и размазани повечето, та не виждам смисъл да ги качвам някъде. Освен това прескачах и до Москито за да видя как са колегите и японците. Единственото, от което не бях доволна беше....няма нужда да казвам даже....
Бях изпълнила желанията на всички, които си бяха поръчали японска музика, за което отново жертвах съня си. Носих музиката на флаш, но Cloud каза че никой не искал да я слуша и на всички им харесвало така, както си е. В същото време хората ме питаха защо няма японска музика и въобще ли няма да има. Някои направо си тръгнаха рано -рано. За какво ги дадохме тия 150 лв. не знам, може би от заведението са им се сторили малко и не са останали доволни. Аз до последно се надявах, че все пак ще чуем малко, но само с надеждите си останах. Като разбрах, че няма да има....си тръгнах и аз....
Поне на следващия ден се събрахме в Shiro, където играха най-различни игри на PS2, а аз гледах и снимах. Беше много забавно!
Относно липсата на добра организация - винаги се случва така, че един от всичките курсове е леко различен от другите и това си пролича. Дори аз виждах с какво нежелание се занимаваха някои от колегите ми кохайчета. Но от друга страна всичко правим без пари и на доброволни начала, заедно с японците. Никой не дава пари за вход на Бункасая и никой не бива да се чувства длъжен да идва. Празника е за всички, които се интересуват. Hellmare, мерси за предложението, само дето не знам кога ще дойда до Варна (много жалко че ти не можа да дойдеш в Търново тази година).
И така, за край мога да кажа че много се радвах да видя толкова много фенове в Търново, колкото никога досега не са били. Вече имам чувството, че половината Бункасай го правят феновете, благодаря за подкрепата и помощта ви!
Благодаря, че оценявате труда ни!
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Малко остана да бия един, с което вечерта щеше да е завършено перфектна, ама му се размина, нали съм добра душа.