anime.ludost.net

Anime Ludost
Дата и час: Съб Юни 22, 2024 12:16 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 16 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Вто Авг 25, 2009 11:08 am 
Offline
Keeper of Time
Аватар

Регистриран на: Пон Юни 16, 2003 5:13 pm
Мнения: 607
Местоположение: Пловдив, България
Умри-и! Умри-и-и!", крещяха настървено насред Пловдив

Кански предсмъртни викове огласяха вчера центъра на Пловдив. Гладиатори от пловдивското сдружение „Сила" и варненския клуб „Чигот" кръстосаха оръжия на мраморната арена на „Одеона". Любопитни граждани на древния Филипопол зарязаха турските сериали по телевизията, за да гледат нещо доста по-разтърсващо.

Преди началото на битките бойците, легионерите и робите направиха шествие до Джумаята, където се снимаха за спомен до Римския стадион. След това те се завърнаха на арената, за да забавляват жадната за хляб и зрелища филипополска публика. Историкът на древния град - Септимий Лупус (в тази роля се превъплъти един учител по история) - разпъна триметров свитък и изчете от него просторна хроника на древния град. След това се помоли на Херкулес да дари силата си на бойците и покани патрона на игрите - патрицият Авъл Вителий - да даде начало на битките. Осъдените да умрат приветстваха спонсора с удари на оръжие върху щитовете си.

В това време двама легионери държаха зад трибуните вързан роб. Единият от пазачите се оказа инженерът Теню Динев от Стара Загора. Другият се представи като трак, но иначе също е инженер: „От Димитровград съм, но тук живея, обясни Петър Генов. - Аз изковах оръжията на гладиаторите. Взимам моделите от музеите". Петър се радваше на оригиналните си тракийски обуща, приличащи на кубинки с изрязани и обърнати наопъки „уши". Робът пък се оказа арменец - златар от Добрич „Аз съм Крикор, представи се благовъзпитано той и призна ,че е осъден закражба. Не се въздържал и откраднал едно пръстенче от господаря. Пазачите предупредиха, че няма да умре така лесно. Господарите му се оказали пинтии и решили да изкарат някой лев, пардон – сестерция, дори и от екзекуцията на осъдения роб. За това хвърлиха нещастния Крикор на гладиаторите. Той се опита да си спаси кожата, но бързо му прерязаха гърлото. Доскорошните му пазачи извлачиха трупа навън. Там явно Крикор ще успее да завърши психологията която е записал, защото се ококори, вдигна се на крака, изтупа праха по себе си и се усмихна щастлив от „възкръсването" си. В това време робите Георги и Петър гледаха с насмешка потящите се под килограмите желязо легионери. Бяха им възложили черната работа да влачат навън труповете на убитите. Двамината обаче не се оплакваха: „Преди да ги хвърлим на лъвовете, ще оберем всичките им ценности, протриваше ръце Георги. - Харесах си едни доспехи и сандали, мисля, че ще ги шитна на сметка", потриваше ръце той.

Рециарий, мирмилон, тракиец и провокатор се появиха на арената. Снажни гладиатори кръстосаха римски мечове „гладиус" с тракийски „сика". Друг се опитваше да улови противника си в голяма мрежа и да го набоде на тризъбец - като цаца на вилица. Патронът на игрите се оказа жесток, не пощади живота на нито един от загубилите. „Умри-и! Умри-и-и!", крещяха в трибуните настървени дечица. „Ако не си достоен противник, заслужаваш да умреш!", отсече Иван Вълчев, един от варненските гладиатори. Сред членовете на клуб „Чигот" имаше и една гладиаторка – дизайнерката Калина. Тя се би като фурия срещу много по-едрия си противник. „На времето е имало и жени-гладиаторки, едва във втори век участието им е забранено, обясни съдията на игрите Иван Рендаков. – Пускали са ги на арената повече като еротична атракция".
Въпреки пристрастията си към нежната част от гладиаторската школа, той присъди лавровата клонка на победителя - Ясен от Варна. Съвременният Спартак се оказа художник по професия. Щастливецът направи триумфална обиколка на арената. Доволен беше и патронът на игрите Авел Вителий (Владимир Попов от София): „Целият масраф ми излезе няколко хиляди сестерции, призна той. – Спечелил съм си ги с честен труд. Имам около 100 роби, инвестирал съм в занаятите и натрупах скромно състояние."

Организаторите на игрите сами са си изработили дрехите и въоръжението, старали са се да избягват всякаква модерна синтетика. „Дано да не се скъсат, дано не са произведени в Китай!" - притесняваше се за сандалите си историкът на града. Като всеки уважаваш себе си интелектуалец, хроникьорът на полиса изгледа с презрение роб, който бе помъкнал голяма чаша бира, и вещо обясни: „Това са варвари! На времето римляните са разделяли хората на цивилизовани – такива, които пият вино, и варвари – наливащите се с бира и медовина." Като стана дума за пиене, римляните започнаха да се оглеждат за „вомиториума" – мястото, където предците ни се облекчавали, за да продължат гуляя от начало.

Хари Нигохосян

http://www.plovdivmedia.com/


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 16 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов