Като изключим алкохолната нотка на поста, останалото ме накара да седна и да формулирам словесно неща, които забелязвам за себе си от едно известно време.
Отношението ми към този форум и хората в него... Ами важни са ми. Не би трябвало, но след 6 години писане тук, много от местните са ми някак близки. С някои от тях сме приятели наистина. Другите са... другари. Накама, както му викат в ОП. Братя по оръжие или интереси - някво такова особено положение. Общество някво, или по-скоро общота. Клика, секта, братство... Рода... Може да съм ги виждала 2-3 пъти в живота си, но за сметка на това са част от ежедневието ми и ми пука за тях. Знам че се държа арогантно, надменно и грубо с доста от тях, но въпреки това ми остава чувство за някаква близост. Тук сме "наши хора" + някакви външни, които още не са станали "наши" и най-вероятно няма да станат такива. И "нашите хора" сме малко като едно доста болно семейство. Примерно, аз не харесвам особено с2501, но той е "наш човек". "Мой човек". Щото го гледам тука от 6 години и ми е важен по някакъв начин. Ако утре го сгази кола, примерно, ще се сцепя от рев и няма да съм на себе си няколко дена. А дори не съм го виждала.
И тоя форум е като дом за нас. Или по-точно като курник - от време на време се случва нещо, което ни изкарва от кротката заспала идилия и ни прави да кудкудякаме, всеки по своя си начин. После това свършва. Ние снасяме запъртъци и броим пилците наесен. В последствие цикълът се завърта отново. И това има значение, дори да не ни засяга в реалния живот. Не знам за вас как е, ама при мен е така. И ми харесва.
_________________ And that, is without a doubt, that. ,
|