anime.ludost.net

Не мога да се съглася,че личните предпочитания на авора към съответен пол са от значение в литературата,така както няма отношение примерно дали е бил мухльо или женкар.Вземи за конкретен пример един Яворов,който в личния си живот се е опитвал да бъде женкар,тормозел е жена си,никой от колегите му в кръга "Мисъл" не го е искал за приятел.
Но да се върна на темата за училищата.Не знам кога си завършила училище,но положението в едно нормално такова изобщо не е каквото го описваш.Учениците не са в подчинено положение - обръщението "Вие" към учителя е единственото,което подсказва някакъв по-нисък статут на ученика.Но смятам, че е нормално така да се обръща човек към всеки по-възрастен човек,който не му е роднина/приятел.Към по-младите учители рядко се използва и това,изключение правят и някои по-възрастни.
Другото,което ми прави впечатление е,идеята за мултимедийното представяне.Идеята е добра,обаче доста от по-възрастните учители не знаят дори как се ползва компютър.Въпреки това са ни възлагали доста проекти,които сме представяли в компютърен кабинет.По химия и физика са били доста полезни,както и по биология.Главната причина е,че училищата едно време са имали материална база и опитите е било възможно да се гледат на живо(което на мен лично би ми било страшно интересно),обаче в момента няма никакви кабинети и ако искаме да видим опит по химия или физика,трябва да го намерим в интернет или да го направим вкъщи.По биология също е трагично положението,няма да забравя как едната учителка в девети клас си ходи цяла седмица с пластмасов макет на полова система,понеже трябваше да го носи от клас в клас Мултимедийните проекти може и да не са добра идея обаче - в момента имам учителка по литература,която си е втълпила,че трябва да правим домашните си под формата на планове за съчинения и на компютър.Резултатът е масово затъпяване и копи-пейст на разни анализи от тук и там.
Да спомена и привличането на вниманието на учениците.Картинки и разни шарени неща вероятно ще са доста полезни за децата в първи,та дори и до четвърти-пети клас.В гимназиите вече обаче учителите не са клоуни и фокусници,че да правят номера,за да привлекат вниманието.До тогава ученикът сам трябва да е осъзнал,че учителя е там да го учи,а не да му налива с фунията знания.Ако учителят преподава сносно,само от ученика си зависи дали ще учи или не.

ПС Ама как се отклони темата от униформите

_________________
Catch the wheel that breaks the butterfly
I cried the rain that fills the ocean wide
I tried to talk with God to no avail
Calling him in and out of nowhere
Said "If you won't save me
Please don't waste my time"

не знам защо но прочетох 1-2 стени...

Писобела, забравила си ква си била като малка само тва ше ти кажа, забравила си защо си пораснала такава каквато си сега, а не някое фешън курве. Замисли се. Е да, не са униформите, но определено голям и дебел пръст има дисциплината и уважението към възрастни, роднини и учители. Имаш късмет, че си попаднала в благоприятна среда, адски късмет като се замислиш, ако не вярваш погледни колко пачи ше минат на улицата за един час.
На малките деца, до 14 годишна възраст им трябва КОНТРОЛ, ДИСЦИПЛИНА и ВЪЗПИТАНИЕ!!! Опущи ли му се единия край, не се знае къде ще отиде другия, и който не е съгласен с това може да си завре цялата стена от букви отзад! Не отричам че е по-добре с картинки, шаренийки, проекторчета, но децата благодарение на компютрите и интернет се откъсват от реалния живот от крайно ранна възраст. Трябва им непрекъснато ангажиране с разнообразни дейности - спорт с голямо С, качествено преподаване и атрактивен начин за правене на домашни, който да не предразполага за лъгане. Трябва им умерено количество подходящи за тяхната възраст филми, трябва да се научат да четат книги от хартия, не от монитор, трябва да им се втълпи уважение към абсолютно всеки член на семейството, не да викат на баба си "изкуфяла дъртофелница", на малкия си брат "малкото лайно" и на баща си "тати касичка". Нито тати нито мама е касичка, това трябва да им бъде ясно от детската градина още! Трябва да играят, кога последно видяхте чаветата да играят примерно на криеница зад блока?

Никви униформи не са им проблема, нито училището, медиите и електронните игри и комуникации атрофират акъла и телата на децата повече от всичко!!!

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

ах...
истината е някъде там. както макетата казват: со кротко, со благо, со мънички кютек. така трябва и при децата да се поджохда - с разбиране, търпение, добро и от време на време с малко лошо. гладен съм и не ми се пишат съчинения.

@писобела: съгласен съм, че образователната ни система има нужда от основно преразглеждане. за съжаление няма обаче кой да го направи както няма и достатъчно средства отделени за промени. така че яйде на лов за понита.

_________________
SPRING BREAK!!!!!!

Аз съм против униформите! Всеки да ходи както си иска на даскало, а тва че некви 12-13 годишни са се обличали като курви - още по-добре!!!!!!!! Униформите са скучни!

_________________
"I swear, i didn't know she was 3..."

Drown ами не казвам, че е такова на 100%. Обаче го има усещането, че учителят стои и налива и той знае какво е правилното, а ученикът мълчи, пише и попива. Всъщност исках да кажа, че това не ми се струва правилният начин Би трябвало според мен нещата да стават в дискусия, а не в това "подчинено" положение. Тоест учителят да е ресурс, който ученикът да ползва. Освен това има учители, които явно го отчитат това превъзходство, че те са даскалите и те казват кво се случва, а учениците са длъжни да правят всичко. Това е така от една страна, но когато става дума за лично мнение би трябвало учителят да не налага позицията си. Иначе при по-младите е нормално да са по-разчупени нещата - все пак са по-млади
Иначе завърших скоро, помня кво беше в училище много добре. Факт е, че повечето ми учители бяха пичове(трудно мога да се сетя за даскал, който не съм обичала и не е имал готини чесрти) , обаче сега като погледнах нещата от друга страна, забелязах всъщност какво е било наистина - относно учител-ученик ситуацията. Де да знам, може и да греша. Просто така ми се струва
Иначе, честно да ти кажа, и в горен курс едно табло, където виждаш нагледно нещата, си е от полза Зависи как е направено. Макар че аз споменах, че това с тези неща има повече ефект при малките. В горен курс наистина децата трябва да са проумяли защо са в училище, но това не означава, че трябва да им е скучно.
А за мултимедията - в някои случаи е подходяща, в други не. Просто казвам, че е един вариант, който е готино да се използва. Както и учителите да подготвят презентации,така и учениците. Иначе за тези, които не могат да се възползват от мултимедията има други начини, с които да си направят часовете интересни. Учителите не са клоуни, но в крайна сметка работата не им е да излязат и да изчетат материала, който са подготвили. Работата им е да научат на нещо децата Друг е въпросът на кой колко му се занимава.


Meze изобщо нищичко не съм забравила. Спокойно мога да си призная, че в 7ми клас ходих точно като курве. Под влиянието на най-добрите ми приятели слушах чалга и си спомням, че имах една еластична черна пола, която я носих толкова къса, че наистина все едно бях малка магистрална курва. За щастие беше за доооста кратък период, но си е факт - имаше го Всъщност имам късмет, че семейството са ми нормални, защото всъщност влиянието им ме е изградило такава, каквато съм. Иначе щях да съм чалгарка и фешън курве Предполагам. За контрола, дисциплината и възпитанието - да, трябва си. Определено. Въпросът е къде е границата и как да се прилагат. Аз съм си на мнението, че не е нужно да сме в казармата, за да има ефект. В моето семейство никога не съм усещала натиск или нещо подобно, винаги съм можела да правя каквото си искам. Обаче е имало едни правила, които е трябвало да се спазват. Но те са били съвсем нормални, като от сорта на "да си се прибрала до 10" или пък "на това парти няма да ходиш, щото смятаме, че е опасно". А компютрите са неразделна част от живота на децата и не смятам, че трябва да се опитваме да ги откъсваме от тях Иначе съм си съгласна с тебе.


defender за системата - пари има. Толкова много пари има в тая страна, че не е истина. Ако крадяха малко по-малко, щеше да е прекрасно. А и другото което е, че самите даскали и без да има пари за промени, те самите могат да променят обстановката в часовете.

Абе, както и да е. Отивам за лов на понита

_________________
Screw world peace, I want a PONY!!!!

http://z0r.de/63

_________________
SPRING BREAK!!!!!!

Нещо не ми се четат 6 страници стени, затова само ще споделя какво мисля за униформите, в случай че още си говорите за това.

Аз съм дете на прехода. Бях на 8, когато дойде "демокрацията". Т.е. носила съм униформа, или по-точно - една от ония безумни престилки, в продължение на една година. Не я харесвах.
Комунизмът си отиде и остана в българския език като една ужасно мръсна дума. Другарките станаха госпожи едва ли не на 11 ноември и в България изведнъж всички решиха да правят абсолютно наопаки на това, което е било по него време, без оглед на това дали е било добро или зло. Униформите бяха приети за нещо като символ на комунизма - това, което потиска човешката личност, уникалност и свободна воля и лъха на промит мозък и пропити с патос лозунги. Ето така схващам униформите и аз. Странното е, че аз всъщност харесвам много неща от комунизма и намирам това истерично отричане от него за ужасно вредно (на България просто й се еба майката заради това, а българското общество става все по-зле). Но за униформи НЕ ЖЕЛАЯ И ДА ЧУЯ. Да, показват принадлежност към училище. Да, докарват равенство между учениците, поне на външен вид. Да, по света го правят и се счита за престижно. Да, ама не, мерси. За мен е психологическа бариера - всичко най-омразно от онова време е въплътено в идеята за униформите.

Плюс това, откъде накъде ще ме карат да нося пола, ако не искам??? Пола съкс, бе! Да не сме в 18 век, че да трябва да нося пола? И то ВСЕКИ ден по повече от 8 часа??? Ае фък оф, бе! Да направят дизайн за панталони и за жените и тогава пак ще си говорим.

Да не говорим, че хората имат различна структура и на различните тела им отиват различни дрехи. Са, цял живот съм била дебела. Сигурно щях да се чувствам ужасно, ако ми бяха връчили униформа с някфа къса пола. Поне за дрехите хората трябва да бъдат оставени на мира. Училищата имат много по-наболели проблеми за разрешаване, те за униформите са се хванали.

едит: Почетох малко стени с текст. Глеам голямо теоретизиране става за това кой как трябва да преподава. А случайно някъв практически опит да имате с това, че така не мога да ви взема насериозно изобщо?

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

звучи ми като оплакване от недодялания дизайн на дрехите...

иначе за опита... с удоволствие ще попием това, което искаш да споделиш.

_________________
SPRING BREAK!!!!!!

Ок, споделям.

Не съм работила с ученици, а само със студенти. Предполага се да са много различни - едните са минали пубертета и са дошли да учат при мен ПО СВОЕ ЖЕЛАНИЕ. Ебентуално. Другите са в онази ужасна възраст и предполагам ученето е далече от всичките им желания.

Мога да ви кажа, че обичам да преподавам. Обичам науката си и искам да накарам и другите да я обичат. Обичам да уча - и себе си и другите. Влизам в час с мерак и любов. Излизам като парцал. Като чета курсовите работи и лаб рипортите започвам да се чувствам още по-зле. Няма нищо по-демотивиращо от ученика. Нищо. Цял семестър се раздаваш на дъската, опитваш се да направиш и без това интересният материал по-интересен (сексуални аналогии са винаги много успешни бтв), обясняваш като за олигофрени, казваш и пишеш на дъската какво точно се очаква от тях и те ПАК НЕ ГО ПРАВЯТ (те не правят и това, което аз правех, когато бях на тяхно място). Ей така ти се изсират на усилието. Студентите тва - и българските и канадските. Предполагам в училище е още по-зле.

Ето какво трябва да се направи, за да имаме нормално, образовано дете и общество оттам:

1. От образованието трябва да има практическа полза. В Канада има, в България няма и това се усеща, вярвайте ми. Искаш да караш баварец? Да имаш маркови дрешки? Да чукаш расови пички/пичове? Стани висшист. В Канада.
Искаш да взимаш 300 кинта на месец? Стани висшист. В България.
Докато не си оправиме индустрията и икономиката, така че хората да чувстват нужда да се образоват, ние образовани хора няма да имаме. Децата ни няма да се мотивират да учат и образованието ни ще затъва все повече и повече.

2. Учителите трябва да бъдат мотивирани, за да могат да си вършат работата добре. Кинтите са най-добрата мотивировка. Освен това, когато даваш много кинти, можеш да предявяваш претенции към подчинените си. Ако ми плащат 500 кинта и искат да им работя като вол най-неблагодарната работа на земята, могат просто да ходят да си го фофтят, няма да си мръдна пръста. Или ще го мръдна колкото за 500 кинта. Живеем в условията на пазарна икономика и в нея нещата работят по този начин.

3. Също така, човек доста се мотивира, ако подхождат към него с уважение. Тук имаме две страни. Учител - ученик. Уважение трябва да има и от двете страни ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Мога да ви кажа, че болшинството от урудите учители са загубили любовта си към образователния процес и учениците си, щото всеки ден работят с малки изродчета, които убиват всичкия им мерак за работа. Малките изродчета трябва да дойдат в училище научени на обноски от мама и тати. Мама и тати трябва да настъпват малките изродчета да учат, щото малките изродчета са прекалено малки, за да се настъпват сами. Мама и тати трябва да упражняват десеторно повече контрол за образованието на малките изродчета, отколкото упражняват в момента (а що не упражняват - виж точка 1). Учителят не е там, за да ни научи на живот - той е там, за да ни научи на няква наука. Възпитанието му влиза твърде малко в работата. Възпитанието е работата на мама и тати. Те обаче си имат друга работа, която считат за по-важна, колкото и нелогично да звучи това и заради това малките изродчета си остават, уви, малки изродчета. Поне болшинството от тях. Впоследствие грозният цикъл се затваря. Малките изродчета произвеждат даскали-уруди, които задълбочават изродизма на изродчетата и т.н. до края на света. Това без як контрол в къщи няма да се оправи.

4. Равенство няма. Учителят ОСТРО НЕ е равен на ученика. Учителят има огромен информационен бекграунд и редица психически деформации, ученикът има акне, растат му косми и онзи ден е разсипал полюция по чаршафите си за пръв път през живота си. Превъзходство в едната страна ВИНАГИ ЩЕ ИМА, важното е с него да не се злоупотребява. Събеседване като с равен е възможно да се симулира, но и тогава учителят е този, който има контрол и води дискусията в някаква посока. Важно е ученикът да си знае мястото, но е също толкова важно това място да не е УНИЗИТЕЛНО. Което се постига лесно, ако си приятелски настроен, пускаш майтапи и успееш да контролираш ужасно неловкия момент, когато зададеш въпрос и никой не ти отговори. Т.е. ако искаш да ПРЕПОДАДЕШ, а не да изтъкнеш очевидното си превъзходство.

5. Образователната система трябва да се модернизира. И тук не говоря за компютри и шарени пауърпойнт презентации. Едно от най-ужасните неща в канадските гимназии е това, че на децата им се позволява да ползват сайънтифик калкулатори от най-ранна възраст - те не могат да умножават и делят, да сметнат корен квадратен, да работят с логаритмични и тригонометрични таблици. Това НЕ е образование. От собствен опит съм установила, че научавам много повече по време на час, когато даскалът дращи методично по черната дъска, а не прецъква весели слайдове със скоростта на светлината. Картинки обаче трябва да има, особено в учебниците. Шарени, привличащи вниманието, съпроводени с любопитни факти. Трябват повече практически занимания. Повече упражнения. Повече насърчаване на мисленето. Трябва да се дадат теоретични основи и те после да се упражняват, докато станат част от ученика. Българската образователна система ти налива огромни количества инфо в главата, а домашните почти липсват. За 17 години така и не се научих да пиша домашни и сега ми е трудно тук на курсовете, които взимам. Това е тъпо - човек научава най-добре това, за което се поблъска малко. Така че - по-малко ляляне в час, повече упражнения и домашни, по-строг контрол с оценките, за да бъдат въобще написани тези домашни. Също, индивидуалността трябва да се поощрява. Това е особено важно за хуманитарните специалности, където няма абсолютна истина и където всяко мнение е правилно, ако си си го обосновал добре. Т.е., трябва децата да се научат да разбират това, което четат и да дават мнение, базирано на собствените им разсъждения. Не квото е написал еди кой си критик в еди коя си книжка с анализи. Различни подходи при точните науки също трябва да се мотивират. Аз лично се празня от кеф, когато някой студент си реши задачата по различен начин от предложения в ръководството (макар че това често води до не чак толкова добри резултати), или изкаже някое разсъждение, което не съм им коментирала.

6. Хората трябва да учат каквото ги влече. В 99% от случаите хората ги влече най-вече това да получават пари без да работят изобщо. И мен това ме влече, ама няма как. Това "няма как" трябва да се внедри в главата на децата от малки, т.е. още преди училище, щото в училище се наваксва трудно, ако пропуснеш, примерно, първите си 12 години. Децата са мързеливи и им се играе. Ако не ги натиснеш, няма да излязат от това си състояние. Работа на родителя е да забележи какво може детето му още преди да го прати на даскало, за да знае какво точно да го прави. Учителите също могат да видят заложби и да дадат акъл. Ако може да си максимално близо до кефа на детето, ще е перфектно. Разбира се, това се случва доста рядко, което не значи, че детето трябва да се остави без натиск. Ако нищо не го кефи, остави го да следва общообразователната система с надежда през годините да се избистри нещо. Запиши го на допълнително училище, ако имаш парите - език някакъв примерно. Едно че винаги е добре да знаеш повече езици, второ, малкото копеленце ще се научи на отговорност и да си структурира деня от ранна възраст. На децата им трябват задължения - маймуната е станала човек, щото е почнала да си ангажира мозъка. Сегашните ни деца са по-бетер и от маймуните вече. И като стана дума за отговорност - вземи куче на детето си, ако то го иска. Няма по-добър учител от това нечий живот да зависи от теб. А отговорното дете е добър ученик и добър роб на обществото. А ние искаме да сме роби на обществото, щото така ни е по-лесен живота, колкото и грозно да звучи това.

7. Строг фейс и поведенчески контрол в училище. Искаш татуировки? Искаш 10 кила пиърсинг по себе си? Стани на 18, стани абитуриент и си вкарай джилезо и в аналния тракт ако искаш, но дотогава ще слушкаш. Пушене и пиене в даскало - предупреждение и изключване. БЕЗАПЕЛАЦИОННО. Тфа е училище, не ти е кварталната кръчма. Преди 18 нямаш работа нито с цигарите, нито с алкохола ПО ЗАКОН. Дрехи и коси - тук нека има повече свобода, ма и някви граници все пак. Да, сигурно на 16 години имаш цици и задник, за които считаш, че трябва да бъдат видени от целия свят. Чудесно. Извън училище, ако искаш ходи гола по улиците. Докато си в даскало, ще забравиш за деколтетата до пъпа и полите до над срамните устни. И не, ярко розовата коса не стои добре на никого. Звукът на ДжиЕсЕмите се изключва с влизане в сградата. Сигурно има УЖАСНО ВАЖНИ НЕЩА, за които да си говориш с най-добрата приятелка, но те могат да почакат докато излезеш от час или направо от училище. И т.н. Бижута, гримове - и там трябва няква умереност.

8. Относно травмиращите форми на изпитване. Вас кво са ви правили пред черната дъска бе? Ще рече човек, че са ви изнасилвали или нещо от тоя сорт. Кво му е травмиращото на устното изпитване? Сегашните форми са си идеални - писмени и устни. На листа и на дъската пред целия клас. Учиш се да пишеш и да говориш пред хора от малък - ужасно е ценно. Утре шефа ти също ще те разпитва и устно и писмено. Животът няма да те гали с перце, така че ако ще развиваш гръбнак - прави го докато е време в даскало. Ако да се изтъпаниш пред класа без да си си научил те кара да се чувстваш гадно - научи си. Друга работа нямаш и без това.

ПП. Тоя чаршаф и сама няма да си го прочета...

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Получаваш възхищение за чаршафа.Мен би ме домързяло да напиша толкова.
И врочем сигурно е неволна грешка,но думата "ебентуално" се връзва в контекста

_________________
Catch the wheel that breaks the butterfly
I cried the rain that fills the ocean wide
I tried to talk with God to no avail
Calling him in and out of nowhere
Said "If you won't save me
Please don't waste my time"

Аз лично нямам опит. За това си и казвам, че така ми се струват нещата, а не че на 100% съм убедена, че тва което го мисля е така и че е точно по този начин. Мога и да бъркам - няма как да знам. Пък и след някой и друг месец мога да мисля по съвсем друг начин. Аз лично много се чудя ква ще ми е практиката и да си призная - трудно ми е да си представя нещата. Тепърва навлизам в учителската професия и в момента ми изглежда адски трудно.

А явно това с учителя ресурс и равноправието между учител-ученик не мога да го обясня както трябва. Amelia всъщност го каза добре

Иначе с Амелия - съгласна съм си с теб.

А за устното изпитване - пример ще дам със себе си. Еми аз пред хора направо си глътвам граматиката - поне в училище ми беше адски неудобно и конфузно. Ставам бяла като платно и дума не мога да обеля или пелтеча нещо там. И така и не го преодолях,или поне не напълно - поне за тогава. Но проблема си беше мой. Ама травмиращото е друго. Не тва да си гълташ граматиката, а учителят да те унижава пред другите и да се възползва и да злоупотребява с това, че теб това те притеснява. И да го прави нарочно. В тоя случай как няма да те травмира? Ако даскалът знае, че се притесняваш, опитваш се да кажеш нещо, а той ти се смее колко си зле, щото и дума не можеш да обелиш, си е доста гадно. По този начин не преодоляваш проблемът си да говориш пред хора, а напротив. Смятам, че се задълбочава, защото отчаяно не искаш да излизаш на дъската за устно изпитване.

_________________
Screw world peace, I want a PONY!!!!

http://z0r.de/63

Да, подигравките са нещо абсолютно недопустимо. И безкрайно непедагогично. Както и това да крещиш на ученика. Някой трябва да дойде и да светне шефа ми по тоя въпрос.

Иначе ти ако си гълташ граматиката като застанеш пред хора как ще преподаваш?

Мен учителят ми по химия от гимназията (мир на праха му, много го обичах, заради него станах химик) ме научи да говоря пред дъската. Той беше доста нервен човек и ужасно се дразнеше, когато някой му мълчи. Не се подиграваше, но повишаваше тон. Разплакал е не една и две от съученичките ми. Беше метър и шейсе, но всичките живеехме в ужас от момента, в който ще ни дигне на дъската. В последните години ни даваше теми, които да изнесем пред класа все едно сме учители. Сега съм му ужасно благодарна - говоря пред ученици, по конференции и т.н. и почти не се притеснявам, че даже ми е и кеф, щото съм атеншън хор. Това нямаше да го бъде без неговата сурова школа. Да не говорим, че от него прихванах навика да говоря докато пиша по дъската. Иначе ако млъкнеш губиш вниманието на учениците.

Но този човек обичаше работата си и нас и всички го усещахме, въпреки грубия му подход. Имала съм други преподаватели, които са ме смачквали психически. Те не бяха като него. За щастие бяха малко и все в университета, където не можеха да ми навредят много. Сегашният ми шеф е такъв и ми се очертават 4-5 доста емоционални годинки. Само дето не е познал - вече не съм нито на 15, нито на 18.

Драун: ебентуално нарочно го пиша така. Любима дума ми е.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Както изтъкна Амелия - трябва да се научи човек да говори пред публика.И аз си гълтах граматиката или започвах да заеквам сериозно като говорех пред хора.До преди три години,когато започнах да правя аниме срещи и свикнах с 40-50 чифта вперени в мен очи.
Това учителя да те унижава ми звучи нереално,не знам дали само аз съм учила в такива училища,където е имало нормални учители.С малки изключения,разбира се.Само една учителка,която си позволяваше да нарича с разни епитети учениците, съм имала и заради нашия клас щяха да я уволнят Ако учителят не показва знания и единственото за което използва авторитета си е да обижда учениците,значи мястото му не е там.В такъв случай проблемът става не само на самите ученици,но и на родителите им и последните активно се заемат да го разрешат.Ако се интересуват от образованието на децата си поне.
Държа да спомена обаче,че и всеки се отнася различно към (да го наречем) "унижаването" от учителя.Мен например ме мотивират саркастичните забележки по адрес на показаните в конкретния момент знания(ако съм си ги заслужила де,безпочвения сарказъм няма същия ефект).След такива си размърдвам мозъка или научавам каквото трябва.Но явно това си е лично мое мазохистично възприемане на нещата

ПС Писобела,какво точно учиш?

_________________
Catch the wheel that breaks the butterfly
I cried the rain that fills the ocean wide
I tried to talk with God to no avail
Calling him in and out of nowhere
Said "If you won't save me
Please don't waste my time"

Ами аз си я гълтах в определените ситуации. В момента не смятам, че съм такава

Драун - специална педагогика.

_________________
Screw world peace, I want a PONY!!!!

http://z0r.de/63

"7. Строг фейс и поведенчески контрол в училище."

И как ще се постигне това? С униформи.

_________________
It's not you, it's me... I don't like you.