Колде, ако имаш проблем с четенето на текстове, форумът очевидно не е правилната медия за теб.
Не знам как успяваш да четеш разните философски текстове, които ни разправяш, че четеш и от които научаваш това и онова - там бая се ляля. Четеш ли такива неща изобщо? Ако не, ми е малко чудно на кво точно си базираш аргументите. То и сега ми е чудно на кво си базираш аргументите против християнството, примерно, след като не си му чел оперативната литература.
Нито аз, нито Базил пишем като Бъчъра, примерно - нашите текстове се четат лесно и са достатъчно добре осмислени и построени. Ако срещаш трудности с тях, не ги чети - форумът има игнор опция, ако ти е трудно да си наложиш нечетенето им сам.
пръче, предай на жена си, че биографията на Бекъм ще стане задължителна за четене веднага щом успее да направи (или поне да стане част от) кръвопролитна война между две различни групи от хора, наложи национален празник в България или в света и стане причина за създаването (масово) на някакво изкуство, може и модерно.
Има някви приоритети в тия неща. Примерно, бих прочела Библията преди Моята борба на Хитлер, но определено бих прочела и двете. За сметка на това, точно на Бекъм биографията бих я пропуснала, защото не ми влияе на живота или на света по някакъв начин. И в науката ще гледам първо да се запозная с гравитацията, преди да науча как се прави химичен синтез на някакво екзотично вещество. Може и да не науча как се прави химичен синтез на екзотично вещество.
Бтв, всичко което говоря, го говоря от рационалност - аз съм супер рационален човек. Рационалното решение е да си добре осведомен за касаещите битието ти неща. И за мен е странно едно общество като настоящото, което се бие в гърдите колко е рационално и колко е важна информацията, логиката и последователността за него, да пропуска запознаването с тия доста важни книги. Че и да почва да ги оспорва на всичкото отгоре без да ги е чело. По-нерационално от това - здраве му кажи. Прилича ми изумително много на това как разни духовно извисени лица оспорват еволюционната теория на Дарвин, без дори да знаят ква е въпросната еволюционна теория. Бе казах ви, че няма много разлика между тия две групи от хора.
Аз ползвам култовата литература за трупане на информационен бекграунд, но тя очевидно ме и променя малко. Някога си мислех, че науката е Пътят (и Истината и Животът), сега вече виждам, че тя е просто път. Вероятно щото и с нея се запознах добре - с това как работи, как си постига резултатите и кво прави с тях в последствие. Философията на науката между другото ни учи, че научните факти са всъщност общоприета ВЯРА, която сме проверили доколкото е възможно с някви експерименти, щото в науката идеята е да се проверяват разни неща. Сега, който си мисли, че научните факти са АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА ЗА СВЕТА ТАКЪВ, КАКЪВТО Е, понеже сме ги проверили с експерименти, е в някакво гигантическо самозаблуждение. Щото нито експериментите ни показват света, какъвто е, нито анализът и интерпретацията им е абсолютен. И ситуацията отича съвсем като опрем до атомно и субатомно ниво. За мен това все пак е най-добрата възможно информация за окръжаващата ни среда - не е съвършена, но е най-доброто, на което сме способни. Засега. Но както казах, тая информация оставя една огромна празна дупка, която може да се запълни само от култовата литература. Ако Колдът е успял да устиска и да прочете брътвежите ми дотук, бих искала да го питам коя друга литература, освен религиозната, се занимава сериозно с въпроса ЗАЩО сме тук. Ако може с примери.
По въпроса колко сме умни и дали сме по-умни от предците си - първо трябва да видим как се дефинира "умен". Щото аз съм чела ен на брой дефиниции за интелект и интелигентност и в някои от тях количеството информация е взето предвид. Ние определено имаме повече информация днес. За себе си (като усещане - не като категорична истина) мисля, че не сме кой знае колко по-умни. Просто сме по-информирани. Древните са направили достатъчно изумителни неща, че да докажат, че им е сечало пипето.
Бтв, потребността от вяра, за което говорят Базил и сасох е изключително интересно нещо, което наблюдавам и в опитния си субект - т.е. себе си. Посредством рационален самоанализ, нали. Точно поради въпросната си рационалност обаче живея в някакъв (надявам се) дребен вътрешен конфликт. Имало е моменти от живота ми, в които наистина съм искала да повярвам безусловно в някаква висша сила, но съм се самодеформирала така, че да ми трябват хипотези, теории и доказателства за тая цел. Тогава бяха и първите ми по-сериозни размисли на тема що е то щастие (Колда явно е доста по-напред с материала от мен, след като вече знае, че то е проста работа - аз, уви, не съм толкова еволюирала) и какво искам от живота си. И това, което правя и съм дали наистина ме прави щастлива. Установила съм, че ме прави да се себеуважавам много, но не знам дали прави нещо друго освен да ми робува на болната гордост. Още търся този отговор.
В този ред на мисли, новата индийка в групата ни е католичка, от най-религиозните. Още с идването си налепи целия кюбикъл с картинки на Христос и с цитати от разни псалми. Фейсбука й постоянно попъпва съобщения като "Една година в Калгари! Благодаря на Бог за всички тези благословени мигове!". Или пък си пуска с нейните хора линкове към прочувствени клипчета за Йоан-Павел 2ри. На втората седмица от битието си тук, тя вече имаше 50+ къщи, в които да може да отиде като приятел и да вечеря и преспи там. Започна да помага в църквата си и си влезе в някво комюнити, в което се чувства тотално у дома си. А ние с Александър седим сами като кукувици. Обаче сме много рационални, независими, модерни, знаещи, натокани, печени и цинични. Кажете ми кой е по-добре, че аз имам известни съмнения.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
.
