В петък имаме катедрени семинари, на които някоя изявена личност от Калгари, Канада или света идва да ни разкаже за работата си. Обикновено са болезнено скучни, но миналия петък цeлият департмънт цвили от възторг и стояхме да задаваме въпроси 30 минути отгоре.
Начи, лицето лектор се казва James Tour от Rice University, Texas. Занимава се със синтез и проучване на наноматериали за практиката. И синтезира наноколи...
Ето как изглежда една нанокола:
Има и такива с три колелета, които се въртят като пропелери. Тази на картинката е с гуми - фулерени. Има и с други типове гуми. Има и такива с мотор:
Моторът е обемиста молекула, която извършва бясна ротация при УВ облъчване по една от простите си връзки и така прибутва колата напред. Иначе могат да ги движат с нагряване. На картинката повърхността е от златни атоми, но той ни показа и по-малко успешни опити със стъклена повърхност. Ето STM микроскопска снимка на колите:
Пичът ни показа и клипче как ги движат. Като на клипчето ги проследяват с луминесценция, щото с микроскопа е много сложно. Та движат се малките точици и просветват.... МЕГА ЯКО! Жалко, че не мога да намеря клипчето.
Могат да се ползват за контролиран пренос на разни неща - примерно ако на шасето се закачи порфиринова система, координирана с някакъв метален атом (като в хемоглобина в кръвта, който пренася молекули кислород и въглероден двуокис). Ако на задницата се сложи система с катализатор и колата се пусне по застлана с мономер повърхност, там откъдето мине, се образува полимерна нишка - те ти контролирана полимеризация. Супер ценно! Засега са още в много начален стадий на разработка и тестване и са много далече от практическо приложение, но пък са ебати гениалните и сладки нещица и в тях има много потенциал. Ще гледаме занапред какво ще излезе.
Другите неща, които ни показа, бяха как правят нанопанделки от нанотръби. Буквално разкопчават нанотръбата като с цип посредством окисление с калиев перманганат. После огънатите графенови плоскости, които се получават са проводими и могат да се ползват в микроелектрониката за най-различни неща. Надобени графенови плоскости в стъкло пък проявяват качества на памет, само че могат да работят при много по-високи температури и напрежения от настоящите памети. В групата му на тоя бяха сглобили памет таман и я бяха пратили в НАСА за тестване, но резултатите още не бяха дошли. Но изглеждаше много обещаващо. Ето да видите как изглеждат нанотръбите:
Тая на картинката е въглеродна и многостенна. Има и от разни други материали и едностенни. Въглеродните са много механически устойчиви и се ползват като композитни материали в разни heavy-duty машини, включая и в покритията на разни летателни и космически апарати. Той и за това разказва.
Ето ви официалния му сайт (секцията с картинките, щото те са най-яки, а останалото надали ви интересува):
http://www.jmtour.com/?page_id=31Вижте и нанохлапетата - молекулки, които приличат на човечета. Само че не знам закво се ползват - той не ни е разказвал за тях. Май са свързани с преподавателските му занимания - забавлява децата с тях.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
