|
Иди плачи емоционално дете
Еба си. Писна ми дори да се напивам. Преди поне като се намотах и ми ставаше искренно забавно. Заклевам се вече и да пия и да не пия алкохол ми е убер безразлично всичко което се случва около мен. Мисля, че наистина има такова нещо като депресия нямам идея как се получава, но наистина я има. На теория всичко си ми е супер нормално както винаги, на практика в момента всичко ми е толкова през кура, че сигурно ако някой тръгне да ме застрелва и това дори няма да ми дреме. Изобщо нищо не ми се прави и нищо не искам да правя. Всичко което правя го правя за да запълвам време, проблема е, че няма до какво точно да го запълвам това време. Заклевам се, ако някой ден и секса ми омръзне след 6тия качествен път да кажем, ще почна да разсъждавам върху самоубийство, щото то кво друго остава. Аре да не бъда съвсем груб, нека предположим, че има и любов(лелеее тая дума колко ме дразни, сама по себе си е точно толкова празна и безсмислена колкото „демокрация” примерно. Всеки път като я казвам и ми се повишава налягането в ампула ректум). Не знам защо, но мисля или по-скоро се надявам, че от любовта поне ще има някво удоволетворяващо чувство на възвращаемост, ако попаднеш на правилния човек. Смисъл влагаш нещо което не ти коства нищо, да кажем силна и искренна привързаност към целия пакет „дух и тяло” ако щете и получаваш чувство за цялост ... wtf, тоз кур от къде се одърви, заеби. Нито искам нещо, нито нещо ми трябва. Баси ква ти депресия, то мойто си е чиста апатия. Реално следващия ми най-интересен момент в живота е след 7 години когато ще имам "реална професионална квалификация" и ще мога "да се пусна на пазара на високо-платеният качествен интелектуален труд". До тогава следват някви убер еднакви неща. Дори и да не са еднакви, пак ще са някви доста тривиални лайна. Еди кой си се напил, тая сесия колко беше трудна, леле другата кво ще правим, тоя професор е тъп гъз, тоя е точен пич, леле вчера един почти ме блъсна с колата, еди кой си счупил ръката, ей тоя отбор спечели, ей тоя отбор загуби, работя на ново място, вече взимам 550 не 500 лева , шефа/ката ми е голям гъз/курва, чу ли кво направил тоя, чу ли кво направил ония, една две вероятни нещастни и още по вероятни едностранни любови които ще забравя 30 секунди след като ми омръзне да се надявам на нещо яко. Ве на кой изобщо му пука за тия лайна. Или аз съм ултра сгрешен или хората прекарват 80% от времето да се преструват и самоубеждават, че им пука за неща които и за 50 стотинки не ги засягат. Тъпото е, че намират за необходимо да демонстрират преструвките си и пред другите и когато аз не го правя изглеждам странно, а като почна да се опитвам да го правя или не изглежда така естественно (щото не е, а може би и щото не съм го оттренирал така добре през годините), или дори и да е що-годе успешно на мен ми се иска да повърна от вътре. Ефекта, по скоро удоволствието, че успешно съм успял да се направя че ми пука за нещо, така че и на другите да им се стори, че "съм се свързал с тях", се занулява или дори се негативизира от вложеното усилие. Е па не ми дреме ся и толкова, какво да направя, убийте ме по тоя повод. Незнам как съм се получил така, но е факт. Изобщо ултра бързо губя интерес към всичко. И към неща които ми се отдават, просто защото ми се отдават и не ми е интересно да ги правя и към неща които не ми се отдават, щото ... е не ми се отдават и къв е смисъла да се мъча като резултата, ще е нещо което дори и да го постигна ще ми топли душицата около 30 секунди, или дори още по-лошо - няма да стопли мойта душа, а нечия друга.
До толкова не ми пука, че дори се зачудих дали изобщо да не изтрия тоя текст и да не се занимавам с глупости.
G.G.
_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
