Да, чувствам се българка и никога няма да спра да се чувствам такава, защото никое място на земята не е по-любимо от това тук.
За гордостта - с някои неща се гордея, с други - не. Гордея се с историята ни, с езика ни, с природата ни, с това, че България е толкова безкрайно прекрасна и богата в мъничката си площ. Гордея се с това, че все още не сме станали пари-правещите биороботи от другите страни и че в семействата все още има много по-силна връзка и топлина, отколкото в страните, в които детето може да си позволи да се изнесе от къщи на 16.
Това, с което не се гордея е повече за съжаление, но хубавото е, че от него частта, която се дължи на това, че сме българи е малка. Не се гордея, че сме путки, които позволяват всички своеволия от страна на родните и чуждите политици. Не се гордея с това, че след толкова много учене, при положение, че съм рядко качествен и квалифициран кадър, получавам заплата от 280 лева. Не се гордея с това, че баба ми взима 80 кинта пенсия на месец и ако ги нямаше нашите, щеше да рови по кофите, както се случва с другите пенсионери. Не се гордея с това, че за да имаш приличен живот, трябва непременно да си заврян в сферата на частния бизнес или най-гъзарските правителствени организации. Не всички сме длъжни да ставаме бизнесмени, адвокати или кадри за международните отношения, за да прокопсаме. Някои от нас имат други призвания, също толкова нужни на страната и е безобразие да се гаврят по тоя начин с нас. Не се гордея с това, че ни съсипаха образователната система, защото преди определено се гордеех с нея. Що се отнася за простащината, злобата, журналистиката и т.н. шитз - те са повсеместно явление и не са ни от народността слава богу. Изверги съм виждала по целия свят.
А за дома, традициите и семейството... Традициите отдавна съм ги отебала, защото като израснал в големия град човек, никога не са ми били особено важни. А и почти същите християнски традиции ги има и по света. Не считам, че трябва да знам как да тропам хоро, за да се чувствам българка, както това, че научавам все повече за японската култура не ме кара да се чувствам японец (даже напротив). Е да, раздадох мартеници на цялата си интернационална група в Канада. Сигурно ако се закрепя там и си създам семейство, на Великден ще боядисваме яйца, а няма да търсим шоколадови зайци по градината, пък на Коледа ще ядем бобец и сарми, в случай, че се науча как да ги готвя. Но това никога не ми е било от кой знае кво значение.
Домът е там, където е сърцето, а то горкото сега е доста раздвоено. Имам два дома. Българският ми харесва повече, обаче. Семейството и най-скъпите ми хора, освен гаджето ми, са тук, в България. Това автоматично прави страната единствената такава, в която мога да се чувствам наистина психически комфортно, без да полагам усилия за това. Корените са адски важно нещо за мен, най-вероятно, защото тук въпреки безпаричието съм (и винаги съм била) истински щастлива. Знам много добре какво значи да се чувстваш като дърво без корен и колко самотен можеш да бъдеш, когато имаш най-прекрасното семейство и приятели на планетата, а те са на 10 хил. километра от теб. Купчината новопридобити предмети, за които си мечтал години наред, докато си бил у дома, изведнъж спира да има значение и не ти носи никаква радост. И си толкова неприятно разкъсан между болните си амбиции, суетата и прекомерната си гордост и това, което всъщност те прави щастлив и което се опитваш да убиеш в себе си заради тях, че не се трае.
Во кратце, не се чувствам загубена. Знам много добре коя съм и къде се намирам, какво искам и какво обаче ми трябва. Лошото е, че съм прекалено тъпа и явно се мразя достатъчно, че да се напиням да правя неприятни неща, с няква ефимерна цел за бъдещ просперитет, сила на личността и независимост. Женски му работи.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Избери си край на Бг, избери си музика, нямаш проблеми никакви.
