Реших да си почина от молекулната динамика, която бтв трябва да добавя в оная другата тема с мразенето и да си помисля за хубави неща. Белким ми мине главоболието.
Ще се огранича до нещата, които обичам в Канада, тъй като в миналата тема пак за това писах.
Обичам канадската природа. Обичам безкрайното небе и гигантските облаци в тази страна. Обичам играта на светлината по слоевете облаци и многобройните слънчеви дни в Калгари. Обичам изобилието от растителност в канадските градове. Обичам пролетта, която е като някаква експлозия от живот след безкрайната зима. Обичам есента със синьото небе и огнените дървета, която е като тази, която помня от детството си, когато в София имаше и флора освен фауна. Обичам всичките видове кленови дървета, защото през есента имат различно-оцветени листа. Обичам кристално чистия въздух в центъра и това, че мога да облека светла дреха повече от веднъж преди да се освини. Обичам залезите на слънцето и луната, защото ги виждам от прозореца си и са прекрасни. Обичам катериците, които са навсякъде, дори по централната улица. Обичам красивия, добре поддържан, пълен с ливади, дървета и зайци кампус на университета. Обичам пешеходната алея в центъра. Обичам огромния парк и реката, която разделя Калгари на две. Обичам да минавам с трамвая по моста над нея и да я следвам, докъдето ми стигат очите. Обичам нахалните патици, които плуват в нея и идват да си просят храна, като седнеш на брега. Обичам това, че мога да живея като човек на собствени разноски. Обичам магазина за аниме и манга в кампуса и това, че мога да си купувам неща от там без да го считам за особено голяма работа. Обичам това, че в къщи имам всякаква техника и че да си купя кола вече не ми се вижда невъзможно. Обичам това, че водата, тока, отоплението и нета са ми включени в наема. Обичам прекрасния си светъл апартамент и това, че го обзаведох с мебели за 200 долара общо. Обичам огромния си хладилник и съдомиялната. Обичам вградените в стените гардероби и килери. Обичам факта, че на улицата, на която живея има почти всичко, което ми трябва. Обичам гледката към центъра, особено нощно време, когато небостъргачите светят и е адски красиво. Обичам малката идилична уличка с къщички пред нас. Обичам катедралата до нас и гаргите, които се събират по нея. Обичам да слушам камбаните й, които отмерват всеки кръгъл час. Обичам мангото и екзотичните плодове, които вече са ми по джоба. Обичам това, че за храна отива по-малко от 30% от заплатата ми. Обичам сладоледите на Нестле и куки-тата. Обичам големите разфасовки йогурт с плодови парченца. Обичам интересните видове конфитюри. Обичам бейби-морковите и бейби-спанака. Обичам белите праскови. Обичам яйцата, които са с тъмно-жълти жълтъци все едно са домашни. Обичам разнообразието от националности и езици по улиците. Обичам интернационалната си група в университета (без шефа). Обичам това, че трамвая е пълен с млади, хубаво миришещи хора. Обичам това, че има инвалиди по улиците, защото са им създадени условия да живеят нормално. Обичам чиновниците, които никога не ми крещят, а се опитват да са полезни. Обичам това, че хората казват благодаря и довиждане като слизат от рейса. Обичам, не, ОБОЖАВАМ това, че колите спират, за да минат пешеходците и че по тротоарите няма спрени коли. Обичам да карам колело тук, защото никой не се опитва да ме прегази и хората спазват правилниците си. И най-вече, обичам факта, че по-важните неща в живота ми са ок, така че да мога да се оплаквам от дреболии.
_________________ And that, is without a doubt, that. ,
|