Drown По принцип говоря обобщено за учениците - опитвам се да ги погледна хем от страна на малките, хем от страна на по-големите. В някои аспекти например визирам по-малките - тия, дето им се влияе много лесно. Като например: детето на 10 няма да приема униформите като детето на 18. Както и подигравките на едно хлапе 5ти клас ще му влияят по един начин, на някой, който е 12ти - по друг.
Силве, всъщност много деца се кефят да се занимават с нещо, да учат и да се развиват. Въпросът е как им се поднася това
Ако един предмет е интересен и преподавателят заинтригува детето, то с желание се занимава.
Факт.
От друга страна ако едно дете се интересува от рисуване например, то трябва да му се помага да се развива в тази насока, а не да му забраняват. В никакъв случай не казвам, че развитието в други посоки трябва да се зарязва, напротив. Но след като детето има особен интерес за дадено нещо, то е редно да се наблегне на него по един или друг начин
Децата не са такива тъпунгери за квито ги смятате. Нито пък са някакви мозъчно изостанали докато навършат например 13. Освен това никъде не съм казвала изобщо детето да бъде зарязвано - пак ще го кажа, че ако може намесата да е минимална. Тоест ако детето не може да се облича много ясно, че ще му помагаш. Ама като искаш да му купиш някаква дреха, а то се тръшка, че е грозна, но ти си убеден, че е страхотна, работата е не да му я купиш и да го караш да ходи с нещо, което не харесва, а да го оставиш то да избере. В моментът, в който детето започва да проявява желание и интерес към дрехите си, трябва да му се даде възможност да се купува това, което харесва. То отново е ясно, че няма как родителите да не натискат и да не казват какво да се купува - в крайна сметка парите идват от тях, а и все пак те решават кое е правилно и кое не. Ако детето иска да ходи като курва много ясно че няма да му бъде позволено. Има си правила, които родителите създават. Работата е там, че все пак детето трябва да се учи на самостоятелност, да се справя само'. Не е полезно прекаленото обгрижване. А ако детето не бъде оставяно само' да решава и да мисли, как се очаква да може да се справя адекватно в ситуации, в които ще трябва да разчита само на себе си?
Всъщност обучението и възпитанието на децата е голяма сложнотия и няма как да се каже кое е правилно, кое не е, как трябва да се постъпва в еди-какви-си-ситуации, защото за всяко детенце е строго индивидуално. Аз в момента казвам това, което ми се струва правилно. След време мога коренно да си променя възгледите, а ако стана майка и имам деца кой знае какво ще мисля.
defenderBG изобщо не става за дума за такива глупости - наркотици и т.н. Нарочно ли се правиш на тъп или ти идва отвътре? Различието идва от това, да покажеш на детето алтернативи, различни възможности, да му предоставяш възможността да мисли, да се развива, да се справя само', да не го ограничаваш и да му предлагаш различни варианти на нещата, така че да може да се видят нещата от няколко ъгъла и т.н. Например една математическа задача - детето знае достатъчно материал, така че да я реши. Даваш да я реши както може. По който и начин да я реши, ако е стигнало до крайния правилен резултат, то значи се е справило. А не например да му кажеш, че това не е начинът и решението му е грешно и да го набуташ в един стереотип, че "тези задачи се решават по този и този начин и друг няма". Ето го и различното мислене. Детето измисля как да си реши задачата - не е както е дадено в учебника, но успява
Защо в такъв случай трябва да му обясняваш, че ако не е като по учебника, то значи е грешно? Сигурно вариантът в учебника е най-добрият, но това не прави вариантът на детето грешен.
Още един пример - при преподаването на някакъв материал. Например литература. Прави се анализ. Учителят излага своята позиция. Той обаче трябва да дава възможността учениците ако искат да я отхвърлят и да обосноват своите виждания над нещата, без значение какви са те. Ако искат учениците могат да кажат, че Вазов е педераст - ако могат да защитават тезата си с доказателства и да я обосноват, то защо не? Също така учителят трябва да предостави на учениците възможно най-широк кръг от "анализи" - тоест да им каже защо нещата се тълкуват по един начин, да каже какви тълкувания има, да се обясни кое е прието, но да даде възможността ученикът да види нещата и от друга светлина
И в крайна сметка детето само' да прецени кое като виждане му се струва най-правилно, най-много му допада и/или да изгради собствена позиция на базата на това, което му се поднася като информация. Ето това е различието - да предоставиш множество алтернативи на детето, от които то да избере според него най-добрата
А не да му дадеш една и то да е длъжно да я приеме.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
