|
Мезе, не си имал кучета, нали? А аз не съм кучкарка - гледала съм всякакви животни и ги обичам всичките. Просто казвам, че ако ще измерваме интелекти, котките нямат много шанс.
Единствената кучка, която съм гледала - Харка - изравяше къртици и слепи кучета от градината. Ловеше мишки и змии. Един път, когато беше сгафила и уби една чужда кокошка, беше хванала мишка и я беше оставила пред вратата, за да ни умилостиви. Разкошно псе, само че ми я убиха, щото лаеше по пияниците и циганите.
Кокершпаньолът ми, Джуро, си отваряше хладилника. Ако не беше тежък и можеше да скочи, щеше да си отваря и вратите. Котаракът Божидар си ги отваря, но той може да скочи - все пак е котка.
Най-деликатното и нежно животно, което съм имала е Роко. Той беше много аристократичен и глезен. Ядеше малко, обикновено след един милион циркове от моя страна. Мечтала съм си в продължение на 14 години да почне да плюска както хората си мислят, че кучетата плюскат, но не ме огря. Методът на Роко да се вмъкне в леглото беше или да застане и да чака докато повдигна одеалото за да се мушне отдолу, или внимателно да си проправя път с нос под завивките. Божидар скачаше със засилка върху гръдния ми кош. Не знам дали знаеш кво е усещането 3 кила да ти се стоварят с ускорение докато спиш. Събуждах се с изкаран въздух и с мисълта, че някой се опитва да ме убие. Събуждала съм се и с уста пълна с котешки гъз, но това е друг въпрос. Роко или Джуро никога не са ми пречели на спането. Другите кучета ги гледах на двора, така че с тях не съм делила креват и не знам. Котаракът на вуйчо ми, Персей, с когото съм съжителствала дълго време, докато вуйчото беше в чужбина, освен че ходеше като мечка отгоре ми, се събуждаше в 4:30 сутринта и почваше да реве като магаре за храна. Сиамецът, Никола, който се затри като го пратихме на село (благодаря на всички божества, за което) ме е изкарвал от сън, за да го нахраня с драскане и хапане, при това жестоко. Няма да забравя как един път в просъница го отскубнах от рамото ми, където се беше увисил на всичките си нокти и част от зъбите си и го хвърлих върху стената отсреща. Свлече се по нея като в анимационно филмче. Божидар ми гризкаше палците на краката през одеалото, щото огромният му интелект ги оприличаваше на мишка вероятно. Мърая - единствената женска и смея да твърдя най-интелигентната от цялата котешка паплач, която съм гледала, е и единствената котка, която ме оставяше да спя. Тя беше много умна. Толкова, че се научи да влиза в тенджерите на съседите и да краде храна от там и да им яде пилетата, въпреки обилните количества храна, които получаваше от нас. Логичния завършек на историята й беше, че изчезна безследно. Между другото, роди котенца и веднага ги заеба да ги гледам аз. Не можах да ги спася за съжаление.
За яденето - досега съм имала едно единствено куче, което ядеше по начина, който описваш - кокера Джуро. Беше като прахосмукачка. Роко беше мега капризен. Харка си заравяше манджа в градината и научи и сина си Любен да го прави. Другият й син, Трифон (родиха се на 14ти февруари), го дадохме на дядо ми и доколкото ми е известно, той също не е плюскал безмозъчно. Любето, между другото, е почти толкова капризен колкото беше Роко. Дори хиперактивните Крас и бебето Драго оставят храна в паничките си понякога. Крас омиташе всичко като беше малък, но сега му понамаля лакомията.
Ако ще си говорим за прегазени животни, така си отиде котаракът ни Икар. Без комат хляб в устата. Той е единственият котарак, който така и не се научи да си ползва кенефа. Опика и осра цялата къща. Другите научаваха мястото, поне до физическата си зрялост, когато решаваха, че трябва да ни се изпикаят в обувките, за да може и като излезем навън, всички котки в София да знаят кой къде е шеф. Божидар като го пренесох от Красна поляна в Драгичево като затръгвах за Канада препикаваше там където не трябва, само ако му е отрязан достъпа до кенефа или ако кенефа не му е почистен (след едно мое пътуване до Финландия, когато бях оставила брат ми да се грижи за него, се прибрах в нещо като психотрилър). В последствие проеба и реши да премаркира територията, за да не му мирише на Икар. Боят не помага, извън контрол е - мисля наистина да му клъцнем ташаците някой път.
А миризмата... Изчистила съм десетки литри пикня и десетки килограми лайна от всякакъв характер през годините. Умозаключението - нищо на този свят не смърди по-гадно от котешките и човешките такива. А котката ти върши тия неща в къщи и НЕ пуска водата после. Пробвала съм всякакви кенефи. Тъжната истина е, че колкото и да чистиш, когато влезе непознат човек в къщи веднага разбира, че имаш котка. Котката ако има развалени зъби и се оближе, също не е оферта. Но наистина, козинката им мирише по-малко. Дребните кучешки породи също не миришат лошо - на Роко му обожавах миризмата на козинката. Джуро успяваше да запази хубава миризма в продължение на седмици, докато не намери лайно или мърша, в която да се овърдаля. В тоя ред на мисли, Божидар също обича да се въргаля, но в прах. Големите ми псета си миришат с онази специфична миризма на големите псета. Не я харесвам особено. Иначе, ако една котка има дълга козина и няма кой да я чисти и реше и тя ще стане цялата на фъндъци. Виждала съм достатъчно бездомни отрочета на разни маркови персийци и турци - зверската раста, бате. Близането не помага - требе си гребен и ножица.
Мисленето в перспектива и невиждането на смисъл са човешки качества и нито кучетата, нито котките ги умеят. Хората си мислят, че котките ги умеят, щото котките са много сладки и хората са склонни да се самозаблуждават заради това. Не ги умеят. Няма животно, което да може да мисли. Освен може би някои бозайници като делфините, но и за тях не съм сигурна. Но от досегашния ми опит с представители на всички животински типове, мога да кажа, че мислещи животни НЯМА. Всичко се свежда до моментни отговори с различна сложност на импулси от околната среда. Животните са си животни.
За тегленето на отрицателна енергия - ще помоля за научни доказателства, щото това за мен са простотии като виолетовите енергии и т.н. Принципно, е полезно за хора с всякакви заболявания да си имат животно по най-различни причини, най-вече психологически. Вече хората кво могат да си въобразят е друг въпрос. Помня при един сърдечен пристъп на баба ми Роко как се хвърли върху нея и започна да скимти и да я ближе по лицето. Колко пъти е идвал при мен докато ми е зле - гушва се до мен, близва ме по ръката и ме поглежда със сбърчени веждички. Боже, колко ми липсва това животно, никога няма да имам такова отново! Съвършен беше. Иначе котаракът Персей предсказва земетресения. Завира се зад хладилника и почва да ръмжи страшно няколко часа преди труса. Но не съм забелязала никакви болкови облекчения с нито една от котките си.
Котките освен това съсипват мебелите - нали си острят ноктите на тях. Кучетата и те могат да гризат разни неща, но това е докато са малки и си чешат зъбите. И е в много по-малка степен. Роко ни изяде няколко чифта обувки примерно, а Крас оскуба цялата градина за ужас на майка ми и постоянно късаше някакви найлони, кашони и т.н. из двора. но това трае няколко месеца - не през целия им живот. Въпреки че кучето на един приятел, което е абсолютно ненормално изяде самобръзначката му, няколко кабела, живачния им термометър, сватбените обувки на жена ми и т.н. Но тия случаи са няква статистическа рядкост. При котките - не. Всичките ми 5 котки са драли по мебелите.
Силве, както казах, Роко даже нямаше нужда да го уча да пикае в канала - той сам почна да го прави в банята.
_________________
And that, is without a doubt, that.
,
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
