|
Пак настанала ера на плюскане и разцвет. Някой от малките фърфаляци си станали направо бая върлини, ама нещата не били същите. Вече имало твърде много и различни пърхащи и хвъркащи и изобщо всякакви гадинки и всяка възможна ниша и възможност някъде нещо да се изяде била запълнена, а независимо от безкрайното количество слънце и хилядите милиони трансформации на материята по земята фиксираното количество материя оставало същото. Тъй като независимо от фиксирания приток на енергия трансформирана от растенията в ядлива материя (растенията също се нуждаят от материя за да живеят която се получава след края на жизнения цикъл на не растенията, тука някъде се е получило така, че да не бъдем безсмъртни, вероятно още в ония първоначалния апокалипсис някак си се е случило) енергия се и губи по-време на жизнения цикъл на не растенията цифром и словом за придвижване между растенията и изобщо функциониране на целия био механизъм. Изобщо принципа е следния енергия от слънцето (1) + материя по земята (1) - енергията за опериране на био механизмите (1) = 1 + 1 - 1 = 1 затворена система земята си е земя, независимо от лайната които се случват по нея. (това поне със сигурност е въжало тогава). Та както и да е. Въпроса е, че въпреки количеството папо да се запазва като константа. Конкуренцията става убийствена- буквално. Принципа е запазен същия както при ония първите. Изкльопваш квото можеш и правиш колкото може повече от себе си. Но условията на играта стават все по-трудни и по-трудни, тъй като живота е все по на гъсто и по-нагъсто. Тук вече говорим за животинския свят тъй като по един или друг начин всички от него вече са специализирани в хранене с растения и то точно тук и вече се прави разграничението явно де животински/растителен, консуматор/храна. Растителният е нещо като константа според мен от един момент нататък просто е достигнал максимума си и и е излязъл извън конкуренцията тъй като в крайна сметка само половината или по-малко (не знам) от нужните му ресурси идват от среда в която трябва да се съревновава с други, а другата половина му идва буквално свише. (макар като гледаме стремежа на дърветата да стават все по-високи и по-високи и това явно не е чак толкова лесно и все пак не може да става и дума за сравнение с животинския свят.) Та вече всяко следващо поколение от даден вид трябва да е по-бързо, по-силно, с по-добро зрение изобщо всичко което би го извело с едни гърди напред спрямо пряката му конкуренция. Може би това не звучи правилно за тревопасните. Не случайно повечето тревопасни се размножават повече. Не само хищниците ги ядат, ами и тревопасните са идеалните консуматори към момента. Те ядат директно от утвърдилият се към момента хранителен източник номер едно- растенията. Тяхната храна не може да избяга или да ги надвие. Един вид като малки, направо като микроби малки, явно добре са се ориентирали. Остава им само да се специализират в това да плюскат повече и повече и да раждат повече и повече и може би някак да натплюскват останалите тревопасни, но това е пасивна конкуренция. При хищниците има активна конкуренция, при тях храната може да те види и да те избяга и дори да си я убиеш, може да дойде някой по-голям и да ти я вземе, изобщо сериозна работа. Но това са незначителни към момента неща. По важни са едни типове които явно са или макар и да не го знаят, ще бъдат ултиматовия вид на земята. Докато едните плюскат като пордоти, другите се надпреварват кой ще бъде съвършения убиец и си растат нокти и зъби и мускулести туловища тия развиват памет(способността да се учат). Още докато са се мъкнели по саваните заради високите треви са се научили да ходят на два крака за да могат въпреки дребния си ръст да виждат над тях, но това им е може би бонус от еволюцията. Те били както и някой други видове не особено специализирани в нищо и били всеядни. Плодове, малки животни туй онуй. Но помнели. Първоначално използвали силно развитите си горни крайници с които се предвижвали по дърветата (щото там нямало кой да ги изяде) да хващат малки клончета и тях да барникат по мравуняците (тяхни братовчеди го правели, но те били доста по-едри и силни и понякога дори наранявали по-малките си родственици). После при съревнование за женска случайно един мъжки войнствено размахвайки крайници и крещейки сграбчил клон който пак почти случайно разявайки се насам натам убил другия мъжки. Цялото стадо естествено, което към момента не било заето да се ебе, се било събрало да зяпа сеира. То си било и размножителен период де, обаче тая работа с клона не останала изолиран случай. Който могъл да полу-запомни, полу-разбере, полу нещо друго като му дойдело времето и той да оноди някоя женска и някой друг мъжки също предявявал претенци пак заигравал клона и така не само, че тези които се сещали да ползват клона ебали и оставяли поколение, ами и вече родените малки гледали и поли-запомняли, полу-разбирали поли-нещо си че който е пораснал и му се ебе като позлва клона ебе, като не- труп. Тук разбира весе още наща весела пасмина още деляла дърветата с по-едрите си братовчеди които ще наричаме с ключово название Борили. Борилите обаче, няма кво да се лъжем, били сериозната работа. По-едри по-силни клон не клон/ още повече, че дори и някой от тях като им дойдело времето успявяли да го ползват. И двата вида си щъкали по дърветата и плюскали банани до насита и се множали весело и щастливо, щото нямало съблезъби тигри да ги плюскат. Обаче територията по дърветата също не била безкрайна и като се стигнало до съревнование между Борилите и наще пичове наще пичове били изтласкани на земята. Да не кажа и, че горе-долу тогава май е било това със саваната дето съвсем се научили да ходят прави. Ама както и да е де, по земята страшна работа. Тигри мигри, няма толкова папо колкото по дърветата изобщо майката си ебало. Тигрите бая изяждали наще хора обаче по-едно време 10тина пича някак си успели да асоциират лесната победа при свадите за ебане с клоните с положението с тигрите, награбили по една цепеница и тигъра видял от къде изгрява слънцето и как цъфват налъмите. Нали било и глад туй онуй и те от нямане на къде (пък и без това която им се отдадяло хапвали по някое малко животинче) и зели че изръфали целия тигър. Малките и младите и това видели. Цепеница = ебане + папо. Обаче понеже нямало папо и ебането не било чак толкова наложително се наели да посъберат цепеници и да ходят да видят какво друго могат да пречукат и изядат. Постепенно естествено разбрали, че колкото по-малко зъби и нокти има това което пречукват, толкова по-малко от тях умират в процеса + че мушкането е по-ефективно от млатенето и това, че дадена форма на върха мушка по-добре от друга. Хукнали така наще вече весели дружини барабар с цепениците си по света, обаче нещо зело да застудява. Направо студ майката си ебало, обаче те гледали, че тия по косматите неща нещо не им било чак толкова терсене, пък те си нямали чак толкова много косми. А и без това бая космати неща претрепвали и преработвали в бебета и фекалии, решили да си сложат тяхната козина. След няколко неуспешни опита при които си я пъхали тая козина във всички дупки и наляво надясно най-накрая някой се сетил, че се наметнал. Обаче като вървял бързо или се местил рязко и козината му падала затова я увивал с други козини да не пада и т.н. сещате се. После около някоя пещера в която си седяли мръзнели са си и са се ебали паднал гръм те отишли да видят и като им станало едно хубаво топло, та стояли там докато хубавото топло нещо изчезне. После с нетърпение го дебнели пак да се случи, да ходят да си натоплят задниците и така докато един олигофрен дето си нямал друга работа не си наврял цепеницата за лов в хубавото топло нещо и тя също не станала хубаво топло нещо. после вече всички си носили цепеници с хубаво толо нещо по пещерите, че даже и събирали цепеници които не стават за лов, обаче са подходящи за хубаво топло нещо. Плюс ставало си съвсем бахър и храната пак намалявала и майката си ебало. Вече дори и тревопасните лайнари, които нормално нямали нищо против ако някой по-бавен или по-стар от стадото стане вечеря на смешните голокожи хищници с пръчки се биеле все едно им е за последно (а на някой направо си и им било) Та трябвало нещо да се направи по въпроса. Естествено, те и от преди си ловели заедно, но нямали инстинкта, бързината и обонянието на вълците + естествения им инстинкт за ловуване в групи генериран в стотици хиляди поколения. Обаче нали вече били отракани от бая поколения и наще пичове не пасели тревица. Започнали да се обръщат към себе си с различни звуци за да се разграничават по време на битка с 10 тонните чудовища които ядяли. Осъвършенствали своите оръжия. Започнали да чертаят начини по които са забелязали, че нещата се убиват по-лесно да измислят различни звуци и за тях за да можело да се предупреждават какво ще се ловува (тъй като не можели както вълците да кажем всички от стадото просто да подушат каква е плячката, в крайна сметка вълците винаги са се осъваршенствали да ядът други неща, а наще до скоро плюскали банани и успели да просъществуват в света на хищниците само защото успели да заместят липсващите си нокти и зъби с цепеници) и така като се почнало...
Разбира се тъй като всичко на тоя свят е предназначено да се развива (което в обективната реалност означава да оптимизира способностите си да се размножава което е пряко свързано с възможностите да се плюска) и наще хора така направили. Техният път се оказал печеливш. Докато през годините всички продължавали да стават по-бързи, по-силни по специализирани в това което правят, наще просто продължавали да стават това което ние сега наричаме "умни". И докато бързината и силата са обективни величини които подлежат на измерване и поне в познатата си реалност имат лимити базирани на нещата от които сме направени и начина по който те си взаимодействат (биомеханизма). Ума е безкрайна величина. Няма лимит на това което можеш да разбереш и употребиш или най-малкото все още сме далеч от него. И както се очаква тъй като ние сме избрали верния път. Сме успели да изконсумираме и преебем абсолютно всичко което ни се е изпречило на пътя.
Ще има част 2 с още маса мъдри мисли, те всъщност едва сега започват, това беше само овертюрата за да разберете от къде изхождам.
_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
