Идеализмът е хубаво нещо, НО: Живеем във времена на глобализация и хората стават космополити. Земята вече не е толкова голяма, колкото си мислехме. Националната самоидентичност вече се превръща в отживелица. Хората (а и други животински видове) винаги са мигрирали в търсене на добра среда за живот - българите не са се пръкнали на Балканите от нищото. Така че това размиване на нациите за мен си е в реда на нещата и не е чак толкова тревожно и страшно. Ок, ще загубим културното си богатство. Много важно - и преди сме го губили. Ще си намерим ново. Човечеството го прави вече хилядолетия. Иначе родината ми липсва, най-вече заради хората, които оставих там и на второ място природата. Липсват ми и някои неща от родния манталитет и традиции, но пък те са малко и лесно се пренебрегват. Обаче нямам нерви и сили да се боря като прасе с тикви. Нямам и време - докато се обърнеш, вече си на 30. След 20-ина години ще съм в менопауза. След 40 - сигурно ще съм мъртва. Кога ще живея начи? Кога ще правя семейство? Кога ще раждам деца? Щото аз съм и капризна, нали, и искам да дам на поколението си добър старт в живота. Т.е., нямам намерение да имам поколение, докато не сдобия средства, с които да го отгледам както трябва. Това в Бг знаеш ли кога точно ще се случи с моята специалност? Сори, но упорито отказвам да се занимая с една от 3те печеливши професии в страната, за да мога да остана да живея в нея. Не съм длъжна. А и не съм длъжна да се бъхтя като грешен дявол, след като по други части на света хората живеят много по-добре, с по-малко усилия от тия, които полагам. Така че, Мезе, заеби патриотизма, щото от него друго освен хипертония няма да получиш. Ние сме преди всичко хора с общочовешки нужди и стремежи. После мъже и жени. После българи, турци, американци, таджикистанци... В 13-вековната ни история, 7века България е била нещо друго. А преди това я е нямало.
_________________ And that, is without a doubt, that. ,
|