|
На ви поредната доза антиамерикански рант:
Градският транспорт в Калгари
Ако понятието "осмото чудо на света" не беше запазено за кечистката Чайна, щях да го ползвам за наименоване на пъблик транспортейшън сървисиз на Калгари.
Те са уникални.
Нека отделим 5 минути за благодарствена молитва, към което божество почитаме, за това.
Знам, че горното излияние не ми тичка на шопската психика, но все пак положението е дотолкова зле, че да не сакам да му се случва и на Вуте. Наистина.
Аз си обяснявам проблемите с бъг в операционната система на роботите. Те са същества, които срещат трудност с разни имагинерни концепции като "пешеходец", щото тях не ги произвеждат да са такива. Не им е зададено като параметър или функция, един вид и затова и не са си съобразили инфраструктурата на града към тези странни форми на организирана жива материя. Малкото роботче бива прикачено към автомобил (в общия случай с обем и разход на гориво колкото за 3 европейски или японски такива) още в невръстна непълнолетна възраст и не се отделя от него като от дихателен апарат - до края на дните си. Тук "ходенето" е начин да се отбелязват инициативи и празници и да се създава ауеърнес. Ходенето е неестествено действие, което изисква усилие. То е тежка форма на жертва - като постенето, примерно. Прави се от време на време, за кратко, с висша цел и затова представата, че на някои същества просто ИМ СЕ НАЛАГА да го извършват всекидневно, е напълно чужда и неподлежаща на възприемане. Оттам пък, да си представят, че "пешеходец" се случва да се трансформира допълнително в "пътник в градския транспорт", им става почти невъзможно. Иначе са чували за "градския транспорт". Виждали са по телевизията, че други места по Земята си имат такъв. Някой им е казал, че поради редица причини, трябва да си направят такъв и те. И те са си направили - по смътните представи, добити от телевизора. Резултатът?
Потресаващ.
Знаете какъв е градския транспорт в София. Всички вие мислите, че е ужасен и сте прави. Но все пак софийските рейсове с честотата на Халеевата комета и закъсненията, пред които мензисът на жена пред менопауза бледнеят, ПОДЛЕЖАТ НА МОДЕЛИРАНЕ И ПРОГНОСТИКА. Вие знаете, че те ще закъснеят. Знаете, че няма да можете да влезете в първите два. Знаете, че после ще има задръстване по трасето. Отчитайки всички тези фактори, тръгвате от къщи достатъчно рано, че все пак да стигнете навреме закъдето сте тръгнали.
Тук това не се случва, защото имаме стохастиката на микросвета. Имаме и разписания, които само усложняват нещата, защото създават зловредна илюзия за точност. Реално рейсът може да дойде навреме, но може и да закъснее или да подрани. Може да не се появи изобщо в предвиденият момент в тази реалност, но пък да се появи в някоя паралелна такава. Рейсовете в Калгари са КВАНТОВИ частици и за тях важи с пълна сила принципа на Хайзенберг за неопределеността. Можеш да знаеш координатите на един рейс, но да не знаеш скоростта му. Може да знаеш скоростта му, но да не знаеш координатите му. Не можеш да знаеш и двете. Насложи към това индийски, арабски или китайски оператор и вече става истински кошмар...
Честотата им пък е в радиовълновия диапазон. На мен ми се е случвало да се сменят ТРИ СЕЗОНА, докато чакам рейс в Събърбия. Единият от трите включваше обилни валежи и не беше никак гот. Това разбира се може да се припише и на вълнуващия климат на Калгари, за който ще си имам цял пост някой ден, но все пак дава представа колко дълго трябва да чакаш, когато твоят рейс е избързал пред разписанието или просто е решил да не дойде този път.
Когато се говори за периодично движение, трябва да се спомене нещо и за траекторията му. Тук вече почва истинският фън.
Рейсовете в Калгари се движат по затворена, почти кръгова траектория, с което бтв извършват работа=0 джаула и това вероятно има отношение към заплатите на операторите. Понякога, вместо кръг, описват осмица. Тогава се случва да минат по два пъти през една и съща спирка. Това води до истински приключения, които ще ви илюстрирам с пример след малко. Както и да е - цикличност имаме и ние в София, но докато у нас един рейс върви що-годе напред-назад по една и съща улица и има спирки, сложени на съответната страна на улицата, тукашните рейсове въртят кръг само в едната посока. Ако искате да хванете рейс в обратната посока, има два варианта:
- хващате рейс с добавена единица пред номера на другия. Примерно ако номер 43 прави кръг по часовниковата стрелка, номер 143 го прави в обратната посока. Това е предпочитаният от мен вариант, щото е сравнително ясен, но за съжаление той е приложим основно в Събърбия.
- хващате рейс със същия номер, но с означение в коя посока се движи. Тук почва малкият ад. Защото понякога посоката е означена с North или South или East или West и ти трябва да си наясно накъде са разположени 4те посоки, а друг път просто пише някоя от по-гъзарските спирки по трасето (и ти трябва да я знаеш коя е и къде е) или пък Go, Flames! Go! ако се случи да има хокеен мач...
Тук вече има доста потенциал за объркване. Това, което прави нещата НАИСТИНА ЗЛИ, е че много често се случва рейсове с ЕДНАКВИ номера, но РАЗЛИЧНИ посоки, да се движат в един отрязък от трасето си ЗАЕДНО В ЕДНА ПОСОКА и да спират на ЕДНА И СЪЩА спирка. Или пък правят осмица и спират два пъти на една и съща спирка, като стоянките им са на леко различни места и на тях е означено коя част от осмицата ще се изпише от въпросния рейс с някоя от 4те посоки на света. Chaos ensues. Ето така съм се качвала на няколко пъти на грешния рейс, с който правя грешна половина на осмицата, някъде в дълбока и тотално непозната за мен част на Събърбия, което пътешествие ми утрепва около час и ми създава измамното усещане, че всеки момент ще видя Атлантика. Последната ми подобна случка беше преди броени седмици, когато с Александър се прибирахме от пазар и се качихме на грешната 3-ка (щото и двете спираха на една и съща спирка и в тая част на маршрута си се движеха заедно по една огромна събърбенска площ). Резултатът беше, че 3ката ни закара в средата на местния аналог на Южния парк - Fish Creek Park, и ни остави там понеже й била последна спирка, да сме чакали другият тип 3-ка да дойде след 15 минути (това е централен рейс и е начесто). Не знам дали може да си ни представите - сами, в тъмното, на средата на прерията. С 40 кила храна...
Човек би рекъл, че тези проблеми се избягват, ако попиташ оператора къде отива и къде трябва да слезеш, за да стигнеш еди къде си. Нека не забравяме, че си говорим за китайци, индийци и араби обаче. По този начин, когато дойдох в Калгари в края на август миналата година и реших да отида да си взема компа от колежката, у която го бях оставила, бях посъветвана грешно от шофьора и слязох на грешната спирка. Пред един цирк. ЦИРК нали разбирате. Истински, с шатра и всичко. Циркаджиите не искаха да си говорят с мен и ме гледаха лошо. У себе си тогава имах само едно листче с адрес и телефонен номер на колежката, още нямах мобилен телефон. В резултат вървях като гламава, докато не намерих някаква ПОГРЕБАЛНА АГЕНЦИЯ, в която гробарите бяха така любезни да ми позволят да се обадя по телефона. Колежката ми (китайка бтв) не разбра обърканите ми обяснения за рейсове, циркове и погребални агенции, така че се наложи да се оправям с животинския си инстинкт, женската си интуиция и нарисувана схема от един от гробарите с инфо къде се намирам в момента и къде се намират някои важни пътни артерии. Оправих се. Но оттогава не питам калгарианските шофьори за каквото и да е.
В Калгари все пак има и едно превозно средство, на което може да се разчита и заради което си избрахме да живеем в центъра, близо до една от спирките му при второто ми идване тук. Нарича се C-train и представлява нещо като надземно метро. Кръстоска няква на влак и трамвай, която върви напред-назад по две линии - игоизток-северозапад и запад-североизток. Бързо е, не се задръства, щото колите не вървят по линиите му, начесто е, спира на ключови места в центъра и по разни молове и има неприятни изненади (като внезапна смяна на маршрута по другата линия) само от време на време. Ходи до уни-то и до работата на Сашко, така че ни направи живота възможен и лек. Един от операторите по моята линия е жизнерадостен канадец, който обича да ни приветства в трамвая по радиоуредбата, чете ни прогнозата за времето и ни съобщава резултатите от последния хокеен мач на Калгари Флеймс. Обичам го! Обикновено в тази уредба се чува лай с тежък акцент да се разкараме от вратата, за да тръгне трейна.
Грозното с тоя транспорт става като правят ремонт по линиите. Тогава пускат маршрутки да обират хората от специално направените за целта спирки. Една вечер, на следващия ден след изпълненията с цирка и гробарите, се прибирах сама от Уолмарт, натрунтена с разни неща за празния ни апартамент. Чаках проклетата маршрутка 70 минути, през които водих висококултурен сапьорски разговор с няколко гневни уайт траша и индианеца, които бяха пияни почти до натравяне. Чаках я за една шибана спирка, която бих извървяла дори с целия товар на гърба си, ако имаше ОТКЪДЕ ДА МИНА. Но нямаше. Маршрутката ме остави на 15 минути от нас. През тези 15 минути ме валя обилен дъжд. Като се прибрах, имах вода дори в сутиена...
Няколко думи за самите превозни средства. Когато си в рейса и искаш да слезеш на дадена спирка, трябва да дадеш знак на шофьора. Това става или с натискане на някой от стоп бутоните или с дърпането на една жица, която виси по прозорците. Чува се звън и една лампичка светва. Шофьорът спира. Ако си на някоя от задните врати, следва да си я отвориш сам. Това става като натиснеш двете и крила силно на означеното за целта място. Докато слизаш, освен, че трябва да изкрещиш благодарност към шофьора, трябва да продължиш и да натискаш крилата, иначе се затварят тежко почти мигновено. Първото ми слизане от рейс тук беше зрелищно. Имах синки дълго след това...
Що се отнася до хората, които се возят с градския транспорт - освен за превоз до работата за убитаци-интернешънъли без кола като мен и Сашо, градският транспорт е любимо място за социален живот на всички вмирисани пияници, уайт трашове и пеещи шизофреници в Калгари. Почти съм убедена, че това също са роботи, направени за да може другите роботи да видят какво ще им се случи, ако не се държат както са програмирани. Защо тази изложба от изроди се състои в градския транспорт, където нормалните роботи почти не стъпват - не знам. Знам само че изродите са много и следват поведенчески модели (най-много и най-непоносими са в определени часове на деня). Но поне са кротки и не се натискат на женското население, в частност мен.
Завършвам тая логорея с обяснение за значимостта на 4те посоки на света тук. В България и Европа никога не ми е трябвало да знам, в коя посока е нещо, за да стигна до него. Разбира се, градовете в България и Европа не са хомогенни и еднакви навсякъде и имат и по-интересни исторически забележителности, по които да се ориентира човек.
Разделението на града по 4те посоки на Света е нещо нормално в една нова земя, където хората са дошли, вече знаещи как се правят пътища и имат хъс да творят с мащаб. Вследствие просто са си разграфили града на големи квадрати, оградени от съответните пътни артерии и са си кръстили перпендикулярните улици с вдъхновени имена като 7th Avenue и 4th Street. Авенютата са перпендикулярни на стрийтс. Има няколко по-мащабни пътни артерии, които са заслужили да си имат име, но те са по-малко. Понеже Калгари е разцепен от река, падаща се успоредна на авенютата, тя се води нулевото авеню. Над нея (север т.е.) почват 1st Avenue North и т.н., а под нея (юг) - 1st Avenue South и т.н. Понеже природата се е случила супер несъобразителна и не е направила втора река през града, перпендикулярна на първата, се е наложило хората да си изберат една улица и да си я ползват като кота нула за стрийтс. Това е Center Street (да им изпапаш фантазията, нали?). Вляво (запад) и вдясно (изток) от нея са 1st Street West и 1st Street East, съответно. Което ни води до добавяне на два символа зад името на съответно авеню или улица, в зависимост от това в кой квадрант на картата сме. Примерно 4th Street SW - означава, че това е 4тата улица на запад от централната, в тая част от града, дето се пада на юг от реката. Тая система ме кефи - ясна е и е удобна и в общи линии улеснява ползването на градския транспорт, когато знаеш къде си, къде отиваш и кой точно лейбъл на рейса ти трябва, за да стигнеш там, където искаш. Което обаче невинаги се случва.
В Събърбия положението е малко по-драматично. Там улиците са навити и оплетени като черва и имат собствени имена. Понеже тук си нямат много история, тези имена често са леко рандъм или пък произлизат от наименование на някаква местност. Това, което ебава майката на ландшафта е порочната тенденция няколко улици в един квартал да имат поти еднакви имена, производни на името на квартала. Преписвам пример дословно от картата:
Квартал: Saddle Ridge
Улици в него: Saddle Tree Drive, Saddlehorn Drive, Saddle Kreek Way, Saddle Brook Drive, Saddle Field Drive, Saddle Crest Blvd....
Има случаи, когато едно и също име се ползва за 3 различни улици и те се различават само по Drive, Way, Blvd примерно.
Зловещо е.
_________________
And that, is without a doubt, that.
,
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
тва е шантаво някак си
