anime.ludost.net

Ех,а ние се радваме,ако имаме свестен професор или асистент

_________________
Catch the wheel that breaks the butterfly
I cried the rain that fills the ocean wide
I tried to talk with God to no avail
Calling him in and out of nowhere
Said "If you won't save me
Please don't waste my time"

Абе Амелия, с кво образование и квалификация излизат въпросните студенти от там?

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

Висше образование, инженери...

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

От ТУ пък не излизат engineers, а стават на angryneers

_________________
It's not you, it's me... I don't like you.

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

Искрено се надявам да не е всъщност. Тея са все пак 1ви курс. Има 4 години, през които да ги фейлват на изпитите докато не им свършат кинтите. Може тия дето излизат накрая да стават за нещо все пак...

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

е нямаш ли поглед върху излизащия продукт

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

Е, със завършили инженери не ми се е налагало да се разправям тука...

И понеже така и така се хванах да пиша, нека ви кажа за един друг "обичай" на местните:

Въргалянето по земята.

Въргалят се. Навсякъде. Навън по тревата, стъпалата, тротоарите, земята, вътре по коридорите на Уни-то. Непрекъснато прескачам опънати студентски крака.
Тук е доста по-чисто от Бг и съответно никой от тях не живее в параноя, че ще легне в нечия пикня или върху кучешко лайно. А може би трябва, щото все пак кучета има и те все пак пикаят в тревата...

Най-якото е кат ми дойдат в лабораторията и започват да коленичат по пода, докато измерват нещо, щото иначе трябва да се наведат за да може скалата на апарата да им е на нивото на очите. Правят ми скомина постоянно - подът е адски мръсен и те самите разливат изобилно секви химикали по него. Понякога чупят стъклария - винаги може да има останали дребни стъкълца... Кат в детската градина сме - сложи си протектив очилата, стани от пода, закопчай си престилката...

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Хахаха, тия са бъдещи лауреати на Darwin Awards.
Иначе на запад ги учат да ползват всякакви помощни средства, възможно най-новите, компютри, калкулатори, квот се сетиш. Тука в бг ни учат както предците са се обучавали още в антична Гърция.
И все пак те са "развитите страни", а нашата "гениалност" е по-скоро пословична. Това, че повечето българи си сменят сами карбуратора, примерно, е по-скоро признак на викане на неволята от немотия, от колкото на това колко сме умни.

_________________
It's not you, it's me... I don't like you.

абе не всеки българин ше тръгне да сменя карбуратора някои си признават че не разбират и оставят работата на компетентния човек. Но не е голям процента на тея де

Амелия, направи им едно упражнение с разливане на химикал на пода (ама някой по-мощен, за драматичен ефект) и натопяване на плат в локвата, докато се разпадне после им покажи един стар парцал, с който се мие пода в лабораторията (макар че сигурно акъла ше им стигне до там, да се оплачат на ръководството че лабораторията не се хигиенизирала правилно) абе трудно е да се разбираш с тъпи хорица

Сега се сетих, предполагам имате някакъв инструктаж за безопасна работа в лабораторията. Имало ли е въпроси от рода "ама като са толкова опасни защо ни ги показвате и ни карате да работим с тях?"

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

Не. Не са се оплаквали от опасността в лаб-а, най-малкото щото и упражненията им са доста безопасни. Тая година махнаха онова, в което дехидратират хидрати с газова горелка, сега даже не се налага да се занимаваме с огън, та ептен се елиминира страшното. Работят с няколко по-отровни химикала в упражнението за корозия - меркурохлорид и калиев хексацианоферат - но и там не е страшно, освен ако не ги глътнат. Често се бъзикат, щото калиевия хексацианоферат го смесват с едно желе дет си приготвят на котлона и после натопяват пирон в него. Пиронът кородира и цианоферата дава син цвят на желето, заради Фе2+ йоните, с което всъщност се доказва, че корозия протича. Та ако не ме питат поне 6 човека на упражнение дали могат да си изядат желето, те па на. Бъзикат се, разбира се, или поне се надяввам. Досега никой не го е ял, надявам се и занапред да е така. Меркурохлорида го ползват за да махнат оксидния слой на алуминиево фолио и после да гледат как последното се разгражда във водата. Там работят в камина и са внимателни, щото знаят, че живака е МНОГО отровен. Не че няма и по-отровни неща от него, но те са им екзотични, щото не са чували за тях в нормалния си живот, така че не ги е страх от тях.
Работят и с разни основи и киселини, но те не са концентрирани - аз оня ден се залях с натриевата основа дет ползват за упражнението по кинетика - нищо не ми стана.

Но тук НИЕ се грижим като луди за безопасността, щото уни-то може да бъде осъдено за много кинти. Обясняват им се правила, те взимат специален курс по безопасност, всеки има чифт защитни цайси в чекмеджето си, на всяка маса има по 2 кутии с ръкавици, ако някой иска допълнителна защита нали. Аз НЕ напускам стаята през цялото упражнение и ходя като гламава 3 часа из лабораторията да им давам акъл и да ги наглеждам. Ако някой ми дойде с къса пола, шорти и сандали, го изхвърлям да си ходи или поне да иде да вземе един чифт много смешни дълги чорапи от лаборантката - да няма открита кожа, да не вземе да се нарани нещо. Контрастът с химическия в СУ е ОГРОМЕН - там смучехме реактиви с уста през пипетите, щото нямаха кинти да ни купят някви помпи. Най-злото беше с йодния разтвор си спомням - той йода нали е летлив, ти засмукваш проклетото нещо и се давиш кат бесен. Гърлото дере дни след това. Изродщина - не знам защо никой от нас не пропищя ебати. Поглъщала съм кво ли не по тоя начин - сярна, солна киселина, основи и соли секви... Имахме специални пипети с помпа само за НАЙ-КОНЦЕНТРИРАНИТЕ киселини и основи - тия дет се вие дим над тях от концентрираност обикновено. Стъкларията беше за общо ползване - не кат тука всеки да си има оборудвано чекмедже. Та от една пипета смучехме цялата група. Защитни цайси видях и сложих за пръв път в живота си тука. Асистентите ни заебваха по 7 часа сами в лабораторията да правим пожари и потопи и да консумираме реактиви през устата и през кожата си и ние тва и правехме... Ръкавици ни дадоха само за упражнението с диметилсулфата, че е супер канцерогенен и попива жестоко през кожата. За това упражнение и за онова с цианидите, асистентът благоволи да стои при нас, да не вземем да се убием най-накрая успешно... Това НЕ е правилно - това е шибания каменен век, ебати! Много лесно може да стане смъртоносно. Сега се променят нещата, гледам поне помпи са им купили. Ма предвид факта, че и бг студентите са доста малоумни (ок, човек пред мен Е ОБЛИЗВАЛ стъклена пръчка с нещо неидентифицирано по нея, намерена в лабораторията по органична химия), просто не трябва да се оставят сами. Майката си трака - мисля, че тия тука се справят много по-добре. Студентите не научават много за 3те часа упражнения ПРЕЗ седмица, факт, ама поне оцеляват и не се натравят.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Тва да си химик мамата си е ебало сега ми става ясно защо се носи славата на колежките от ХТМУ че биели на пиене всеки студент от ТУ с толко химикали, един прост етанол ли ше им направи впечатление ние имахме няква обща химия за един семестър, и най-впечатляващото (освен мустаците на асистентката) беше да топнем някъв метал в няква киселина и да гледаме как ври и се разтваря, убий ме не мога да се сетя какъв метал и каква киселина Другото беше с няква реакция със сребърен сулфид (май), да направим епруветката на огледало

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

Сигур е било я цинк, я джилезо, в концентрирана солна киселина...
Другото е качествена реакция за откриване на алдехиди - сребърното огледало. Алдехидът се окислява до съответната киселина, а сребърните йони от сребърния нитрат се редуцира до елементно сребро. Доста зрелищна реакция, и ние сме я правили.

Ей са се сетих да споделя още нещо от студентството. Тия тука си имат техни шкафчета с катинарчета, пълни с ква ли не стъклария, дет ще им трябва през семестъра. Ако счупят нещо го хвърляме в кофата за стъкло и си свиркаме - никой не ги наказва. В химическия ползвахме общите стъкла и ни даваха шкафче само в лабораторията по органична химия. И всеки път там ти дават различно шкафче. И накрая на деня идва лаборантката да провери дали не си счупил нещо. Та аз веднъж съгреших много - счупих един обратен хладник (мяза на стъклена тръба, двустенна, между двете стени тече студена вода и с нея се охлаждат разни пари до кондензация). Изпищяха и казаха - дай са 30 лева. За мен тогава тия пари бяха много и не исках да ги плащам а и ВТФ ебати, студент съм - кат не искат да им чупя стъкларията да не ми я дават! Та, измрънках и те ми казаха, че мога да го занеса на поправка на стъкларя на фака, оня ако му се примоля много любезно можел да се навие да ми го залепи... Та примолих му се. С две шишета водка. Нави се, залепи го, върнах им го залепен...
Ех, родна действителност...

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Белгийците са яко зле, милите. Общо взето Белгия е страната на абсурда. А ако не вярвате, че има по-зле администрация от нашата - идете там и се гордейте, че сте българи.

Като начало понятието "белгиец" е много странно - може да си валонец, фламандец, или брюкселец. Няма да видите валонци и фламандци заедно. Никога! Освен в чужбина, ако се засекат. Тогава става един интересен разговор, в който фламандецът постоянно нарича валонеца "французин", а последният обяснява 100 пъти, че не е.

Ако в магазин попаднете на някой нещастен фламандец (малцинство са в Брюксел), то той говори френски, холандски и английски. Ако е валонец/брюкселец упорито ще ви приказва само на френски и не дай Боже да питате за холандски и ще ви напъди.

Администрацията.... ах любима моя. Основно правило: запознайте се с всички правила, приложими към вас. Понеже администраторът няма да ги знае, та да може да си свършите някоя работа.... Отивате за адресна регистрация с всички документи. След 10 минутно пулене ви се казва, че ще я получите. Чакате 5 месеца, а нея я няма. В този период минава чичко полицай да ви провери и ви вдига скандал, че я няма. Също така въпросният чичко полицай може просто да пъхне бележка под вратата ви, че е дошъл, а вас ви е нямало. В повечето случаи сте си били вкъщи, но той дори не е звъннал. Опитвате се да се свържете с него в упоменатия от него ден, час и телефон без успех. Така поне 3 пъти. Накрая отивате в комуната (така се казва общината), вдигате скандал и след месец получавате хартийката за регистрация. Чичко полицай още е неоткриваем.

Друг патент на белгийците са пешеходните пътеки под ъгъл. Даам, ПОД ЪГЪЛ. Не е ясно защо....

Храната им е ОТВРАТИТЕЛНА. Пример за специалитет: картофено пюре с кисело зеле, наденица и банан. Бон апети

Пълно е с пакистанци и турци. А измислената държава се крепи със стоте си различни правителства само заради ЕС.

Времето в Бюксел е ГАДНО. Винаги! Август месец вали. Всъщност - вали през цялото време.

Дискотеките са покъртително шлагерски, ще бъдете атакувани от турци и пакистанци. Също така ще ви оберат.

Ресторантите са правени за джуджета.

Може да се возите гратис в градския, никой не проверява. Ако слууучайно ви спрат, казвате, че правите стаж в комисията и още не са ви издали картата. Минава.

Не ходете в Белгия.

_________________
The Queen of tarts,
she ate some hearts.
The Jack of tarts,
he stole these hearts....

psycho gay rapist werewolf!!!!

Като бях малка (6-годишна), прекарах 10 месеца в Брюксел с баба и дядо, които работеха в бг посолството. Потвърждавам за времето - имаше само 3 (ТРИ) слънчеви дни, през които носих къси гащи. През останалово време валеше и аз бях болна. Преди Коледа се разболях толкова много, че баба ми реши, че ще умра и ми донесе Барби-то, което Пер Ноел (тамошният Дядо Коледа) се предполагаше да ми донесе на Коледа. Много беше яко - с розова рокля на звезди, розов чадър и розови обувки, които светят в тъмното. И досега не съм виждала по-красиво от него.

Не умрях.

Веднъж паднаха 5 санта сняг и страната обяви бедствено положение.

Това с валонците и езиците съм го виждала и аз. Нема такава простотия, надявах се да се е променило с времето, все пак оттогава минаха повече от 20 години. Нъц. Тогава нямаше турци и пакистанци и градът беше много приятен. Липсва ми и се надявам някога да се върна там. Един ден успях да се загубя в местния супермаркет - Делез. секи, съществува ли още тая верига? Разревах се, заведоха ме при една от касиерките, тя ме попита как се казвам на френски (около 40 пъти, докато спра да рева и й обърна внимание) и след това съобщи по уредбата, че съм при нея и майка ми (която беше дошла до Брюксел, за да си ме прибере в Бг) дотърча със супер изплашено изражение на лицето.

Имаше карнавал на цветята, в който хората бяха направили всякакви форми от цветя. Не го видях, щото бях болна. Не можах да ида и на поклонението на паметника на някакъв българин (Тодор някой си, не помня), който почитат в Белгия, щото бях болна. Помня, че в квартала на посолството минаваше едно камионче за сладолед, свиреше няква мелодия, за да примами клиенти. Веднъж една от другите българки в посолството ми купи сладолед, аз се разболях и баба ми й вдигна скандал. Когато не бях болна, ходех на детска градина, която мразех, щото там говореха на френски, а аз не го знаех като останалите деца в посолството и ми беше много самотно и тъпо. Помня, че ни караха да облепяме с хартиени сърца някви гигантски кутии от прах за пране - такива се появиха в Бг едва напоследък, по времето на комунизма ги нямаше...

В посолството имахме дървета с питомни кестени - беряхме си ги и си ги варяхме. А на оградата на съседа имаше френско грозде, което също опосквахме с децата. Подариха ми колелото на един от по-порасналите батковци там и аз успях да се пребия епично още в първите 5 минути. Като ми зараснаха коленете си го карах с кеф. Дядо ме заведе в музея да видя дрешките на Пикльото (има един много известен шадраван, който е пикаещо момченце - увековечава някво хлапе, дето е препикало няква бомба и не й е позволило да се взриви... или нещо от сорта) и куклените чаени сервизи на някогашните принцеси... Помня, че ме накара да пипна някаква статуя на Христос, увит в платно, след свалянето от кръста - за да се върна в Белгия, каза. Вдигна ме от земята, за да го направя. Като си тръгвах от Белгия, беше на летището и двамата с него ревахме с глас. Той беше много ревлив, моят дядо, бог да го прости, обожавах го. Баба ми го изгони, за да спра да рева и аз спрях.

Виждала съм французи в белгийски ресторант - държаха се все едно страната е във френска окупация. ОТВРАТИТЕЛНИ селтаци бяха...

_________________
And that, is without a doubt, that.
,