|
Еми в химическия много хора правят рисърч. Всичките ми преподаватели си имаха някъв рисърч и даже и по лекции са ни казвали, че функцията на университета е най-напред изследователска и чак тогава - образователна. Някои от тия бяха световно признати учени. Щото в академичните среди на България славата й се носи най-вече заради точните науки, ебаси. щото в точните науки има преносимост - едно и също е, независимо къде го учиш. Хуманитарните, правните и икономическите не са баш така.
А за условията на рисърч... Кви условия, кви пет лева? Всички карат на дива изобретателност. С нищо се прави нещо от години. В ХФ докато аз учех нямахме абонамент за нито един онлайн научен журнал. Абонаментите за хартиените бяха сведени до минимум и те. Бяха ни пуснали една година за кратко време търсачката Web of Science. Радвахме се кат малките деца, щото така поне можехме да видим до няква степен кво правят хората по света. Моята шефка ми праща заявки по пощата за статии щото унито в Калгари е абонирано почти за всичко, което се сетите (има и някви списания на китайски ебаси), за да може да си прави рисърча. Преди пращаше заявки на другите си деца, дето е изстреляла по света. За да си пускаме сметките за рисърча, ползвахме компютърната лаборатория, направена за студентите - за целта бяхме направили разписание и сме седяли по нощите, щото през деня няма как - децата ползват комповете. Аз си направих магистърската дипломна работа на РС. Квантова химия на персонален компютър - таково нема по целия свят. И това е моята група по квантова химия - дет е най-евтината химия в света. Тия дето ползват апарати и реактиви кви еквилибристики правят, за да си направят изследванията, не е истина просто. За да отидем на конференция няква, шефката ми разливаше писмо-сопол всеки път, за да изпроси пари от организаторите да ни покрият разходите. И хората покриваха - всичко с просба ставаше обаче. Европа даде няква надежда - по нейните проекти се взеха пари. Купиха се клъстери за нашата група, купиха се нови материали и апарати за другите. Бяха пуснали абонамент за някои по-важни журнали. Определено нещата бяха почнали да вървят малко по-човешки. После дойде пожарникаря на власт и си еба майката.
В образованието също бяха епични героизми. Правили сме си лабораторните с 1/8 от зададените по рецептура неща. Парно в лабораториите и аудиториите почти нямаше. За бога, нямахме дори вакуумни диспенсери, за да засмукваме реактивите с тях. Смучехме реактивите през пипетите С УСТА. Античните спектроскопски апарати ги гледахме отдалече като богомолци пред светиня, докато едно отговорно лице оперира с тях, за да ни покаже как аджеба става. Това ние да си пуснем сами анализите, за да се научим - забрави! Като има един апарат за целия фак и той се ползва и за рисърч, как да гу турят у ръчиците на студенцията? Професорите ни ходеха да просят пари тук и там. От разни Хумболдтови стипендии се закупиха електронен микроскоп, компютърен клъстер. Ей тва е науката в България от 89-а насам.
Съгласна съм, че има и мъртво тегло. Но в химическия поне далеч не е толкова, колкото го изкарват. В БАН има повече. Тия две институции трябва яко да се реорганизират, пенсионерите да се пенсионират, некадърните, дето не са изкарали нито един научен труд да се уволнят, институтите да се слеят и и без това мизерните субсидии да се концентрират и ползват по-разумно, вместо да се разпиляват както е сега. В химическия тръгнали да уволняват техническия персонал. Батенце, оскъдните ни антични машини, дето се чупят на всеки 15 минути, кой точно ще ги оправя искам да знам??? Кат няма пари за нова стъклария, кво ще правим без стъклодув???
Положението е не тъжно, не катастрофално. Отвъд това е.
_________________
And that, is without a doubt, that.
,
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Но мисълта ми е че като махнем настрана някои мижитурки дето цял живот са били в сянката на някой и само мъчат студентите, няма от къде да се вземат нови преподаватели с нужните познания, стаж и подход. Няма я индустрията която да ги изкове, сега се пръкват теоретици...