|
Освободи ми се малко време и реших да ви разкажа за лудия Светльо, който ми беше колега в химическия факултет.
Малко предистория:
В 1ви курс бяхме 130 човека, разпределени в 10 групи. Преходът между 1ви и 2ри курс взе бая жертви и редиците ни оредяха. Впоследствие се наложи да слеят някои от по-намалелите групи. Така аз се уредих с един от вече сдобилите име и известност психопати на випуска - Светльо (познат още като Кирчо, познат още като Краля-Слънце) + други 2 светли личности, за чиито проявления ще спомена съвсем бегло тук, понеже те не бяха продукт на лудост, а на отрицателен коефициент на интелигентност.
Сигурно се чудите защо на човек с име Светозар му викат масово "Кирчо" (и производните му Кире, Кириле и т.н.). Бързам да отговоря - това прозвище идва от следния виц:
"Значи, полудял Кирчо и родителите му го пратили в лудницата. Решили на следващия ден да го посетят, щото нали им е детенце. Влизат в лудницата. Гледат на първи етаж пише "Луди". Търсят Кирчо тук-там, разпитват сестрите и лекарите - Кирчо обаче го няма на етажа.
Качват се на втори етаж. Там пише "Много луди". Кирчо го няма и там.
На трети етаж пише "Най-луди", но отново - нито следа от Кирчо.
Накрая се качват отчаяни на 4ти етаж и там гледат надпис: "Кирчо"."
Мисля, че това вече казва достатъчно за психичното здраве на лицето Светозар, което аз ще наричам често с галеното "Светляка".
Светляка беше от Сливен. В групата обичахме да си казваме по тоя повод, че в Сливен има само камъни, вятър... и Светльо. Семейството му имаше пари - дядото държеше някаква верига магазини, а баща му беше директор на Сливенската болница.
Говореше се, че Светляка е влязъл да учи в ХФ по някоя от ония програми за лица с проблеми. Имахме още поне двама такива - Дани Лексотана и Човекът Коректор (чието име така и не запомних). Дани беше дете на физици, които не знам с каква радиация се бяха облъчвали точно, ама той им беше по-нормалното отроче. Заекваше и се тресеше целия и за наш ужас беше много комуникативен. За ужас, казвам, щото докато си изкаже приказката всички откачахме. За брат му знаехме, че е съвсем ритардед - даже един път беше избягал от къщи и го издирваха, а Дани се тресеше повече отвсякога. Въпреки количествата Лексотан, които поемаше, не спираше да се налива с кафе. Ще го запомня на опашката пред павилиончето, от което си купувахме закуски в химическия... Човекът Коректор беше леко бавноразвиващ се и като цяло - ненатрапващ се, НО УЖАСНО БАВЕН. Та това весело трио (+ Светляка) стоеше на най-първия ред в лекционната аудитория и професорите се сблъскваха основно с него. Което обяснява до голяма степен отношението им към нас - сигурно мислеха, че всички в тоя курс са психопати и олигофрени. От време на време към тях се присъединяваше и някакво лице от биологическия факултет - към 40 годишен брадат чичо, живеещ още с майка си. Идваше на лекции на балистичен принцип - когато му скимне и на която му скимне - и винаги носеше някаква странна форма на живот в буркан, с която се опитваше да зариби девойките...
Но да се върна на Светльо. За него знаехме от друга колежка сливенчанка, че е взривил банята в апартамента си без да иска и че един ден е запалил някаква котка и я е метнал в улична кофа за боклук да изгори. След което погледнал в кофата и казал "Още мъъда".
"Мъъда", щото не можеше да казва р. И с л-то не се справяше добре.
Сега представете си да сте в лаборатория, съдържаща опасни реактиви, с тоя човек.
Светляка беше доста висок, с тяло с форма на круша, сиреняво-бял цвят на кожата, руса коса, дребни налудничави сини очи и една сардонична усмивка, която не му слизаше от лицето. Беше ужасно крийпи. Като ходеше, ходилата му бяха изкривени много навън и заради това се клатеше леко. Ходеше облечен като оръфляк, с някакво много изхабено пуловерче и едно пастелно зелено шушляково яке. Твърдеше, че родословието му е по-дебело от Библията и че има еврейски и британски корени. Изживяваше се като много гениален, макар че не беше. Имаше памет за разни факти - примерно цветове и имена на разни съединения - ама не разбираше теорията. Мен ме зауважава страстно, когато му отговорих вярно на въпроса "какво е цинобър и какъв е на цвят". Един път дойде, препипа ме по косата и ми каза, че ако сваля малко килограми, ще направим перфектната двойка...
Беше наплашен от предишната си група, щото двата тъпака (Петко и Уга-Буга както им викахме) го биеха. Веднъж му бяха откраднали чантата (беше тип докторска чанта от кафеникава кожа) и бяха написали с химикалка на нея "Кирчо". Светляка се беше опитал да я изчисти със спирт и беше наебал лака на кожата. Друг път му бяха правили "бяла мечка" на сухо в коридора докато Светляка се опитвал да им каже "Ама чакайте коуеги, тука няма сняг!". Въобще, жал да ти стане и на мен нееднократно ми е ставало жал. В повечето случаи обаче бях изнервена до взривяване. А 1-2 пъти видях смъртта. Мога да споделя с ръка на сърцето, че това беше най-ужасния семестър, който съм имала в тоя университет, понеже работех в една лаборатория със Светляка.
Сега ще ви разкажа някои изолирани случки с въпросния.
Като човек с дебело британско родословие, той беше голям фен на британското кралско семейство. Един ден се появи на лекции преобразен. Изтупан. Изгладен. С костюм. С вратовръзка. С обувки за 250 лева (каквито Евгени Минчев си бил купил точно пред него). Цъфна на прага, на всички в аудиторията ни увиснаха ченетата, а той ни озари с усмивка и съобщи на мирозданието:
"Днес е ожденния ден на битанския пестолонаследник Пинц Чааз!"
И си седна.
...
По-късно в този същия ден бяхме избягали групово от някакви лекции в едно кафене наблизо. Светляка си поръча малка водка, напи се и започна да ни разказва как ще ходи да празнува събитието в "Баа Хепи, в компанията на елитни столични компаньонки". И изпадна в подробности колко точно са им дълги краката на въпросните компаньонки и докъде по бедрата им стигат ръбовете на чорапогащите.
Между другото, дъртата кралица взе че се тръшна и умря същия тоя семестър и Светляка беше опустошен от скръб. Дори ходи на погребението й - донесе ни английски вестник и свои снимки в тълпата на погребалната процесия за доказателство. За целта си пропусна упражненията по аналитична химия (голямо прегрешение - беше ни позволено да отсъстваме от упражнения само ако сме умрели, аз съм ходила с пневмония на училище по тоя повод) и после обясняваше на асистентката ни, която в този момент умираше от рак, беше на химиотерапия за пореден път и се чувстваше ужасно, как бил на погребение. Жената му се извини сконфузено, че го е питала. Искаше ми се да го удуша, честно.
Ние много го гаврихме за мъртвата кралица и той не можа да преживее поведението ни. Това + невзетите 4 от 5 изпита на края на първия семестър, го накараха да напусне химическия без време. Така имах "удоволствието" да го търпя само един семестър. Изпитът, който взе беше едно от най-бруталните шоута, на които съм ставала свидетел в тоя факултет. Беше по аналитична химия при един титан на мисълта - от най-добрите преподаватели в ХФ, но вече на възраст и със сериозни проблеми с нервите. Тоя човек избухваше от най-малкото. Правил ни е скандали за това, че някой се е прозял на лекции и не можеше да понася хората, които пиеха кафе в час. На изпита, държа Светльо в кабинета си 50 минути (за справка - след 5 минутен разговор със Светльо, мен ме обземат въжделения за геноцид), след което вратата се отвори с трясък, през нея изхвърча асистентката (която влачеше тичешком Светльо за лакътя), последвана от хвърлената по тях студентска книжка на Светльо и самият професор, който си скубеше косата и крещеше "Тоя е луд! Луд е!". Беше писал 3-ка на Светльо, за да не го вижда никога повече и след това скъса всички, които чакаха да бъдат изпитани. Аз Слава Богу бях минала по-рано тоя ден...
С тоя професор имаше още една смешна ситуация отпреди това. На лекция сме, в стаята е студено, щото е зима, а фака е беден и отоплението почти липсва. В лабораториите примерно беше кучи студ и ние включвахме всички котлони, за да се стоплим. От което гръмваше ел-инсталацията, ама това е друг въпрос. Та в оня ден, Светльо стои на първия ред, под носа на невротика С ШАПКА КАПУТКА НА ГЛАВАТА. Професорът го гледа накриво и решава да му направи забележка по заобиколен начин. Почва да обяснява как мерителните пипети и колби измерват точно написания върху етикета им обем САМО при температурата, за която са калибрирани (също написана на етикета). След което казва:
-Ако примерно сега се опитате да измерите тук 250мл с 250 мл-ова колба, на чийто етикет пише 25оС, няма да измерите точно 250 мл, защото в стаята е по-студено. Ето, вижте, даже колегата стои с шапка на главата.
На което Светляка, вместо да се усети, отговаря:
-Точно така! - с кимване и сардоничната си усмивка...
Светльо беше много лесен за манипулиране - един ден го ебавах, че при всичките пари на баща му и дядо му (с които се дуеше постоянно), той все още няма GSM. На следващия ден вече имаше и за да ни го демонстрира, в продължение на час и половина сменяше рингтона на въпросния телефон. В кънтящата облицована с плочки лаборатория. На максимален звук. Приключи когато Петко и Уга-Буга го заплашиха с физическа саморазправа.
На други упражнения пък ни разказваше как е загубил девствеността си - с някаква проститутка, която го видяла, че е девствен и му казала "Сега спокойно, отпусни се..." Не чух остатъка от историята, защото се изнесох от лабораторията - мисълта, че Светльо е допуснат до лоното на човешкото размножаване не успя да ми понесе.
Веднъж се беше "подлял" докато пикал и се появи с мокро петно на панталона. Явно му беше нещо некомфортно, щото реши да бръкне в предницата на панталона и да почне да си намества разните чаркове пред всички. Казвам ви, не съм гнуслива, ама това е... Светльо... ЕБАСИ! Той нещо се издразни на възмутените ни крясъци и взе да разправя, че се бил подмокрил и не било смешно. Факт. Не беше.
Имахме случай, в който трябваше да стоим пред лабораторията половин час, защото кретенът беше извадил концентрирания амониев хидроксид от камината (камина казваме на едни остъклени "шкафове", в които има помпа изсмукваща въздуха и изхвърляща квито изпарения се отделят навън в атмосферата, за да опазят въздуха в стаята от замърсяване). Вонята беше безмилостно жестока и всички се изнесохме проливайки сълзи от лабораторията. В тоя момент и да припаднеш не можеш, за да се спасиш... В друг момент пък беше направил в 5 епруветки малко от онова, цитирам, "безопасно е, тествал съм го в банята" вещество. Не знам дали е веществото, с което си беше взривил ваната, ама и не останах в лабораторията да разбера. Онова припука, припука в епруветките, па спря. С тия лежерни лабораторни разкази между другото подготвям почвата за истинския ужас - упражнението с цианидите, което имахме в цикъла по органична химия. Въпросното упражнение е най-опасното, което съм правила в живота си. Имахме избирателен курс за работа с отрови и особено опасни вещества, но аз бях минала в теоретично направление и не ми трябваше да го взимам. Та си останах с цианидите, които в комбинация със Светльо наистина ме накараха да бера бая страх.
Значи, във въпросното упражнение цианкалий се хидролизира до циановодородна киселина. Която е летлива и отровна почти колкото цианкалия. Дет се вика, вдишваш я и умираш - не ти трябват големи количества от нея, за да те тръшне. Та, мобилизирали бяха всички асистенти да дойдат да ни светят (вероятно, за да може да има повече жертви, знае ли човек). На Светляка му бяха сложили ДВАМА да го гледат в ръцете, щото целият факултет го знаеше колко е нефелен в лабораторията. Камините бяха надути до дупка - до степен, че налягането в стаята беше паднало под това в коридора и вратите не можеха да се отворят от вакуума. И Светляка работи в съседната камина с двете си абсолютно леви ръце, а във въздуха се носи миризма на горчиви бадеми и ти не знаеш кой точно дъх ще ти е последен...
Имам поне 10 бели косъма от това преживяване.
Другият ми наистина страховит експириънс със Светльо беше, когато някой счупи голяма стъкленица с бром на 2ри етаж и се наложи да евакуират целия факултет. Ние бяхме на 5-тия етаж, на някакъв семинар по физикохимия. Случката се развива в България, която, бидейки страна от седемнайстия свят, очевидно не е запозната с наличието на разни противопожарни сигнални системи. Вместо аларма, една асистентка дойде на крака да ни каже да си ходим.
Та, почнахме да си събираме трескаво багажите и аз нещо се замотах. Кога гледам - останала съм сама (в цялата стая, и по презумция на целия етаж, в целия обгазен с бром факултет). Със Светляка.
Светляка затваря вратата, застава пред нея, разперва ръце и със сардоничната си усмивка и налудничавия си поглед ми съобщава:
- Тука ще стоим, докато пемине!!!
Казвам ви, откачих. Хванах го с ръце, ПОВДИГНАХ ГО ОТ ЗЕМЯТА и го преместих от вратата. След което търтих да бягам, а оня тичаше след мен по стълбите и крещеше:
-Коуежке, коуежке, чакай да се евакуиаме заедно!!
Та и от това ми умряха някои нервни клетки и ми се посъкрати животеца. Пост-Светлевото ми пребиваване във факултета беше много по-спокойно, въпреки тежкия материал за учене и ненормалните даскали. Макар че към края на въпросния ни съвместен семестър се бях научила да го озаптявам. Правихме заедно едно упражнение по органична химия. Преди упражнението го повиках настрана, погледнах го сериозно и му казах с най-спокойния си тон, че ако ми прецака процедурата и ми се наложи да я преправям заради него, ще го убия. Заплахата подейства - дадох му да измерва някаква температура и да ми казва, на всеки 5 минути каква е стойността й и направих всичко останало сама. Той си стоя кротко с термометърчето и часовника и не прецака нищо.
Видях го 2 години след като се махна от химическия. Каза, че сега учи в УНСС и си има сериозна приятелка, но още страда за голямата си любов - химията.
_________________
And that, is without a doubt, that.
,
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
