Аз доста по-кротки луди съм срещал.
В градския транспорт са предимно два типа:
- говорещи си сами на висок глас на няква определена тематика - примерно политика
- религиозни бабички
Веднъж се возим в авт. 11. Един както си седеше, ни в клин ни в ръкав обясни 3-4 политика дето бяха от управляващите тогава какви били и какво правели.
Друг път се заговорих с религиозна бабичка. Почна да ми говори че само с вярата ще се спасим и т.н. неща, някой испански мисионер сигурно би започнал да си води бележки
Друг път, докато се рядяхме на опашка за минерална вода пред Халите (тогава чешмите бяха все още зад джамията) един тип застана зад чешмите (доста удобна позиция, всички са обърнати към теб и няма къде да мърдат), извади няква книжка и започна да проповядва. Един-двама го изпсуваха, но той невъзмутимо продължи да си говори, явно с опит и от преден път, че никой няма да си остави мястото, че да го гони. Дудна към 10-тина минути, напсуваха го още 2-3 пъти и си замина.
Иначе в блока на баба ми си имаме една комшийка с недоразвит акъл. С прошарена коса, видимо на над 50 години. Но много бръчки няма, щото предимно се усмихва. Тя е потвърждението на поговорката че лудите Господ ги пази. Живееше с майка си, но тя почина преди 10-15 години някъде. От тогава дойде брат и да живее при нея, който е инвалид мисля 1 клас. Получават някви мизерни пенсии, жилището им е дадено от държавата. Мизерията им е голяма, но всички от входа им помагат - някой даде храна, друг пари на заем, трети нещо дето иначе би изхвърлил (стар телевизор, печка, хладилник). Та номерата на Цеца (така се казва) са следните: Идва вечерно време, звъни по вратите на хората, носи си съдинка и иска следните неща: захар, боб, два домата, зимно време кисело зеле, абе всякви провизии е искала от нас - каквото се сетите като основна храна - искала го е. Някой път иска пари на заем от името на брат си, но винаги са ги връщали и то в срок. Най-редовно седи на пейката пред входа на блока и гледа кой какво прави. Като ме види и поздрави, винаги ми задава един и същи въпрос - къде е брат ми. Отговарям и, а втория въпрос също е стандартен - "кво прави, спи ли?". Ако не и кажа къде е, пък казва че съм го продал някъде
Ако кажа къде е, ама че не спи, пита що не спи. Иначе е голяма хитруша. Преварвала ме е за асансьора, вика "абе чакай, чакай" и ми затваря вратата за да се вози тя. След малко сдърпване с децата на други комшии, няколко пъти симулираше че е наранена и ревеше, комшиите пращат децата за кафе и тя като го получи - ухилва се до уши
А Господ я пази, защото преди няколко години я бутна кола и счупи крак на 1-2 места. Естествено нямаше пари да и слагат пирони, доста месеци лежа, баба ми ходеше да я гледа, носеше и постоянно храна. След това започна да прохожда, първо с патерици, после с онея проходилки дето е като масичка с две дръжки, сега е само с бастун. Здрава като бик...
За лудия братчед на шефа в първата ми работа мисля че съм споменавал. Той си беше освидетелстван параноиден шизофреник. Но кротък, не е буйствал никога, и беше на свободен режим. Живееше в болницата, но не беше надежден за нощни дежурства, та с няколко колеги се редувахме да сме нощна, а той ни правеше компания. Разправяше някакви истории, но без да спира, говори ти два часа, докато вечеряш, гледаш телевизия, оправяш си леглото за спане... Будуваше доста нощно време, будил ни е доста пъти с някви неща дето прави - примерно да се бръсне на мивката, да се къпе в банята и да прави наводнение, да отвори вратата където спиш, за да види колко е часа или да закусва с наша храна от хладилника. Много обичаше да хапва каквото има в хладилника, без оглед негово ли е или чуждо. Като го хване някой, се извиняваше и обещаваше че ще го възстанови, после наистина ходеше и купуваше нова храна от близката БИЛЛА. Голяма душа беше като цяло, никога не е мислел злото на някой, но с тези навици доста дразнеше. Шефа, който беше по-нисък с две глави от него, от време на време го поступваше като непослушно дете... По едно време му бяха забранили да идва в болницата, но той се познаваше с всички пазачи и те го пускаха. Веднъж беше дошъл в 10 вечерта, по домашни пантофи, с някво кепе на главата, на което беше наденал мрежесто чувалче от лук, и като емблема отпред - малка кутийка лустро за обувки. Обичаше и да се облича с гащеризоните на колегите и да се прави на работник от фирмата, което изкарваше шефовете от кожите им (а те и без това си бяха кибритлии)... Накрая го правиха на лечение в 4 км., върна се доста по-сдържан от там, някак си наплашен. Няколко седмици по-късно се преби в блока му. Според очевидци, поставил дъска между балкона и прозореца на съседната стая и тръгнал да ходи по нея, но по пътя загубил равновесие и паднал, от височина някъде 5-6 етажа. Почина на място, главата му се сцепила зверски.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
