Бахти, Мезе, стана ми жал за шизофреника.
И съседката изглежда голяма сладурана. Много готин пост.
Сиера ме накара да си спомня още случки.
По бай-тошово време майка ми работеше в СОТ. Тя беше на контролния пулт - следеше дали някъде се е включила аларма и ако се е включила, пращаше полицейска кола на съответния адрес. Та тя ми е разправяла за един от обектите, които имаха - апартамента на някаква особено луда параноичка, която не излизала от къщи без скафандър. Та една нощ алармата й се включила и майка ми пратила полицията там. Оная отворила вратата, била със скафандъра и с пушка в ръце. Не пуснала полицаите да влязат и ги държала на мушка, докато не им изчела всичките документи най-подробно. Тогава вече им позволила да влязат да спрат алармата и им обяснила, че я е включила, за да види дали работи и дали наистина идва полиция като се включи. Веднъж на Аптека видях някво същество, облечено в нещо като скафандър - сигурно е била тая. Не вярвам да са много тоя тип психопати в България.
С религиозни хорица също съм имала вземане-даване. Във времената на IRC се бяхме забили в един канал на протестанти. Идеята беше да се гаврим с тях. Така и започнахме, но след час-два чат на мен вече ми беше ужасно зле - тези хора бяха като роботи. Абсолютно програмирани. Не знам с кво ги друсат на сбирките, които си правят, но явно им прави сериозен брейн демидж. Не мога да си спомня подробности, помня само че ги забивах в цикъл по следния алгоритъм:
- И ако се държиш, както ви казват в църквата какво ще стане?
- Като умра, ще ида в Рая.
- И кво ще правиш там?
- Ми ще живея при Бог в блаженство завинаги.
- Би ли ми описал един ден от тази блажена вечност?
- *забив* Ъъъъ... Ама ще живея при Бог в блаженство завинаги...
Пак в IRC с моята Cruelty имахме канал, който се казваше #lucifer. Нито аз, нито тя сме сатанистки. По това време и двете слушахме много блек метъл и си търсехме подходящо име за канала, в който идеята беше да се събират разни блек метъли. В последствие си остана наш частен канал, в който си лафехме с приятели. А заглавието със същия успех можеше да е и Прометей - ставаше дума по-скоро за митологичното и етимологично значение - Луцифер като носител на светлина и т.н. Та там ни налазваха изроди от два типа - въпросните протестанти (ние след техните визити им инвейднахме канала) и разни сатанисти, които са също толкова малоумни като тях. Та един сатаняга, след като надълго и нашироко му обяснявах защо в България нямаме причини да имаме сатанисти и защо сатанистите са юдеохристияни всъщност, понеже си взимат булшита от същото място, от което и християните, почна да ме заплашва, че ще ми клъцне гръцмуля. И че като сатаната дойдел на земята, той щял да властва завинаги върху планина от черепи. Бе, намерете десетте разлики с олигофрените протестанти, дето описвах горе.
Като казах сатанисти - имахме един такъв в 8ми и 9ти клас в НПМГ. Беше химик, от Перник. Та една нощ отишли с авери да препикават гордо някаква църква и после на гробищата да десекрейтват гробове. Та, паднал му надгробен камък на крака, счупил го много лошо - така че трябваше пирони да му слагат и да лежи по цял ден. В последствие му отне над 3 месеца да зарасне, щото крак само с пиене на алкохол не се оправя. Изключиха го от НПМГ, щото не можа да навакса изпуснатия материал. Видях го години по-късно в един влак - беше станал пещерняк-планинар и носеше хипи символа на врата си.
А за луди съученици от началното даскало... Ох, ужас. Имахме една Валя - тва от 1ви до 7ми клас. Някъде в 5ти я сложиха да седи до мен, щото бяха сдобили гениалната идея да групират двойкари с отличници, за да може отличниците да им помагат. Това беше нема такъв психотрилър - Валя не беше лоша, ама постоянно измисляше някакви простотии. Веднъж ми надраска гумата с химикалка, аз й казах да я изчисти, тя ми я върна с дебел слой плюнка отгоре. Няма да забравя как веднъж стана в час по английски, отиде на подиума, клекна до госпожата (една кротка женичка, на която й се качвахме на главата целия клас) и започна да се опитва да я запали със запалка...
В седми клас съвсем изтрещя и успя за една година да сътвори 3 гигантски простотии:
- избяга от къщи и я нямаше цяла седмица. Оказа се, че й скимнало да хване рейса и да отиде при няква своя пралеля на село. Като й писнало да седи там, се прибрала. Родителите й се бяха побъркали от ужас.
- подстрига даскала по рисуване. Оня беше някакъв таман завършил висше младеж. Не можеше да казва л и затова казваше зеуено и виууетово и настояваше да ни вика коуеги. На нас - дет сме на по 13-14 години пикльовци. Та той имаше къса коса с изключение на едно малко кичурче точно отзад. В един час по рисуване Валя стана и си излезе. Никой не й обърна внимание, щото го правеше постоянно. След малко се върна с една огромна шивашка ножица (очевидно от кабинета по трудово), Промъкна се тихо зад даскала, който ни рисуваше типовете човешки лица на дъската и позиционира ножицата. Ние, бидейки малките гадни копеленца, които бяхме, мълчахме и гледахме с интерес. И изведнъж ЩРАК - и малкото опашленце на оня падна на земята, а той се обърна и взе да заеква изумено:
-А-а-ама коуежке, к-какво правите!
- последната й постъпка почти я докара до изключване. Пак бяхме в час по рисуване. Валя си обля ръката с червена боя, нарисува си мъничка черна чертичка - като раничка, от която излиза кръвта и хукна из цялото училище, пищейки "Помощ! Умирам!". Тогава на директорката явно съвсем й писна от нея, ама я остави да си довърши след голям молебен от родителите й, щото и без това седми клас беше към края си.
Години по-късно пътищата ни се засякоха пак. Оказа, че Валя се е сдобила с дъщеричка - даже е клиентка на майка ми сега. Изглежда доста по-нормална вече.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
