anime.ludost.net

Anime Ludost
Дата и час: Сря Авг 04, 2021 3:36 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 90 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Чет Авг 19, 2010 6:35 pm 
Offline
Warrior of Love and Justice
Аватар

Регистриран на: Сря Юни 16, 2004 8:05 am
Мнения: 6179
Окей. След последните форумни драми за пореден път ми стана ясно колко много психично болни хора щъкат свободно по планетата. Всички сме си имали вземане-даване с такива и знаем, че изживяването може да варира от страшно през сюрреалистично та до смешно. Тази тема е за споделяне на личен опит с подобни индивиди - от случки на живо и онлайн.

Аз ще ви разкажа най-напред за Светляка, с когото имах нерворазбиващото "удоволствие" да деля група във втори курс в химическия. Само че това ще стане малко по-късно, щото сега имам работа. Пускам ви темата, ако някой пожелае да сподели нещо - да споделя. :)

_________________
And that, is without a doubt, that.
My Anime List , My Manga List


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Авг 19, 2010 6:58 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Май 09, 2003 2:50 pm
Мнения: 3882
Местоположение: София - Варна
е аз се сещам поне за момента за историята с Моргот, дет беше решил да прави как беше... Организация на кралство Япония??? Нещо от сорта беше.. та едни високопарни лични съобщения като взе да ми праща и накрая го сгащихме в една пицария на ул. Шипка, като първоначално му слушахме ненормалните идеи с интерес, дори Слави беше толкова сериозен, че чак му завидях за актьорския талант. После като дойдоха Коста и Снайпера дето го познаваше какъв е психопат, и никога няма да забравя физиономията му, както и тази на другарчето до него... много се забавлявах определено.

Мисля, че е време Секи и Коста да разкажат и прословутата история за изгорялата вила на Своге &_&

_________________
Silverbot: понякога докато чета форума съм пред сърдечен одар
Maniax: Единственото интересно е да го гледаме колко низко може да падне :)

Българският косплей портал - http://cosplay-bg.com
AniBG.info - гледай анимета онлайн http://anibg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Авг 19, 2010 7:05 pm 
Offline
Warrior of Love and Justice
Аватар

Регистриран на: Сря Юни 16, 2004 8:05 am
Мнения: 6179
И за Моргот ще ви разкажа, щото с Роланд имахме лична среща с него. :lol:
Ма давай с малко повече описание и подробности, за да е по-смешно. Моргот специално трябва да се описва в детайли като поведение, че е бая забавен.

_________________
And that, is without a doubt, that.
My Anime List , My Manga List


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Авг 19, 2010 7:26 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Май 09, 2003 2:50 pm
Мнения: 3882
Местоположение: София - Варна
понеже не помня подробности се разрових из форума, та достигнах до спомена за Лола, която се оказа въпросния Моргот.... та АлДим е пействал някакви неща, ей тука ще ги цитирам:

Цитат:
Въпросното са реплики на Лолчо из диалог с Амелия в Сивостен:

Сега друго да те питам, занимава ли ти се с културна дейност по международни проекти?
...
Ами международно сътрудничество в областта на културни мероприятия, насочени към определи културни особености. Преди време от страна на Япония ми направиха предложение за организиране на такава проява в насоченост анимето като изкуство и средство за популяризиране на Яп. култура тук. Почти завършихме всичко, но сътрудниците от страна на различни аниме форуми се оказаха ненадеждни и госпожа аташето ни блокира. Мисълта ми е, дали, след като имаш интереси в тази област, би желала да станеш част от такава проява?
...
/За Аниме Лудост/ ти ще стоиш настрана от този противен форум.
Потърсих връзка с тях и други форуми. Едно девойче Еликс претендираше за връзки и познания и на предварителната среща ми донесе един куп разбирачи, някакъв Слави, за когото в културния център (откъдето твърдеше че идва) дори не бяха чували за него, и други перзони, от които малцина наистина разбираха за какво стана дума. Всъщност започнаха да ми дават съвети как да основа организация и дискутираха техните си прояви. Тази среща ме отказа тотално да се занимавам, защото просто бях неспособен да сформирам екип с тези хора. Не всички от тях де, повечето. Все пак аз говоря за сериозна работа, а те си разиграват интрижките и нямаше да има смисъл, та бях принуден да се откажа и да се върна при евроотношенитята. Относно Еликс, доколкото зависи от мен, тя няма да има нищо общо с културна дейност, а то зависи доста от мен.
Та говорим за теб в случая, защото наистина съм възхитен от някои черти на характера ти, което ми подсказва нещо, но искам твоето мнение де. Няма да настоявам, ако не ти се занимава.
...
и всичкото това, при все че уредих финансиране и правителствени облекчения....


/За Еликс/ не е представителна, не познава протокола и най-много да ме изложи още повече ако цъфна някъде с нея, както се преполага по време на такава организация.
...
/За Сиера/ Сиера е онова дебело бавноразвиващо се квазидевойче ли? /Забележка на редактора: тц тц тц!/


ииииииииии намирам и моята история, тъкмо и аз да си припомня:

Цитат:
И така дами и господа време е да ви разкажа за прословутата среща. Ще цитирам първоначално начина по който се свързаха с мен, за да видите колко абсурдно е всичко от самото начало.

Един ден получавам ЛС от никнейм Sasuke в този форум, в който с доста гръмки и на първо четене сериозни фрази (на второ и трето четене и леко обмисляне на съдържанието доста абсурдно звучащи неща) пишеше следното:

" Пиша ви от името на Източния департамент с направление по развитието на културните взаимоотношения между България и Япония, по-специално в областта на аниме и манга културата. Изразяваме желанието да ви поканим на закрита среща, целяща да координира предстоящите международни изяви, посветени на Българо-Японските дни за аниме-манга култура. Надяваме се да ни известите за желаното от вас време и място, когато е удобно да се срещнем и да обсъдим възможностите за взаимното ни сътрудничество.

Генерални представители:
Димитър Кръстев
Станислав Димов
Чавдар Хърсев
Телефон за контакти:
GSM: .... айде няма да го цитирам
E-mail: morrgot@gmail.com "

След консултиране с Hikaru получавам следния отговор от нея:

[23:53] <Hikaru> ne sum 4uvala za izto4en departament
[23:53] <Hikaru> shto za 4udo e tova

Обаждам се и на Слави, който както много от вас знаят е човек, който се движи много често в компанията на японци от посолството, и който ми отговори, че за първи път чува подобни имена, а в тези среди българите се познават, защото не са много.

Решавам аз да не отговоря на съобщението. След 2-3 дена получавам за втори път същото и пак не отговарям. След още два дена за моя най-голяма изненада получавам отговор, но не тук, а като ЛС във форума на анимес-бг от съвсем различен ник - Ранд ал-Тор:

"Поради липсата на отговор оттегляме предложенията си за съвместна работа и изразяваме съжалението си за пропуснатите от Вас възможности.

Ваши:

Генерален съвет на Източния департамент към Империя Япония"

Разбирате колко абсурдно ми прозвуча гореспоменатото име на съвета. В крайна сметка след конскултация с админа установяваме, че и той е получил подобно съобщение и си е насрочил среща с въпросните хора. След срещата разказа му включваше следните реплики, цитирам по памет:

"Говориха ми как можели да ми затворят сървъра и сайта ако не съм им помагал, как нямало да ти позволят да си направиш прожекции в НДК..."

Описанието на човека, който дошъл на срещата беше следното:

Висок, слаб, с дълга коса, с лек английски акцент, държи се малко гейски, много надут.

Чудя се аз какво да правя и решавам да я видя аз тая работа. Консултирам се с Вегета и решавам да му отговоря.
След отговора ми получавам следното съобщение:

"ОК, ще оттегля формалностите тогава.
Имаш ли възможност да се видим тази неделя, за да обсъдим на място нещата? Защото така със сигурност звучат и изглеждат крайно имагинерни. Например два и половина на Народната Библиотека над СУ?
Този път ще чакам отговор, за разлика от първите три пъти Wink
И да, Ранд е." - последното по повод недоумението ми от никовете, от които бяха пуснати съобщенията.

Правя аз една организационна среща у нас, на която присъстваме все близки хора - Вегета, Тифа, Хидрос, Буб, Херми и какъв късмет - Снайпера. Защото след краткото излагане на историята се разбира кой е мистериозния човек, който изпраща съобщенията - Моргот от форума на Егмонт, с когото Снайпера е имал преки контакти немалко пъти и ни разказа доста пикантни истории, около неговата дейност.

Правим боен план - обаждаме се и на Слави и се разбираме следното: Отиваме аз и Желязко (приятеля ми) на Библиотеката, в това време Слави е в докторската градинка заедно с Вегета, Снайпера и BlackSun и чакат знак от нас кога да дойдат в нацелената предварително пицария. Завеждаме ги там, докато поръчваме даваме знак и както си седим в ъгъла се появяват останалите. Преди това разговора беше доста странен, много неясен с както казах високопарни думи, които реално нямаха много смисъл.

Идва любимия ми момент ^_^:

идват останалите и заграждат в ъгъла Моргот и Ранд (който е протежете на Моргот явно - едно 17 годишно момче, всъшност самият Моргот доколкото знам е 18 годишен), които при появата на Снайпера си глътват езиците, Моргот изведнъж адски много почва да се поти, да заеква, изненадващо изчезва и английския му акцент...
Представям му аз хората, казвам му че с тях работим по принцип, обяснявам му за Слави, последват чутите разкази за организацията, която Моргот искал да основе, на базата на някаква разпадаща се младежка такава, намесиха се някакви френски помощници... за държави от изтока, не само Япония и т.н. и т.н... общо взето доста скалъпена история, които ние все пак изслушахме с интерес и обмисляхме и коментирахме по време на разговора. Моргот се опита на няколко пъти да говори разни неща и да се покаже като много знаещ, но не случайно бяхме взели със себе си BlackSun, който има фондация и знае какво трябва за регистриране на подобна институция. Та както се разбра Моргот явно хич не беше наясно с нещата, въпреки че се опитваше да ни убеди в обратното.

Първоначално се опитваше да се изкара фен, но на директния въпрос на Слави се оказа, че всъшност нищичко не знае за отаку културата, да не говорим пък за взаимоотношенията с японците. С никакво аташе не е разговарял и т.н.

Общо взето от цялата история си личеше как иска да организира уж нещо, където ние да свършим почти цялата работа и след това той да се прави на шефа.

Някои хора, които са били от неговото обкръжение ни разказаха за опитите му да основе някаква секта - представял се за прероден атлант и имал планове да властва над сектата.... тука няма да коментирам, защото просто наистина ми стана смешно като го чух това. Разказа ни го едно момче, което той се опитвал да сваля известно време.... (без коментар).

Е накрая се разбрахме да се видим след 2 седмици, даже той най-чинно си го записа в тефтерчето, дори от притеснение си забрави чадъра в пицарията и се чудеше как да си го вземе после. Слави като един джентълмен излезе и му го връчи.

Е след 2 седмици получих следното "извинително" съобщение:

" За съжаление няма да можем да се видим в неделя, понеже се оказа, че за тогава ми е насрочена олимпиадата по лит-ра, а Димитър има важна юридическа среща :// Ще поддържаме връзка и ще се договорим за по-нататъшен ангажимент "

От тогава съм го виждала веднъж на Попа, където беше и BlackSun, който го поздравил и бил посрещнат с доста изненадан и стреснат поглед от страна на Моргот.

Та така драги ми приятели - това е цялата история, както виждате нито съм я разказвала на някого, нито съм го подигравала пред някого публично, постъпих доста коректно спрямо него, въпреки всичката глупост около нещата, които ми наговори.

Колкото до Слави - той сам може да потвърди, че е член на съвета в Японския културен център, тази информация разбира се я спестихме на срещата, Слави и без това доста подробно му обясни доста слаби страни от плана на Моргот и как би трябвало да подходи към японците, предложи му дори да го запознае с хората, които могат да ни помогнат за регистрацията на въпросната организация, но както виждате този човек просто не си заслужи усилията, които ние така добронамерено положихме да му помогнем, въпреки абсурдните му твърдения.

Сега искам и Jenx да разкаже преживяванията си *_*


Jenx:

Цитат:
...Епа след ТОВА, мене спомените ми за онова нахакано 16 годишно хлапе с прякор Моргот направо бледнеят О_О;
Сори хора, обаче Еликс ме разби отвсякъде :)
Но нека кажа моите лични изводи от това:
1. Моржа си е все същият явно. Подмолен, говорещ много и понякога - без да знае какво казва
2. Ранд, към който изпитвах ВСЕ ПАК някакво уважение в момента направо ми падна в учите. Ех,беше толкова свестно момче
3. И двамата явно имат доста странни наклонности, що се отнася до шеги..
4. Присъствието на Снайпера е било просто НЕВЕРОЯТНО добър ход...Леле, ще ми се и АЗ Да съм бил там, щяха да се напикаят от притеснение сигурно:)

Ех...аз смятах само да разправям разни истории от преди 2-3 години относо как Моргот се отнася с хората около него, как обича да ги насъсква един срещу друг и да гледа отстрани...Да забърква баркотии..ама явно се е поусъваршенствал и действа по-масивно вече :)


Aldim:

Цитат:
Още бисери на Лолчо (от преди да бъде разкрит по бързата процедура):

"О, я малко ред.
Първо, аз повечето време съм в Европа, разбира се тук все още е по-нормално, но трябва да се укротят някои елементи, па тогава.
Второ, Амелия много добре я знам, тя е въздух под налягане, мисли си че прави нещо, а зад гърба й става за смях. Лошото е, че никой не й го казва, щото искат да продължат да й се смеят. Нямам конкретно мнение за нея иначе."

"Амалия, мила моя прелестнице,
как бива то възможно да имаш такава външност и да дерзаеш да изказваш мнение, било то некомпетентно. Ами че ти си грозничка, не искам да те обидя, но поне можеш да си смирена. Малцинственият въпрос е доста деликатен, но бива ли така? Всеки е роден с някаква мисия, едни се издигат, други продават, трети купуват, четвърти коне пасат ( а някои и на овце баят, каквото и да значи това, Анди).
Сега и ти си върви в мир, не си желана тук. Прекомерно е невъзпитано от твоя страна да се правиш на нещо, ако си нищо. Не че си нищо, защото и нищото е нещо. Върви в мир, чадо, покай се и един ден се върни тук, нова, очистена, променена, смирена и тактична. Мир да има." /да отбележа, че след като беше разкрит половин час по-късно мина в режим "Амелия-ти-си-моят-идол"/


SNIPER:

Цитат:
Така случайно видях попаднах на разговор в IRC и след като прочетох темичката не можах да се сдържа да не постна нещо :twisted: :twisted: :twisted:
Значи относно Morrgot ( Димитър Кръстев ) ника идва от една много добра и моя любима книга Силмарилион. Момчето е на 18 години мисля, че ги навърши вече 88 набор. Живее в зоната и е доста цапнат през главата. Имах възможността да се запозная с него преди година две от срещите на Егмонт България. Момчето е със сериозни психически увреждания по мой лични наблюдения. Има огромна мания за власт и величие. За него вниманието на другите хора е от голямо значение. Твърди, че винаги получава това което иска, но това никога не е така. Ако някой някога намери по - голям интригант от него моля да ми се обади.... Това което каза Мага относно него е една малка част. Когато преди години отидохме да се видим с хората от Егмонт, явно те си бяха писнали вече един от друг, повечето внимание беше обърнато към нас. Тогава Кръстев започна да насъсква хора против нас, разбира се неуспешно, но тва си е негов проблем. Резбата на него леко му е кривнала от правия път от много време насам. Рант (Чавдар ) преди не го обичаше много и беше против неговите интриги, но като гледам сега май споделят едно легло доста често.... ( казвам го без майтап ) От една моя позната от Егмонт разбрах, че се опитват да направят някаква организация свързана с аниме и манга ( никои от хората които изброиха си няма и бъкел идейка какво е това и има ли почва у нас ). По мой лични наблюдения мога да си извадя някакво заключение какво е искал да направи той. Според мен няма да съм далеч от истината, а по скоро няма да я разгадая цялата.
Манията за величие и власт е стигнала толкова далеч, че неговата малка скромна компанийка от 10 човека вече не му доставя удоволствие. Знаят за форумите които са свързани с аниме-то и Кръстев е решил да се направи на велик като събере всичко под един покрив с надеждата тези хора след време да му се подчиняват. Разбира се това звучи много смешно, но както казах момчето си има проблеми. Главната и истинска цел е била малко по - различна, а именно "СВЕТЛИНАТА"...... Общо взети аз знам много малко неща за това..... някава мизерна сектичка начело естествено с нашия "герой" - Моргот. Подробности ще постна по - късно само трябва да се видя с една приятелка която ще разкаже всичко.... Значи Кръстев е идиот, но не е чак толкова глупав колкото изглежда.... За да заплануват това за срещата и какво ще лъжат и говорят са го подготвяли повече от месец. Разбира се аз като го разбрах това ми беше много интересно защото както се обедихте те не казаха нищо съществено.... Дори не бяха запознати с повечето закони и глупости кадето има ги разясни BlackSun. Опитвали са се да скарат и форумите по между им и т.н.
Аз се чудя, ако вечерта преди срещата не бях на гости в Еликс и не бях разбрал за тия двама шарлатани, какви ли глупости щяха да изръсят още. Разбира се за тях това е много голяма спънка в целия план понеже се появява човек който ги познава добре.... Друго не знам какво да ви напиша.... Родителите му имат доста пари и момчето явно за това е станало такова мисли че може да има всичко държа това да го подчертая нищо че се повтарям..... Това е искал е да се опита да командва всички и да ни "поведе към СВЕТЛИНАТА". След това плановете не се успя ли имало е опити за интриги и така.... общо взети и двамата са нещастници и не разбират нищо :grin: :grin: :grin: enjoy


JENX:

Цитат:
Ооок...по request на Eliks, ето мътните ми спомени от моето гостуване у Моргот преди....епа не помня вече:Рр

Тааа, както беше отбелязано, пича определено не е от бедно смейство, апартамента им е с врата по-дебела от стените вкъщи и с камера за наблюдение над нея (много фешън обаче!).Таааа основното, което забелязах през престоят ми у тях е отношението му към околните.
Със сестра си се дърлят като луди, но имайки впредвид, че и тя не е кой знае колко повече стока от него - някак си е разбираемо. На вторият ден, по-малкият му брат го пита нещо, моржа му се озъби и хлапето така го изцепи в коляното, че чак мен ме заболя :lol: Към майка си се отнася...ами, маааалко по-зле отколкото като с прислужница. Освен това има интересният навик да говори за себе си в трето лице, и да слага "господин" на всевъзможни места :) (да, дори и ТАМ). Иначе пича наистина е с направо невероятна мания за величие, от която честно казано поризлиза и останалите му черти. :)


ALDIM:

Цитат:
Ау, сега се усетих, че забравих някои от най пикантните изявления на Ранд и Лоли:

/След като Ранд и Лолчо плюят сума време по Аниме Лудост, аз им вметвам че все пак Еликс и сие не са синоним на форумът и настава крайно забавен диалог със за секиго по нещо!/
Ранд: "А кой е синоним? Сиера психоложката и нея я знаем."
Лолчо: "дано да не са, искрено се надявам"
Амелия: "Сиера е пич, бе"
Р: "Най-хубавото нещо в Сиера е кучето й всъщност"
Л: "Сиера е онова дебело бавноразвиващо се квазидевойче ли?"
А: "Не знам кучето й какво е, но за Очите й се носят легенди. Много е свястна, аз много я харесвам Smile Не съм забелязала да е бавноразвиваща се."
Р: "Ти лично познаваш ли я? А очите й са крадени и са просто сини. Рисува хубаво иначе."
А: "Лично не - само от форума, но от бая време я наблюдавам там. И за другия й чифт очи говорех..."
Л: "Да кажем, че се гаври с нелечими болести. Това е достатъчно."
Р: "Охох близначките ли Laughing Да, те са достолепни със сигурност."
Аз: "Sierra е нашата горда спор-тистка, да не я закачате, ей! Laughing"
А: "секи и тя е пич Smile
То пък кой ли не се гаври с нелечими болести Smile Абе харна е девойката Smile"
Р: "Секи е една мадама, която говори само за дрехи, нали? И ходи с аватари от преди 32-ра година..."
Аз: /относно погрешната интерпретация на очите на Сиера/ "Ааами. Очите й са големи, изразителни и с приятен розов цвят."
A: "Ами не знам за кви аватари става дума, но иначе на нея прилича, да Smile"
Р: "В смисъл стари или поне грознички аватари с разни руси мацки от анимета от 80те. За жалост нея не я познаваме лично де, само косвени наблюдения от форума Wink"
... /диалогът позапада малко, но ето една реплика заслужаваща внимание след горните цитати/
Л: "Защото Амелия има по-пъргав ум и те се комплексират като първобитните люде"

Накрая всички се разделят щастливи, доволни и в прекрасни отношения.


Опитвали са се да скарат и форумите по между им и т.н.


Хехе, по този въпрос:

/след заплюването на Лудост/
Ранд: "Еликс не поздравява по улиците, а онзи нацист гледа сякаш иска да те заколи. Това не Слави, а един друг. Могат да са малко по-дружелюбни."
Амелия: "Е хубу де, ама нацистът кой е?
С АнимеС пробвал ли си?"
Лоли: "Не това е важното
аз с подобни хора не мога да работя, не мога да се покажа в посолството, нито в другите институции. Нищо чудно че до момента няма напредък."
Ранд: "Ами не знам, ходи с някакви пръстени, черни роби и разправя расовите си теории. Или поне аз останах с такова впечатление, Алиота може да помни ника му по-добре."
Лоли: /за Анимес/ "Да, но само с тях не става. Добри деца са, много нахъсани да работят, много сговорчиви. За тях ми е най-гъжно, защото исках да ги възнаградя за сътрудничеството ни, но май няма да стане."

The End. :D


SNIPER:

Цитат:
Еми тук нещо не ми се спи и се разрових из няколко поста на Моргот ето и резолтата :)
Забележете СИЛАТА и СВЕТЛИНАТА :lol: :lol: :lol: :lol:

Що е то късмета? Ще се ограничим до това определение - да ти върви. Ами ако вършиш добро, ще получиш добро, не задължително от людете. Силите си знаят работата, Светлинта дарява и Светлината наказва, гласи една древна херметическа поговорка.
Който изпитва състрадание и съчувствие, който помага на другите, отличайки дори себе си, той ще бъде дарен с късмет. Пробвайте и ще се убедите ;)
Иначе... не знам, при мен е променливо. Не съм много.. праведен така да се каже, но никога не съм спирал да вярвам в Силата.

1. Айнщай не не използвал повече от необходимото. За да мисли нормално на мозъка малко му трябва.
2. Това че някой не вярва, че земята е плоска не я прави по-малко кръгла.
3. Физическите закони съществуват навсякъде, особено ако са фундаментални, те не се изкривяват от субективните ни теории
4. Прераждането е името на трансмутацията, която е необходима за да се изпълни закона за запазване на енергията. То съществува на всички нива, от най-нискочестотните вибрации, до Светлинните лъчи и Силата (като представители на високочестотни вибрации).
5. Дали разбирате даден закон, бил той физичен, метафизичен, окултен или философски, трябва да сте достигнали едно поределено ниво на мисълта, на менталното ниво. Да сте повишили вибрациите си, както казват някои учени. В този смисъл херметиците имат една поговорка - УСТНИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО СА ЗАТВОРЕНИ, ОСВЕН ЗА УШИТЕ НА РАЗБИРАНЕТО.

Много зависи. Аз обожавам малките и непотребни предмети, които са повече кич, отколкото са красиви. Обичам си пръстените и всичките сребърни неща, дори златните, въпреки че не харесвам златото, обичам си разните там реликви с емоционална, материална или окултна стойност, обичам цветните и шарени нещица, които могат да те побъркат с разностилието си. Много са

ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЦВЕТОВЕ НА СВЕТЛИНАТА СА ВЕЛИКОЛЕПНИ

какво като си го просят? Тях Светлината сама ще ги накаже, или в Аменти ще им се случи случка. Защо ние да си разваляме кармата с глупости.

да вървиш към съвършенството

О, скъпи, никакво намерение нямам да ти демонстрирам познания и връзки, стига моля те. - шок СКЪПИ :P

Няма жертва или саможертва, която не съм способен да извърша в името на най-добрия си приятел. Вярвам, че живея не за себе си, а за него - тук става дума за интимния приятел може по това време да е бил и Рант

Свят, който е див и пустинен, изпълнен с ужас и безнадеждност. И в един доволно голям океан имало остров, остров, на който Светлината намерила убежище и създала прекрасни неща. Там прекрасното било красиво и красотата била на почит, била смисъл и вяра. Красотата във всичките си измерения се излъчвала чрез Светлината по този остров, където жителите му сътворили невероятно възхитителни неща, които потънали в забрава. Защото нищо съвършено не е вечно и нищо вечно не остава завинаги красиво. Така изчезнал този остров, защото Светлината не същестувава преди да залезе. Но лъчите на утрото довели спомена за този свят, изгубен навеки, защото красотата, постигната веднъж, дори потънала в дълбините на бушуващия океан, отново и отново ще извира чрез Светлината, която носи спомен за всичко красиво и съвършено за да създава все по-красиви и съвършени неща. Стремежът е към съвършенството.

За лордовете на Светлината няма забрани

аз се грижа за себе си като се грижа за другите

Светлината и Приятелите ми са моето чудо

колкото и силно да е, с всеки следващ път си по-силен. докато не дойде един ден, в който го оставяш да те изгори, без да чувстваш болката. - не питайте моля ви се....

Светлина, имам и още как!

В кой град живееш?
в Светлинната Столица
От кой отбор си?
от този на Светлината
В какво/кого вярваш?
не е ли очевидно? В Светлината, Мрака, Силата, Съдбата и така

вашият бог е злият бог баал, който дори да съществува е гаден и аз нямам намерение да му се подчинявам... освен това бог няма има Светлина

Замисляш ли сте се някога над смисъла на живота? Ако да - какъв според вас е той?
Да бъде изживян животът, и ако е угодно на Светлината да постигна съвършенството заедно със Светлината на моя живот, което не е съвсем човек

Мразиш ли някого? Ако да - кого и защо?
Омразата е непозната на Светлината и сестаря да не мразя никого. по-скоро изпитвам нетърпимост

Какво търсиш в хората - доброто или лошото?
винаги доброто, това е принципа на Светлината - във всеки има Светлина, дори да я крие. а като я откриеш разбираш че и най-големия злодей крие в себе си неповторима личност.

ще дойда, дори това да е невъзможно. Силата ни дава сили...

аха, така е, чувстваше се Силата на Светлината, въпреки че е писано в доволно мрачен контекст

Бла прегледах 200 мнения и се отказах нататъка не издуржам има още дами и господа. Както може да видите тоя човек не е с всичкия си ама какво да се прави :)


Мисля е достатъчно... следващия моля :grin: :grin:

Ако не ви стига ето линк към цялата тема:

viewtopic.php?f=39&t=6009&st=0&sk=t&sd=a&hilit=Morgoth

_________________
Silverbot: понякога докато чета форума съм пред сърдечен одар
Maniax: Единственото интересно е да го гледаме колко низко може да падне :)

Българският косплей портал - http://cosplay-bg.com
AniBG.info - гледай анимета онлайн http://anibg.info


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Авг 19, 2010 7:39 pm 
Offline
Warrior of Love and Justice
Аватар

Регистриран на: Сря Юни 16, 2004 8:05 am
Мнения: 6179
Значи, след като вие го наплашихте на оная среща, Ранд се свърза с мен и Роланд да ни покани да се видим, за да ни покажат, че всъщност са много яки пичове. По това време въпросния Моргот/Лола/Лорд Алиот спамеше в Шадоуденс и Сивостен, за него се говореше и тук. Решихме обаче да не ви викаме, за да не го притесним трърде и да можем да си поговорим. Това е описанието на срещата ни, което пуснах в Шадоуденс:

Amelia написа:
На едно описче и от мен :)

Така. Рольо е направил повечето обобщения, затова сега на мен ми остава само да позадълбая в детайлите. Ще си позволя да ви цитирам (или поне предам) някои от по-култовите диалози. Преди това обаче много искам да споделя най-най-първите си впечатления, защото те ми докараха стабилен, средно-тежък културен шок (за справка, тежък културен шок преживях, след като гледах едно японско порно със змиорки, но за това друг път).
Бяхме се разбрали с Роланд да идем на Попа 15 минути предварително, за да не се налага някой от нас да стои сам в компанията на онези непознати индивиди с ясно изразени психически отклонения. Хубу де. Оказа се, обаче, че великите умове мислят еднакво и когато стигнах до Попа, заварих не само Роланд ами и...това. Ок. Чухте за вратовръзката и ризката. Чудесно. Нищо лошо, нали? Риза + вратовръзка. Звучи си разумно, почти откъдето и да го погледнеш. Обаче...
Вижте сега. Знам че по дрехите посрещат, а по ума изпращат и тази истина никога не ми е харесвала особено. Но когато на пъпа на София се изтъпани индивид, нагизден в черен развлечен панталон, кецки (черни), тъмна риза, разграфена на малки квадратчета посредством тънички, бели чертички И ВРАТОВРЪЗКА НА СИНИ И ОТРОВНО ЗЕЛЕНИ ДИАГОНАЛНИ РАЙЕТА, това вече е прекалено дори и за един фешън-инвалид като мен. Мога да кажа, че разумът ми излезе в стачка още преди онзи да си отвори устата и да изцепи с някакъв злостен децибел (и произношение) "Shall we go my friends?".
Последвалата дискусия я водехме на български, най-вече защото аз се размрънках в подкрепа на родния език. Беше краткотрайна и гравитираше най-вече около пошлостта на мястото, което сме избрали за среща. Слава богу, скоро минахме на стандартните делюзии на негова светлост - немско-благородническото му заглавие херцог Намсикойси фон Лихтенщайн, някакви мазета в Люлин, 12-годишни козли и 13-броечни девици. Всъщност това (без името и титлата, за която научихме по-късно) си беше опит за иронизиране на нашето отношение към духовния мир и живот на ексцентричния ни придружител. Силно недоклатен though.
Докато слушахме тази най-първа предвзета тирада (щото имаше още много след нея) се носехме целеустремено към някакъв избран от врага терен, който в последствие се оказа гореописания Буда Бар. Слава богу! Наистина имаше момент, в който се притесних за безопасността си, така че когато прекосихме прага на това претенциозно, лъхащо на снобизъм място, душата ми определено се възрадва. Трябва да кажа, че Лолчо явно отдавна си беше препикал тая територия, щото знаеше менюто и привичките на прислугата наизуст. Поръча си наргиле и после дълго и шумно се възмущава от това, че не му донесоха пластмасов накрайник, за да си го пуши през него. Пък ние с Роланд пихме натурален сок за 1.50. Цената си заслужаваше – все пак досега не бях пила натурален сок с ТАКЪВ визуален съпровод. Тук вече започна да си личи нелицеприятното отношение, което Митко фон Лихтенщайн демонстрираше към събрата си Ранд. „Извади ми телефона!”, „Извади ми портфейла!” – явно хлапето му беше личният хенчмен, щото слушаше и се подчиняваше, като само хвърляше по някой друг укоризнен поглед. Така де – благородниците не могат да си носят багажа сами, иначе става вулгарно. Имаше един особено грозен момент, в който светлостта си търсеше запалката, която всъщност беше пред него, но някой слуга трябваше да му я подаде в ръцете. Та подаде му я слугата...
Между другото, да взема да доразкажа за начина, по който Ранд гледаше лордчето – направо ме втресе. На моменти очите му излъчваха такава обич и обожание, че чак страшно да ти стане. Все едно поглъщаше с очи някакъв бог, или поне много, ама много изключителна личност. От време на време хвърляше по някой горд поглед към нас, предполагам в моментите, в които намираше, че господин Кръстев – фон Лихтенщайн блести с оригиналния си характер. Е, имаше и случаи, в които ни гледаше леко извинително, когато оня кажеше, или направеше нещо, което минава за дебилщина според абсолютно всички ценностни системи във Вселената. Не мисля, че двамата имат сексуална връзка (Ранд не е достатъчно красив за целта). Просто Митко е капризното божество, което Ранд познава и обича с всичките му изчанчени привички и маниери. Дано да не пострада много, свестен човек изглежда.
Мисля, че ще ми е по-лесно да вкарам в ред обърканите си мисли, ако разположа спомените си в няколко точки. Та почвам:
1. Митко и красотата, ъъъъъ, пардон, секса.
Негова светлост е много красив. Сякаш са го изкарали от някой шонен-ай сериал – ако Алексис го види, одма ще му пристане просто. Има невероятни очи – големи, сини, с много хубава форма и дълги, гъсти ресници - цяла вечер не можах да откъсна поглед от тях. И е много сладък като се усмихне. Косата му е до раменете. Като видя, че и моята коса е до раменете, ме попита как предпочитам да я нося – вързана или пусната. Сподели как иска да се подстриже, но околните не му дават. Разбираемо – дългата коса много му отива. Каза, че му е много трудно да я поддържа – бил я ресал два часа преди да излезе. Щото, ако космите не си били на местата направо издивявал...
Когато му казах, че е красив като жена, той сякаш се зарадва. Рече, че ще го приеме като комплимент, въпреки протестите ми, че е просто констатация.
По едно време заприказва за някакво момченце, което нарече „моята обич” – разказа, че скоро се е върнало от Америка и той бил много щастлив от това. Рольо вече написа, че го питах хомо ли е – точно по тоя повод го направих. Не отрече, но и не потвърди. Каза, че природата му е такава, че той се влюбва във всичко красиво. За доказателство ми ръгна под носа GSM-a си със снимката на „неговата обич” - хубавко, русокосо момченце, сластно излегнато на една софа. Митко е по-хубав бтв.
Някъде по-късно му разправях, че не мразя хомосексуалистите, а само гадните, мазни педали. Той каза, че и той много ги мрази...
2. Митко и аристокрацията, ъъъъъ, пардон, снобизма
Човекът е obsessed. Не знам дали в българския език имаме по-подходяща дума, за описание на това явление. Той не просто иска да е сноб, той се напиня да е такъв с цялото си сърце и душа. Разправя, че така бил възпитан – баща му, фон Лихтенщайн имал синя кръв. Разказа ни кои са фон Лихтенщайн и сподели с гордост, че притежава една колона от замък някъде там из Германия. Самият той имал две имена – българско и немско, българското от съображения за сигурност и родителска параноя (цитирам, за родителите му: „разбираемо е да ги е страх, като се има предвид какво са направили”). Дядо му пък е СССР-ски руснак. Веднъж като си вдигна телефона, Митко каза „скажи” вместо „ало”. Според него аристокрацията имала традиции, а традициите били висше благо. Всъщност тук в приказките му имаше доста сериозно противоречие – хем ти говори за чистота на кръвта, хем разширява понятието „аристократ” така че и Сульо и Пульо да се вместят в него. Примерно на Ранд много му се иска да е аристократ и следователно е такъв. Както бяхме осведомени, произходът бил след умствените способности по старшинство. В смисъл, ако си умен, остава само да се превземеш и вече си завършен благородник. Like whoa! - както обича да казва моя Сашо.
Когато го подбъзикнах, че не е правилен сноб, щото не е достатъчно перверзен, той се ухили и каза: „Ще го кажа това на моите момченца”. Ненам кво значи. Не съм сигурна, че искам да знам кво значи, всъщност. Но наистина, аз много си падам по снобите, а този ми беше нелеп и смешен. Липсваше нотката секси стихийна лудост в красивите му сини очи. Не става за тая работа, хехехе.
3. Митко и изкуството, ъъъъъ, пардон, красотата.
Кратко и ясно – щом не е красиво по неговия силно ограничен стандарт, значи не е изкуство. Любимата ми метал музика беше отхвърлена, аз бях омерзена, а Лолчо е скучен мейнстрийм сноб, който слуша класика. Като разбрах това, го оставих да си хортува с Роланд, а ние с Ранд си говорихме за блек, дет и аниме. Мисля, че Митко не остана доволен, понеже му прекъснахме прочувствената, безкрайна самохвалебствена тирада – кво да го правиш, когато не говори за себе си, скучае. Между другото силно се оживи като споменах Yami no matsuei - анимето. Иначе аниме не гледа.
Тук е мястото да кажа, че като си тръгнахме не издържах и го попитах, защо след като е такъв фен на красотата се е облякъл като последния олигофрен. Той рече, че обича кича (поредното противоречие) и сега експериментира с него. Нещастно успешен експеримент, бих рекла.
4. Митко и секса, ъъъъъ, пардон, езиковата култура
Рольо горе нещо се превъзнесе по богатия му речник и гладкия му изказ, но аз мисля други неща. Първо, когато започна да разяснява ситуацията около организацията на връзки с Япония, разказът му беше хаотичен и мисълта му прескачаше нон-стоп от едно нещо на друго. Направи ебаси световната конспирация. Доколкото разбрах, участва в детския парламент – бих го повярвала. Това място е пълно с подобни изроди. Някой ден този човек ще управлява страната ни. Спасявайте се овреме!
Второ, имаше някои просто безумни грешки в употребата на думи. Когато го попитах в един миг като се правеше на много културен защо се държа грубо с мен в сивостенския форум, той каза, че така, цитирам, искал да КОМПРОМЕТИРА умствена дейност. No comment.
Освен това използва думата „сюблимен” повече от което и да е друго слово в речника (май само аз, мен, ми са по-често срещани). Примерно вдига телефона с думите: „Кажи сюблимна моя”. Ми не. Добър е с приказките, ма не е чак пък толкоз добър.
5. Митко и Светлината, ъъъъъ, пардон сектите
Значи аз за това отидох на тази среща и то не закъсня. Ето ви обяснителен диалог на явлението:
Митко: - Всичко тръгна от Егмонт, този форум... Там хората са много неприятни. Искаха от мен и от Ранд да излизаме с точно определени момичета. Еми няма пък да стане! И какво става като не правиш както те казват? Сектант ставаш! Те ме използваха. Искаха да злоупотребят с финансовите ми (вече липсващи) възможности. Да ми вземат имуществото...
Роланд и аз: - Dude, става дума за 13-14 годишни деца...
Митко: - Става дума за 14-17 годишни деца!
Ранд: - Не знаете на какво са способни днешните 14-годишни...
Ми смех, братя! И ние много се смяхме. На няколко пъти направо беше критично, чак оня взе да се обижда. И Роланд не беше никак честен да се държи за главата през цялото време – ставаше ми още по-смешно като го погледнех.
Иначе човекът си има някаква философия – за някакъв херметизъм плещеше, ма не ми се видя като вселенски гуру. Кротък луд, по-скоро, достатъчно хубав и образован, за да може да очарова по-простодушните типове. Не знам как не са го набили досега някъде – с меките му китки и педалския му говор би бил идеална жертва за низшите духом, бродещи по улицата. Поприказвахме си малко за т.нар. му вярвания – нищо особено, бих рекла. Той твърдеше, че комбинирал източната философия с разни древногръцки херметически школи (съществува ли такова нещо изобщо?). Не задълбахме в нещата, за да мога да ги преценя адекватно. Изнесе ни лекция за Окултизма, но понеже си нямам и хал хабер от него, не знам дали ми е говорил глупости. Най-вероятно. По едно време ми загледа пръстена. Аз му го дадох да го види и Ранд каза: „Тя е първият човек, който ти го дава доброволно”. Впечатлиха се явно. Даже Митко се произнесе за руните от пръстена. Не съвпадаше с това, което ми казаха хората, когато ми го подаряваха обаче.

Иначе во кратце да обобщя – Митето е един титаничен позьор. До някаква шибано нелепи висоти. И понеже се е загубил сред позите си, вече не знае нито какво е истинското му Аз, нито какво иска. Няма доктрина. Затова в поведението му има толкова много противоречия. Но е изключително забавен де – просто не можах да спра да се хиля. Трябва да ви го доведем да му се порадвате и вие.

_________________
And that, is without a doubt, that.
My Anime List , My Manga List


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Авг 19, 2010 7:47 pm 
Offline
Силвия
Аватар

Регистриран на: Пет Май 06, 2005 6:02 pm
Мнения: 9389
Тва кат на бучера постовете... Не може ли кратък преразказ, не разговора в реално време?

_________________
May God have mercy upon my enemies, because I won't!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Авг 19, 2010 11:26 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Май 25, 2008 11:02 pm
Мнения: 1263
Местоположение: ~/
Егати болната история... :shock:

_________________
you lost it.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пет Авг 20, 2010 12:25 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Юли 10, 2009 10:27 pm
Мнения: 2037
мдааа, подозирах, че Амелия е въздух под налягане, евентуално затворена херметически!
(Б.а.: това тя да не го чете, понеже е зад гърба й. само другите да го прочетат.)

p.s. много силно начало. психопатите, които съм срещал бленеят пред тоя.

_________________
hell storms, rush over the earth
bestial invasioooooooooooon


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пет Авг 20, 2010 1:34 am 
Offline
Warrior of Love and Justice
Аватар

Регистриран на: Сря Юни 16, 2004 8:05 am
Мнения: 6179
Ок, не прочетох онова за въздуха под налягане. Забравих да включа още малко инфо за Моргот:

Цитат:
Начи като го нагъзихме да си признае за Лола, той успя да произведе умопомрачителното твърдение, че тя е някаква приятелка на сестра му, която му ровичка из компа и му, цитирам, Краде Интелектуалния Труд. Гениално!
Интелектуалния му труд представлява книгите, които пише - художествена и философска литература, както сам се изрази. Злите сателити на съродственицата му успявали да турят ръчици на тях, понеже компа се намирал в хола на къщата бардак. Последва предвзето презрително изхилване "хаха", което даде да се разбере, че хола явно не се класифицира като такъв в съзнанието на сър-а.

_________________
And that, is without a doubt, that.
My Anime List , My Manga List


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пет Авг 20, 2010 8:44 am 
Offline
20th Century Boy
Аватар

Регистриран на: Пет Май 09, 2003 4:35 pm
Мнения: 1791
Местоположение: Jiānghú, the Wuxia paradise
Човек не знае да плаче ли, да се смее ли или да се обеси на лампата. Браво на Ели че си е играла да рови теми по случая :)

_________________
Then, as tears of bubbling pitch stream down my face, my dark work will begin. I will open one of my six mouths, and I will sing the song that ends the Earth.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пет Авг 20, 2010 10:13 am 
Offline
Спор-тистка
Аватар

Регистриран на: Пон Авг 25, 2003 10:42 am
Мнения: 6262
Дам, тоя беше няк'во лудо гейче. Имах една приятелка, която беше много близка с Ранд и тоя кретен ги скара. Педерастка работа. Просто си плачеше това тинче за внимание.

_________________
今でも会いたいよ、愛しくさせるよ
今でも聞こえて来るよ あの love song
こぼれる涙は 花びらのよう
散って行く風とともに memories


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пет Авг 20, 2010 5:22 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Авг 15, 2010 2:27 am
Мнения: 14
Не мога да повярвам, че ще го кажа, ама този е по-впечатляващ от Муки и Онзи, чийто пенис бе измерен от Амелия взети заедно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Съб Авг 21, 2010 1:31 am 
Offline
Лакпром терорист
Аватар

Регистриран на: Съб Сеп 11, 2004 9:36 pm
Мнения: 5613
Местоположение: над земята, под небето
Ега си ферманите тук са се изписали. Мен ме мързи в момента да обяснявам, та утре, ако намеря време, ще обясня и за моите неволи.
За тоя, дето говорите, направо съжалявам, че не съм го срещнала... млад, красив, аристократ, с интерес към проектите, направо - мечта!

_________________
The Queen of tarts,
she ate some hearts.
The Jack of tarts,
he stole these hearts....

psycho gay rapist werewolf!!!!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Съб Авг 21, 2010 2:35 am 
Offline
Warrior of Love and Justice
Аватар

Регистриран на: Сря Юни 16, 2004 8:05 am
Мнения: 6179
Освободи ми се малко време и реших да ви разкажа за лудия Светльо, който ми беше колега в химическия факултет.

Малко предистория:
В 1ви курс бяхме 130 човека, разпределени в 10 групи. Преходът между 1ви и 2ри курс взе бая жертви и редиците ни оредяха. Впоследствие се наложи да слеят някои от по-намалелите групи. Така аз се уредих с един от вече сдобилите име и известност психопати на випуска - Светльо (познат още като Кирчо, познат още като Краля-Слънце) + други 2 светли личности, за чиито проявления ще спомена съвсем бегло тук, понеже те не бяха продукт на лудост, а на отрицателен коефициент на интелигентност.

Сигурно се чудите защо на човек с име Светозар му викат масово "Кирчо" (и производните му Кире, Кириле и т.н.). Бързам да отговоря - това прозвище идва от следния виц:

"Значи, полудял Кирчо и родителите му го пратили в лудницата. Решили на следващия ден да го посетят, щото нали им е детенце. Влизат в лудницата. Гледат на първи етаж пише "Луди". Търсят Кирчо тук-там, разпитват сестрите и лекарите - Кирчо обаче го няма на етажа.
Качват се на втори етаж. Там пише "Много луди". Кирчо го няма и там.
На трети етаж пише "Най-луди", но отново - нито следа от Кирчо.
Накрая се качват отчаяни на 4ти етаж и там гледат надпис: "Кирчо"."

Мисля, че това вече казва достатъчно за психичното здраве на лицето Светозар, което аз ще наричам често с галеното "Светляка".

Светляка беше от Сливен. В групата обичахме да си казваме по тоя повод, че в Сливен има само камъни, вятър... и Светльо. Семейството му имаше пари - дядото държеше някаква верига магазини, а баща му беше директор на Сливенската болница.

Говореше се, че Светляка е влязъл да учи в ХФ по някоя от ония програми за лица с проблеми. Имахме още поне двама такива - Дани Лексотана и Човекът Коректор (чието име така и не запомних). Дани беше дете на физици, които не знам с каква радиация се бяха облъчвали точно, ама той им беше по-нормалното отроче. Заекваше и се тресеше целия и за наш ужас беше много комуникативен. За ужас, казвам, щото докато си изкаже приказката всички откачахме. За брат му знаехме, че е съвсем ритардед - даже един път беше избягал от къщи и го издирваха, а Дани се тресеше повече отвсякога. Въпреки количествата Лексотан, които поемаше, не спираше да се налива с кафе. Ще го запомня на опашката пред павилиончето, от което си купувахме закуски в химическия... Човекът Коректор беше леко бавноразвиващ се и като цяло - ненатрапващ се, НО УЖАСНО БАВЕН. Та това весело трио (+ Светляка) стоеше на най-първия ред в лекционната аудитория и професорите се сблъскваха основно с него. Което обяснява до голяма степен отношението им към нас - сигурно мислеха, че всички в тоя курс са психопати и олигофрени. От време на време към тях се присъединяваше и някакво лице от биологическия факултет - към 40 годишен брадат чичо, живеещ още с майка си. Идваше на лекции на балистичен принцип - когато му скимне и на която му скимне - и винаги носеше някаква странна форма на живот в буркан, с която се опитваше да зариби девойките...

Но да се върна на Светльо. За него знаехме от друга колежка сливенчанка, че е взривил банята в апартамента си без да иска и че един ден е запалил някаква котка и я е метнал в улична кофа за боклук да изгори. След което погледнал в кофата и казал "Още мъъда".
"Мъъда", щото не можеше да казва р. И с л-то не се справяше добре.
Сега представете си да сте в лаборатория, съдържаща опасни реактиви, с тоя човек.

Светляка беше доста висок, с тяло с форма на круша, сиреняво-бял цвят на кожата, руса коса, дребни налудничави сини очи и една сардонична усмивка, която не му слизаше от лицето. Беше ужасно крийпи. Като ходеше, ходилата му бяха изкривени много навън и заради това се клатеше леко. Ходеше облечен като оръфляк, с някакво много изхабено пуловерче и едно пастелно зелено шушляково яке. Твърдеше, че родословието му е по-дебело от Библията и че има еврейски и британски корени. Изживяваше се като много гениален, макар че не беше. Имаше памет за разни факти - примерно цветове и имена на разни съединения - ама не разбираше теорията. Мен ме зауважава страстно, когато му отговорих вярно на въпроса "какво е цинобър и какъв е на цвят". Един път дойде, препипа ме по косата и ми каза, че ако сваля малко килограми, ще направим перфектната двойка...

Беше наплашен от предишната си група, щото двата тъпака (Петко и Уга-Буга както им викахме) го биеха. Веднъж му бяха откраднали чантата (беше тип докторска чанта от кафеникава кожа) и бяха написали с химикалка на нея "Кирчо". Светляка се беше опитал да я изчисти със спирт и беше наебал лака на кожата. Друг път му бяха правили "бяла мечка" на сухо в коридора докато Светляка се опитвал да им каже "Ама чакайте коуеги, тука няма сняг!". Въобще, жал да ти стане и на мен нееднократно ми е ставало жал. В повечето случаи обаче бях изнервена до взривяване. А 1-2 пъти видях смъртта. Мога да споделя с ръка на сърцето, че това беше най-ужасния семестър, който съм имала в тоя университет, понеже работех в една лаборатория със Светляка.

Сега ще ви разкажа някои изолирани случки с въпросния.

Като човек с дебело британско родословие, той беше голям фен на британското кралско семейство. Един ден се появи на лекции преобразен. Изтупан. Изгладен. С костюм. С вратовръзка. С обувки за 250 лева (каквито Евгени Минчев си бил купил точно пред него). Цъфна на прага, на всички в аудиторията ни увиснаха ченетата, а той ни озари с усмивка и съобщи на мирозданието:
"Днес е ожденния ден на битанския пестолонаследник Пинц Чааз!"
И си седна.
...
По-късно в този същия ден бяхме избягали групово от някакви лекции в едно кафене наблизо. Светляка си поръча малка водка, напи се и започна да ни разказва как ще ходи да празнува събитието в "Баа Хепи, в компанията на елитни столични компаньонки". И изпадна в подробности колко точно са им дълги краката на въпросните компаньонки и докъде по бедрата им стигат ръбовете на чорапогащите.

Между другото, дъртата кралица взе че се тръшна и умря същия тоя семестър и Светляка беше опустошен от скръб. Дори ходи на погребението й - донесе ни английски вестник и свои снимки в тълпата на погребалната процесия за доказателство. За целта си пропусна упражненията по аналитична химия (голямо прегрешение - беше ни позволено да отсъстваме от упражнения само ако сме умрели, аз съм ходила с пневмония на училище по тоя повод) и после обясняваше на асистентката ни, която в този момент умираше от рак, беше на химиотерапия за пореден път и се чувстваше ужасно, как бил на погребение. Жената му се извини сконфузено, че го е питала. Искаше ми се да го удуша, честно.

Ние много го гаврихме за мъртвата кралица и той не можа да преживее поведението ни. Това + невзетите 4 от 5 изпита на края на първия семестър, го накараха да напусне химическия без време. Така имах "удоволствието" да го търпя само един семестър. Изпитът, който взе беше едно от най-бруталните шоута, на които съм ставала свидетел в тоя факултет. Беше по аналитична химия при един титан на мисълта - от най-добрите преподаватели в ХФ, но вече на възраст и със сериозни проблеми с нервите. Тоя човек избухваше от най-малкото. Правил ни е скандали за това, че някой се е прозял на лекции и не можеше да понася хората, които пиеха кафе в час. На изпита, държа Светльо в кабинета си 50 минути (за справка - след 5 минутен разговор със Светльо, мен ме обземат въжделения за геноцид), след което вратата се отвори с трясък, през нея изхвърча асистентката (която влачеше тичешком Светльо за лакътя), последвана от хвърлената по тях студентска книжка на Светльо и самият професор, който си скубеше косата и крещеше "Тоя е луд! Луд е!". Беше писал 3-ка на Светльо, за да не го вижда никога повече и след това скъса всички, които чакаха да бъдат изпитани. Аз Слава Богу бях минала по-рано тоя ден...

С тоя професор имаше още една смешна ситуация отпреди това. На лекция сме, в стаята е студено, щото е зима, а фака е беден и отоплението почти липсва. В лабораториите примерно беше кучи студ и ние включвахме всички котлони, за да се стоплим. От което гръмваше ел-инсталацията, ама това е друг въпрос. Та в оня ден, Светльо стои на първия ред, под носа на невротика С ШАПКА КАПУТКА НА ГЛАВАТА. Професорът го гледа накриво и решава да му направи забележка по заобиколен начин. Почва да обяснява как мерителните пипети и колби измерват точно написания върху етикета им обем САМО при температурата, за която са калибрирани (също написана на етикета). След което казва:
-Ако примерно сега се опитате да измерите тук 250мл с 250 мл-ова колба, на чийто етикет пише 25оС, няма да измерите точно 250 мл, защото в стаята е по-студено. Ето, вижте, даже колегата стои с шапка на главата.
На което Светляка, вместо да се усети, отговаря:
-Точно така! - с кимване и сардоничната си усмивка...

Светльо беше много лесен за манипулиране - един ден го ебавах, че при всичките пари на баща му и дядо му (с които се дуеше постоянно), той все още няма GSM. На следващия ден вече имаше и за да ни го демонстрира, в продължение на час и половина сменяше рингтона на въпросния телефон. В кънтящата облицована с плочки лаборатория. На максимален звук. Приключи когато Петко и Уга-Буга го заплашиха с физическа саморазправа.

На други упражнения пък ни разказваше как е загубил девствеността си - с някаква проститутка, която го видяла, че е девствен и му казала "Сега спокойно, отпусни се..." Не чух остатъка от историята, защото се изнесох от лабораторията - мисълта, че Светльо е допуснат до лоното на човешкото размножаване не успя да ми понесе.

Веднъж се беше "подлял" докато пикал и се появи с мокро петно на панталона. Явно му беше нещо некомфортно, щото реши да бръкне в предницата на панталона и да почне да си намества разните чаркове пред всички. Казвам ви, не съм гнуслива, ама това е... Светльо... ЕБАСИ! Той нещо се издразни на възмутените ни крясъци и взе да разправя, че се бил подмокрил и не било смешно. Факт. Не беше.

Имахме случай, в който трябваше да стоим пред лабораторията половин час, защото кретенът беше извадил концентрирания амониев хидроксид от камината (камина казваме на едни остъклени "шкафове", в които има помпа изсмукваща въздуха и изхвърляща квито изпарения се отделят навън в атмосферата, за да опазят въздуха в стаята от замърсяване). Вонята беше безмилостно жестока и всички се изнесохме проливайки сълзи от лабораторията. В тоя момент и да припаднеш не можеш, за да се спасиш... В друг момент пък беше направил в 5 епруветки малко от онова, цитирам, "безопасно е, тествал съм го в банята" вещество. Не знам дали е веществото, с което си беше взривил ваната, ама и не останах в лабораторията да разбера. Онова припука, припука в епруветките, па спря. С тия лежерни лабораторни разкази между другото подготвям почвата за истинския ужас - упражнението с цианидите, което имахме в цикъла по органична химия. Въпросното упражнение е най-опасното, което съм правила в живота си. Имахме избирателен курс за работа с отрови и особено опасни вещества, но аз бях минала в теоретично направление и не ми трябваше да го взимам. Та си останах с цианидите, които в комбинация със Светльо наистина ме накараха да бера бая страх.

Значи, във въпросното упражнение цианкалий се хидролизира до циановодородна киселина. Която е летлива и отровна почти колкото цианкалия. Дет се вика, вдишваш я и умираш - не ти трябват големи количества от нея, за да те тръшне. Та, мобилизирали бяха всички асистенти да дойдат да ни светят (вероятно, за да може да има повече жертви, знае ли човек). На Светляка му бяха сложили ДВАМА да го гледат в ръцете, щото целият факултет го знаеше колко е нефелен в лабораторията. Камините бяха надути до дупка - до степен, че налягането в стаята беше паднало под това в коридора и вратите не можеха да се отворят от вакуума. И Светляка работи в съседната камина с двете си абсолютно леви ръце, а във въздуха се носи миризма на горчиви бадеми и ти не знаеш кой точно дъх ще ти е последен...
Имам поне 10 бели косъма от това преживяване.

Другият ми наистина страховит експириънс със Светльо беше, когато някой счупи голяма стъкленица с бром на 2ри етаж и се наложи да евакуират целия факултет. Ние бяхме на 5-тия етаж, на някакъв семинар по физикохимия. Случката се развива в България, която, бидейки страна от седемнайстия свят, очевидно не е запозната с наличието на разни противопожарни сигнални системи. Вместо аларма, една асистентка дойде на крака да ни каже да си ходим.
Та, почнахме да си събираме трескаво багажите и аз нещо се замотах. Кога гледам - останала съм сама (в цялата стая, и по презумция на целия етаж, в целия обгазен с бром факултет). Със Светляка.
Светляка затваря вратата, застава пред нея, разперва ръце и със сардоничната си усмивка и налудничавия си поглед ми съобщава:
- Тука ще стоим, докато пемине!!!
Казвам ви, откачих. Хванах го с ръце, ПОВДИГНАХ ГО ОТ ЗЕМЯТА и го преместих от вратата. След което търтих да бягам, а оня тичаше след мен по стълбите и крещеше:
-Коуежке, коуежке, чакай да се евакуиаме заедно!!

Та и от това ми умряха някои нервни клетки и ми се посъкрати животеца. Пост-Светлевото ми пребиваване във факултета беше много по-спокойно, въпреки тежкия материал за учене и ненормалните даскали. Макар че към края на въпросния ни съвместен семестър се бях научила да го озаптявам. Правихме заедно едно упражнение по органична химия. Преди упражнението го повиках настрана, погледнах го сериозно и му казах с най-спокойния си тон, че ако ми прецака процедурата и ми се наложи да я преправям заради него, ще го убия. Заплахата подейства - дадох му да измерва някаква температура и да ми казва, на всеки 5 минути каква е стойността й и направих всичко останало сама. Той си стоя кротко с термометърчето и часовника и не прецака нищо.

Видях го 2 години след като се махна от химическия. Каза, че сега учи в УНСС и си има сериозна приятелка, но още страда за голямата си любов - химията.

_________________
And that, is without a doubt, that.
My Anime List , My Manga List


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Съб Авг 21, 2010 11:46 am 
Offline
Twisted Angel
Аватар

Регистриран на: Нед Яну 04, 2004 11:00 am
Мнения: 12765
Местоположение: В хладилника на УБСЕ до бирата
:shock: @_@ >_<

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 90 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
POWERED_BY
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов