|
Значи, сигурно би било най-логично да пиша за оня, дето Амелия го мери (той имаше и от горните изцепки, освен от мъжкарските), ама ми е някво съвестно, а и съм забелязала чрез самонаблюдение, че започвам да плюя като говоря за него.
Та затова ще разкажа за едно същество, което някога срещнах случайно и дълбоко ме сдуха.
Значи, беше един пролетен обед, слънцето точно беше почнало пак да действа по техническа спецификация, дърветата се пробваха да цъфтят, всичко изглеждаше като че ли ще тръгне добре. Та, заседнах си аз на спирката при нас да чакам 94. По едно време към мен се приближи някакъв млад брадат субект и ми рече"Здравей". Аз отвърнах, от една страна, щото точно тоя ден бях дружелюбна, от друга, защото не бях сигурна, че точно тоя брадат тип не го познавам. С брадатите е така - със сигурност се отличават от тълпата, но пък си приличат един с друг. Та завързах някакъв разговор от куртоазия с него, по време на който той успя да ме пита как ми беше името, какво учех и разни такива основни неща, които съвсем случайно не си спомнял, въпреки че ме познавал. На мен ми стана малко нервно и реших, че няма да чакам рейса, а ще вървя до следващата му спирка на НДК. Оня субект, твърдящ, че се нарича Михаил, рипна да ходи с мен. За около 6-те минути ходене от Хемус до НДК, нещата станаха груби. На около втората минута ходене, оня ми казва, че ме обича. Аз, тотално ошашавена, автоматично си измислих гадже, което нямах. Последва адски логичният отговор, че той бил сигурен, че гаджето ми не ме обича толкова, колкото той, както и (разбира се), че Бог е решил да сме заедно. Аз безуспешно се опитах да приложа някаква логика, но онзи си знаеше само едно - колко ме обичал и как трябвало да сме заедно, както и повтаряне на името ми след всяко просто изречение. Мисля, че това ме психира най-много тогава - непрекъснатото повтаряне на името ми с неговия хленчещ глас - "Ние трябва да се заедно, Милена, разбери, Милена, писано ни е, Милена, моля те, Милена, моля те, Милена, защо си такава, Милена". Мамка му, не знаех, че името ми може да е психотронно оръжие. Докато оня ми се жалваше, автобусът бавно ни подмина. Това беше моментът, в който той изпадна в бяс и започна да ми се кара как изпуснал автобуса заради мен и ако аз не съм го била накарала да вървим пеша, нямало да го изпусне и колко съм виновна. Аз казах нещо за това, че по същия маршрут може да вземе и тролей и той моментално кротна, подхвана старата песен и отново се опита да ме прегърне през рамо. Това беше моментът, в който не ми издържаха нервите. Имаше нещо много извратено в треперливото му домогване. Та, буквално му наредих да стои на два метра от мен. Мислех, че съм го видяла бесен. Явно не бях. Започна да ме проклетисва и анатемосва, да вика (нещо, което и мен ме изкушаваше). Хората ни загледаха. Сигурно тогава трябваше просто да си тръгна. Вместо това, аз като образцова идиотка го попитах как така започва да сипе върху ми проклятия (това не е евфемизъм за псувни, бяха си класически пролятия от ония, които те плашат почти подсъзнателно) щом нещо не му хареса. Отново се укроти за секунди, взимал си бил думите назад, много съжалявал и пак ме обичал. Нататък имах едно мъчително пътуване с тролей, при което аз седнах и се правех, че той не съществува, а той ми седеше до главата и нареждаше. Той се разплака, на мен ми посиняха ръцете от притеснение (не е метафора, просто тогава ръцете ми посиняваха от какво ли не). Аз му дадох кърпичка, той се опита да ми хване ръката, малко се стресна... Баси картинката. Както и да е, на университета най-накрая слязох и буквално избягах от него.
Ок, знам, че всъщност когато мъжете по улиците почнат да ми се обясняват в любов, би трябвало да направя парти или поне да не се впечатлявам много. Само че... трудно е да се обясни, но го чувствах не като обяснение в любов, а като някакво душевно изнасилване и се чудех що все на мен ми лепят тези. Трябва да се отчете и че бях млада, невинна и такова чудо не ми се беше изсипвало. Известно време дори ме беше срам, че един вид не съм се справила със ситуацията и може би с нещо съм я предизвикала. Сега това ми звучи доста кретенски, но тогава явно имах вкоренено чувство за вина за глобалното затопляне и глада в Етиопия, та не виждах така нещата.
В следващия епизод на Сънчо ще разкажа за моя съученик от гимназията Димитър -история, влючваща отново пениси, нелюбовни триъгълници и камео на известен мой и на Амелия преподавател - Игов.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
