Абе преди известно време ми дойде една идея в главата... тъй де поредната, ама тая искам да я споделя и да видя как ще рефлектира във вас.
Всеобщата заблуда на около е, че живеем в съвременна 'Джунгла" и че градът като цяло е точно това >>Джунгла<<. Какво да ви кажа... Не е. Това, че хората живеят под заблудата, че на около е Джунгла е защото не могат/ не искат да осъзнаят напълно/запомнят ако щете факта, че оцелява не >>Най-Силния<< както е условното правило на 1 джунгла, в Джунглата има горе-долу изобилие на ресурси и борба за надмощие, ареаели и т.н. Факта обаче е, че генералното правило е "Оцелява най-адаптивния", а съвременния свят за огромно, мое и ваше, съжаление според мен, арменския поп и филма Зайтгайст е базиран не на >>изобилие<< на ресурси и тяхното >>преразпределяне<< а на >>недостиг<< на ресурси и тяхното >>усвояване<<. Света/страната/града/квартала/населението на преди това изброените погледнати през тая призма се получават не >Джунгла< където да се блъскат чело у чело >титани<, а >>Пустиня<< в която оцеляват предимно: гущери, змии, кактуси тук таме по някоя камила и това е...
Живота в общи линии е това което си го направим и тая конкретно цивилизация дето се състои в момента точно това прави. Изцежда ти всичко. Една мега агресивна среда (Б-у-к-в-а-л-н-о :среда: като middle between outside и inside) която ти тегли живота разбит на съставните му части. Взима ти всичко парче по парче къс по къс. Жизнеността, радостта, бе всичко за което там се сетите- взема ви го. Как/защо се е получило така? Еми пфф. Като цяло според мен поне и тоя път като втори авторитет мога да цитирам само Арменския Поп. Принципа е горе долу следния. Всичко има някакво начало някъде и после каталист с който да резонира което да доведе до развитие и после там някъде край. Състояло се е горе долу следното:
Земята е една голяма буца от бая. По тая буца като цяло в действителност поне до време наистина е имало за всички всичко. При добра експлоатация се е намирало храна, вода, покрив, партньор/ка, щастие и т.н. Сега тук би трябвало да отворя скоба, ама ми писна да пиша в скоби, та дори и скоба няма да сложа и просто в средата на една мисъл ще сложа друга за да има, пък който иска да разбира. Защо слагам щастието между неща като храна, вода, покрив и т.н. Еми Щастието в най-чистият си възможен вид също е нищо повече от суровина (изходен материал, ха сложих и скоби), както да кажем на скоро чух май по телевизията сборното количество на тестостерона по земята и каво да ви кажа, платината е направо река на изобилието сравнение с тая цифра, добре че аз я дублирам само в лявото си мъдо, че да се намира за всеки случай... Та арабия имало е някакъв баланс в ситуацията.
Оф... Филма като цяло, като се абстрахираме от многото приказки които трябва да му послужат като прелюдие е, че Капацитета >>ни<< да усвояваме неща вече драстично надвишава капацитета на >>>заобикалящата ни околна не жива и жива не разумна среда<< да ни снабдява с такива- нещата да достигат до нас както и когато трябва.[Edit колосална скоба: Неща: Всичко- материално/не материално - Стоки/суровини витални/битови/луксозни /// Знание/усещане за контрол (власт)/Удоволствие/Задоволеност/Пълноценност/(баланс)Мир] А сме почнали не обратим процес на желание за >>усвояване<< (консумация) на всичко от всичко(ключовата под-дума на това всичко е Всеки). Арабия замислете се >>>Всееееекии<< който е искрен със себе си иска всичко (което единствения разумен аргумент който може да изскочи против това е, че не всеки може >>пълноценно<< да ползва всичко, но това пада също с твърде голяма скорост, щото днешния, 24 годишен настоящ,а може би/може би не бъдещ строителен работник който никога не е виждал/имал Iphone 4 точно 4 дена след получаването му ще може да ползва минимум 70% от капацитета до максимум от 100% щото има хора дето вече арабия почти като на магия вадят от неща до 120тина % от тях.. ). Дори това което сме си изградили като Теория на съвременния свят макар че това е чистата форма на Американския настоящ Барак Обама модел Yes We Can (което просто отказва дори правото да се признае състоянието No We Can`t) ни казва, че "Всеки може всичко, всичко е навсякъде за всеки стига въпросния всеки да си го >>>>>>>Вземе<<<<<<<< (усвои, изконсумира)". Простия пример обаче като контра на Теорията е, че злато има за всеки по земята да си направи поне едно синджирче, обаче то е в американски трезор. Наистина(тая дума в тоя момент ми прозвуча като насила) всеки който има Булдозер, базука, робокоп и десетина горили може да иде да си вземе златното синджирче от там, ама е на, някак си все още не всеки има златен синджир да не говорим за хората без сребърен, бронзов или тези които по настоящем са вече и без врат дори на който да си носят синджира...
_________________ Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.
|