anime.ludost.net

Вече е всеизвестно, че съм страхлива путка и безграбначно, обаче това е абсурдно.

Дори не успях да се самоубия. Изминах ~150 километра до моста който си бях харесал и нямах никакви съмнения, че ще го направя. Просто мислех, че ще е естественото продължение на пътуването ми до там, защотото продължавам и в този момент да имам 0 мотивация да бъда жив. Дори анти мотивация. Стигнах до моста взех си ножа, който си бях приготвил да си навра през гръкляна по пътя на долу и .!. (дори в задния ми джоб си ми беше последната воля (да бъда кремиран) и завещанието и всичко). Всичко се прееба. Буквално там на място изпитах опиенение от живота. То самото място е много хубаво- твърде хубаво. Не е място над река, а просто отсек от път на около ~100 метра (или повече никога не съм имал добра преценка) и от долу е нещо като ~поляна и горски пейзаж, ниски храсти, тук таме някой каманак, пътечка (тя е точно под средата на въпросната отсечка от пътя и аз бях точно на нея) Имаше 1 овчар със стадо черни и бели кози ... овчар ууууу shepard, anyway. Отсреща има само супер як балкан покрит с супер красиво зелена иглолистна гора) Подухваше ветрец седях си там и просто не можах да продължа пътя си надолу. Не че не го исках, но не ми идваше естественно както си го представях, трябваше да се насиля и щях да умра със свито сърце. (Не че пак има някакъв шанс да умра щастлив де). Направо умирам от яд, че не го направих, но вече знам, че и това не мога да направя. Потрисам се вече.

Никога повече не искам да направя нищо което някой ми каже (а няма как да се живее в живота без това). Аз нямам какво да казвам на хората за да им говоря аз, а и да им говоря те си чуват каквото искат, а не каквото казвам, тъй че по принцип няма смисъл, а и е спорно дали изобщо казването на нещо има смисъл. Направо не знам как ще умра, (за това как да живея пък дори не ми се мисли). Не искам да завися за нищо от никой, но това на практика е невъзможно, а аз не го искам до степен, че го отхвърлям. Съвременния живот е УЖАСЕН. Просто не можеш да живееш без другите хора, макар че тоя овчар дето го погледах днеска, може и да го може, ама аз не съм той. Поколенията в градовете след 60то някъде просто или съществуват в колектив от някакъв тип или не съществуват.

Не знам мисля си, че в действителност съм в добро психическо здраве, но аз на практика нямам никакъв самокотрол или дисциплина или воля, като някакъв шибан инфантил съм. Не мога да се накарам нищо. Само като съм гладен ям, като съм жаден пия и понеже ми трябва въздух дишам, ама все нещо тря се прави из между тия дейности. Седя на компа ама и тва ми е писнало та ми е преписнало (това е сигурно последното нещо което >успявах< да се насилвам да правя, иначе отдавна спрях да говоря със всички буквално, просто щото за кво да им говоря... и също така още повече за кво пък да ги слушам на мен какво ми казват. Мамка му продължавам адски много да искам да не съм жив. Буквално почвам да разбирам в английския, що се кълнат на "ще те накарам да ти се иска да не си жив". Е не знам кога и как е станало, ама точно това ми е, ако смятах, че ще помогне щях да се моля за това да умра, дори подсъзнателно всъщност само това правя. Като някакво мекотело оставено на слънце да се пече или още по-лошо направо живо върху ел. скара.

Да му сера на лайняния живот, даже смъртта в живота не е лесна. Явно в живота "лесно няма" е ужасно всеобхващащо понятие. Не може ли да има нещо каквото и да е лесно (освен мрънкането, което също не винаги се получава) .

Какво по дяволите, нямам почти никакво гориво в колата, след 10 дена няма да имам интернет, имам 50 лева, 1 хляб 1 салам 1 кашкавал. Не искам да искам от никой нищо, не искам да дължа на никой нищо, не искам никой да има никакво право да ми казва нещо НИКОГА. Не искам докато някой ми говори да се чувствам длъжен да го слушам. Искам да не ми пука. Искам да живея по своята си воля и собствените си решения и собствените ми действия да са базирани на собствените ми решения и очаквания. Не да правя нещо понеже някой ми е казал да го направя, или очаква от мен да го направя.

Повтярям се но се налага. Искам да правя каквото аз искам и то да ми носи това което ми трябва към момента. Както впрочем пътуването днеска. Изминах 300 километра с колата си буквално на километри от гръцката граница и обратно и се върнах и супер много ми хареса да шофирам, хареса ми придвижването хареса ми да видя селата и градовете и хората, обаче донесе ли ми нещо !? Не само инвестирах, гориво, време (макар че то и 5 стоинки не струва моето) енергия. Целия живот е така. Изобщо не мога да си обясня от къде има изобщо някаква възвращаемост.

Според мен просто някой хора се разждат с по-голям първоначален заряд или са достатъчно разумни (или бавни в смисъл чисто и просто тъпи) и го изразходват по-бавно пропорционално с амортизацията на тялото. Аз по принцип явно винаги съм горял по-ярко от колкото е трябвало, а цялата тая марихуана и други лайна съвсем са ме направо експлоадирали за кратко (на принципа ихо ахо и после тихо) И ся съм с шибаното си младо тяло дето няма утре други ден да му фалира сърцето просто ей така и 0 енергия за живот 0. Все едно съм умрял жив в тялото си. Не че сте длъжни да ме разбирате. Но това вече не е живот това е 100% наказание. Дори всичко сам да си го причинявам не е като да мога да изляза из веднъж извън себе си.

И някви тривиални неща ме побъркват. Трудовата ми книжка е още в фирмата на леля ми и аз изобщо не искам да ида да си я взема, просто заради шибана и дебилна гордост. Баща ми първо сам предложи да ми я донесе после и след 2 напомняния уж забравял, а дори и наистина да забравя мен кво ми дреме, да не е предлагал изобщо, аз тамън се бях наканил да ида да си я взема, но като разбрах, че има опция да не го правя, за кво да го правя и после ... не. А не искам изобщо изрично да му говоря щото, ще остане с впечатлението, че ми дреме че същесвува. Това може би не е нормално или о.к. да се каже, обаче. ... Ся изведнъж ще почна малко по различно... Може да е дори признак на върховна глупост, човек да се "отрича" от собствения си баща и/или майка. Обаче де да знам. Според мен нищо не дължа на тоя човек, дори той е >виновен< за факта, че съм жив. Не искам дори баща ми да слушам за това какво той иска и смята и така на татък ... НЕ ме интересува. А всеки човек винаги прави точно това усети ли и за микро секунда, че някой е по-лабилен зависим или слаб и веднага почва да взема надмощие. То е дори не осъзнато, обаче неосъзнато за страната която го прави. Аз съм като един гол нерв в глуха защита (а това не прави точно НИЩО, щото единствената >>>>ЕДИНСТВЕНАТА<<< защита в тоя живот е 100% all out нападение. Аз обаче имам 0 енергия за действие в посока напред и нагоре. Като за някой жени се твърди, че са "емоционалното кошче за боклук на приятелките си". Аз съм шибаното самоходно градско сметище (света е изграден така, че винаги някой трябва да е и това, но по-добре естествено да не си ти), обаче нямам "доблестта" да си понеса дори тази си роля "роболепно" щото в света до толкова до колкото си в някаква степен маалко полезен ако, ще да изяждаш храната от кофите за боклук, все пак явно ти се дава някакъв шанс. Е маааамка му, аз съм достатъчно путка за да исках да избягам, е не се получи. Не мога да избягам, не искам да остана. Кво ще трябва да умирам няква адска агонизираща смърт от глад? Да си продавам нещата? Кво ? 1 по-1 Заложни къщи и за кво за няква шибана храна, щото кво като съм гладен съм гладен, всеки знае, че като е гладен и иска да яде. Да работя? Да трябва във фиксирани чаосве да правя фиксирани неща или да слушам някви хора и да получавам почти нищо + 1 камара неща които >НЕ< искам върху парите котио наистина ми трябват ... за супер жалкото нещо храна и най-много и-нет, а в едно не чак толкова далечно бъдеще баща ми ще умре, аз 100% ще сменя ключалката да може да се разкара и приятелката му която всеки ден ми бърка в мозъка с факта, че съществува (както и 99% от другите хора по света де, ама те не са в дома ми) и тогава, ще трябва да се плаща ток, вода, данък смет, данък сгради... Аз след 4 месеца 100% няма да мога да си платя дори данъка на колата (който впрочем е 250 кинта за 2.0 bmwра) А 100% не искам да я продам за половината на парите от които съм я купил и с тия пари само да си слагам храна в устата докато не свършат и после какво? Пак да фейла да се самоубия. Не искам по никакъв начин да си одължавам агонията, а не успях да я прекратя, направо не осъзнавам. Бях там, исках го, трябваше да си сваля обувките, щях да се почувстам по-комфортно и свободно, не знам защо е така, но е така. Седях и и кво само си седях със абсолютно всички причини да не бъда жив и просто не успях да се приведа в състояние мъртав. Имаше мантинела и след нея 1 ограда ~1.5 метра и после почти никакво пространство да се стъпи, като цяло трябваше, прехвърли ли се оградата и пътя да е 100% надолу. Някак си ако можеше да поседна от другата страна на оградата, просто да си поседя седнал и да си помисля още малко, можеше да се "изсуля" буквално. В посока смъртта... дебилно е разбира се след като си пропатувал 150 километра уж да умреше и да обвиняваш оградата 1 стъпка преди смъртта, дори наивно, детинско... мразяяя сеее. За къв изобщо бях там. Супер много го исках, супер много го искам, защо тогава не е факт. Еби му майката. Кво е тва вееееееее. Тва е като целия ми живот само искам неща дето не мога да постигна, ама то аз ако не искам нещата които не мога да постигна не ми остава нищо което изобщо да искам.

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.

Аз до едно време криво ляво, горе долу, постигах нещата които исках и си мислех, че всичко е ок и морето е до колене. Е да ама не .!. Оказа се, че без да го осъзнавам съм бил с 3 пояса, 2 плувки и 15 помощни колелета. Не случайно е казано много баби хилаво бебе. Аз бях с 2 баби, 2ма дядовци (Само 1ния от тях с абсоллютно идентично на моето пълно име се спомина сигурно към (нямам никаква представа, но бих казал 56тата си година) лечи, чичовци, вуйчовци, квото ви дойде на акъла. Буквално ви казвам и дори тоя път ако искате наистина ме съжалявайте, обаче твърде дълго съм живял в състояние тати носи мама меси, за да става каквато и да е форма на пълноценен индивид от мен. Макар че уже не може да обвинявам другите, уж миналото няма значение. ЗАЕБЕТЕ. АЗ ви казвам, а и вие го виждате от мен човек не става. Не мога да щракна с пръсти и да не съм аз. ОК не съм адаптивен, ок никога няма да имам дете и няма да замърся генния басейн с отпадъка който съм аз, но за кво трябва да се мъча толкова. Рабзбира се в момента не се мъча, седя си на климатик нахранен, напоен и си щракам по клавиатурата на компютъра, след като съм слязъл от колата си, обаче на всичко му се вижда края, буквално тропа на вратата и няма да е бързия край който си представях и на който буквално се надявах (явно последната ми надежда която беше брутално струшена пред курвенския ми поглед докато се взирах в собствената си безнадежност и безизходица). Няма лек живот няма не заслужена смърт и да ви кажа, под заслужена смърт се има в предвид не да извършиш нещо лошо и да те накажат с смърт (макар че и това се брои и сугрно и то не е лесно, щото по едно време се чудех дали да не ида да тегля 1 нож на стария овчар да се мотивирам допълнително, ама някак си за къв пък точно тоя човек трябва да го отнася, тоя овчар ми се стори супер ок, свиркаше си, водеше си козите, а после забелязах, че си носи и малка брадва... (явно и овчар да си пак не е лесно).

Не знам първо не искам да ми се помогне, щото тогава ще се чувствам длъжен по някакъв начин, после не искам(да се чете направо не мога) да си помогна. А забавното е, че то и няма такова нещо като помощ в тоя свят. Безвъзвратната помощ е нещо супер рядко и се случва изключително и само между непознати. Както аз като видя някой през зимата и отивам да бутам, не защото очаквам нещо, а защото мога и искам. Но това е защото е произволен непознат който виждам за първи и последен път. Ако е някакъв познат човек и какво се получава. Веднага случката почва да се разправя и да се натяква "еее помниш ли зимата на 2011, как те бутах в ония ми ти сняг" Само по себе си това означава точно нищо, ама не е точно така, тва веднага се отрязява на бутания човек, почва да си мисли, абе де да знам все някак си трябва да се >реванширам< и почва да го гложди и да се чувства длъжен на тоя човек. И така всеки се оплита със всеки който познава и всеки иска от някой нещо или дължи на някой нещо и става една манджа с грозде в която всеки оцелява и после нарича - живота... без мен. Не искам никой нищо да ми дължи, а може да е признак на тотално не покритото ми колосално самочувствие, обаче повечето хора ми дължат безприкословното си подчинение само защото аз съм аз и съм сред тях... не че аз мога да им дам нещо срещу това им подчинение, но не се и чувствам длъжен (и това пак не е така, то си се натрупва, даже и роби да имаш и за робите си трябва да се грижиш) А държавата някак си е постигнала невъзможното има роби които се грижат сами за себе си, обаче държавата е абстрактно понятие. >>Хората<< във нея пак са роби на собствената си система, по което и ниво на пирамидата или кавато там форма е системата >>винаги<< си оплетен със всички други нива, щеш не щеш по един или друг начин. Обществото е quick sand от ефекти на пеперудата. От лайната на Пешо в тракия умират 10 бели деца 5 в София 3 във Видин 2 в Бургас, от което се разждат общо 100 мангалчета от което умират 1000 деца в Кюрдистан поради ракетни удари които качват общото тегло на 1500 американеца с 10 тона и това е самата реалност на това което се нарича живот. Тва става с абсурдно много riple ефекти по повърхността на свера които в определени точки се нагнетяват до нови супер мощни ripple effectи които генерират нови такива и всичко това ескалира ли ескалира, докато най-накрая цялата система не колабира в каша от експлозии гнет кръв и лайна и най-лошото е, че по повърхността на тая свера после дори 1 нещо пак да цопне и се почва всичко от начало. Вълните от 1 ното цамбурване правят пълна обиколка и се засрещат 1 с други и се самовъзбуждат до нова ескалираща вряща и кипяща помия. И колкото по-малко във всеки 1 момент разбираш от всичко което се селучва, освен това което те интересува и искаш да разбираш толкова по-добре.

Няма не знам... все едно всеки час и всяка минута са ми последни, а после има още ... и още и още, и съм супер сигрен, че точно когато >НАЙ-МНОГО< искам да има още точно тогава безвъзвратно ще се окаже, че няма. Не знам кво е тва. Просто докато не си мъртав не си мъртав, обаче това грам не гарантира, че си и жив. Ся примерно ще си легна доволно изморен, ще спя добре и ще се събудя супер, О.К. това е направо прекрасно, разбира се ще се излежавам, в един момент просто обаче няма да може да лежа повече, ще стана, ще седна на компа, за 40 минути ще мина през всичко което ме интересува, имам и около 24 аниме епизода които евентуално ще ме държат не тотално агонизиращ. Все само О.К. неща, защо тогава не мога да бъда щастлив. Не мога да се оттърва от адското си черногледство, защото според мен просто няма реална алтернатива. Поне се написах... Жалко, че наистина това си е като 1 изпразване на подна, минава заминава и нищо не остава

Също така не мога да си вляза в Skype със собствената парола, това вече е върха на лайната. На 1та машина разлогнах и логнаи О.К., разглогнах на другата опитвам се логна и .!. скайп не ви разпознава (а точно преди това със същия user и pass съм го направил на 1та машина) Разгловам да видя на нея кво ще стане и .!. нема след 3тия 4тия опит... става (и след като пратих request за нова парола, а си влязох със старата... някви абсурди) А след като на 1ната машина съм влязъл с тоя uset и pass на другата паралелно не мога...

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.

След като си готов да инвестираш време и пари за неуспешни самоубийства и след като изобщо си се докарал дотам да мислиш за самоубийство, че и да действаш планирано по въпроса, начи ти е време за психиатър, мойто момче. Наистина имаш остра нужда от професионална помощ и ще е добре да идеш и да я получиш преди да свършиш някоя необратима и непоправима глупост. Няма нищо срамно в това - не си единственият в тоя форум, дето е минавал през психологически кризи и му се е налагало да взима антидепресанти. Успех!

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Съвсем не е единствения. Аз лично може да не съм минал през срив, ама и аз съм ги пил (както като гледам и поне 10% от хората в моята област).

Има достатъчно свестни психиатри, няма нужда да стигаш до там да си говориш с тоя в Пирогов, докато лежиш я в токсикология, я в някое подобно отделение след някой неуспешен опит.

Еми аз имах срив, изписаха ми, взимах ги няколко пъти и ги заебах. Прибрах си се в България да се осаферясам без лекарства. Човек не може да се оправи сам в тея ситуации, трябва си помощ от БЛИЗКИ или професионална помощ.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

Aз съм много анти хапчета. По-добре Бъча да си намери някой да му изслуша проблемите.

_________________
今でも会いたいよ、愛しくさせるよ
今でも聞こえて来るよ　あの love song
こぼれる涙は　花びらのよう
散って行く風とともに　memories

Зависи от хората. Понякога изслушването не помага, понякога хапчетата не помагат - но си има професионална помощ, дето по принцип върши работа.

Роднините и т.н. - по-малко.

Бъчи, земи драсни некой ред, да те знаем, че си жив.

_________________
And that, is without a doubt, that.
,

аребе!

големи загриженяци се изкарахмте
а буча търси внимание за пореден път

няма силите да си посегне, гаранция

а ако псмее, ше му присъдим доживотна (Послеживотна) Дарвин награда.
Go For The Darwin, mate! we will miss you1

(не че съм станал безчувстевно копле, ам то прото ф един момент, нали таковата...)

_________________
"И кенеф да е, на по-скъпия ше седна!"©
Chainsaw gypsies from hell!

човек да не отиде на почивка и моментално изтърва Буч от поглед

_________________
REBORN!@
_________________________
ciaоssu :*

я земи ела към Софето да те водя при моя лекар, много е свестен

_________________
The Queen of tarts,
she ate some hearts.
The Jack of tarts,
he stole these hearts....

psycho gay rapist werewolf!!!!

Искам да кажа нещо, пък не намирам смисъл... но чисто за запълване на времето докато ми дойде китайското...

Нямам пари да дойда до София, колата ми и е пробито сервото и се лее хидравлична течност по асвавлта, на 15то число ми изтича застраховката, а и като цяло не работя. Нямам стабилен фиксиран седмичен или месечен доход. Нема Приходи Бате. Има фиксирана сума и разходи. Времето е пари, а моето просто си свършва. Никога по явно от сега не съм разбирал, че просто живота се купива секунда по секунда, всичко друго е тотален bullshits, колкото по-рано човек се осъзнае, че всичко е само и единствено за пари, толкова по-добре, ще продължи. Не ще че е щастлив, но ще е стабилен, а това е форма на щастие... Поне някаква устойчивост.

Защо по дяволите да давам пари(дори да ги имах) на Психолог, дори не разбирам концепцията. Като пример, ще посоча нещо което ми се струва еквивалент: Как нацистите... (китайското ми дойде докато пишех) са мотивирали еврейтие да се натоварят по вагоните за да га закарат по концентрационните лагери (и това не си го изсмуквам от пръстите има го документирано на видео камери, иначе май съм го писал и преди в тоз форум). Та те първо нали са били изолиран и в еврейски гета със звездите им и всичко. Е за да ги натоварят по вагоните са им сабирали пари като са им обяснявали, че това е за ексурзия или ваканция. Карали са ги да си мислят, че си плащат за нещо смислено и удоволствие. И от тук се личи и обратната страна на нещата, когато даваш пари за нещо си мисли, че щом си дал пари значи, си заслужава или ще си заслужава или едва ли не трябва да си заслужава. Същия е принципа на всичките психотерапефти, даваш маса пари и после се самоубеждаваш, че има ефект.

Дори не знам за кво го писах това, честно, просто ми се искаше, а и Амелия се интересуваше, дали съм жив. Е както вече казах, явно дори нямам топките да сложа край на агонията си и ще трябва да си я изживея секунда по секунда до края. Не че в момента агонизирам, дори в момента ми е супер добре, просто защото няма нито 1, като никога, НИТО 1 причина да не съм доволен, но това е супер моментно състояние.. смисъл то това е проява на чиста глупост. Но ако има някаква причина да не съм щастлив, то това е не някакво конкретно нещастие в настоящето, а страх от нещастие в бъдещето, което е просто върховно малоумие, щото човек да се коси за нещо което не е дошло, просто има смисъл нула... за това и няма да го правя, само отбелязвах за какво става въпрос, сега отивам да си ям китайското.

Като off topic, Meze, четох ти за степените на алкохола и сериозно мини на Марихуана, там има само 1 състояние: С пари и марихуана - Нирвана - без преизподнята, кофтито е, че то ключовата дума в състоянието на нирвана не е всъщност марихуана, а пари... ахахахха


ПААААААРИИИИИИИИИИИИИИИИИ пАРРРРРРРРРРРРРРРРииииииииииииииииииииииииииииии ПАРРРРРРРРРРРРРРРРииииииииииииииииииииииииииии ... като се пържиш в котела Тогава Пари

Не искам да изглеждам вятърничев и реакционен, няма любов искам любов, няма пари, искам пари, истината е, че аз явно винаги съм искал и съм имал нужда от пари, а не съм го знаел И всъщност и парите и любовта са измислени суровини, но едната я има на хартиен носител който можеш да пипнеш о носиш в джоба си... Супер много ме е яд колко съм бил тъп, докато съм ревал заради любовта... ахахахахах тва е загуба на енергия която може да се вложи в далеч по-пълноценни занимания, като рисуване на пениси в тетрадка и ексрекемниране.

Някой тук чел ли е книга която се казва "Законите на Паркинсън 2" (има и 1 но нея я нямам)?

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.

Atention, Atention, Atention, Atention .... Atentiooooooooooon. No Atention ? ... nvm

_________________
Животът е един постоянен опит да се раздели десет на три.

vse edno vchera sprqh da cheta drugite sekcii osven anime

_________________
"The real question is not whether machines think but whether men do. The mystery which surrounds a thinking machine already surrounds a thinking man." — B. F. Skinner

Нямал пари, ама кара кола, яде китайско, има ток, нет... дееба хипокритчето му тлъсто.

Ако толкова искаш се трепеш, бръснеш си главата нула номер (с това поне ше се справиш, нали?) , рисуваш си една свастика на челото (и това не е нищо животозастрашаващо, че тялото ти да се вцепени като на един друг лумпен), отиваш в циганската ма'ала (опааа, усещаш вече, а?), и си изливаш цялата помия риъл лайф на висок глас. Крещиш така половин-един час, и мангустите сами ще ти решат тлъстите проблеми.

И само да съм чул да се оплакваш пак, че си нямал пари, мама ти мързелива. Ако продължаваш да правиш това, което правиш, ще продължаваш да получаваш това, което получаваш.

_________________
Onе day They wake me up, so I can live forvever